УТРЕ  ЗАПОЧВА  ОТ  ДНЕС

АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯТ  МАНИФЕСТ
от проф. Алекс Калиникос

            Британският професор Alexader Theodor Callinicos е роден на 24. юли 1950г. в Родезия (днес Зимбабве), бивша колония на Нейно кралско величество в Африка. По време на Втората световна война неговият баща участва активно в партизанската съпротива срещу германско-нацистката окупация на своята родина - Гърция. Майката на Калиникос произлиза от най-висшата каста на английската аристокрация и е внучка на известния британски историк Лорд Ектън.

            След завръщането на семейството от последното колониално владение на Англия на Черния континент, младият Алекс следва и промовира философия в Оксфорд. По-късно е назначен като професор по политически науки в университета на гр. Йорк. През 1977 г. сключва брак с доктор Джоана Седън, също от аристократично потекло. От 2005 г. преподава европейски науки в "Кралския колеж" в Лондон.

            Още като студент в Оксфорд Калиникос се ангажира активно в ляво-революционни студентски движения. Там си извоюва международно признато име на антисистемен автор в издателства като "Интернационален социализъм", "Съвременният Маркс" и "Ново ляво ревю". Калиникос е член и на ръководния екип на антикапиталистическата "Социалистическа работническа партия" на Великобритания. Днес той е една от емблематичните фигури на новите международни социални движения, основател на някои от тях и е съорганизатор на Социалните форуми и на мащабните протести по време на срещите на държавните ръководители от клуба на индустриалните гиганти - страните от Г-8.

            Професор Калиникос е автор на десетки академични антисистемни трудове. Най-широка популярност е добила програмната му книга "Антикапиталистическият манифест" ("An Anti-Capitalist Manifesto"), писана в периода между провелия се в Порту Алегри (Бразилия) в началото на 2002 г. втори Световен социален форум и състоялия се през ноември същата година в Флоренция (Италия) първи Европейски социален форум. В тази монография, от която представяме на читателя предговора и някои подбрани глави, Калиникос анализира предпоставките за възникването на новите социални движения.

            След мегадемострациите в Сиатъл през 1999 г. и Генуа през 2001 г. се роди т.нар. ново глобално социално движение. Неговите суборганизации ежегодно се събират на провеждащи се на различни места по света Социални форуми, за да обсъждат алтернативите на днешната тотално меркантилизирана и дълбоко антихуманна системна матрица, неоколонизирала вече целия свят. Така от битките в Сиатъл и Генуа, които бяха първите стъпки в борбата за един друг по-добър утрешен свят, се отключи нова ера на международни протести срещу неолибералния капитализъм, превърнал всичко в стока, а обществото в социална джунгла, подвластна на парите, на спекулативния хаос на свободния пазар и на законите на социалдарвинизма.

            Когато през февруари 2003 г. милиони хора в десетки страни по света демонстрираха срещу предстоящото нахлуване на САЩ в Ирак, американският вестник "New York Times" нарече това мощно алтерглобалистко движение "Новата световна суперсила".

            Но кои са всъщност целите на това движение? Срещу кого и срещу какво точно е насочен протеста на хората? Дали само срещу неолибералната икономическа политика на индустриалните гиганти, или срещу капитализма въобще?

            Най-изразителният лозунг на алтерглобалистите е "Един друг свят е възможен!" Но как точно ще изглежда новото общество на бъдещето? След обстойна вивисекция на реално съществуващия капитализъм А. Калиникос стига до изводът, че по своята същност новото движение е антикапиталистическо, тъй като реализацията на неговите ценности е абсолютно невъзможна в рамката на старата икономическа система. Той анализира и вечната дилема, с която се конфронтират всички антикапиталистически движения - промяна по еволюционен или по революционен път. По научен път проф. Калиникос стига до изводът, че промяната на системата ще може да устои на противодействието на капитала, само ако има революционни мащаби.

