Неотдавна в столицата Ерфурт на източногерманската провинция Тюрингия на фона на импозантния катедрален комплекс се проведе Първия Германски Социален форум (ГСФ) под мотото:

„Една друга Германия в един друг свят е възможна“.

Явно не напразно организаторите на Форума бяха избрали за неговото провеждане град в бившето ГДР, където социалната криза е най-осезаема. Източна Германия за 15-те год.след присъединяването бе превърната от десетата икономическа сила на света в деиндустриализирана зона с драматично намаляващо/ненужно население и безработица от библейски мащаби (по официални данни над 20 %, а реално до два пъти по-висока). Симптоматичен за състоянието там бе коментара на един ерфуртски таксиметров шофьор: „Те (запада) затвориха тук всичко, дори отраслите, в които инвестираха след Обединението. Остана само един завод за монтаж на двигатели. ... Сърцето ме боли, че града е загубил 1/3 от населението си. ... Целия регион преживява от (ограничения) туристически потенциал.“ И наистина Ерфурт явно има късмет, че навсякъде се виждаха китайски и/или японски туристи. В т.н. Нови провинции единствената строителна дейност, която още се извършва е разрушаването на цели вече необитавани квартали, с изключение на центровете на градовете. Младежта масово се изселва на запад или в скандинавските страни, а една не малка част от оставащите, вследствие на бесперспективността и депресията, се радикализира и дори фашизира.

Традиционно Социалните форуми представляват обединителна платформа и място за взаимно опознаване на извънпарламентарната лява опозиция и на новите социални движения. Тези форуми се разбират и като отворено за всеки пространство (с изключение на расистки формирувания и на партиите като цели организации) за координиране на бъдещи протестни действия срещу социалния демонтаж и срещу необузданата неолиберална икономическа политика.

В продължилия 4 дни ГСФ участваха няколко хиляди души от ~ 100 организации като алтерглобалистите от АТТАС, множество антикапиталистически организации, активисти от безработни инициативи, представители на немските профсъюзи, антифашистки сдружения, ляви и екологични фондации, неправителствени организации за подкрепа на слаборазвитите страни, социално-църковни инициативи, трите ляви вестника в Германия „TAZ“, „Neues Deutschland“ u „Junge Welt“ и мн.др. Идивидуално участие взеха и представители на новосъздадената Лявя партия в Германия.

Опит за присъствие на ГСФ направи и местна неофашистка младежка организация, като нейните представители, въпреки тяхните шумни вербални протести, провокации и обиди, не бяха допуснати до мероприятието поради расистко-ксенофобската им идеологическа ориентация.

Програмата на ГСФ влючваше широк букет от над 200 семинара и дискусионни форума, групирани в 5 основни тематични блока:

1.     Трудовият свят и човешкото достойнство – тук бяха обсъждани нови концепции за борба срещу високата безработица и за алтернативна икономическа политика, при която държавата трябва да поеме отговорността за създаването на работни места, вследствие на явния неуспех на пазарното стопанство в тази насока.

2.     Глобализацията и ролята на Германия в света – в рамките на този блок от конференции бяха дискутирани резултатите от капиталистическата глобализация за страните от 3-тия Свят и за безработните и за все още заетите в държавите от богатия Север, както и за насилственото налагане на неолибералната икономическа политика в страните от Юга (което все по-често се извършва и с войни).

3.     Човешките права и участието на хората в политическите процеси – централна тема на този дискусионен кръг бяха „Социалните права като най-важно право на личноста“.

4.     Другия, по-добрия свят – разгледани бяха алтернативни начини на живот и друг вид икономическа политика за социално, солидарно и екологично устойчиво обществено развитие.

5.     Европа и ЕС-конституцията – на тези форуми се анализираха последиците от отхвърлянето на Евроконституцията във Франция и Холандия, а и от Европейската левица въобще, и се посочиха алтернативи за една друга Европа – социална, миролюбива, екологична и истински демократична.

Други теми на Форума бяха множеството мощни социални протести във ФРГ през изтеклата 2004 г. (във връзка с тях бе показан и неизлъчения от нито една телевизия до сега документален филм „Новото недовоство“), задълбочаването на социалната криза, подготовката за 4-тия Европейски Социален Форум, койте ще се проведе от 06.-09. Април 2006 г.в Атина, мобилизацията за широкомащабни протестни действия срещу срещата на Г-8, която ще е през 2007 г.в ФРГ, както и създаването на новата Лява партия.

Новата левица представлява изборен съюз между „Партията за демократичен социализъм“, която в източните провинции се радва на висок рейтинг (близо 30%) и също новата западногерманска партия „Изборна алтернатива за труд и социална справедливост“. Тя бе създадена след масовите социални протести от втората половина на 2004 г. (т.н. „Понеделнишки демострации“ с милиони участници в цялата страна) от отцепили се бивши социалдемократи, недоволни от антисоциалната политика на правителството Шрьодер, широко подкрепени от профсъюзите, от алтерглобалисти и антикапиталистически организации. На предсрочните избори през Септември Новата левица влезе в парламента с ~9 % и осезаемо промени закостенялия от десетилетия партиен пейзаж на ФРГ. Само със своето силно присъствие в новия парламент тя предотврати очакваното антисоциално християн-либирално коалиционно правителство, и демонтира правителството на Шрьодер, наказано за провеждания масиран социален демонтаж през последните 2 години. С това двете все още най-голями партии на християн- и социалдемократите бяха принудени да съставят безперспективна т.н. Голяма коалиция на компромисното управление, чиито шансове да изкора 4-ри годишния мандат не са много голями.

Новата левица се самоопределя като единствена опозиция на антисоциалната икономическа политика на всички етаблирани / парламентарно представени партии, и не търси коалиции, в които да отстъпва от политическите си принципи заради някое и друго министерство. Тази нова социална партия постоянно е цел на силно враждебни коментари в държавните и корпоративните масмедии, които в огромната си част са собственост само на 3-4 мегаконцерна (като Спрингер, Бурда, Бертелсман), които съставляват един вид медиен олигопол, в който е разпространена практиката на автоцензурирането.

В традицията на Социалните форуми се проведе и протестна демонстрация под множество червени знамена, на която впечатление направи често скандирания от участниците лозунг на англииски език: „One solution – social revolution“ (Единственото решение e в социална революция).