След  срещата  на  Големите  в  Евиан

Д-p. юр.н. ИBAH АЛАДЖОВ

За десетките хиляди демонстранти, активисти и европейски граждани, които се събраха на брега на Женевското езеро под мотото “За един друг свят”, които не търсеха стълкновение с полицейските части, но претърпяха тежък обстрел от бойни хеликоптери с шокови и сълзотворни гранати, за стотиците ранени, бити и неправомерно арестувани, за двамата тежко ранени алпинисти, на които швейцарската полиция преряза осигурителните въжета и те паднаха в пропастта при деблокираща акция на моста за Лозана.

Вече близо три десетилетия в различни курорти на света, за които 80% от земното население не може да си позволи дори да мечтае, се срещат представителите на най-развитите индустриални държави от т. нар. Група на Големите. За повече показност и заради илюзията, че тази среща е по-открита и по-загрижена за проблемите на останалия свят, в Евиан бяха поканени и държавните ръководители на най-развитите страни от Юга - Египет, Алжир, Нигерия, Сенегал, Мексико, Саудитска Арабия, Южна Африка, Индия, Китай и Бразилия. Те участваха формално, като слушатели в групата за т.нар. “разширен диалог” (по-точно може би “монолог”), без правомощия да вземат каквито и да било решения. Единствено бразилският президент и ръководител на “Партията на труда” в Бразилия, Игнасио Лула да Силва, си позволи да предложи създаване на “Фонд на глада” за най-бедните държави, който да се попълва от данък върху приходите от търговията с оръжие (а добре известно е, че 80% от износа на оръжия се пада на държавите от Г-8.). Неговите предложения бяха внимателно изслушани и учтиво пренебрегнати от Големите. Срещите на Г-8 имат строга йерархия. Никой от последната редица не може да поставя изисквания. На върха на пирамидата на световните фараони са САЩ. След тях, според икономическия и военния потенциал, се подреждат следващите 6 най-мощни капиталистически държави, към които великодушно, за добро поведение, е присъединен и икономическият аутсайдер Русия. В Евиан присъства и неформалният гигант Китай и група държави под събирателното - “бяха още и...”.

Президентът на Съединените щати образно демонстрира йерархията в Г-8 и показа, че и Големите не са равнопоставени помежду си. Той долетя само за няколко часа, да се снима и ръкува за пред медиите с някои от другите държавни ръководители, да им подшушне с многозначителна усмивка “How are you?”, да ги потупа наставнически по рамото, а когото трябваше да се води диалогът Север-Юг, се качи на хеликоптера и отлетя за Близкия изток, под предлог, че ще въдворява мир в конфликт, който продължава повече от половин век. Естествено, отлитането му за Червено море можеше да се отложи с един ден. Но Буш всъщност показа колко маловажна за него е срещата му с останалите "Г " в Евиан. За пореден път САЩ демонстрират, че международните институции, били те Г-8 или ООН, не са от значение за тях, което е твърде опасно за целия свят. С поведението си Буш се опита да отклони вниманието на световната общественост от грозните последици на войната му в Ирак, от трагичното положение на населението там и от лъжливите обвинения срещу Ирак за притежаването на оръжия за масово поразяване. За САЩ бе по-важно да превърнат максимално бързо резултaтите от войната в реалност и статукво за целия регион на Близкия изток. Тази "изява" на Буш би спечелила и “Оскар”, ако той бе режисьор или артист от Холивуд...

Така наречените резултати от срещата, се изчерпват със заявената добра воля от страна на САЩ и ЕС за създаване на медицински фонд за борба с епидемиите по света. Но трябва да се има предвид, че на срещите на Г-8 всеки може да предлага и обещава, каквото си иска, без никакво обвързване. В споменатото решение от Евиан не е ясно дали става въпрос за ново финансиране, или се потвърждават стари, неизплатени досега средства. На Г-8 й липсва контролен орган, който да следи за изпълнение на обещаното или да санкционира неизпълнението. Най-големите фармацевтични концерни, с огромна финансова и политическа сила, са в държавите от Г-7 (без Русия). И те блокират чрез патенти и по съдебен път производството на евтини лекарства (например срещу СПИН) в развиващите се страни, за да им продават своите скъпоструващи продукти. Напълно ясно е, че с подобен фонд страните от Г-7 ще финансират собствената си био- и химическа индустрия, което е правило в политиката им на финансови помощи.

Театралната среща в Евиан ведно с безпрецедентните мерки за сигурност струва над 100 милиона евро. Твърде уместен е въпросът, повдигнат от някои медии, какво оправдава изразходването на толкова средства и приложеното брутално насилие срещу демонстрантите в Женева? А приказките, че Г-7 решавала проблемите на човечеството, са за наивните.

