ГСДП  след  КОНГРЕСА  в  ХАМБУРГ

            На провелите се през м. февруари 2008 г. избори във федералните провинции Хесен, Долна Саксония и Хамбург се потвърди възходът на новата Лява партия на Оскар Лафонтен   и Лотар Биски във ФРГ. И в трите федерални провинции на територията на Западна Германия още с първото си участие в избори в локалните парламенти влязоха представители на този нов социален проект и силно объркаха сметките на досегашните етаблирани партии. Впечатление прави, че на тези избори с изключение на социалдемократите в Хесен, ръководени от г-жа Ипсиланти, представителка на лявото крило в ГСДП, останалите партии претърпяха сериозни загуби. Най-тежък е сривът на християндемократите в Хесен с -13 %. Тяхната дясна изборна пропаганда бе изградена върху ксенофобски популизъм, който отблъсна голяма част от гласоподавателите и Християндемократическия съюз, който имаше пълно мнозинство на предишните избори падна до нищожната преднина от само 0,1 % спрямо социалдемократите. В момента десните формации в тази провинция дори не са в състояние да сформират и коалиционно правителство, защото мнозинството от гражданите гласуваха в ляво от тях. Но въпреки, че социалдемократите, партията на Зелените и новата Левица въз основа на изборните резултати биха могли без проблем да съставят управляваща коалиция, ГСДП, ръководена от самоопределящата се за ляв социалдемократ госпожа Ипсиланти, отказва да сформира правителство с участието на партията на "Левицата". По този непонятен начин социалдемократите проиграват гласуваното им доверие и изкривяват волята на избирателите.

            Във връзка с това развитие на събитията след конгреса на ГСДП в Хамбург предлагаме на българския читател поучителния анализ на Кристоф Зайлс от ежеседмичника "Die Zeit" на бившия социалдемократически канцлер на Германия Хелмут Шмид.

Иван Аладжов

Кристоф  Зайлс,  в. "Ди Цайт"

I - дилемата  на  социалдемократите

Местните избори от февруари т.г. в Хесен, Долна Саксония и Хамбург показаха, че ГСДП е попаднала в стратегически капан. Само с отварянето си към "Левицата" тя може да излезе от него.

Вътрешно-партийният дебат за коалиция в цветовете "розово-червено-зелено" (т.е. между ГСДП, новата "Левица" и партията на "Зелените" - бел. прев.) най-после започна, колкото и това да не се харесва на председателя на ГСДП, Курт Бек, и колкото считаната за ляв социалдемократ г-жа Андреа Ипсиланти да отказва какъвто и да е диалог с "Левицата". Подобни табута естествено не се отнасят до кмета на Берлин Клаус Воверайт, който от години успешно управлява столицата на Германия с "отхвърлените" леви. Председателят на ГСДП в Саарланд, Хайко Маас, също обяви, че след изборите за парламент в провинцията, през есента на 2009 г., ще започне евентуално сътрудничество с "Левицата", за да спечели поста на министър-председател. Дори в Хесен се множат гласовете на онези, които настояват най-малкото да се води диалог с новосформираната партия на левите.

            Всичко това се очакваше. Защото, колкото по-дълго продължава политическият шпагат в Хесен, толкова по-силно се чува гласът на тези, които не желаят да следват линията на партийното ръководство на социалдемократите. Ето защо не може да се изключи и възможността, рано или късно и г-жа Андреа Ипсиланти да промени решението си. В края на краищата едно правителство в "розово-червено-зелено" може да се окаже единствения начин, по който тя да успее да заеме поста на министър-председател на провинцията. Особено, ако партията на "Свободните демократи" (СДП) продължи да отхвърля всички покани за сътрудничество от страна на ГСДП и на "Зелените".

            Всичко това не се харесва на председателя Бек. Той желае да стане канцлер на Германия през 2009 г. А коалицията на "светофара" (т.е. "червено" - за `ГСДП`, "жълто" - за `Свободните демократи` и "зелено" за партията на `Зелените`" - бел. прев.) според него е единственият път към канцлерския пост. Той основателно се опасява, че една лява коалиция във Вийзбаден (столица на провинция Хесен - бел. прев.) ще разцепи партията, ще отблъсне много избиратели от центъра и ще торпедира преждевременно политическите му амбиции на федерално ниво.

