Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2009 11:47 - QUE VADIS EUROPA - "ОБИКНОВЕН ФАШИЗЪМ" ?
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1448 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.08.2009 15:05


Д-р юр.н. Иван Аладжов

На Евровота през юни 2009г. всеки 7-ми избирател гласува за популистка дясна партия, 
за ултранационалисти или за откровени неофашисти
  Близо 65 години след края на ІІ-та Световна война в Европа отново броди кафявия призрак на неофашизма и в по-мекия си вариант на ултрадесния национализъм. В много от проведените през последните години избори десните националистически и неофашистки партии реализираха значителни успехи. Тази тенденция се засилва особено в днешната ситуация на повсеместна финансова и икономическа криза, която е с непредсказуеми последици за целия свят. Типичният избирател на неонацистите и на националпопулистите е млад мъж, с ниска степен на образование, който е безработен или върши неквалифицирана работа. Но за тях вече гласуват не само млади хора с нисък социален статут, а и част от средната класа. Този феномен намира своето обяснение във влошаващата се социална конюнктура и в растящата безработица, които създават благоприятната среда за разпространяване на идеите на ултранационализма и ксенофобията. Вследствие на глобалната финансова и икономическа криза безработицата в ЕС отново наближава 10 % (като реалната е до два пъти по висока), а 28 % от всички граждани преди източното разширение на Съюза през 2004 г. живеят под прага на относителната бедност (т.е. с приходи под 50 % от средните за ЕС). Броят на безработните и на бедните постоянно расте и преди разширението достига в 16-те стари страни членки невероятните 100 млн. души, а тази цифра е нараснала след разширението на Изток с още няколко десетки милиона. Делът на относително бедните по данни на Евростат е: около 50 % за Португалия и Гърция, стабилно над 30 % за Ирландия, Испания, Италия и Великобритания, над 20 % за Франция, Белгия, Холандия и под 19 % за Германия, Австрия, скандинавските страни-членки и Люксембург. Страхът за бъдещето и за работното място все повече обхваща европейските общества, които се опитват все още да пазят своя висок стандарт на живот. Съответно все повече чужденците се възприемат като заплаха за благоденствието и за пазара на труда в отделните страни, въпреки че чужденците често работят най-мръсната, тежка и непривлекателна работа. И точно в такъв момент на политическата сцена се появяват неофашистите и ултрадесните популисти, които без колебание с елементарни лозунги сочат на смутените общества като виновни за сполетялото ги имигрантите, левите сили и пак евреите. Те решително заявяват, че са готови да защитават безкомпромисно националните интереси и предлагат примитивни решения от типа на „чужденците вън“, и умело използват насаждания от масмедиите след 11 септември 2001 г. общ страх, като подклаждат ксенофобия, расизъм, ислямофобия и омраза към всичко иностранно. По идеология, цели и стратегия по-голямата част от тях се отличават от традиционните фашистки партии на миналото. Ортодоксалният неофашизъм, известен още като "кафяв тероризъм", има хиляди активисти само в Германия и Швеция. Идеологически той гравитира към американските неонацисти от "Арийска нация", "Бяла сила", "Ку Клукс Клан", „The Order“ и др. фашистко-терористични организации. Расисткото движение на Скинхедите, привличащо безработни и лумпенизиращи се младежи, в повечето страни е партийно необвързано. Но в Германия се наблюдава тенденцията да бъде приобщено като уличен авангард към неонацистките партии под паролата "Борба за улицата и за сърцата на хората". Ксенофобските изстъпления на вандалите с бухалки в новите провинции на Федералната република са вече известни дори в Далечния Изток. Японски пътеводители предупреждават своите туристи да не посещават Източна Германия, или поне да се обличат в скъпи костюми, които да ги отличават от виетнамците, обичайната жертва на "бръснатите глави". Учителите от тези райони на страната откровено се страхуват да преподават пред фашизираните младежи обстойно немската история за грозното нацисткото минало, имайки предвид, че тези юноши посещават училищата въоръжени с ножове, бухалки и наточени метални кръстове и звезди, които се хвърлят и нанасят тежки наранявания. Тези радикализирани и изпълнени с отчаяние, комплексираност спрямо западните си връстници и омраза млади хора, това „никому ненужно поколение” са захвърлени без всякаква перспектива за своето бъдеще от държавата и обществото на произвола на съдбата. 19 години след обединението на Германия всяко семейство в т.н. „Нови провинции” е засегнато от парализираща обществото масова безработица, която на места достига реално над 50 %. На всякъде осезаемо се долавя социалния упадък, безперспективността и отчайващата резигнация на обикновения човек. Младежите масово се изселват в западните провинции, Скандинавия, САЩ, Швейцария, Австрия и др. – по над 150.000 души годишно. А немалка част от тези, които остават се радикализират и дори открито фашизират. Ако си чужденец в някои региони (предимно в провинцията и по източните граници на Германия с Полша и Чехия) си изложен на постоянен риск за живота си от варваризиралитe се младежи в тези „национално освободени територии” т.