Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2007 09:20 - Голямата разпродажба - Телекомуникациите
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 2000 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 10.11.2008 15:34


Иван АЛАДЖОВ, доктор по право

1001  ПРИВАТИЗАЦИИ
Навсякъде  престъпни манипулации

Години наред продължаваха напъните за приватизацията на Българската телекомуникационна компания (БТК). Накрая раздържавяването все повече наподобяваше на несръчно режисирано трагикомично представление, отколкото пресметнат икономически акт в полза на държавата.

Българската общественост и до днес не получи отговор, защо това предприятие с годишна печалба от над 253 милиона лева за 2003 г. непременно трябваше да бъде приватизирано и то на фирма без опит в този бранш. Липсваше качествен купувач, а тогава световната пазарна конюнктура в бранша бe повече от лоша. Реализираната кешова цена от 235 млн. евро за 65% собственост бе меко казано съмнитeлнo ниcкa, тъй като възлиза на едва около 20 до 25 % от реалната стойност за такава компания. Само недвижимите имоти на БТК бяха оценени по-скъпо. Подобни предприятия обикновено се търгуват 10-12 пъти по-скъпо от годишната им печалба - т.e. за БТК реалната й цена още 2003 г. бе между 1,3 и 1,5 милиарда евро.

Но припряният напън за продажба, от която България загуби над 1 милиард лева, има логично обяснение. От една страна с външен натиск, упражняван от хегемоните на пазарния фундаментализъм над бившето българско правителство, както и неговата явна готовност за приватизации на всякаква цена, стига разбира се комисионните да са достатъчни.

Така преди 5 години родният телеком бе харизан направо на битпазарна цена, която бе 4-5 пъти по-ниска от реалната, от бившата правителствена клика около морално амортизираното НДСВ. А щастливият исландски притежател миналата година препродаде БТК на бившата американка застрахователна мегакорпорация „AIG”, но вече на реалната цена от значително над 1 милиард евро, от което той и бандата на жълтия наставник спечелиха повече от 800 милиона евро суха пара. Въпросът бе само, как ще си поделят плячката. Но също толкова шокиращат е факта, че никоя инстанция в България и до днес не предприе каквито и да е мерки, виновниците за този безобразен пладнешки грабеж, да бъдат разследвани и наказани, с което тези държавни инстанции се превръщат в съучастници. А вследствие на това все повече граждани си задават уместния въпрос, защо въобще плащат данъци, с които издържат тези превърнали се в обществено ненужни държавни институции.

 

Съдбата на БТК бе предопределена не само от всякаква липса на национално отговорна политическа воля и морал у бившите властимащи, но до не малка степен и от драматичния развой на събитията в световния телекомуникационен бранш през последните 15 години. Затова нека тук да проследим и анализираме какво и защо се случи през тези бурни години.

 

Телекомуникационните услуги са много стар бизнес. Телефонът, въпреки модните истерии днес на рекламата за неговата уникалност, е изобретен през 19 век, т.е., хората са го използвали още преди 120 години. Впечатляващите технически постижения от последното десетилетие и медийната им разгласа създадоха в световната общественост измамната представа, че човечеството се намира едва ли не на прага на качествено нова златна ера на телефонните комуникации.

Тези еуфорични очаквания по-късно се превърнаха в основния стимулатор за инвестиране и експанзия в телекомуникационния бранш. Обхванати от инерцията на първоначалните си успехи, инвеститорите пропуснаха момента, в който трябваше да намалят темпото, преиграха в пазарното разширение на този сектор и бързо надхвърлиха световните потребности от съобщителни услуги. Опиянението от бума на 90-те години на 20 век отстъпи място на болезнено отрезвяване. Разрази се типична криза на свръхпредлагане в най-модерния отрасъл на развитите индустриални държави. Бяха засегнати лошо водещи телекомуникационни компании, които в момента се намират в реанимацията на глобалната икономика с една и съща фатална диагноза - свръхкапацитети, унищожителна конкуренция и огромна задлъжнялост. Сред тях са американския гигант "Уърлдком", германският "Телеком", френският телеком, "Лусент текнолоджи", японският "НТТ докомо" и стотици други.

