Д-p. юp.н. Иван Аладжов

Конституцията  на  ЕС  среща  неодобрение  и  съпротива

Въпреки изразените професионални критики срещу проекта за Eвроконституция, времето е прекалено напреднало, за да могат да се обсъдят и приемат някакви поправки в него.

През юни 2003 г. на срещата на Съвета на Европа, състояла се на полуостров Халкидики, Гърция, проектозаконът за бъдещата конституция на Европейския съюз беше представен от президента на Конвента, Жискар д"Естен.

От тогава, както в масовите медии, така и в специализираните юридически издания на Запад, се появиха редица критични публикации и анализи по този оспорван проект. Най-вече се критикува дефицитът на демократичност на бъдещата конституция, нейната отчужденост от гражданството, а също така и предвиденото от нея орязване на правата на малките и новите страни членки на ЕС. Така например, от 2009 г. е предвидено в ЕС да има само 15 комисари с право на глас в този единствен законодателен орган на съюза, което със сигурност означава, че от участие в него няма да бъдат лишени големите и стари страни-членки на ЕС.

Съдържащият рекордните за една конституция 460 параграфа проектозакон е написан от професионалисти за професионалисти, на трудно разбираем за лаици юридически език, което в никакъв случай не е предимство за една конституция, която представлява основния закон за всички граждани и чието съдържание трябва да е достъпно за тях. Отделните преводи на различните езици изобилстват с непонятни дори и за образования читател чуждици. На всичкото отгоре в проекта има редица недоуточнени и дори алогични моменти, които не говорят добре за неговите създатели.

Напълно неизяснено е функционирането на общата външна политика, което означава, че самите инициатори на проекта в крайна сметка не са наясно как тя всъщност ще изглежда.

Още самият прекалено дълъг преамбюл се чете тежко и въздейства отблъскващо, а освен това включва и не малко оспорвани пасажи, чието място не е задължително да е в една конституция.

Някои от тях се възприемат като арогантни канони, които не съответстват на времето, в което живеем - например текстовете за европейското културно наследство на ЕС и за закотвянето на християнската религия в една бъдеща конституция на съюза.

Основната отправена критика обаче остава към липсващата прозрачност и демократичност на законодателните процеси в ЕС. Единственият пряко избран от народите на ЕС орган - Европейският парламент, си остава институция без законодателна компетенция. Той е оставен на нивото на потвърждаващ и регистрационен отдел за приетите от Комисията на ЕС закони, с необвързващото никого право да изразява становище по законите и законовите инициативи на комисията.

Освен това му е предоставена "компетенцията" да се изказва само с "да" по определен, иницииран от Еврокомисията закон, без право на оспорване или на вето.

Над 60% от всички национално валидни закони на страните-членки на ЕС се приемат от комисията, а основната задача на избраните национални депутати в Европарламента се свежда до това, след оповестяването на новоприетите закони да ги внедрят във вътрешното право на своите страни, тъй като европейското право е с приоритет пред националното.

Това обстоятелство, заедно с липсващата законова възможност за напускане на ЕС, представляват сериозно ограничаване на суверенитета на страните, негови членки.

Въпреки изразените професионални критики срещу този проектозакон, времето е прекалено напреднало, за да могат да се обсъдят и приемат някакви поправки в него, макар че до края на годината предстоят още определен брой консултативни срещи. Програмата на ЕС е твърде сгъстена: през пролетта на 2004 г. е приемането на 10 нови страни-членки, веднага след това са изборите за Европарламент, през лятото трябва да е приключила вече ратификацията по приемането, която в някои страни изисква референдуми. А есента на 2004 г. новата конституция трябва да влезе в сила. Така че, напрегнатият план-график на ЕС не предвижда много време за дискусии и изменения, от което може да се направи изводът, че такива процедури въобще не са желани и не се предвиждат от началото на законодателния процес.

Така изработения проект за конституция на ЕС среща неодобрението и съпротивата на широки кръгове от европейската общественост.

Състоялата се първа от поредицата консултативни срещи, не донесе никакви резултати по отношение на подобрението на проектозакона. Домакин на срещата бе имащият слабост към символиката на своите действия мултимилиардер Силвио Берлускони. За място той избра вечния град Рим и мраморния Дворец на конгресите, увековечил в камък за поколенията фашистката строителна естетика, от който преди 70 години Бенито Мусолини е планирал завоеванията на просъществувалата само 20 години "Вечна Трета Римска империя".

Любовта на днешния министър-председател на Италия към символиката се допълва от оценката му за Дучето като голям патриот и държавник. И докато държавните ръководители на страните от ЕС поради много противоречия в край сметка не успяха да вземат никакво решение по проекта на Европейския конвент, по улиците на Вечния град демонстрираха стотици хиляди против тази проектоконституция и планираните антисоциални реформи в страната.

На демонстрацията на Европейското сдружение на профсъюзите "ЕТUС" под мотото "За една по социална Европа" взеха участие над 250 хиляди души. Над 50 000 активисти от втори протестен марш успяха да проникнат в забранената зона около Двореца на конгресите. Те протестираха против отнемането на социалната защита на наетите по временни трудови договори, които биват третирани от фирмите за почасова или подневна заетост като модерни робовладелци.

Протестите срещу антидемократичността на проекта за европейска конституция бяха групирани под лозунга "Вие сте 15, ние сме 400 милиона". Пиеро Берночи, говорител на базисния профсъюз "COBAS", заяви: "Европейската конституция ще представлява крайъгълният камък на неолиберална Европа, Европа на социалната несправедливост и студенина, на капитала и войните". И докато автономните от движението "Дизобедиенти" образуваха отпред блок от жени, които под прикритието на пластмасови щитове пробиха полицейския кордон към Двореца на конгресите, в центъра на Рим Гилелмо Епифани, ръководител на най-големия италиански синдикат CGIL, под нестихващи аплодисменти обяви 24 октомври за начало на протестна, генерална стачка.

И това бе само началото на горещата политическа есен на Европа. Кулминацията ще е на 15 ноември на втория Европейски социален форум в Париж.