Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2008 14:32 - In Memoriam Salvador Allende
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 2560 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 11.09.2013 15:06


Д-р юр. н. Иван Аладжов

В  Чили  се  води  борба  за  спомените

Преди 35 г. загина демократът и пацифистът Салвадор Алиенде, който водеше страната си към новото общество на социалната справедливост

11 септември 1973 г. На тази фатална дата преди 35 г. около 14 часа в неравностойно сражение с превратаджиите за президентския дворец "Ла Монеда" в столицата Сантяго загива демократично избраният президент на Чили Салвадор Алиенде - надеждата за едно по-светло бъдеще не само на своята родина, но и на развиващите се страни от целия свят. В продължение на 17 г. военните с нечувана жестокост определяха живота на чилийския народ, а като главнокомандващ армията ген. Пиночет запази властовите си позиции чак до 1998 година. Резултат от неговия фашизоиден режим са стотици хиляди чилийци, прокудени от родината, десетки хиляди изтезавани и избити в концлагери и неизлечима травма в съзнанието на обществото.
Салвадор Алиенде е роден преди един век, на 26.7.1908 г., в най-големия пристанищен град, Валпарайсо, в заможно семейство на баски изселници от Испания, по бащина линия, и на имигранти от Белгия, по майчина. Баща му е високопоставен държавен нотариус в пристанищната администрация на града. Младият Алиенде завършва медицина и специализира педиатрия. Още в ранните си години, подобно на своя дядо - "Червеният" Рамон, той се проявява като политически активен човек с висока чувствителност към социалната неправда.
Алиенде се включва в радикалното движение "Напред" и взема участие в разразилите се в началото на 30-те години на миналия век бунтове срещу тогавашния профашистки диктатор Карлос Ибанес дел Кампо, за което е арестуван. Но и след освобождаването си от затвора той не е в състояние да се посвети само на благородната си професия. Отчайващата бедност и несправедливост в родината му са непоносими за будната му съвест. През 1933 г. Алиенде става един от съучредителите на Социалистическа партия на Чили (СПЧ) и нейн секретар за района на Валпарайсо. Четири години по-късно, през 1937 г., той е избран за народен представител на СПЧ в чилийския парламент. По-малко от година след това, след изборната победа на първия Народен фронт в Чили ("Frente Popular") под ръководството на Педро Агиера Серда, доктор Салвадор Алиенде е назначен за министър на здравеопазването и заема този пост до оттеглянето на социалистическата партия от коалицията с радикалите. През 1945 г. с голямо мнозинство Алиенде е избран за сенатор от района на Валпарайсо. През 1952 г. е издигнат за кандидат-президент от СПЧ, но дълго време, и на следващите два вота през 1958 г. и 1964 г., не успява да се наложи над кандидатите на обединената десница. В края на 1967 г. като влиятелен сенатор Алиенде организира спасяването и извеждането през Чили на оцелелите бойци от разбития партизански отряд на легендарния аржентински лекар-революционер Ернесто Че Гевара, убит на 9.10.1976 г. в съседна Боливия. На този негов жест десните сили в Чили реагират като ужилени и настояват за отнемане на политическия му пост, но не успяват да се наложат.
През 1969 г. социалисти, комунисти, социалдемократи, леви християндемократи и радикалната левица се обединяват във втория Народен фронт на Чили "Unidad Popular" (UР), който отново издига Салвадор Алиенде за кандидат за президентските избори. На 4.9.1970 г. Unidad Popular печели изборите и доктор Салвадор Алиенде става президент на Чили.
Още веднага след изборите агентите на ЦРУ организират първия атентат срещу Алиенде и срещу лоялния към него главнокомандващ армията ген. Рене Шнайдер. Президентът оцелява невредим, но при опита за отвличане близкия до него генерал е тежко прострелян и 3 дни по-късно умира. Това се оказва фатално за бъдещето на социалистическото правителство на Алиенде.
Икономическата политика на Алиенде е изключително успешна. Още през първата година от неговото управление приходите на трудещите нарастват с цели 60%, а цените на основните хранителни продукти и на наемите са замразени, обучението и образованието стават абсолютно безплатни за всички, държавата отпуска на всяко дете безвъзмездно дрехи и по 1 литър мляко на ден, а детската смъртност намалява с цели 20 на сто. Държавата стартира мащабна строителна програма за настаняване на 500-те хиляди бездомни семейства. Безработицата се понижава от 8,8% на 3,1%, а икономиката реализира ръст от завидни +11 процента. В центъра на стопанската политика на Алиенде е национализацията на природните ресурси, на медните мини и въгледобива, на основните промишлени отрасли като текстилната индустрия, национализацията на всички банки, включително и на чуждестранните, както и широкомащабна аграрна реформа в полза на безимотните селяни, при която се преразпределят милиони декари земя, владение на едрите латифундисти. Одобрението на тази социална политика сред населението е огромно - на комуналните избори през 1971 г. Народния фронт "UР" печели 50% от гласовете.
Новата икономическа политика на страната обаче силно обезпокоява американските мегакорпорации. След Куба Чили се очертава да се утвърди като втората социалистическа държава в задния двор на САЩ - Латинска Америка, което представлява удар и по доктрината Монро. Северноамериканските мегаконцерни, които се притесняват за апетитните си печалби в Чили, след като правителството на Алиенде въвежда висок данък върху дейността на транснационалните корпорации в страната, лобират пред стратезите във Вашингтон, които от своя страна вдигат на бойна тревога ЦРУ.