нар. „no go areas” (там, където не се ходи). Това ненужно поколение избива комплексите си спрямо западните си събратя, които удавили се в своя егоцентризъм гледат на своите източни съграждани като на 2-ра категория хора, търсейки жертви (психологически отдушник) сред още по-слабите в обществената и икономическата йерархия – чужденците. След 1991 г. в Германия са извършени общо 135 расистко мотивирани убийства (нито едно от които до сега не е разкрито), като всяка година в страната се извършват още близо 20 000 престъпления от фанатизирани привърженици на ултрадесните, които най-често също остават ненаказани. В Германия към милитантния т.н. „кафяв тероризъм“, който усещайки снисхождението на силовите и правни органи към него, без задръжки сплашва, пребива, убива и подпалва, се причисляват няколко хиляди привърженици в общо 170 пронацистки формирования с по официални данни поне 60.000 активисти (по неофициални данна с пъти повече). В проведените регионалните избори след 2004 г. гласуваха общо над един милион симпатизанти за една от трите неонацистки партии в страната. По своята радикалност това са „Националната партия на Германия”, „Германския народен съюз” и „Републиканците”, които са издънка на регионалната ултра-консервативна баварска партия „Християн социален съюз”. А вече в 6 регионални парламента неофашистите имат свои представители и получават щедри държавни дотации. Проучвания на общественото мнение в страната дори сочат, че стабилно около 15 % от германците откровено симпатизират с неонацистите.   Подобно радикално фашизирани са фалангистите в Испания, "Националната партия" на Португалия и ортодоксалните фашисти от "Нова сила" и "Социално движение" на внучката на Дучето, Алесандра Мусолини, в Италия. Но всички те все още не се радват на голяма популярност, като на комуналните избори в Италия радикалните фашисти от "Социално движение" успяха да влязат в няколко регионални парламента. Изненада буди ортодоксалният неофашизъм в Швеция. По време на Втората световна война тя е неутрална страна. Нейното население обаче е проявявало открита симпатия към нацистката идеология на Третия райх. Шведското правителство дори е позволило преминаването през нейна територия на 2 милиона немски войници към фронтовете на Норвегия, Ленинград и северните райони на Съветския съюз. По този повод министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс, отбелязва през 1942 г.: "Неутрална Швеция направи за германските войски повече, отколкото можеше да се очаква". Неонацисткото движение в Швеция, с общо 50 представители в комуналните парламенти предимно в южната част на страната (Шонен), се състои от няколко организации, които са обединени в общ т.н. Националсоциалистически фронт "Vit Makt" ("Бяла сила"), а за радикално милитантни се считат около 1000 души.   Значително повече последователи в Европа печели по-мекият вариант на неофашизма, изповядван от ултрадесните националистически партии. Техните идеолози отричат мултикултурните общества, проповядват ксенофобия към чужденците от по-бедните страни и призовават за прочистване на европейските държави от тях. Те се противопоставят на традиционните политически партии в своите страни, отричат представителната демокрация и често се обявяват за либерализиране на стопанската дейност в рамките на отделната държава чрез ограничаване на нейната регулативна и преразпределителна роля в икономиката и социалния живот. Повечето от тях са отявлени противници на международните организации, особено на ЕС и НАТО. Партиите от "мекия" спектър на неофашизма са култивирали своите лозунги и риторика и отдавна участват активно в политическия живот. По-умерените италиански неофашисти от "Националния съюз" (необичайно проамерикански ориентирани за неонацистка партия) застъпващи се за единна държава със силна президентска власт, заедно с регионалните националисти и сепаратисти от "Северната лига" влизат 2001 г. в парламента с 16 %, и от 1994 г. са неразделни коалиционни партньори на медийния олигарх и мултимилиардер Силвио Берлускони. На Европейските избори през 2009 г. Лега Норд удвои резултата си спрямо 2004 г. и завоюва 9 места в Европарламента. А лидерът на профашисткия "Национален съюз" (който неотдавна се обедини с партията на Берлускони „Народ на свободата”) и бивш външен министър на Италия, Джианфранко Фини, е известен с възхвалата си на Б. Мусолини, като "голям политик и патриот" и обявяването на расовата политика на просъществувалата (слава богу) само 20 г. "Вечна III Римска империя" за достойна за подражание!? Същевременно новият кмет на Рим, Джани Алемано, е бивш милитантен активист на младежката организация на неофашистите и е правил опити за покушения срещу посолства в столицата. Във Франция партията на "Националния фронт" на Льо Пен, която все още бленува за превръщането на Северен Алжир в бяла френска колония, и чиито членове участват в дясно-екстремистката организация "Нова сила", трайно присъства в парламента с близо 10 %, като на президентските избори през 2002 г. нейният кандидат дори се класира на второ място с 17 %. Белгийските националисти от "Фламанския блок" и "Националния фронт", които още от 30-те години мечтаят за "Велика Нидерландия", получиха на избори 11,5 %. Най-противоречив път изминава НПА - националистическата "Независима партия на Австрия" на Йорг Хайдер и Херберт Хаупт, която от 2000 до 2002 г. управлява във Виена, но в последствие се срина от 28 % на 10,2 %. НПА е създадена през 1949 г. под името "Съюз на независимите" като събирателно движение на бивши нацисти. В последствие "независимите" еволюират в дясна т.