            За програмните идеи на "Антикапиталистическият манифест" берлинският проф. Elmar Altvater писа: "Подобно на Маркс и Енгелс в Комунистическия Манифест от 1848г., така и Калиникос в своята книга анализира кризите на съвременността. Това са опустошителните финансови катастрофи, безработицата, унищожението на природата в името на печалбата, тоталната приватизация на всички средства и природни ресурси за производството на блага за обществото, превръщането дори на генетичния фонд на планетата в частна собственост. Това хищническо поведение поражда като отговор появата на критичните към комерсиалната глобализация, както Калиникос предпочита да ги нарича - антикапиталистически движения. В края на своята книга подобно на Маркс и Енгелс професор Калиникос разработва реформаторска програма за прехода към обществото на бъдещето..."

                                                                                                                      Иван Аладжов

        Проф. Алекc Калиникос

Антикапиталистическият  Манифест

Предговор  към  немското  издание

(публикувано 2005 г. в "Издателство Социалистическа Алтернатива")

            Предлаганата книга "Антикапиталистическият манифест" предприема опит да обясни историческото значение на едно движение, което има много имена - антиглобалистко, антикапиталистическо, за глобална справедливост, алтермондиалистко[1] - и да начертае възможните пътища, по които то ще еволюира в бъдеще. ... Историята се развива все по-бързо и вече е възможно от ретроспективна позиция да се анализира развитието на това явление... От една страна, първоначалната еуфория, която със своя блясък обгръщаше протестите от Сиатъл от ноември 1999г., вече отмина. 11 септември 2001г. и "войната срещу тероризма" като че ли поставиха под въпрос оцеляването на движението. От друга страна, последвалите протести срещу срещата на Г-8 в Генуа през юли 2001г. представляваха значим повратен момент. С тях движението набра скорост и в Европа. Вторият Световен социален форум в Порту Алегри, Бразилия в началото на 2002 г. подсказа, че междувременно то е изместило географския си център от Северна към Латинска Америка и Европа.

            Как се промени ситуацията през изминалите от тогава години? Открояват се три важни събития:

·      Световният социален форум (ССФ) се разшири. От тогава Европейският социален форум (ЕСФ) се проведе още два пъти - във Флоренция (ноември 2002г.) и в Париж (ноември 2003 г.), а третото му събиране е предвидено за октомври 2004 г. в Лондон. Мащабите и успехът на тези събития (над 40 000 души бяха участниците във форума във Флоренция и 50 000 в Париж) и редовно провеждащите се събирания за тяхната подготовка укрепиха и засилиха връзките между участниците в мрежата от антикапиталистически движения, които за пръв път се срещнаха, за организиране на протеста в Генуа, който реално постави началото на движението в европейското общество.

·      Мрежата от отделни алтерглобалистки организации изигра решаваща роля за изграждане на световното движение срещу "Войните на САЩ против тероризма". Това се случи в Европа през есента на 2001г., когато активисти, участвали в протестите в Генуа, започнаха да играят централна роля в протестите срещу нахлуването в Афганистан. ЕСФ във Флоренция завърши с мащабна демонстрация срещу предстоящата агресия в Ирак, в която участваха над 1 милион души. Форумът обяви 15. февруари 2003 г. за международен ден на протеста срещу войната. Подкрепата, която получи този призив и от третия ССФ през януари 2003 г., спомогна на 15 февруари да се организират наистина гигантски международни демонстрации, които поставиха всичко познато до сега в сянка. (На тази дата в десетки държави, в хиляди населени места по целия свят излязоха близо 20 милиона достойни граждани да демонстрират за мир - бел. прев.).

·      Четвъртият ССФ, провел се през януари 2004г. в Бомбай (Индия), представляваше поредното изместване на географския център на движението. ССФ в Бомбай бе истински успех - 120 000 участници, много от които от най-бедните и подтискани касти на индийското общество посетиха форума, което представляваше навлизането на множество разнородни движения от Индия и югоизточна Азия в изграждащата се глобална съпротива срещу войната и комерсиалната глобализация. (А петият ССФ в началото на 2005 г. се проведе дори децентрализирано в три града на три континента - в Каракас, столицата на Венецуела, в Бамако -Африка и в Карачи - Пакистан. Бел. прев.)