            ГСДП, и това се усеща от мнозина, продължава да е в капана. Доброто настроение от вечерта на изборите в Хесен, отлетя и отстъпи място на обърканост.

            Най-честата интерпретация на социалдемократите за изборния резултат е, че партията е успяла да спре своя упадък. Отказът от политическата програма "Агенда 2010" на Шрьодер се отплати, Курт Бек заздрави позициите си след вътрешнопартийните борби на конгреса на ГСДП в Хамбург миналата есен. Преди всичко Хесен доказа, че предизборната борба може да бъде спечелена с темата социална справедливост, от една определено лява кандидатка и с мотивирана членска маса. Или казано накратко: в Хесен фундаментът на "лявата масова партия" ГСДП бе заздравен.

            Подобно тълкувание има между другото няколко съществени козметични дефекта. Например, голямата загуба на ГСДП в Долна Саксония, минималната победа на християндемократа Роланд Кох в Хесен и най-вече влизането и в двата парламента на представители на "Левицата". Но блестящи победи за социалдемократите би трябвало да изглеждат съвсем по друг начин. Към парадоксите на избора в Хесен принадлежи и фактът, че ако ГСДП бе успяла да удържи "Левицата" под бариерата от 5 %, в местния парламент щеше да има управление с мнозинството на обичайните партии коалиции.

            Всъщност и двата избора, независимо от достойния за уважение резултат от Хесен, за пореден път разкриха по драстичен начин тройната социалдемократическа дилема.

            Най-напред ГСДП е притисната в програмно отношение и от ХДС и от "Левицата". Изборът в Долна Саксония показа преди всичко, какво може да се случи, когато ХДС успее да прикрие слабата си социална политика и да излъчи в пространството същите послания както социалдемократите и когато успоредно с това "Левицата" се окаже на необходимото ниво в предизборната битка (тук Новата лява партия спечели 7,5 % - бел. прев.). В Хесен, от друга страна, след като кандидатът на ХДС пое силно конфронтационен стил на предизборна борба, ГСДП получи подарък от него - необходимото политическо пространство, за да профилира своята кандидатка и да отправи чуваемо своите обръщения към избирателите.

            Интерес представляват и данните за преливането на гласове между политическите партии. ГСДП успя да привлече в Хесен 92 000 гласа от ХДС, като загуби само 32 000 избирателя в полза на "Левицата". В замяна на това, в Долна Саксония тя отне едва 13 000 гласа от ХДС, но загуби цели 79 000 от "Левицата". Ако се разгледат по-внимателно изборните анализи, ще се установи, че ГСДП е получила допълнително гласове главно от държавните служители, от хората, упражняващи свободни професии и от младите гласоподаватели. За повечето избиратели на ГСДП от решаващо значение не бяха любимите на Бек и Ипсиланти теми от конгреса на 29 октомври 2007 г. за минималната работна заплата и за продължителността на помощите за безработица, а въпроси около училищната и образователната политика. Тук ГСДП спечели от грешките, допуснати от досегашното правителство на християндемократите. В замяна на това по-възрастните работници, които трябваше да се радват на ползата от издействаното от Бек удължено време за получаване на помощи за безработица, бяха всъщност най-ревностните избиратели на "Левицата". В крайна сметка ГСДП получи в Хесен по-малко гласове от работниците и безработните от очакванията.

            На второ място анализите сочат, че в центъра има повече избиратели, които могат да бъдат спечелени за ГСДП, отколкото в лявото пространство. От друга страна, гласоподавателите за "Левицата", не са от тези, които лесно биха се върнали обратно. Това най-често са дълбоко разочаровани бивши привърженици на социалдемократите, убедени избиратели на протестния вот, както и огорчени граждани, които са обърнали гръб на обичайните партии. Кризата в доверието им към тях е толкова дълбока, че е необходимо продължително време и дълготрайно положително усещане за социалната държава, за да могат да бъдат върнати отново към социалдемократите. Но това не става само с няколкото конгресни лозунга и решения, особено като се има пред вид, че посланията от Хамбург бяха отправени по-малко към избирателите, а повече към членския състав на партията и към профсъюзите (които масово обръщат гръб на ГСДП, а само през последните 3-4 години над 1/3 или общо над 250 000 членове на социалдемократите напускат партията - бел. прев.)