Само в САЩ за последните две години са банкрутирали няколко десетки такива фирми, като най-зрелищен е фалитът на "Уърлдком", компания с борсова стойност от 100 млрд. долара. Въпреки внушителната си мощ само за няколко месеца този гигант престана да съществува. Любопитното при този фалит е, че докато хилядите акционери на "Уърлдком" загубиха своите вложения, управляващите босове се облагодетелстваха от банкрута. Месеци преди него те съзнателно фалшифицираха финансовия баланс на компанията и завишиха печалбите с близо 10 млрд. долара. По този начин цените на акциите й на борсата отскочиха нагоре и позволиха на добре запознатите с фаталната перспектива мениджъри да продадат нищо не струващите свои акции дори с печалба.

Подобни балансови фалшификации и мегаизмами не са рядкост в страната на неограничените манипулации. Същият сценарий се разигра и при фалита на най-големия американски енергоснабдител "Енрон". Съвсем логично възниква въпросът, след като само тези две огромни компании, представляващи по 1% от БВП на страната, са изградени на фалшиви финансови отчети, какъв е тогава делът на фантомната икономика на САЩ. Експерти я оценяват на ј от БВП!

Но да се върнем към проблемите на телекомуникационния бранш. От фалит е заплашена и една друга компания в САЩ, най-големият производител на телекомуникационен хардуер "Лусент текнолоджи". Вече трета година тя приключва с големи загуби и се опитва да се спаси с цената на масови уволнения (досега над 500 000 служители).

Но не само в САЩ ситуацията с дерегулираните съобщения не е добра.

В Европа трудно избегнаха фалита френският концерн "Виател" и холандският "KPN". Само от март 2000 г. до декември 2002 г. от борсовата стойност на европейските телекомуникационни компании са се изпарили над 700 млрд.долара, а сумарният дълг на 7-те най-големи европейски телекома надхвърля БВП на Белгия!

Германският “Телеком” е фирмата с най-голяма задлъжнялост в индустриалната история на Германия. Интересен е фактът, че този висок пасив бе прикрит при приватизацията на фирмата чрез нереално завишение на цените на притежаваната от нея недвижима собственост. Положителният балансов отчет повиши многократно цената на приватизационната емисия акции. Държавата си прибира парите, асистирана от наетия банков консорциум, който чрез финансови манипулации и истерична положителна реклама в медиите изкуствено подържаше висока цена на емисията. А последвалият неизбежен борсов срив от 80% на акциите бе изцяло за сметка на обикновените акционери, които загубиха голяма част от инвестираните си в този спукал се спекулативен балон спестявания. Днес 16 000 малки акционери в Германия са завели т.н. събирателно дело срещу финансовите манипулации по време на раздържавяването на Немския телеком.

Това е и само един от многобройните трикове за манипулативно ограбване в “казино”-капитализма. Не по-различна е ситуацията в телекомуникационния бранш и в другата част на земното кълбо - в Япония. Нейният най-голям джиесем-оператор, компанията "НТТ докомо" само за периода февруари 2000 г. - декември 2002 г. губи 180 млрд. от борсовата си стойност.

Всички тези факти, поднесени на вниманието на критичния читател, неминуемо пораждат логичния въпрос - коя е причината за това катастрофално развитие? Защо телекомуникационните компании се превърнаха в перфектни машини за изчезването на огромни финансови средства? В световен мащаб това е гигантската сума от 1500 млрд. долара!

Процесите, които доведоха до тази драматична ситуация в сектора на съобщенията, започнаха преди двайсетина години в САЩ и Англия със старта на приватизацията на техните телекомуникационни компании.

Допреди 10-15 години съобщителните услуги в почти целия свят бяха монопол, предимно в ръцете на държавата с известни национални нюанси. Така например в Съединените щати този монопол се държеше от частната компания "Америкън телефон енд телеграф", но се контролираше от държавата. В Европа подобните ПТТ-монополи по традиция си бяха държавни, а в бедните страни и в третия свят системата беше смесена, с превес на частния монопол.

Какво беше положението на ползвателите на съобщителните услуги по времето на монопола в бранша?