            Антикапиталистическото движение очевидно е живо, расте и се развива. Опитът, да се обхванат контурите на един толкова динамично и бързо разрастващ се проект, може да изглежда утопичен. Въпреки това смятам, че анализите и аргументите, представени в тази книга добиват все по-голяма релевантност. Идеологическата диференциация на движението - в реформисти, в автономисти и в радикална левица - продължава все по-интензивно. Може би най-важния повод за прения по тези процеси ни предоставя Бернар Касен, съосновател на международното алтерглобалистко движение АТТАС (и главен редактор на глобалното месечно издание "Le Monde diplomatique" - бел. прев.), който изяви притеснение, че в Европа съпротивата срещу "Войната на САЩ против тероризма" прекалено силно доминира движението, с което, всъщност се отклонява протеста от икономическите въпроси, представляващи изходната точка на движението - световната търговия, задлъжнялостта и глобалната бедност.[2] Анализът на империализма в настоящата книга предлага съвсем друга перспектива, която акцентира на връзките между неолибералната икономическа доктрина и перманентната глобална война на режима на Буш. Подобно е виждането и на филипинския професор Уолдън Бело (друга емблематична фигура на новите глобални социални движение - бел. прев.) от неправителствената организация, "Фокус върху глобалния Юг", която се бори на първо място срещу Световната търговска организация (СТО), но която се ангажира и с изграждане на глобалното антивоенно движение.[3]

            Становището на Касен отразява притеснението и на други основатели на ССФ, а именно, че движението, което са инициирали може да се радикализира до такава степен, че те да загубят контрол върху него.[4] Аз, от своя страна, приветствам радикализацията и се опитвам да помогна за нейното разрастване. Това са мотивите ми да не се застъпвам в "Антикапиталистическият манифест" само за алтернативите за един по-регулиран и по-хуманен капитализъм, а за една радикална промяна на капитализма, изградена на друга логика за устройство на обществото. В последната глава скицирам възможните щрихи на една такава алтернатива, като изхождам от модела на Pat Devines за т.нар. договорно координираната с всички слоеве на обществото система за икономическа дейност, за да развия по-нататък идеята си за демократично плановата икономика.

            Факт е, че въпросът за подобни детайлни програмни алтернативи за устройство на обществото става все по-важен за движението на алтерглобалистите. От една страна George Monbiot разработи вече своите предложения за глобално регулирания капитализъм, а от друга страна Michael Albert се застъпва за икономиката на съучастието, която се основава на модел за планово стопанство, което въпреки, че се различава от проекта на Devines, максимално се доближава до него.[5] Teзи проекти за планова икономика представляват антитеза на сталинското централно бюрократизирано стопанство, което беше характерно за бившия Съветски съюз и неговите съюзници. Планирането, което си представяме с М. Албърт, се основава на демократично самоуправление, в което децентрализирани мрежи от производители и консуматори заедно решават, как да се разпределят и за какво да се използват производствените и суровинните ресурси на обществото. Този начин на производство, по мое убеждение, ще успее да реализира визията за демократичен социализъм, визията за промяна на общественото устройство като процес на самоеманципиране, което е сърцевината на революционната марксистка традиция. Възможността, тази традиция да се обедини с глобалното движение срещу неолиберализма и войната и от това да се роди нещо жизнеспособно е нашата голяма надежда, най-после да създадем един свободен свят отвъд капитализма, за който толкова много се говори и за който хората мечтаят.

...

[1]  Името за това движение е взаимствано от френското алтермондиал и английското алтермондиализация. В същността си то има предвид "за една друга глобализация".

[2]  Bernrd Cassen, “On the Attack”, New Left Reviev (II), Nr. 19, 2003.

[3]  Разширен анализ по темата "Войната срещу тероризма" ще намерите в А. Калиникос, "The New Mandarins of American Power", Cambridge 2003.

[4]  Виж Б. Касен в "Tout a commence a Porto Alegre", Paris 2003.

[5]  Виж: Дж. Монбьо "The Age of Consent", London 2003; М. Алберт "Parecon", London 2003, и дебатите между Албърт, Монбьо и мен в интернет изданието "Znet", www.zmag.org

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Превод и подбор:  Аладжов