Като първа стъпка в реакцията си срещу събитията в Чили САЩ прибягват до познатия механизъм за задушаване на прогресивни правителства: през 1971 г. президентът Никсън дава разпореждане "to make the economy scream" (да се накара икономиката да пропищи) и налага тотално търговско и финансово ембарго на страната. През 1973 г. този акт има тежки последствия за стопанството на Чили - разразяват се инфлационни процеси. Освен икономическата блокада експертите по подривна дейност в Ленгли посягат и към по-сериозния арсенал на ЦРУ и още през 1971 г. организират строго секретната операция "Fubelt" за директно сваляне на Алиенде чрез военен преврат. За реализиране на заговора ЦРУ отпуска в продължение на 3 г. по 10 млн. долара на месец.
На 11.9.1973 г. настъпва часът за действие. По време на съвместно американско-чилийско морско учение, в което участват бойни кораби и на САЩ, патрулиращи в близост до чилийската акватория, командването на военноморския флот на Чили обявява началото на преврата. Той се ръководи от новоназначения само преди 3 седмици главнокомандващ на чилийската армия ген. Аугусто Пиночет.
Рано сутринта в 6,20 ч. демократично избраният президент Салвадор Алиенде е уведомен за метежа. Последвалите негови опити да се свърже с лоялните към конституцията висши военни са неуспешни - всички те вече са арестувани. Доктор Алиенде с близките и приближените си и заедно със своите телохранители се отправя към президентския дворец "Ла Монеда". В 8 часа пучистите отправят ултимативно послание по радиото Алиенде да се оттегли от поста си. След като той недвусмислено отказва, те заплашват, че ще бомбардират президентството. Обсадените вече защитници на "Ла Монеда" категорично отхвърлят ултиматума.
В 11,55 ч. бойни самолети бомбардират президентския дворец и работническите квартали на столицата, където спонтанно се сформира съпротива срещу превратаджиите. Но невъоръжените привърженици на президента нямат никакъв шанс срещу танковете и бомбардировачите на хунтата. Заклетият демократ и пацифист Салвадор Алиенде водеше страната си към новото общество на социалната справедливост не чрез революция, а със средствата на парламентарната демокрация и въпреки предупрежденията за готвения преврат не допусна да се раздаде оръжие на населението. Mирея Балтра, член на Комунистическата партия на Чили и министър на труда в кабинета на Алиенде, си спомня: "Работниците искаха оръжие от мен". До последния си момент Алиенде не е допускал, че неговите врагове ще си позволят проливането на кръв, за да постигнат престъпните си цели.
В 14 ч. метежниците провеждат решителната атака срещу президентството. При неизяснени и до днес обстоятелства в битката за "Ла Монеда" трагично загива и Салвадор Алиенде. Някой историци твърдят, че той е прострелян от превратаджиите, а други - че се е самоубил в последния момент, за да не попадне жив в плен. Независимо от причините за неговата смърт доктор Алиенде завинаги ще остане в пантеона на безсмъртните като защитник на социалната правда и демокрацията.
Преди трагичната си гибел той завеща на поколенията своето предсмъртно обръщение към народа на Чили по радиопредавателя на обсадения дворец: "Това най-вероятно е последната възможност да се обърна към вас... На мен не ми остава никаква друга възможност, освен да заявя пред трудещия се народ: Аз няма да се предам! В този исторически момент ще заплатя верността си към вас с живота си... Те сега са по-силни и могат да ни победят, но не могат да спрат обществените процеси с насилие и престъпления. Историята е на наша страна и тя се пише от народите на света. Труженици на моята родина: искам да ви благодаря за вашата вярност... Да живее Чили! Да живее народът! Да живеят хората на труда! Това са последните ми думи и вярвам, че моята жертва няма да е напразна; убеден съм, че моите действия ще бъдат поне един символичен жест срещу измамата, подлостта и предателството!". Тук излъчването на речта на доктор Алиенде прекъсва - президентският дворец и радиопредавателят са уцелени от бомба...
Смъртта на президента и на верните му сподвижници не задоволяват кръвожадните палачи. След тяхното убийство хунтата на Пиночет веднага започва кървава разправа с народа. По данни на международни организации в концлагерите на Пиночет само през първата година на метежа са избити или безследно изчезнали между 5000 и 30 000 леви активисти. Общият брой на интернираните в тайните затвори и концентрационните лагери достига 100 000 души, като по-голямата част от тях са изтезавани по най-жесток начин, който надхвърля представите на всеки човек.
Понастоящем в Чили се подема "Борбата за спомените". Забравата, която военната хунта наложи на народа за периода 1973-1990 г., доведе до това, че тази част от чилийската история и до днес остава в голяма степен непозната за широки кръгове от младите. Колективната памет на Чили не успя да се възстанови и по време на няколкото центристко-социалдемократически правителства на "Concertation Democratica", които в общи линии не посмяха да променят значително политиката на режима на Пиночет. Спомените са живи, но фрагментирани и атомизирани. "Миналото след 17 г. диктатура и 20 г. неолиберализъм е все още важно. То е част от историята, която сами преживяхме и която трябва да познаваме, за да вземем бъдещето в ръцете си", споделя Луис Пелиса, профсъюзен деятел.



Тагове:   memoriam,


Гласувай:
2



1. анонимен - Велик човек ,потънал в забрава
26.11.2008 23:28
Истински социалист и достоен за възхищение човек за когото малко знаем в България.
цитирай
2. анонимен - KSqAWPWfBjf
25.05.2011 10:47
Thanks for the insight. It brgins light into the dark!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4823103
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16459
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031