Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2009 10:08 - Нова партийна програма - нова идентичност на БСП
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 2056 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 23.06.2009 14:10


инж. Любен Аладжов
НОВАТА ПРОГРАМА  на  БСП  и  НЕЙНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИДЕНТИЧНОСТ   Програмата на всяка партия, представляваща интересите на определена класа в обществото, е документ, който съдържа нейните концепции за :             1. Моделът (системата) за устройство на обществото и/или             2. Усъвършенстване на съществуващата система за обществено устройство. Класовият интерес в предлаганата в програмата система или промени в устройството й обикновено манипулативно е прикрит зад благозвучни уверения за всеобщата полза от тях.  Когато една партия акцептира съществуващия обществен модел, тогава нейната програма съдържа идеи само за неговото допълнително развитие или усъвършенстване. Такъв е случаят с програмите на социалдемократическите партии, които приемат капиталистическото устройство на обществото и предлагат само да коригират неговите социални недъзи. Ето защо в социалдемократическите програми не се поставя категорично въпроса за замяна на капиталистическата система със социализъм. Такъв тип социалдемократическа програма е новият програмен проект на БСП. В него има голям брой предложения, обединени под общото название "ляв проект", насочени към социализиране на живота на българското общество, в условията на капитализма, установен след прехода през 1989 г. Тук трябва да се напомни, че сериозни социални мероприятия съдържат програмите и на десните партии.  В новата програма на БСП не се разглежда алтернативата за изграждането на социализъм, очистен от грешки и деформации, като по-управляема, по-контролируема и по-коригируема система за обществено устройство, която работи не за частния интерес и максималната печалба на определена класа, а за интересите на цялото общество. Тази особеност на документа би могла да се обясни или с идеологическата убеденост на неговите съставители в предимствата на социалдемокрацията, или в обяснимия стремеж на ръководството на БСП да мимикрира, за да съхрани партията в условията на тоталната хегемония на капитализма и да й осигури достъп до управлението на страната, където тя да стори възможно най-доброто за обществото. Само по този начин може да се обясни, защо в програмния документ не се говори за отстраняване на капитализма, а плахо се предлага неговото преодоляване, без да се уточнява кога, как и дали някога това въобще ще се случи. В тази последователност в програмата се визира и установяването на ново общество на демократичния социализъм, без експлоатация на човека от човека, което се основава на ценностната триада "свобода, справедливост и солидарност", позната още от епохата на Френската революция и проповядвана без особен успех в течение на две хилядолетия от християнската религия. Не се пояснява каква ще е структурата на частната собственост в новото общество и как ще се реши основното противоречие между труда и капитала, между класата на едрите собственици на ресурсите и средствата за производството на блага и класата на пролетариата, хората, които не притежават нищо друго освен личната си собственост, двете си ръце и квалификацията си в борбата за припечелване на насъщния си хляб. Може ли за премахване на експлоатацията да се разчита само на моралните норми на спомената ценностна триада, което исторически е доказано, че е невъзможно? Затова подобна теза в програмата на столетна партия като БСП, с изстрадан революционен опит, е непонятна.  В новата програма се долавя и приглас към общия хор на критиците на социализма от периода до 1989 г., чиято същност (без грешките и деформациите), принципно не може и не бива да бъде отричана. В същото време в документа с приповдигнат тон се дава израз на оптимистичните очаквания от новия преход , като не се уточнява в ясен текст, че думата не е за какъв да е преход, а за промяна от социализъм към капитализъм. По-възрастната генерация социалисти добре знаят, че от подобен преход нищо добро не може да се очаква. Всъщност и изминали 20 години са най-доброто доказателство за това. За 20 години след 9 септември 1944 г., стартирайки от много по-ниско равнище, при много по-трудна международна обстановка, социализмът, независимо от допуснатите грешки, преобрази България. Не може днес, когато дори на Запад тече процес, при който розовите декори на социално-пазарната държава на „всеобщото” благоденствие и на свободните и солидарни граждани - гордостта на европейската социалдемокрация - методично се демонтират, БСП да заявява, че тепърва ще строи такова социално-пазарно общество. А днес именно то е в постепенен упадък на Запад! Не трябва да се забравя, че няма нищо по-лошо за авторитета на една партия от празните обещания и словесни заслeпителни гранати.  Прави също впечатление, че във всички социалдемократически програми, старателно се избягват научно установените термини като "капитализъм", "капиталист", "пролетариат" и се заменят с по-благозвучните определения като "социално-пазарно, демократично общество", "работодател" (от немски "Arbeitgeber"), и "работополучател" (от немски "Arbeitnehmer").  В програмата на БСП ясно е заявено също така, че новото общество трябва да даде възможност на предприемчивите, активните и инициативните да забогатяват. В същото време нищо не се казва за съдбата на скромните, моралните и образованите? Тук изглежда е забравена неоспоримата истина, че с труд можеш да се замогнеш, но не и да забогатееш. Първият милион във всяко богатство е криминален, а следващите са от експлоатация. В този смисъл не е достатъчно да си само предприемчив и активен; определено трябва да си и агресивен и безскрупулен. Нека само огледаме, кои са богатите днес у нас.  