Постинг
03.08.2020 23:00 -
Душевният ми двойник
Автор: lexparsy
Категория: Поезия
Прочетен: 1503 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2020 19:02
Прочетен: 1503 Коментари: 1 Гласове:
13
Последна промяна: 04.08.2020 19:02
Пребродените наши тайни знаеш,
и които даже съм забравил,
не съдиш ме, не молиш, не прощаваш,
не благодариш, но вдъхновяваш ме.
С депресия увяхваш с мен" цветя,
или с лист зелен край пътя радваш ме,
припяеаш мойта песен от деня,
или моторен шум с мен" преживяваш.
Взрял се тъжен, ми намираш камъче,
разказващо ми смешни радости.
Възрадвал пошлост, нас забравил,
препъваш ме за изповедности.
Вгледани във взаедното време,
спирално животворно търсещо ни,
диференцираме се в интеграла,
на обща ни съзната същност.
---
Ще помълчим пак време наше,
в миг достатъчен от нужност,
да бъдем в наша ни съзнатост,
и припознали в обща цялост.
-----------
Разбира се ми се искаше да размисля и усмихна приятели с мислите ми относно "душевният двойник", но се досещате че в този блог вече е невъзможно, даже и с моята смелост за лични споделяния.
Ами защото няма начин да прочета всичко за да разбера как няколко психопата с голямо усърдие вадят цитати от постингите ми и ги обясняват на приятелите ми по странен начин. Опрели безпомощно и до похвата да си правят постинги озаглавени с прозвището ми, за да обясняват какъв съм и какво мисля.
Не бе не съм педераст! Защото това е предаденото ви послание на това скромно лично стихче. Много е вероятно да не съм и такъв, какъвто ме заплашват, че щели да ме разкажат пред вас, ако не престана да пиша, без да чета камоли обиждам това което не ми харесва или някой в този блог, и даже без претенции да бъде популярен и четен от всички!
и които даже съм забравил,
не съдиш ме, не молиш, не прощаваш,
не благодариш, но вдъхновяваш ме.
С депресия увяхваш с мен" цветя,
или с лист зелен край пътя радваш ме,
припяеаш мойта песен от деня,
или моторен шум с мен" преживяваш.
Взрял се тъжен, ми намираш камъче,
разказващо ми смешни радости.
Възрадвал пошлост, нас забравил,
препъваш ме за изповедности.
Вгледани във взаедното време,
спирално животворно търсещо ни,
диференцираме се в интеграла,
на обща ни съзната същност.
---
Ще помълчим пак време наше,
в миг достатъчен от нужност,
да бъдем в наша ни съзнатост,
и припознали в обща цялост.
-----------
Разбира се ми се искаше да размисля и усмихна приятели с мислите ми относно "душевният двойник", но се досещате че в този блог вече е невъзможно, даже и с моята смелост за лични споделяния.
Ами защото няма начин да прочета всичко за да разбера как няколко психопата с голямо усърдие вадят цитати от постингите ми и ги обясняват на приятелите ми по странен начин. Опрели безпомощно и до похвата да си правят постинги озаглавени с прозвището ми, за да обясняват какъв съм и какво мисля.
Не бе не съм педераст! Защото това е предаденото ви послание на това скромно лично стихче. Много е вероятно да не съм и такъв, какъвто ме заплашват, че щели да ме разкажат пред вас, ако не престана да пиша, без да чета камоли обиждам това което не ми харесва или някой в този блог, и даже без претенции да бъде популярен и четен от всички!
Следващ постинг
Предишен постинг
Музика: Румен Бояджиев, Константин Цеков; Текст: Живка Шопова
Няма сила, няма жажда, няма съвест...
Има край!
Няма рана, няма спомен, няма болка.
Има рай!
А дали така далече,
дето всеки стрък горчи,
ще те търся и обречен,
ще призная как простих...
с обич!
Няма думи, няма жажда, няма сила...
А дали е така?
Всичко рухва и се губи,
в неизбежен ритуал,
щом от смисъла на всеки си раздал.
Опустяло е платното...
Вчера бяхме! Днес простих,
със надеждата да ни провърви.
Няма рана, няма спомен, няма болка.
Има рай!
Няма близост, няма горест, няма обич...
Дали е така?
А дали така далече,
дето всеки стрък горчи
ще те търся и обречен,
ще призная как простих...,
с обич!
Няма думи, няма жажда, няма сила.
А дали е така?
Няма думи, няма жажда,
няма сила, няма вина, няма рана.
А дали е така?
цитирайНяма сила, няма жажда, няма съвест...
Има край!
Няма рана, няма спомен, няма болка.
Има рай!
А дали така далече,
дето всеки стрък горчи,
ще те търся и обречен,
ще призная как простих...
с обич!
Няма думи, няма жажда, няма сила...
А дали е така?
Всичко рухва и се губи,
в неизбежен ритуал,
щом от смисъла на всеки си раздал.
Опустяло е платното...
Вчера бяхме! Днес простих,
със надеждата да ни провърви.
Няма рана, няма спомен, няма болка.
Има рай!
Няма близост, няма горест, няма обич...
Дали е така?
А дали така далече,
дето всеки стрък горчи
ще те търся и обречен,
ще призная как простих...,
с обич!
Няма думи, няма жажда, няма сила.
А дали е така?
Няма думи, няма жажда,
няма сила, няма вина, няма рана.
А дали е така?
Търсене
За този блог
Гласове: 7381
Блогрол
1. Моля, напиши ми стих!
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна