д-р.юр.н. Иван  Аладжов

УОЛДЪН  БЕЛО - ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ,

СОЦИАЛЕН  АКТИВИСТ  и  ТРИБУН  на  НАРОДИТЕ

"На всяка страна трябва да й бъде предоставена възможността да се развива и реализира политика по начин, който  отговаря на нейните ценности и на нейния ритъм."

проф. Уолдън Бело

        Филипинският професор по социология и политика - Walden Bello, е роден през 1945 г. в Манила, столицата на азиатската островна държава, която след американо-испанската война от 1898 г., заедно с Куба преминава в американско владение, а през Втората световна война е окупирана от Япония.

        Проф. Уолдън Бело, заедно с американският учен-лингвист  Ноам Чомски, канадската репортерка Наоми Клайн, британският професор Александър Калиникос, индийската авторка Арундхатри Рой и френските публицисти Игнасио Рамоне и Сюзън Джордж от кръга на ежемесечника "Le Monde Diplomatique" е една от най-забележителните фигури на международното движение на алтерглобалистите. Професор Бело не е само един от интелектуалните водачи на това ново социално движение - той се солидаризира с бедните и ощетените по целия свят и със силата на словото се  превръща в трибун на цялото човечество в борбата за един по-справедлив свят за всички хора на планетата и за установяване на друг световен икономически ред.

        Професор Уолдън Бело е съорганизатор на ежегодните социални форуми и един от авторите на "Манифеста от Порто Алегре" - програмният документ на алтермондиалистите. Той е  ръководител и на една от най-влиятелните неправителствени организации - "Focus on the global south" (`Фокус върху глобалния Юг`), със седалище в Банког, Тайланд. Основна задача на тази организация е глобалната съпротива срещу агресивния неоимпериализъм на САЩ и разобличаване на пагубната за Третия свят и за екологията на Земята икономическа политика на транснационалните концерни и обслужващите ги финасово-търговски институции - Международния валутен фонд (МВФ), Световната Банка (СБ) и Световната търговска организация (СТО). За тази своя ангажираност през 2003 г. Уолдън Бело е удостоен с "Алтернативната Нобелова награда" (`Right Livelihood Award`).

        По време на мащабните протести в началота на м. юни 2007 г. срещу срещата на държавните ръководители от клуба Г-8 в германския курорт Хайлигендам проф. Бело публично се обявява за съпротива срещу новия глобален ред, който тези самозвани господари на света символизират.

        Кой е ключовият момент за лявата политическа ориентация в живота на професор Бело, след като по стечение на съдбата години наред той живее и преподава в самите Съединени щати?

        В началото на 50-те години на миналия век младият Уолдън е даден в йезутско училище във Филипините. Екстремно консервативното, религиозно възпитание в това авторитарно учебно заведение поражда в подрастващия младеж бунт срещу етаблираните порядки и католически догми в обществото. Но истинското си политическо израстване младият Бело преживява по време на своето следване в Съединените щати, което съвпада с най-кървавите години от американската война срещу Виетнам. Той не може да остане безразличен към това престъпление срещу народа на една малка страна и взема активно участие в антивоенното движение и неговите протести.

        В началото на 70-те години Бело заминава за Чили, за да проследи от близо опита на социалистическото правителство на Салвадор Алиенде да еманципира страната си и да я откъсне от орбитата на САЩ. Там той става свидетел на кървавия преврат на генерал Аугусто Пиночет, организиран от ЦРУ и на жестокото смазване на този смел социален експеримент в латиноамериканската страна. Преживял от близо контрареволюцията в Чили, по-късно той промовира на тема, сравняваща преврата на хунтата с възхода на фашистите в Италия и Германия.

        Докато Бело е още в Чили, в неговата родина се случва трето политическо събитие, което оказва силно влияние върху политическата му ориентация. Това е превратът на ген. Маркос и неговото дългогодишно диктаторско управление на Филипините, подкрепяно от Съединените щати. Той не може да се завърне в родината си, знаейки как там се разправят с инакомислещите, но верен на своя непокорен дух, организира политически опозиционните групи на филипинците в САЩ. Междувременно Бело е емеритиран като професор по социология и икономика и започва да преподава в Калифорнийския университет. По това време той става автор на десетки критични статии и книги, за написването на всяка една от които анализира огромно количество материал, набавен не винаги по съвсем ортодоксален начин. Така например, за да се сдобие с отказани му от Световната банка (СБ) автентични сведения, необходими за новата му книга "Development Debacle" (`Провалът на развититето`), с помоща на сподвижници той влиза нелегално в архивите на СБ и се снабдява с 3000 важни документа. Резултатите от анализът на тези материали е неочакван и за самият него - той получава неоспорими доказателства за това, че не само правителството на САЩ подкрепя кървави  диктатори като Маркос и Пиночет, но и мултилатерални организации като СБ и МВФ активно спонсорират подобни престъпни режими. Тези шокиращи резултати карат Бело да измести центъра на своите проучвания върху ролята на международните организации и  на транснационалните корпорации за ултимативното налагане на неолибералния модел за развитие на всички страни от Третия свят. Разследванията го довеждат до следният извод: "Когато се занимавах с моделите на Световната банка за развитие, както и с елитарните парадигми за упражняване на власт, постепенно стигнах до прозрението, че те не могат да бъдат променени само на местно ниво. Националните движения за съпротива, които сами по себе си са много важни, е необходимо да се обединят както с регионалните, така и с глобалните съпротивителни движения".

        През последните години понятието "глобализация" се превърна в модерен новоговор навсякъде по света. Безброй статии и книги бяха изписани по темите за глобализиращата се икономика и финансови пазари. Но сред хилядите подобни разработки провокативно със заглавие и съдържание се откроява книгата на професор Бело "De-Globalisation" (`Де-Глобализация - Съпротива срещу новия световен ред`), публикувана в Германия от издателство "Социалистическа алтернатива". В този сборник от политико-икономически есета Бело противопоставя на унифициращата всичко капиталистическа глобализация процеса на "де-глобализация". Той е убеден, че "на всяка страна трябва да бъде предоставена възможност да се развива и да прави политика по начин, отговарящ на нейните ценности и на нейния ритъм."

        Индустриалните гиганти нямат право да налагат на света изгодната само за тях комерсиална глобализация, а трябва да позволят и алтернативни модели за  развитие на онези страни, които считат, че това ще е от тяхна полза. На базата на множество примери професорът доказва, че капиталистическата глобализация не функцианира, че тази система е фундаментално деструктивна и облагодетелства само един все по-стесняващ се кръг от земното население. Затова в книгата "Де-глобализация" професор Бело разкрива начините за противодействие на безцеремонната намеса на богатите индустриални страни в политическата и икономическата съдба на останалия свят. В тази връзка той предлага, страните от Третия свят да ограничат своя експорт и да преориентират производството си към нуждите на вътрешните си пазари. А на неолибералната догма за "отворените общества" (разбирай "отворените икономики") е необходимо да се противопостави алтернативата на многообразни регионални общности с децентрализирани икономики. Съответно, международните финансови и търговски организации на едрия капитал, като МВФ, СБ и СТО, трябва да бъдат лишени от възможността да упражняват натиск за натрапване на по-слабите държави  на унищожителни структуронапасващи програми.

        Професор Бело доказва в своите разработки, че основната заплаха за изостаналите страни е моделът на либерализирана търговия, който Световната търговска организация налага на целия свят. Неговите апологети пропагандират за изостаналите страни развитие, насочено изцяло към износ, чрез което с ограничен асортимент еднотипни, нискотехнологични стоки (селскостопански продукти, суровини, произведения на леката промишленост и др.) те ще завоюват място на преситените и претенциозни западни пазари и да спечелят необходимият им финансов ресурс за осъществяване на своята мечта - догонващо икономическо развитие. Съзнателно се премълчава, че подобен отворен пазар между неравностойни партньори винаги е в изгода на икономически доминиращите партньори. От друга страна той води до убийствена конкуренция между многобройните бедни участници в него и до падане на цените на и без това евтините им стоки. Така че "капанът на либерализираната търговия", който Световната търговска организация умишлено залага ще е от полза главно на развитите индустриални страни. Главните бенефициенти от свръхпредлагането на евтини суровини и на трудоемки масови продукти ще са техните пазари. По такъв коварен начин допълнително ще се блокира развитието на Третия свят - страните от него ще се вкарват в омагьосан кръг: колкото повече произвеждат и изнасят, толкова по-малка да е ползата за тях. А за поддържането на подобна безмислена икономика, от която те като цяло няма да забогатеят, развиващите се страни ще са принудени постоянно да заемат нови кредити и да задлъжняват все по-безнадеждно към транснационалните финансови институции, дори когато те, проявявайки остатъчна форма на човечност, опрощават част от дълговете им.