            По този начин естествено възниква въпросът: не беше ли по-добре на конгреса да не се пипа "Агенда 2010" и да се продължи курса на реформи на Шрьодер? Може би! Но, не бива да се отричат и някои важни постижения в Хамбург: Бек обедини разединената партия и я направи отново годна за предстоящите изборни битки.

            Това заздрави позициите на ГСДП на федерално и местно ниво. Ако някой преди няколко месеца би се осмелил да предрече, че социалдемократите и тяхната кандидатка Андреа Ипсиланти ще могат и след изборите в Хесен да се мерят с досегашния министър-председател Роланд Кох, подигравателно биха го нарекли фантазьор. Но когато накрая липсваха само 3600 гласа, за да може ГСДП с основание да претендира в рамките на една Голяма коалиция за поста министър-председател, болката е голяма. Но това е демокрацията, болшинството си е болшинство, а превъзходството е превъзходство.

            Това формира третата дилема на социалдемократите: в ранглистата на вече петте политически партии на Германия ГСДП остава затворена в ролята на младши партньор на ХДС и за сега не разполага с други реални опции. Тя има достъп само до "Зелените"; "Левицата" е обявена за табу, поне в Западната част на страната, а "Свободните демократи" не желаят коалиране с ГСДП. И  напълно излишно е отчаяно да се тича подире им и да се апелира към тяхния дълг за "политическа и държавна отговорност".

            Така, че на ГСДП няма да й се размине изясняването на отношенията й с "Левицата". Защото едва след разрешаване на тази стратегическа дилема, тя ще може да се освободи от програмния капан, в който е заклещена и да спечели избиратели и от центъра и от лявата периферия. Ще е мислимо дори разпределение на политическите ангажименти между коалиционните партньори.

            Но може би това е реалната възможност - в едно плуралистично, хетерогенно и силно социално поляризирано общество наличието само на две масови партии отдавна вече не е в състояние да обхване всичките различия от интереси на съставящите го прослойки. И вероятно това е причината, която извън рамката на обичайните политически съображения, най-много притеснява Християндемократите. Защото наличието вляво от него на две конкуриращи се, но коопериращи леви партии ще обхване значителна част от населението и по този начин ще копира същия модел, който ХДС в комбинация с баварската си посестрима ХСС (Християн-социален съюз) успешно използва в продължение на повече от шест десетилетия.

            За късо време социалдемократите могат да раздразнят някои свои избиратели с намерението си да сътрудничат с "Левицата". Възможно е и Бек да не стане канцлер 2009 г., въпреки че шансовете за това са твърде ограничени. Но в средносрочен план това ще разкрие пред партията нови перспективи, включително и за коалиране с цветовете на светофара (ГСДП, Свободните демократи и Зелените - бел. прев.). Най-късно след отварянето на ГСДП на ляво, Свободните демократи ще се откажат от нежеланието си за коалиране, тъй като и най-заклетите от тях не биха искали да продължат да мухлясват в положението на вечна опозиция.

            Ако пък ГСДП не се освободи от табуто за отваряне на ляво, тя ще остане притисната между ХДС и "Левицата". Едновременно с това рискува да повтори грешката, която по фатален начин стори в началото на деветдесетте години в новите провинции на бившата ГДР. 1994 г. ГСДП взе решение за несъвместимост, след като бе позволила да бъде толерирана на регионално ниво от "Партията на демократичния социализъм" (ПДС) в провинция Саксония-Анхалт. Това й създаде ненужни проблеми с липсата на лоялност и засили конкуренцията от ляво (има се предвид ПДС, която е едната от партиите, предшественички на новата "Левица" - бел. прев.).

