ИМПЕРИЯТА  НА  НОВИТЕ  ВАРВАРИ

"Много по-важно е не колко се дава на хората от Третия свят, а по-малко да се краде от тях!"

Проф. Жан Зиглер   

"За да обичаш човечеството, е нужно да ненавиждаш това, което превръща хората в роби!"

Жан-Пол Сартр

"Нямa нищо по-страшно от цивилизования дивак!"

Николай Рьорих

Авторът на социално-критичния бестселър "Империята на позора", професорът по социология Жан Зиглер, е роден на 19 април 1934 г. в гр. Тун, Швейцария, в консервативно, немско говорeщо семейство. Реакционният му баща, е съдия, силно вярващ протестант и ревностен антикомунист, който налага на сина си своя мироглед. Това първоначално дори му се отдава. Затова в началото на следването си Жан се записва в екстремното консервативно, националистическо студентско сдружение на Цофингите.

            Повратен момент в развитието на мирогледа на младият Зиглер обаче настъпва, след като той започва работа в Обединените нации. В началото на 60-те години, след убийството на легендарния борец срещу колониализма и първи президент на независимо Конго - Патрис Ломумба от прозападния пучист ген. Мобуто, той е изпратен като експерт на ООН в бившата белгийска колония Конго-Заир. В тази далечна африканска страна, младежът от заможно буржоазно семейство, за първи път се конфронтира с потресаваща нищета и унищожаващия милиони хора глад, следствие от подновеното (нео)колониално ограбване на природните ресурси на току що освободената страна и от безогледната експлоатация на населението й от международните корпорации. И докато западните представители в Конго са настанени в единствения 5-звезден хотел "Роял" в Киншаса, обгрижвани от сервилни слуги и в суперлукс, наподобяващ на приказките от 1001 нощ, отвъд огражденията от бодлива тел около хотела, само на няколко десетки метра от този добре климатизиран и охраняван от въоръжена стража златен кафез, безброй хора умират от глад и репресии. И това човешко нещастие се разиграва пред очите на експертите от ООН, които не могат да помогнат с нищо реално. Жан Зиглер споделя по-късно, че най-потресаващи за него са били моментите, когато в хотела са отсядали богати бизнесмени или западни представители, за които са приготвяни безкрайно дълги "шведски маси", тежко отрупани с най-изящни лакомства. И само на един поглед встрани от софрата, на хвърлей разстояние отвъд непреодолимите заграждения, директно пред очите на богоизбраните "бели" се вижда, как измършавели дечица умират от недохранване или са съсечени с мачети от охраната на хотела. Тези деца с откраднато детство, гонени от влудяващ глад, едва успели да се доберат до бодливата тел и опитващи със сетни сили да я преодолеят, примамени от лакомствата пред новите господари на своята родина. Зиглер споделя това свое потресаващото преживяване: "Местните наемници, които стояха с гръб към зданието, безмилостно удряха с приклади малките глави на децата, които ... успяваха да се подадат над загражденията. А други войници, въоръжени с ножове, освобождаваха оплелите се в бодливата тел, умиращи дечица, като режеха вкопчилите им се в телта пръсти, след което изхвърляха безжизнените тела на улицата. В този момент се заклех никога повече, дори и несъзнателно, да не съм на страната на палачите."

            В знак на отрицание от досегашното си буржоазно възпитание и от консервативния мироглед на своите родители, Жан Зиглер се отказва от протестантската вяра и започва да изповядва все по-прогресивни виждания. В подкрепа на своето тотално обявяване срещу двойните стандарти и егоцентричния морал на капитализма, след ужасяващите преживявания в Конго-Заир, през 1963 г. той решава да посети Острова на свободата и да се запознае с постиженията на социалната революция в Куба. Силно впечатлен след завръщането си той публично адмирира целите й. Впоследствие у него се заражда желание да емигрира на Острова на свободата и да подпомогне тази малка страна в справедливата й борба за изграждането на един друг свят, в който гладът и мизерията да останат само кошмарен спомен от миналото.

