д-р. по право Иван Аладжов

ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ  НА  СОЦИАЛНИТЕ  ПРОТЕСТИ

"СВЕТОВНИТЕ СОЦИАЛНИ ФОРУМИ СА ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕДНА ДРУГА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА СВЕТА, КОЯТО ОТВАРЯ НОВИ ХОРИЗОНТИ ЗА СОЦИАЛНИ УТОПИИ И РАЖДА ИДЕИ ЗА ПРОМЕНИ, КОИТО УТРЕ МОГАТ ДА СТАНАТ РЕАЛНОСТ И ЗА ТОВА КАК ДА ИЗГЛЕЖДА ОБЩЕСТВОТО НА БЪДЕЩЕТО.“

Франсоа Утар

През седмиците преди Коледа Западна Европа стана свидетел на найголямата вълна от социални протести от знаменателната 1968 г. насам. Дъгата на недоволството се простря от Англия до Италия. Във Великобритания седмици наред стачкуваха пощенските служители, а през ноември в Лондон протестираха над 300 000 срещу срещата Блеър - Буш. Във Франция протестите се формираха около проведения в средата на ноември в Париж Втори европейски социален форум, в който взеха участие над 100 000 души. В същото време Австрия беше блокирана от стачка на железни чарите, която е най-голямата от края на Първата световна война в иначе спокойната алпийска република. В началото на декември в Брюксел стачкуваха служителите на обществения транспорт срещу приемането на считаната за антидемократична и антисоциална Европейска конституция. В десетки университетски градове на Германия - Берлин, Мюнхен, Гьотинген, Хановер, Визбаден и др., демонстрираха стотици хиляди студенти и преподаватели срещу намеренията на правителството за сериозни съкращения в сферата на образованието и срещу антисоциалната програма "Агенда 2010" на канцлера Шрьодер. Ситуацията около дежурно усмихнатия италиански медиен магнат Силвио Берлускони е още по-напрегната и е възможно тази година да бъде изхвърлен от властта. След 5- милионната предупредителна стачка на профсъюзите от края на октомври, по улиците на Вечния град в началото на декември протестираха два милиона италианци срещу плановете за социален дъмпинг на управляващата коалиция от дясната партия "Форца Италия" и неофашистката "Алианца Национале". През януари Италия бе блокирана от стачка на заетите в транспорта, а това там е само началото.

Тези впечатляващи протести представляват разбуждането на задрямалата в люлката на социалната държава европейска общественост. Болезненото обедняване на човечеството, предизвикано от неолибералния фундаментализъм, обхванал световната икономика, вече се докосна и до най-чувствителната струна на европееца - неговия жизнен стандарт.

Широки слоеве в Европа започнаха да осъзнават огромната опасност, която грози демократичните общества от подчиняване на човешките взаимоотношения в тях на законите на социалдарвинизма, което е в основата на неолибералната идеология.

Като контрапункт на тази икономическа политика на световния капитал алтермондиалистите подготвиха своя Четвърти световен социален форум (ССФ), своего рода нов Интернационал на социалните движения, който се проведе от 16 до 21 януари в Бомбай, Индия, с около 120 000 участници от 1600 организации.

На 2 и 3 април 2004 г. са предвидени общоевропейски мегадемонстрации в стотици градове от Стария континент, в които се очакват милиони участници. A 20 Mapт бе обявен от ССФ за всемирен ден на протести срещу войната, подобно на 15 февруари 2003 г.

Мотото на Световния социален форум "Един друг свят е възможен" е чудесна обединителна идея за многобройните участници в него. Всички те, макар и различаващи се по възгледи, отричат несправедливия ред, по който е устроен светът. Засега те не дават и конкретен отговор на въпроса как да изглежда новият свят, към който се стремят. Но дискусиите по време на Форума служат като генератор на свежи идеи за преустройство на обществото, освободено от диктата на капитала. Те са единни в отрицанието на неолибералната философия, при която не икономиката служи на обществото, а неговите нужди се използват от икономическите фараони за извличане на максимална печалба. За тях нищо, от което обществото се нуждае, няма да бъде произведено, ако не носи максимална печалба.

Те не се трогват от ужасяващите факти, че ежегодно по света умират 30 милиона души от глад, а над 800 милиона страдат от постоянно недохранване, че 1.5 милиарда от земното население няма достъп до питейна вода, че за лечение на епидемията от СПИН в Африка няма достъпни лекарства, че 3 милиарда души на земята преживяват дневно с по-малко от два долара. За транснационалния капитал много по-важно е да си осигури свободен достъп до всички световни пазари и възможност за неограничено инвестиране и извличане на печалба навсякъде, където намери достатъчно евтина работна ръка и суровини. В преследването на тази цел той не се притеснява да изнудва страните, в които инвестира за данъчни отстъпки, преференции и концесии. Големите транснационални концерни де факто са освободени от корпоративните данъци. Това предизвиква гигантски дефицити в бюджетите на страните, в които те са се настанили, покриващи се с вземането на скъпи заеми.

Дори развитите държави от Европейския съюз вече не са в състояние да спазват критериите за задлъжнялост, което пък е пряко свързано със стабилността на еврото. Възможностите за поддържане на социалната държава стават все по-силни, пенсионните фондове, медицинските и социалните застрахователни компании страдат от липса на средства. Изнасянето на цели предприятия и дори на индустриални клонове в други страни с по-ниски производствени разходи, заедно с техническия прогрес и автоматизацията, катастрофално увеличават ръста на безработицата. По този начин неолибералната икономика генерира излишни хора, които са ненужни на обществото, за които няма работа, няма и бъдеще, биологична маса, обречена на жалко съществуване.

Тези процеси застрашават цялата система на европейската социална държава от колапс и представляват сериозна заплаха за свободното и демократичното общество. Все повече хора осъзнават опасността, която ражда неолибералната офанзива на мултинационалния капитал срещу труда и държавата и организират съпротива срещу тази тенденция. Това е причината, поради която от няколко години Европа и Латинска Америка са залети от социални протести с невиждан размах, а световните социални форуми събират в дискусионните зали десетки хиляди интелектуалци и млади хора.

Новите глобални протестни движения се родиха, за да заменят старите актьори, напуснали сцената на социалните протести - рухналата система на "реалния социализъм", линеещите комунистически партии и обществено вредния конформизъм на социалдемокрацията. Милиони хора по света осъзнават, че без съпротива и натиск от улицата ще им бъдат отнети и последните социални придобивки и че е повече от наивно да се вярва в добронамереността на политиците и на капитала, преследващи свои егоцентрични и корпоративни интереси.