            Естествено, "Левите" в старата Западна Германия и "Левите" в източните провинции на бившата ГДР са две различни партии, въпреки обединението между партията "Изборна алтернатива, труд и социална справедливост" (ИАТС) и ПДС. Първата е хаотичен сбор от бивши социалдемократи, профсъюзни деятели и разпръснатите комунисти, а другата се състои от добре организирани, опитни прагматици. Едната е малка група с 16 000 членове, а ПДС е истинска масова партия (с над 60 000 членове, предимно в Източна Германия - бел. прев.). Но има ли нещо, което да говори срещу подлагането на новата "Левица" на реално политическо изпитание в практиката на съуправлението? С този тест тя или ще се развие до политическа сила, както някога се получи със "Зелените" и ПДС на Изток, на която може да се разчита и ще стане постоянен партньор на ГСДП, или проблемът нова "Лява партия на протеста" ще се реши от самосебе си в течение на няколко години.

            Какво ще се получи се вижда от бившата Източна Германия. В провинциите Саксония и Тюрингия със затварянето си ГСДП се самоизключи от политическата игра. В Саксония със своите едва 9-10% тя участва в Голямата коалиция само като коалиционен придатък към ХДС. В Тюрингия ГСДП е също толкова слаба. И в двете провинции "Левицата" се класира далеко пред социалдемократите (с близо 30 % - бел. прев.).

            Там, където ГСДП поддържа прагматични взаимоотношения с новата Лява партия и управлява или е управлявала с нейната предшественичка ПДС, както например във федералните провинции Берлин, Мекленбург-Предна Померания или Саксония-Анхалт, позициите й днес са далеко по-добри. И това доказва, че табутата вредят преди всичко на тези, които ги издигат.

----------------------------------------------

Подбор, превод и информация:  Аладжов
-------------------------------------------

Кристоф Зайлс,  в. "Zeit Online", 8.9.2008 г.

II-социалдемократиЧеската 
дилема

Шрьодерианците  отново  взеха  властта  в  ГСДП

Проблемът  на  ГСДП  не  е  толкова  в  ръководството  й,  а  в нейната политическа идентичност.  Но  също  и  новото  дуо  Щайнмайер/Мюнтеферинг  няма  да  се  справи  с  него.

            Винаги, когато ГСДП е в криза или се бори с вътрешно-партийни противоречия, другарите призовават към партийна солидарност. Те напомнят за 145-годишната история на германската социалдемокрация и за идеалите, които са й помагали да преодолява и най-мрачните периоди от своето съществуване.

            Така се случи и тази неделя, когато Франк-Валтер Щайнмайер се опитваше да замете под килима парчетата от конфузния си избор за кандидат на социалдемократите за канцлер на Германия. "Ние ще продължим заедно борбата" заяви той, "и отново ще си подадем ръка".

            С Курт Бек за пореден път при жалки, дори драматични обстоятелства слезе от борда още един председател на ГСДП. След 30 месеца пребиваване на върха на партията, изнервен и унизен той си подаде оставката, подобно на много други преди него. Откакто през 1987 г. Вили Брандт напусна председателското място, партията смени осем свои ръководители. На пръв поглед това изглежда кадрови проблем на избора на ново ръководство и като че ли всеки път партията попада или на неподходяща личност или избраният кандидат не притежава качествата за предвидения пост. Дори и фактът, че Франц Мюнтеферинг сега се избира за втори път, отново събужда съмнението, че ГСДП страда от липсата на качествени ръководни кадри.

            Всъщност истинският проблем на ГСДП не е в избора на ръководството й. Дори няма и сериозни конфликти между лявото и дясното крило в партията. В сравнение с идеологическите бури и конфронтации от миналото, съществуващите понастоящем спорове по въпроси като предложението за пенсиониране на 67 години, за помощите при безработица или за дясната социаликономическа програма "Hartz ІV", сега изглеждат по-скоро като леко подухване на слаб ветрец.

            След като десница и левица сключиха тази пролет вътрешнопартиен мир, спорът между двете крила - с изключение на няколко непримирими сектанти - съвсем замря. Дори по въпроса, какво смятат за евентуалното сътрудничество с новата партия "Левицата" (която в момента се радва на изборен потенциал от около 15 % - бел. прев.) съперниците се споразумяха: в провинциите - да, дори и в бившата Западна Германия, но на федерално ниво - не, поне през 2009 г.

            Но не програмни борби между крилата и идеологически спорове са това, което отслабва партията, а проявата на генерална идеологическа дезориентираност и дифузната загуба на вяра на електората във властта, което се дължи на дълбока криза в идентичността на ГСДП.