В богатите и развити страни от Европа, Северна Америка, Япония и др. държавните монополи не преследваха реализирането на максимална печалба, по-скоро имаха за критерий телефонизирането на най-голям брой домакинства на поносими цени.

Градските разговори, които бяха от значение за обикновения потребител, бяха евтини, а междуселищните и международните - значително по-скъпи. Държавните монополи изпълняваха и допълнителни социални функции: ниски тарифи за инвалиди и социално слаби граждани, а също така осигуряваха голям брой добре платени и защитени работни места.

Друга е картината в бедните страни и тези от третия свят. Навсякъде в Африка, Азия и Латинска Америка инсталирането на телефонен пост е много скъпо и е по възможностите само на малка част от градското население. Съответно на това и телефонните мрежи покриваха главно градовете.

В страните от третия свят тази ситуация е наследена от времето на колониализма, когато съобщенията са обслужвали предимно колониалната администрация и военните. След освобождението бившите колонии обаче не разполагат с необходимите средства за разширяване на телефонната инфраструктура. Където монополът е частен, също липсва стимул за това, тъй като населението е толкова бедно, че подобни инвестиции не се рентират.

Първите наченки за разбиване на монопола в съобщенията се появиха през 70-те и 80-те години в САЩ. Натискът дойде, от една страна, от фирми, които са големи производители на електронна и комуникационна техника и желаят да се включат в бизнеса, а от друга - от големи фирми-потребители на съобщителни услуги, които очакваха либерализацията на пазара да разнообрази предлаганите услуги и да понижи цените им. Пробивът се осъществи най-напред в междуселищните и международните мрежи, ползвани предимно от големите национални и транснационални компании. В резултат от допускането на нови оператори цените на тези разговори чувствително се понижиха. Същите големи американски компании настояват за глобализиране на американския модел и в останалите страни по света. В това отношение те активно са поддържани от правителството във Вашингтон, от Световната банка, от Международния валутен фонд и от Световната търговска организация.

Големият шанс за глобална либерализация в телекомуникациите се разкри обаче след 1990 г., след промените в Източна Европа. Тогава избухна истинската битка за световните телекомуникационни пазари. На съобщителния фронт започнаха огромни сливания и обединения, в които водеща роля играят американските компании. Докато през 1987 г. общата стойност на обединилите се фирми от бранша възлиза само на 100 млрд. долара, то през 2000 г. тази цифра нараства на астрономическите 11 400 млрд. долара! От началото на раздържавяването на държавните съобщителни монополи през 1984 г. до средата на 1999 г. са продадени участия в тях за 244 млрд. долара, а в 90 от 189-те страни, участнички в Международния телекомуникационен съюз (ITV) съобщенията са напълно или частично приватизирани.

Процесът на приватизацията допълнително се ускорява след сключената в рамките на СТО международна спогодба за хармонизиране на условията за приватизация в бранша, която отваря безпрепятствено възможност за поглъщане на националните телеком-предприятия от транснационалните гиганти.

Водещите компании влизат в безмилостна конкурентна борба помежду си и хвърлят огромни средства за разширяване на мрежите си и за техническо усъвършенстване на съобщителния хардуер. Интернет и мобилните комуникации се превръщат в масов продукт за развитите страни.

Очакванията на всички са, че телекомуинкациите ще се превърнат в непресъхващ извор на огромни печалби и водени от подобна визия, големите в бранша не жалят средства за купуват съобщителни фирми на всяка цена. "Уърлдком" плаща нереалистични суми за поглъщането на "Ем Си Ай", а британският "Водафон" - за германския мобилен оператор "Д-2". Германският "Телеком", обхванат от стадна еуфория и утопична фиксидея на своите мениджъри за превръщане в глобален телекомуникационен играч, прахосва неоправдано много средства за да стъпи на американския пазар, закупувайки прескъпо "Воисистрийм". Тази безумна гигантомания подготвя всъщност кризата на световния пазар за телекомуникации, за която стана дума по-горе.

Един от най-големите динозаври, който си счупи гръбнака в тази вакханалия, бе американският "Уърлдком", освен него пропадат и десетки други. Германският "Телеком" все още съществува, но с 90% срив в борсовия курс на акциите, и унищожени милиарди евро спестявяния на обикновенния бюргер, подльгал се от истеричните льжливи обещания на политиците и икономистите да инвестира в тези т.н. „народни акции“.