            През април 1964 г., по време на състоялата се в Женева конференцията на страните износителки на захар, на официално посещение пристига и кубинска правителствена делегация, ръководена от легендарния революционер - доктор Ернесто "Че" Гевара. Младият Зиглер се среща с кубинците и те цяла нощ беседват за революцията и за желанието на Жан да емигрира в Куба. За тази съдбовна среща проф. Зиглер и днес много изразително си спомня "...Бяхме на 7-мия етаж в хотел "Интерконтинентал", където 12-те кубинци бяха отседнали в 3 стаи. Дискутирахме цяла нощ. На изток над масива на Монблан вече се зазоряваше. Под нас градът бавно се разбуждаше. Неоновите рекламни светлини на банките, застрахователните компании и на скъпите магазини около залива на езерото, потънало в млечния им оттенък, постепенно гаснеха. Слабият Че, облечен в маслено зелена униформа, гледаше през  прозореца. Той ме повика при себе си и ми каза с дрезгавия си глас: "Виждаш ли този град?... Тук ти си в мозъка на чудовището! Какво искаш повече? ... Твоето бойно поле е тук!". Отхвърлянето на желанието ми да се преселя в Куба първоначално ме обиди. Тогава си помислих, че аржентинецът не е убеден в моята готовност да участвам в революцията и в моите способности... По-късно разбрах, че Ернесто Гевара е бил прав." Така Жан Зиглер остава в "мозъка на чудовището" и започва неравностойната, но ефективна борба срещу системата, въоръжен само със дарбата на словото и с острото перо на разобличител.

            Друга, впечатляваща изява на младия хуманист е решението му, след като осъзнава зверствата на немците през Втората световна война и след като достига до убеждението, че те нямаше да са възможни без щедрата финансова подкрепа на родната Швейцария, да се откаже завинаги от майчиния си немски език. Затова и до днес той пише всичките си книги и статии само на френски.

            Най-известните от 24-те книги на професорът, част от които са преведени и на български, са:  "Срещу световния ред - съпротивителните движения в Африка и Латинска Америка" (1986 г.);  "Швейцарската империя" (1986 г.);  "Швейцария пере най-добре. Финансов център на международната престъпност" (1990 г.);  "Швейцарските банки, златото и мъртвите" (1997 г.);  "Нашествието на варварите. Капитализмът и организираната престъпност" (1999 г.);  "Колко е хубаво да си швейцарец" (2002 г.);  "Новите господари на света" (2003 г.)  и  "Империята на позора" (2005 г.).

            Безкомпромисната непримиримост на Жан Зиглер като разобличител на капиталистическата система му навлича омразата на нейните пазители. През втората половина на 90-те години от миналия век те стартират мръсна медийна и съдебна кампания, с която се опитват да сплашат и да накарат да замлъкне човека, който е моралната съвест на алпийската република. Професор Зиглер, по това време народен представител от швейцарските социалдемократи, е обвинен в държавна измяна и срещу него е отправен иск за обезщетение в размер на стотици хиляди швейцарски франка за "нанесени морални вреди на Швейцарската федерация". Съдебната атака  се води от Карла дел Понте, по това време главен прокурор на Швейцария, добила впоследствие печална известност със своята небезпристрастна позиция като обвинител на процесите в Хага срещу престъпленията от войната в бивша Югославия. Отровното острие на медиите срещу Зиглер стават изданието на хелветските неофашисти - "Schweizerzeit" и консервативният, близък до капитала вестник "Neue Zuericher Zeitung". Този световноизвестен ежедневник деградира в тази кампания до нивото на послушен говорител на най-големия финансов институт в света - швейцарската банка "UBS" (United Bank of Switzerland), която всъщност е основният жалбоподател в режисирания процес. Поводът за недостойната атака срещу професор Зиглер е наскоро излязлата му книга "Швейцарските банки, златото и мъртвите". В нея без всякакъв грим, на основата на неотдавна разсекретени документи от американски тайни служби, той доказва съучастието на родината си в зверствата на фашистка Германия, като неин главен финансист. Тази книга взриви уюта на алпийската република и спокойствието на сивите кардинали - щвейцарските банкови магнати, които винаги са предпочитали да са в сянка за публичния интерес и до тогава се считаха за недосегаеми. Като  познавач на банковите машинации в родината си, Жан Зиглер ни прави свидетели на чудовищната колаборация на швейцарските финансови "гноми" с Хитлер. Без швейцарските банки Втората световна война би приключила много бързо и милиони хора биха останали живи. Но швейцарските банки безскрупулно предоставят стотици милиарди франка на Хитлер за закупуването на необходимите му стратегически суровини от световните пазари и доставят оборудване за германските лагери на смъртта. В замяна на това фашистките институции и нацистки величия влагат в Швейцария заграбените от тях богатства. Цитираните доклади на американските тайни служби разкриват активното сътрудничество на швейцарските банки, на търговците с произведения на изкуството, на бижутерите, доверителните дружества, бизнес-адвокатите и пр. при укриването и "изпирането" на ограбеното от нацистите злато от икономиката и частни лица в окупираните от тях страни, включително и на златото, изтръгнато от зъбите на убитите жертви на холокоста. Астрономическите печалби от тези операции катапултират Швейцария след Втората световна война в ранга на световна сила на финансовите пазари. Документите и доказателствата в тази книга са толкова разобличаващи, а разказаното в нея е до такава степен стряскащо, че всеки нормален човек онемява пред разкритията. Но не и банковите "гноми" - слугите на едрия капитал, които подемат кръстоносен поход през всички инстанции на държавата срещу Зиглер. Клеветите и исковете за обезщетение, издигнати от банките докарват професорът до ръба на финансова гибел. Благодарение, обаче, на хилядите си почитатели по целия свят и на своето морално величие той печели съдебната борба.