            Преди години нейните членове живееха в една ясна политическа среда - ГСДП е работническа партия и социалния напредък бе обединяващата визия, която стоеше над всичко, над фракционни спорове, победи и поражения.

            Когато ГСДП застана начело на властта през 70-те години на миналия век, работниците бяха се вече включили в средната класа. Техните деца спечелиха от образователната политика на социалдемократите, а във външен аспект ГСДП се бе профилирала като партия на диалога между Изтока и Запада. Болшинството от днешните й членове са влезли в партията именно през тези години, а повечето от нейните дейци, които днес носят отговорност за политиката й са продукт на онази епоха.

            Но социалдемокрацията не успя да асимилира социалните, икономически и политически промени, които започнаха от тогава да се развиват и които продължават и сега. Тя и до днес не намери отговор на въпроса, как да се тълкуват по новому, в променените условия на 21-ви век, нейните традиционни ценности - справедливост, солидарност и мир. Как трябва те да бъдат предефинирани, пред вид отново нарастващото социално неравенство и на прекалените очаквания от класическия социализъм и с оглед на процеса на глобализация, на застаряване на обществото, на асиметричните войни и на повишената международна отговорност на Германия.

            Кризата на идентичност се изостри, когато 1998 г., след 16 неспокойни, но удобни години в опозиция ГСДП отново дойде на власт с всевъзможни социалнополитически обещания. Но щом Шрьодер взе властта, той така и забрави за обещанията. От него Германия бе въведена в първото й участие след ІІ-та Световна война във военни акции в Косово, а две години по-късно и в Афганистан. Той се профилира като икономически канцлер и със своята "Агенда 2010" положи началото на най-голямата антисоциална реформа в историята на Федералната република. Той изнудваше социалдемократите в партията и в парламента със заплахи за оставка и за вотове на недоверие, което се отрази зле на състоянието на партията и което тя и до днес не е преодоляла. Това, че Шрьодер не подготви ГСДП нито ментално, нито политически за реформите и за военните участия в чужбина. Той не се опита да въведе партийните си другари в особеностите на управленското ежедневие, ускори още повече кризата на нейната идентичност, което има тежки последствия и до днес и причинява дълбоко разединение в редиците й.

            Драматичната загуба на партийни членове, както и лошите резултати от социологическите допитвания (които я сочат на федерално ниво около 24 % - бел. прев.) също са следствие от допуснатите грешки, но също и от появата на нов политически конкурент в лицето на "Левицата" на Лафонтен и Гизи. Едва след голямо закъснение и при това с неохота привържениците на "Агенда"-политиката се опитаха да подплатят и програмно своя политически курс (новата партийна програма от Хамбург от октомври 2007 г. - бел. прев.). Затова и властта, която от десет години е в ръцете на ГСДП до днес й остана чужда.

            Оскар Лафонтен, в замяна на това, представлява идейно старата, традиционна социалдемокрация, която коригираше социалните конфликти и противоречия в обществото с програми за всеобщо благоденствие, с преразпределение на благата отгоре надолу... Във външната политика Лафонтен залага на пацифизма. Той се радва на успехи не само в "Левицата", неговият политически образ все още има много привърженици и в ГСДП. Досегашният председател на партията, Курт Бек, се опита да помири старата с новата социалдемокрация, но се оказа недостатъчно силен на управленския си пост, за да издържи в този труден шпагат до изборите за Бундестаг през следващата година.

            Сега властта в ГСДП отново е в ръцете на двама от привържениците на "Агенда"-политиката - Мюнтеферинг и Щайнмайер бяха секунданти на прагматика-реформист, Шрьодер. Мюнтеферинг на два пъти се препъна в вътрешнопартийни конфликти, първия път като председател на партията, а втория - като социален министър и вицеканцлер.

            Сега и двамата трябва да се оправят с последиците от властовата политика на Шрьодер. Ако оставим настрана въпроса за изхода от парламентарните избори 2009 г., успехът на двамата ще зависи от това, доколко ще им се отдаде да съчетаят исканията на партийните членове с тези на властта, т.е. да предефинират и да модернизират социал-демократическата идентичност на ГСДП.