Тук трябва да отбележим, че един от главните катализатори за разгаряне на инвестиционния пожар се оказа финансовата криза през 1997/98 г. в страните на Азия (най-вече в Индонезия). Напусналият района по това време огромен капитал започва да търси ново поле за доходоносно инвестиране и бързо го намира - либерализирания телекомуникационен бранш, който в момента е на върха на вълната.

Приливът на големи средства създава условия за интензивно изкупуване на акции на всяка цена. Курсовете им непрекъснато растат и въпреки това всяка нова емисия се пласира безпроблемно. Фирмите от бранша се къпят в пари и ги инвестират в сателити, наземни мрежи, предаватели и приемници, финансират се скъпи технически разработки, изкупуват се конкуренти.

За известно време трескавата експанзия функционира и дори носи печалби, но наблюдателните анализатори долавят вече признаци на настъпваща криза. Когато тя взема първите си жертви, мениджърите на големите компании не искат да повярват, че е възможно да секне потокът от пари. Тласкани от желанието да игнорират този факт, те започват хазартно да фалшифицират финансовите отчети на своите предприятия, създавайки илюзия на борсите, че бизнесът им е в брилянтно състояние. Курсът на акциите им се задържа висок, но това вече е измама, не е истинска борсова търговия с реални участия, а търговия с имагинерни очаквания, с криминални фалшификати.

В крайна сметка балонът на илюзиите се пуква, големите инвеститори панически се оттеглят от този бизнес и настъпва катастрофа на борсите. Акциите се сриват с 85 до 99% и няма никой, който да е готов да инвестира дори и 1 долар в този отрасъл. Останали без ликвидни средства, компаниите започват да фалират, а оцелелите - отчаяно се опитват да се спасят с масови уволнения. Тези дегенеративни процеси водят до спадане на качеството на услугите и до повишение на цените им.

Особено катастрофални са последиците от този крах за хората в бедните страни. Милиони от тях започват да не ползват телефона или се отказват от това толкова старо изобретение, защото нямат пари да устоят на растящите цени и такси за услугата.

Това е историята на телекомуникационната сага от последното десетилетие - блестящ пример за същността на днешния неолиберален турбокапитализъм, който превръща всичко в спекулативна стока. За това как приватизацията, либерализацията и хищната жажда за максимална печалба на всяка цена превръщат в крайна сметка иначе здравословната конкуренция в чудовищен канибализъм.

 

Но нека се върнем отново към родния телеком. Малко вероятно бе при тази конюнктура тогава той да бъде приватизиран от когото и да е в полза на България и на обществото, дори и в идеалния случай на компетентен, неподкупен и национално отговорен управляващ страната „елит“, с какъвто обаче явно не разполагаме.

A за средностатистическия българин, принуден вече да се отказва от лекарства, парно отопление, книги, културни изяви и напоследък и от ток, приватизацията на БТК не означаваше нищо друго, освен че той постепенно ще трябва да се откаже и от това толкова старо изобретение - телефона. Ценовите реалности на разпродадения телеком принуждават все повече хора към такова решение, имайки предвид постоянното покачване на месечните такси, както и „уникалната” допълнителна такса за свръзка при всеки разговор, каквато никъде в Европа не се начислява, и която прави късите разговори у нас с пъти по-скъпи в сравнение с другите страни от ЕС.

Днес, в условията на световна финансова криза, през септември родното БТК стана дори собственост на американската държава, след като тя национализира фалиралия финансов мегаконцерн „АIG”. А ние като ползватели на БТК със всеки разговор подпомагаме американския бюджет и с това индиректно и глобалните войни на Империята.

-------------

П.С.:

В статията са използвани данни, изнесени от проф. Дан Шилер от университета в Илинойс, САЩ, в публикацията “От държавния монопол към банкрута на частната собственост”, както и данни от периодичния немския печат.




Гласувай:
2



1. анонимен - BsjErbjyLbkSSI
25.05.2011 06:20
Walking in the presence of giants here. Cool thinknig all around!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4821426
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16453
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031