            И след юридическата си победа Жан Зиглер не замлъква. В най-новата книга "Империята на позора" той анализира новото господство на транснационалните корпорации над целия свят. С тази брилянтно разобличителна творба той предизвика ненавистта и омразата на цялата световна олигархия, на нейните сервилни слуги от Международния валутен фонд и Световната банка и на световния хегемон, официален Вашингтон. Те се опитват със непрекъснати лъжи, изопачения и поръчково дискредитиране в масмедиите да пречат на дейността му в Обединените нации, където той работи като специален наблюдател по проблемите на глада по света. Злословията на "гномите" на днешната империя на капитала, обаче, не го стряскат  и верен на своята хуманизъм той остава разобличител на "тази убийствена обществена система, която трябва да бъде съборена".

            Жан Зиглер сам определя своята дейност и своите книги като интервенция в духа на Просвещението. "Да информират, да осветляват действията на властоимащите - в това се състои най-важната задача на интелектуалеца!"  Това е лайтмотива, на който професорът остава верен и до днес.

            Просвещението и идеите на философите от 18-ти век бяха пропити от огромна надежда. Те надигнаха завесата на хоризонта за едно човешко съществуване без лишения, без експлоатация и подтисничество. Но тогавашните производствени средства не бяха достатъчно развити за реализирането на тези надежди и затова за дълго време останаха само една утопия. Днес, повече от 2 столетия по-късно, човечеството вече разполага с материалните средства, за да превърне идеалите на онова време в реалност. За съжаление действителността, в която живеем е съвсем различна - навред по земното кълбо цари отчайваща мизерия и глад, които надминават дори нищетата, позната от миналото. "Една нова каста на глобални феодали, т.нар. космократи от транснационалните корпорации, има дързостта да налага на целия свят закони, които са само в нейна полза. Техният ненаситен стремеж към печалба е безграничен и е в противовес с основните потребности на хората."  Именно поради това Жан Зиглер категорично подържа повелята на Карл Маркс - "Да се съборят обществените взаимоотношения, при които човекът е деградиран до едно поробено, изоставено и унижено същество".

            Монографията "Империята на позора" представлява мощно оръжие в борбата срещу днешния дълбоко несправедлив и антихуманен световен ред, който не признава никакви други ценности, освен ламтежа на едно малцинство към максимално голяма и максимално бърза печалба, ограбващо целия останал свят. От времето на Просвещението до днес науката и производствените средства преживяха истинска революция. Сега, в началото на 21-ви век, човечеството е по-богато от всякога. Вследствие на развитието на техниката планетата днес спокойно би могла да изхранва 12 милиарда души при правилно разпределение на ресурсите. Но реалностите са съвсем други - всеки божи ден на нашата земя умират над 100.000 души от глад!  Всеки 7 секунди умира по 1 дете само от недохранване. А в същото време 500-те най-големи трансконтинентални корпорации контролират разпределението на 52 % от всичко, което е произведено в света. Златният милиард от населението на развитите страни със своя разточителен стандарт на живота егоистично е обсебил целия жизнен ресурс на планетата и е обрекъл останалата част от човечеството на мъчително вегетиране или бавна смърт от глад и нищета. На хората от третия свят се гледа като на излишна биомаса, която само пренаселва земята и която няма право на място под слънцето. Тази егоистична, откровено антихуманна философия на новите господари на света все по-малко се различава от расистката идеология на нацистите, които също мечтаеха за нов ред на земята.

            Четейки тези неудобни, направо ужасяващи истини в книгата на Зиглер за глобалната мизерия и глада в днешния иначе толкова богат свят ни обхваща смразяващо чувство за вина и срам от сляпото съучастничество в този заговор срещу самите нас. Но именно това чувство на позор може да се превърне в онази неудържима сила, която да доведе до нужната промяна. В тази насока професор Жан Зиглер определя целта на своята книга: "Искам да допринеса и засиля съзнанието на всеки за необходимостта от радикална промяна".
------------------------------------------------------
Aвтор:  д-р. юр.н. Иван Аладжов