Задава ли се Hова левица в Германия
Д-р юp. н. Иван Аладжов
Социологически изследвания показват, че близо една трета от германците са положително настроени към появата на много по-лява формация от социалдемократите.
И докато в началото на месеца медиите и политическият елит в България, независимо от неговата окраска, се чудеха как по-шумно да отбележат приемането на родината ни в Северноатлантическия пакт, в останалата част от континента на 3 април в над 100 европейски града милиони хора демонстрираха под знамената на профсъюзи, леви партии и алтерглобалисти от международно движение АТТАС. Мотото на демонстрациите, координирани от европейските профсъюзи, бе “Писна ни вече!”. Милиони трудещи се, безработни, пенсионери, студенти и интелектуалци излязоха по улиците на Рим, Берлин, Кьолн, Щутгарт, Париж, Любляна, Лондон, Брюксел, Варшава, Лисабон, Будапеща, Братислава, Букурещ, Мадрид, Копенхаген и много други градове, за да се обявят отново за повече социална справедливост, за запазване на социалните права и за работни места.
В Рим, обединени под знамената на профсъюзите CGIЛ, CIS и UIL, и само няколко дни след генералната предупредителна стачка по улиците излязоха над половин милион италианци. Във Франция демонстрираха над 100 000 души.
В Германия на този ден за повече социална справедливост и срещу демонтажа на социалната държава своя глас издигнаха над половин милион души. За първи път от 100 години насам профсъюзите тук открито се противопоставят на следваната политика от социалдемократическата партия и я заклеймяват като антисоциална и насочена в полза само на капитала и икономиката и срещу интересите на обикновения човек.
Само в Берлин демонстрантите бяха повече от четвърт милион, в Щутгарт - 150 000, а в Кьолн - над 120 000 души. От цяла Северна и Източна Германия на 3 април рано сутринта за столицата се отправиха близо 2000 автобуса и няколко десетки влака с демонстранти. Организацията по извозването и провеждането на шествието беше финансирана и реализирана по перфектен начин от централния германски профсъюз DGB. През интервал от няколко минути на площадите “Александерплац” и “Брайтшайдплац” пристигаха автобус след автобус, а оттам директно потегляха колоните демонстранти под червените знамена на профсъюзите DGB, Верди, ИГ-Метал, на Партията на демократичния социализъм (ПДС) и на алтерглобалистите от АТТАC. Целта бе Бранденбургската врата, намираща се в близост до парламента и канцлерството, където след 6-7-километрово шествие се състоя политически митинг с речи на профсъюзни деятели, леви политици и на представители на различни социални движения.
Лозунгите на демонстриращите са: “Шрьодер да се маха”, “Капиталът прави хората ненужни”, “Капиталът убива”, “Неолибералните - вън от Зелената партия”, “За нова лява партия”, “Социалдемократите - предатели”, “Искаме работни места, а не печалби за капитала” и др., а изказванията на ораторите много точно пресъздават настроението в Германия:
“...Ние демонстрираме за по-човечно общество, за работа и за социална справедливост... Днешният ден, 3 април, трябва да бъде разбран правилно от управляващите в партиите и в бизнеса. Трябва най-после да се сложи край на политиката, която вреди на по-голямата част от населението, която прави богатите все по-богати и дава възможност на капитала и на неговите мениджъри да бъдат все по-нахални и ненаситни... Канцлерът, консервативните партии, ръководителите на икономиката, така наречените вечно вчерашни трябва да са наясно, че ако тази антисоциална политика не бъде преустановена, ние пак и още по-мнoгoбройни ще дойдем тук да протестираме.” (Михаел Зомер, ръководител на профсъюзното обединение DGB).
“...Водената политика от управляващите е не само социално несправедлива. Тя е направо икономически неразумна и води до постоянно нарастване на безработицата... Повече от 7 милиона са търсещите работа само в Германия... Разделението на обществото на бедни и богати расте. Безработните, болните и мнoгoдетните семейства вече не са в състояние да живеят достойно и да бюджетират месеца. А в същото време тънка прослойка от супербогаташи не знаят какво да правят милионите си... Това развитие е пълна лудост и трябва да бъде спряно.” (Юрген Петерс, ръководител на профсъюза ИГ-Метал).
“...Пропастта между привилегированите богаташи и маргинализираното мнозинство става все по-дълбока. Главна особеност на тази икономическа система е, че благосъстоянието на малцинството е изградено върху експлоатацията на мнозинството и на природните богатства на Земята... Бедността се завръща вече и в метрополиите... В такъв свят ние повече не желаем да живеем. Затова ще използваме всяка възможност да го променим... Никога досега интересите на предприемачите и богатите не са се обслужвали с такова слугинско усърдие... Тази безотговорна политика ни е докарала на ръба на социална и екологична катастрофа. Крайно време е да поемем съдбата си в собствени ръце... Никога светът не е бил толкова богат, както днес! Има предостатъчно за всички, въпрос е на преразпределение!” (Илона Платнер, от координационния съвет на АТТАС - Германия).
Друга централна тема на демонстрациите в Германия, която вървеше успоредно с протеста срещу политиката на социален демонтаж, провеждана от правителството на социалдемократическия канцлер Шрьодер, подкрепян и от консервативните партии, бе изграждането на нова истински лява партия във Федералната република. Този въпрос вълнува обществеността вече от половин година. Поради антисоциалния курс на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) тя вече не се възприема като истински лява партия от все повече хора. Само през последните две години са я напуснали 200 000 нейни членове, а отливът постоянно се засилва. Проведените проучвания на общественото мнение показват, че към момента едва малко над 20 процента от интервюираните са изявили готовност да гласуват отново за ГСДП. Създава се впечатлението, че ръководството й не оценява правилно знаците на времето. И с широки крачки то води германската социалдемокрация към нейния залез, осъществявайки безкритично неолибералните капризи и изискванията на бизнеса за намаляване на заплащането, удължаване на работното време, съкращаване на редица социални придобивки, намаляване на данъците за заможните и т.н. Оправданията на социалдемократите пред техните избиратели, че те били по-малкото зло в сравнение с алтернативните антисоциални програми на консервативните християндемократи, вече не се възприемат безропотно.
По тази причина разочаровани социалдемократи, подкрепяни от други леви сдружения и социални движения, изграждат в момента т.нар. Нова левица - “Изборна алтернатива 2006 за работа, справедливост и мир”. Колкото и социалдемократите да се стараят да игнорират и да омаловажат тази тенденция, факт е, че социологическите изследвания на института “Форса” в края на март показват 18 на сто потенциална подкрепа за подобна нова лява партия. Дори 26 процента са се изказали положително относно изграждането и необходимостта от нова левица. А реалният потенциал за едно общогерманско партийно формирование, значително по-наляво от социалдемократите, а дори и от Партията на демократичния социализъм, която е силна само в бившето ГДР, е още по-голям. Общият потенциал на разочарованите избиратели, които вече не гласуват, пък вече надхвърля 40 на сто от имащите право на глас.
Всички тези тенденции дават основание да се направи изводът, че във Федералната република предстои може би най-голямото преразпределение на политическите сили от Втората световна война насам.