        От друга страна проблемът на богатите страни се състои в несекващият поток от печалби, който непрекъснато ги залива. Трескаво те търсят възможности за печелившото им инвестиране и за целта агресивно атакуват всички нови пазари, ако е необходимо ги завладяват и с военна сила, подчинявайки чужди суровини и чужда работна сила на своите интереси. Особенно голям е инвестиционният им апетит към приватизиране на държавните сектори за производство на екзистенциално необходими блага и  услуги, като електро- и водоснабдяването, финансовият сектор, транспортът, здравеопазването, образованието, медиите, с което си осигуряват масовото ограбване на цялото общество, колкото и бедно да е то. От фундаментално значение за чуждестранните инвеститори е свободата да репатрират извлечените в чужбина печалби. По този начин те монтират в световен мащаб чудовищна помпа, която вкарва в развиващите се страни работа, а изсмуква от там печалби. Това всъщност представлява глобализиране на експлоатацията, която разчупва националните граници и прераства от проста експлоатация на човек от човека, на класа от класа, в глобална експлоатация на държави от държави, на целия свят от транснационалния капитал. Затова според професор Бело "стремежът на Световната Търговска Организация да наложи на развиващите се страни провеждането на дебат по приемане на т. нар. нови теми - либерализиране на чуждестранните инвестиции и ограничаване на държавния контрол над тях, либерализирането на конкуренцията, на процеса на възлагане на обществени  поръчки и предоставяне на икономически преференции за чуждестранните  инвеститори, представлява върхът на нейното копие, насочен към установяване на максимално свободния трансфер на стоки и капитали. Борбата срещу този  нов икономически ред трябва да стане главна задача на световното гражданско общество."

        До сега международните финансови институции препоръчваха на изнасящите суровини държави да диверсифицират своята икономика, а на бедните, гъсто населени страни да използват излишъка от работна ръка като предимство спрямо индустриалните нации и да  развиват трудоемки производства за експорт. Това ще представлява за тях спасение от непредвидимата игра на цените на суровините. Препоръчва им се също така да привличат с чувствителни данъчни привилегии и държавни субсидии водещи световни инвеститори.

        Конференцията за търговия и развитие към ООН (UNCTAD) на основата на опита си от последните 30 години категорично опровергава в своя доклад за 2002 г. тези препоръки. Ако подобна политика се практикува само от една отделна страна, това би могло да доведе до успех. Но ако всички развиващи се страни поемат пътя на експортно ориентираното производство и започнат взаимно да се конкурират, това ще предизвика свръхпредлагане, разорителна конкуренция и спад на цените на произвежданите от тях продукти и суровини. "Илюзията на тази подвеждаща препоръка се обяснява с пренасянето на резултата от единичния случай, при липса на конкуренция, върху сумарния ефект от голям брой конкуренти. Ако действително е верно, че една, развиваща се страна може да спечели от увеличението на  своя износ, без да пренасити пазара и да срине цените, това няма да е верно за всички развиващи се страни, взети заедно или дори само за единични, но голями производители от тях, като Китай и Индия. Силно увеличеният износ на техни продукти ще влоши условията за търговия до степен, при която печалбата от увеличения обем на експорта ще бъде заличена от спада на цените. В крайна сметка ще се получи това, което се нарича "обедняващ икономически растеж".