Всичко казано до тук все пак може да бъде разбрано и прието от партийните членове и симпатизанти, ако действително се прави само в името на мимикрията за оцеляване на партията и за достъпа й до управлението на държавата. Необяснимо, обаче остава дясното й поведение в случаите, където тя има възможност да води значително по-умерена и балансирана политика. В международен аспект например участието ни в окупацията на Ирак, настаняването на американски военни бази у нас, доставката на големи количества оръжие за Грузия и др. А във вътрешнополитически аспект - провеждането на оригинално дясна данъчна и икономическа политика, както и породената от това почти изцяло липсваща реална социална и здравна политика в полза на нуждаещото се мнозинство от българското общество и т.н.  В програмата не са предвидени и много ефикасни средства за обуздаване нагона на капиталистите към максимална печалби и за впрягане на икономическата им активност в интерес на обществото. Така например нищо не се споменава за кейнсианския модел на държавно-регулирания капитализъм, който с политиката "New Deal" на президента Рузвелт изведе Съединените щати от дълбоката икономическа криза на 30-те години. В програмата отсъстват и съвсем обичайните мерки за стимулиране на инвестициите чрез освобождаване от данъци на реинвестираните печалби и за сериозно облагане на консумираната за личен разкош и лукс част от тях, която, както добре е известно, съвсем не е малка у нас. Много от западните капиталисти поколения наред са живели в лишения, докато забогатеят и докато реализират идеята на своя живот, а ориенталските бизнесмени по нашите ширини бързат да забогатеят и да започнат "сладък живот", за сметка на бедното общество.  В програмата се акцентира на конституционното право на труд (което явно не се спазва), но е подминато най-великото право на човек - правото на здраве и на живот. Десетки-хиляди нещастни хора в България сега боледуват, страдат и умират, защото нашето здравно осигуряване им гарантира само частично, безплатно лечение. Здравните пътеки на НЗОК са път, който ги отвежда до някъде в джунглата на здравеопазването; там болните се зарязват да се оправят сами, ако имат финансови средства, или да мрат, ако нямат. В цялото ни днешно общество цари тотална диктатура на парите. (Затова риторично питаме) - Не е ли по-хуманно тогава на тези несретници да им се осигури безплатна евтаназията? Защо в Куба здравеопазването е на ниво, при това и безплатно? Не е ли това резултат от системата на кубинското общество? Къде е солидарността, на която се залага в проектопрограмата, щом някои в България нощем не заспиват от болки, а други в същото време си правят прескъпи козметични операции, за да изглеждат по-секси? Ето, по тези въпроси проектът за нова програма на БСП се разминава радикално с очакванията на обществото.  Общата оценка за този нов проект е, че той не е на необходимото ниво за стратегическа програма на една столетна партия с исторически традиции каквато е БСП. А ние не бива да забравяme, че не една традиционна политическа организация се е маргинализирала именно вследствие на скъсване с традиционните си корени (виж: Партията на италианските социалисти – PSI, която днес привлича около 1 % от гласовете).  Въпреки посочените слабости, обаче, документът притежава и положителни качества. Позитивното в него е, че въпреки условията на императивно наложен капитализъм, нашата партия се стреми да направи най-доброто за нашия народ в рамките на възможната социалдемократическа политика. Друго не й е позволено. При тези обстоятелства нашата задача като партийни членове е да я подкрепяме в сложната й политическа игра, но и да следим да не залита прекалено надясно, когато това не се налага. Да изискваме от нея по-упорито да отстоява интересите на социално слабите, които са практически 2/3 от цялото общество и по-твърдо да защитава интересите на България спрямо неизгодни искания от страна на развитите държави от ЕС и САЩ. Такъв е например случаят с затварянето на четирите блока на АЕЦ-Козлодуй, за който БСП носи своята вина. В това отношение Гърция, Турция, Полша и дори малка Македония бранят по-достойно националните си интереси.  В същото време не може да си затваряме очите и пред слабостите в програмата. На една част от тях вече се спряхме. В проекта косвено се заявява социал-демократизирането на БСП, от което следва, че тя се отказва от класическия социализъм и марксизъм (който дори не се споменава в документа). Това обстоятелство, наред с перефразирането на програмите на социалдемократическите партии от ПЕС и СИ, се възприема от членската маса на партията като прекалено сервилно поведение към новите ни чуждестранни ментори.  