В действителност на тези срещи, в тайни разговори на четири очи, винаги са се решавали собствените проблеми на Г-7 - за движението на глобалния капитал, за разпределение на глобалната експлоатация на човечеството и на земните ресурси.

Резултатите от тази среща биха могли да бъдат обобщени с краткото “нищо ново от Евиан”, ако не смятаме прибързаното напускане на Джордж Буш. Последното обаче е важен и лош знак, който не бива да се пренебрегва.

Отсъствието на продължителни, тайни разговори може да означава, че между големите или няма вече какво да се разпределя, или че оттук нататък по-силният ще взема всичко без договорки с другите. А прекъсне ли се този диалог за преразпределяне на световните богатства, това неминуемо ще доведе до засилване на напрежението и конкуренция при разпределянето между водещите капиталистически държави. На два пъти такава надпревара през миналия век е довеждала до световни войни.

Световната икономическа конюнктура е повече от тревожна. Големите се срещат по време на сериозна стагнация, в атмосфера на 30-40% вероятност от дефлация и дори икономически спад (Япония и Германия), а прогнозите не вещаят нищо добро. И ако през голямата депресия от 30-те години американското стопанство преживява срив от близо 50%, то нас ни интересува как би се отразило подобно развитие на съсипаната от 13-годишен преход и реформи българска икономика.

При сегашната ситуация Източа Европа е водеща в световната статистика по самоубийства и намаление на средната продължителност на живота, индикатори за дълбока социално-психологическа и икономическа криза в обществото.

Поради идеологическата конфронтация между Изтока и Запада от края на Втората световна война до рухването на социалистическия лагер подобна голяма криза не е имало, но през следващите 13 години тя непреодолимо ще назрява. Нарушен е балансът между производство и консумация. Все повече хора губят работата си, голяма част от спестяванията, вложени в акции, се унищожават от борсови сривове (японският индекс за 10 години е паднал от 40 000 на около 9 000). Засегнати са дори такива сфери като информатиката и новите технологии, които доскоро се считаха за неуязвими. Все повече хора консумират все по-малко, големите покупки се отлагат за неопределено бъдеще.

Глобализираният капитализъм най-често не е в състояние да отговори на възникващите проблеми, а те стават болезнено осезаеми. Напоследък се правят опити финансовите проблеми да се решат с постепенно орязване на социалните придобивки. Целият този процес прилича на голямо свлачище, което още не е тръгнало с разрушителна сила надолу, но застрашително се откъртват и политат гигантски отломки.

Все повече хора по света съзнателно или интуитивно усещат катастрофалното развитие на нещата и си дават сметка за главната му причина - необуздания, глобализиран капитализъм, който много западни автори характеризират като “терор на икономиката” и “диктатура на печалбата”. Автори като Вивиан Форестър например, без да идеологизират проблема, стигат до извода, че капиталистическото развитие, каквото е било досега, не може да продължи. Безкрайният, хищен стремеж за печалба е пагубен за земята, за екологията и за човечеството.

Затова толкова много хора от Сиатъл, Порто Алегре, Генуа, Флоренция и Женева пропътуваха хиляди километри, за да протестират и предупредят света. Те са твърдо убедени, че е възможен друг свят, с други ценности, където и огромното мнозинство на по-слабите хора и държави ще имат шанс. С тези искания те отидоха да блокират срещата на самозваните господари на света в Евиан, с тях ще демонстрират и на срещата на държавните ръководители от ЕС, на п-в Халкидики в Гърция. Целта им са не вандалски актове и терористични действия, а сигнали към световната общественост. Отговорът на техния протест отново ще е полицейско насилие, гумени куршуми и сълзотворни гранати. Което неизбежно поражда в отговор насилие, на което станахме свидетели около Женевското езеро. Това е прастара истина, която за съжаление често се забравя.

Новото от протестите в Женева срещу срещата на Големите в Евиан беше активното участие не само на антиглобалистките движения, но и на профсъюзите - "GGT" от Франция, "IG-метал" от Германия и други. Нов е и фактът, че веднага след протестите около Женевското езеро във Франция и в Австрия бяха обявени генерални стачки, а в Германия - неограничена стачка на металурзите от новите източни провинции.

Характерно беше и спонтанното участие на жителите на Женева на страната на демонстрантите. Хора по домашно облекло активно помагаха за гасенето на газовите гранати и дори сами станаха жертви на тяхното действие. Обикновени граждани организираха снабдяванто с вода за пострадалите от сълзотворните газове. Те скандираха от балконите и лозунгите на демонстриращите.

Събитията около срещата на Г-8 в Евиан показват, че хората по света съзнават заплахите, породени от глобалния капитализъм за съдбата на човечеството и че не са готови безропотно да го приемат като неизбежна даденост в развитието на човешкото общество.