        "Обедняващият икономически растеж" може да се дължи и на други причини. Опитът на много страни, които са минали по този път показва, че с увеличение на производството нараства и дялът на необходимите скъпи, високотехнологичните детайли, които се вграждат в продукта, но липсват на местния пазар и трябва да бъдат внесени. Това е нов капан. След като всичко в икономиката на развиващата се страна е ориентирано към експорт за него ще се внасят скъпи компоненти и материали, докато в същото време, поради свръхпредлагане, цените на произвежданите продукти ще спадат. Тогава печалбата за страната от добавена стойност ще бъде минимална. Капанът "производство за износ" щраква и вместо догонващ растеж, ставаме свидетели на мизерни заплати стигаще само за насъщния, на разбит вътрешен пазар, на ограбени ресурси и на замърсена околна среда.

        Интересното в случая е, че негативите от описаните пазарни явления, бушуващи в джунглата на капиталистическата глобализация в крайна сметка рекушират обратно и към богатите страни. Радостта от ниските цени на стоките в супермаркетите им ще изчезне, когато един ден те отрезвеят - деиндустриализирани, с безброй закрити работни места, удължено работното време и понижени заплати. Комерсиалната глобализация като система показва явна тенденция към саморазрушение: свръхпроизводство, слабо търсене, циклично повтаряща се дефлация - всичко това представлява една смъртоносна спирала. Казаното навремето от Маркс за манчестерския капитализъм, сега безмилостно се повтаря навсякъде. Нарастващата армия от безработни по целия свят води до постоянно намаляване цената на труда и до обедняване както в страните от развития Север, така и в изоставащия Юг.

        Резултатът от подобна глобална икономика на ниското заплащане води не само до безогледна експлоатация и до обедняване, но и до дефлация в световен мащаб, след като намалява платежоспособното търсене, което трябва да консумира нарастващото свръхпроизводство.

        Към тези процеси на деградация се прибавят и неподдаващите се на прогноза паразитиращи спекулации във световната валутна система.  Чуждестранните инвеститори вече ясно осъзнават, че най-задлъжнялата страна на света не е нито Бразилия, нито Индонезия, нито Мексико или Аржентина, а имперската суперсила - Съединените щати. Те са единствената държава, която си позволява лукса да задлъжнява към други страни със своята собствена постоянно обезценяваща се валута, да заплаща засмуканите от целия свят  богатства с чекове с все по-малко покритие - късчета зелена хартия. Но щастливите години за долара отминаха и сега е реална опасността при негов провал, в пропастта да бъдат завлечени всички страни по света, включително и тези от бедния Юг, ако до тогава те не изградят своя независима валутна система, каквато Уолдън Бело препоръчва за Азия.

        Повече от очевидно е, че капиталистическата глобализация не функционира. Тя е деструктивна и е от полза само за една все по-намаляваща част от световното население. Това го потвърждава и носителят на нобелова награда по икономика и бивш дириктор на Световната Банка - Джоузеф Щиглиц в своята книга "Сенките на Глобализацията": "Глобализацията в настоящият й вид съвсем не е история на успеха!".

        Но Уолдън Бело е по-радикален и отива по-далеч. Той търси и причините за това катастрофално състояние и ги открива в структурите на международното разделение на труда - МВФ, СБ и СТО, които лишават бедните страни и тяхното мизерстващо население от шанс за развитие. Тези финансови структури трябва да бъдат преобразувани. За това се изисква безусловно опрощаване на дълговете на страните от Третия свят и въвеждане на нови международни данъци, които да бъдат използвани в тяхна полза (като напр. тъй наречения "Данък Тобин"). Но и това няма да е достатъчно, ако не се промени целия световен икономически ред.

        Затова процесът на "де-глобализация" според Уолдън Бело означава подчинение на пазара на интересите на общността, интегриране на икономиката в обществото, а не на хората в икономиката, осигуряване на предимство на ценностната система: самоопределение, справедливост, равенство и солидарност, които трябва да доминират над повелите на пазара за ефективност и максимална печалба.

        Хуманната визия на професор Уолдън Бело е за един друг свят с по-справедлив икономически ред, чието постигане той съзира в организираната съпротива срещу насилието на капитала.

        Във връзка с казаното до тук предлагаме на българския читател  в превод заключителната част от книгата "Де-Глобализация", както и на още няколко статии от професорът, публикувани в международното интернет издание за анализи „Z-Net Magazin“.