Програмата изобилства също така с високопарни определения от рода на "модернизиране", "обновяване", "европейски ценности", "демократизиране", "свобода, справедливост, солидарност", "преодоляване на капитализма", "демократичен социализъм", "човешки права и свободи" и прочие, а оставя без отговор споменатите вече съществени въпроси, без които олеква като стратегически документ. Затова нека припомним още един път по-важните от тях: - Как вижда партията разликата между класическия и демократическия социализъм? Социализмът по принцип е най-демократичната система за устройство на обществото, ако не се отъждествява с деформациите и принудителната му въоръжена отбрана срещу агресивността на капитализма. - Какво означава "преодоляването на капитализма"? Доброволното му предаване, подобно на отказа от социализъм на БКП през 1989 г. или демократичното му отстраняване по парламентарен път, както стори Алиенде в Чили през 1973 г., за което плати с живота си и с този на хиляди чилийци. Или преодоляването се състои в изчакване да настъпи общество на изобилието, когато проблемите за социалната справедливост ще станат безпредметни? Какво ще стане, ако капитализмът откаже да бъде преодолян? Досега историята не познава случай на доброволен негов отказ от частната собственост и от възможността му да експлоатира. Напротив, тъкмо тогава той става изключително агресивен. Примерите са многобройни: интервенцията срещу СССР 1917-1921 г., Гватемала, Куба, Виетнам, Никарагуа, Чили, Гренада и пр. - Как ще бъде решено противоречието между класата на труда и класата на капитала след евентуалното преодоляване на капитализма, без да се промени системата? - Какво ще представлява обществото без експлоатация, загатнато в проектопрограмата, ако това не е социализъм, с публична собственост върху ресурсите и крупните средства за производство на блага и свободна инициатива в сферата на дребните услуги и на неструктуроопределящите предприятия? - Възможно ли е изграждането на социално-пазарно, т.е. на капиталистическо общество в бедна, развиваща се страна, където плурализмът в собствеността раздробява и без това оскъдния национален капитал и не позволява концентрацията му за реализиране на мащабни икономически проекти. Където бедният бюджет не позволява провеждането на сериозна социална политика от страна на държавата? Не са ли обречени такива страни да се развиват по пътя на социализма? - Възможно ли е нагонът на капитализма към максимална печалба да бъде обуздан и да се реализира свободно, справедливо и солидарно капиталистическо общество? - Не е ли изсилване за БСП да заявява, че ще изгражда социално-пазарна държава точно в момента, когато тя се демонтира в Западна Европа? България е най-бедната страна в ЕС. - Защо в програмата на партията не се споменава нищо за кейнсианския модел на държавно регулиран капитализъм като алтернатива за икономическото развитие на страни в затруднено положение?  Списъкът от фундаментални въпроси, на които програмата не дава отговор е дълъг. Очевидно, както отбелязва и проф. Лилов, документът не е дорасъл до нивото за стратегическа програма за 20 - 30 години напред.  Защо бе нужно  тогава да се бърза? Програмата ли бе актуалния проблем на БСП в момент, когато тя е изправена пред много по-сериозни въпроси. Голямата задача сега е да се реши, с каква управленска стратегия тя ще се яви на предстоящите избори 2009 г., за да отговори на болезнените въпроси на обществото . А те не са малко! Ако БСП не спечели изборите и не получи нов мандат да управлява, за да докаже, че тя е истинската лява партия в България, която може да е защитник на интересите на обществото, твърде вероятно е да изпадне в дълбока криза и да деградира до второстепенна или дори до третостепенна политическа сила. На избори се състезават не идейни, а управленски и дори популистки програми. Защо тогава да се разпиляват сили в безплодни програмни дискусии, а не се концентрираме върху изготвянето на една убедителна, средносрочна, управленска, истински лява изборна платформа, с точни и ясни социални ангажименти към гражданите, но които на всяка цена да бъдат изпълнявани! Защото в рамките на управлението на тройната коалиция БСП и до днес остана длъжник на своите обещания и на многобройните си избиратели! Тези стотици-хиляди гласуваха доверие на тази формация не само за да се даде възможност на партийния елит да се назначи на високоплатени, ключови постове и по разни управленски бордове, както и на група от приближени до тях фирми да усвояват държавни поръчки и средства от европейските фондове, а за да се проведе най-после политика в името и в защита на обикновения гражданин. Която политика наистина да отговаря на определението - социална.  А що касае новата партийна програма, тя съвсем спокойно можеше да бъде отложена за доразвитие и да изчака времето, когато ще се избистрят течащите днес в лявото партийно пространство на Европейския съюз бурни политически процеси.
--------------------------------------------
Материалът е писан в началото на ноември 2008 г.
   



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Поздрави за верния анализ на програмата на т.н.
23.06.2009 12:40
себе си социалисти, които също носят не малка вина за случващото се в България. Няма аналог в историята на българската държава - 20 години да водиш една държава към дъното.
За да оцелее България трябва да се забранят партиите и да се управлява с наредби-закони, докато бъде възстановена държавността.
Държавниците да не са чужди слуги, а да бъдат дипломати от най-висока класа за да защитават интересите на "малка" България и да извличат ползи и изгоди за унизения народ. Може да съм крайна във вижданията си, но съм преди всичко българка и смятам, че най-ценното за една държава са хората, т.н. човешки ресурс, който заслужава друга съдба.
Приятен ден!!
цитирай
2. анонимен - DSTyxIASpHtzXwDhykk
25.05.2011 07:12
That's a mold-breaker. Great thnkiing!
цитирай
3. анонимен - szydoGrvtPfhOVFejd
25.05.2011 20:39
And I thought I was the sensible one. Takhns for setting me straight.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4821023
Постинги: 2499
Коментари: 6276
Гласове: 16451
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031