н. национал-либерална партия, която окончателно се отказва от амбициите си за обединена Велика Германия, за разлика от немските вечновчерашни (нео)нацисти от „Националната партия на Германия”. През 2005 г. НПА се разцепва и по-умерените около хомосексуалиста Хайдер я напускат, основавайки нова дясна формация – „Съюз за бъдеще на Австрия” (СБА), а фашизоидите около новият председател на НПА – Щрахе, се радикализират още повече. На предсрочните избори през септември 2008 г. тези две ултрадесни партии печелят общо 29 % (НПА – 18 % и СБА – 11 %), с което неофашистите отново се издигат до водеща политическа формация в алпийската република. Също и на Евроизборите 2009 г. австрийските националисти привлекоха много от недоволните избиратели – НПА се подобри спрямо 2004 г. с над 6 % и получи 12,7 %, а отцепилата се от нея СБА, която за първи път се явява на Евровот получи от раз близо 5 %, като на места в Тирол е най-силната политическа сила. Норвежките националисти от "Партията на напредъка", които достигат в избори 14,6 %, "Швейцарската народна партия" с 24 % и датската "Народна партия" с 13 %, са прекъснали връзките си с ортодоксалните неофашисти и се вписват в легалния политически живот. Това доскоро можеше да се каже и за холандските ултрадесни от "Листата Пим Фортюн", които все още се ползват с около 5 % подкрепа на избирателите. Но след показното убийство на нейния лидер и по-късно на режисьора Ван Гох в страната все повече зачестяват расистко мотивирани престъпления и насилието срещу чужденци. А огъня на отрицанието и омразата подклажда новият ултрадесен популист, политика Геерт Вилдерс, който е и един от най-отявлените противници на разширението и интегрирането на ЕС, и безкомпромисен ислямофоб. Той риторично е обявил война на „европейската супердържава“, на брюкселската евробюрокрация и пледира за премахване на еврото в Нидерландия. С подобни примитивни лозунги неговата учредена неотдавна „Партия на свободата” (РvV) извоюва с 17 % от раз второ място в Холандия на Евроизборите през 2009 г.   В Източна Европа се наблюдава процес на развитие на партии на националшовинистическа и на етническа основа. Първите си поставят ирационални цели за ревизия на съществуващите граници под лозунга "За велика Унгария" или "Велика Румъния", а вторите преследват сепаратистки намерения. Крайната националистическа десница на Румъния - "Народният съюз" и "Романиа маре" получават на избори до 21 % подкрепа. Националистите от Източна Европа обвиняват за всички днешни социални неуспехи управлението на комунистите до 1989 г. и се борят за рехабилитиране на профашистките режими и политици от 30-те години на миналия век. Така например "Словашката народна партия" мечтае за фашизоидна държава от типа на режима на Тисо, съюзник на хитлеристка Германия, а латвийските националисти (с над 5 % привърженици) обявяват нацистките колаборатори за патриоти и национални герои. В България една немалка част от членовете и избирателите на партия на протеста АТАКА (алюзия за хитлеристките „Щурмоваци” от 30-те години на миналия век) нескрито симпатизират и подражават на нацистката символика и реторика, и дори открито пропагират расистки и ксенофобски лозунги. Описаните политически процеси и тенденции недвусмислено потвърждават, че ултранационалистите и неофашистите са се превърнали вече в трайно явление в политическия живот на повечето страни от Стария континент и наскоро с помощта на източноевропейските си последователи от България и Румъния се обединиха в обща фракция в Европарламента. Възходът им се дължи на икономическите затруднения и на ускоряващия се социален упадък на широки обществени слоеве в повечето европейски страни - следствие на този неолиберален, тотално комерсиализиран и антисоциален икономически модел на обществено устройство. Ултранационалистическите нагласи се подкрепят и от засилената миграция на работна сила, от източното разширение на Европейския съюз, както и от недоверието към наднационалната и възприемана като недемократична власт на евробюрократите от Брюксел. Жертвите на екстремния национализъм и на неофашизма са най-вече малцинствата и чужденците от по-бедните страни. И нищо чудно националистките тенденции в бъдеще да се превърнат във вътрешни центробежни сили, които сериозно да застрашат обединението на Европа, особено днес по време на най-тежката финансова и икономическа катастрофа след 1929 г., както я охарактеризира финансовия гуру – Aлън Грийнспен. Но както добре знаем вследствие на последната световна икономическа криза преди 80 години по-голямата част от Европа се обагри в кафяво, което в крайна сметка доведе и до разрушителната ІІ-ра Световна война с десетки милиони избити. И днес пак сме свидетели как фашизоидните тенденции на Стария континент отново стават все по-обезпокоителни – на последните Европейски избори от юни 2009 г. различните ултранационалистически и неонацистки формации, и то не само от източната част на континента, вкараха общо над 100 депутати в Европарламента. А какво да очакваме след днешната глобална суперкриза на капитализма, която ще промени света изоснови? Дали това няма пак да е някаква форма на „обикновения фашизъм? Затова хора мислете и бдете!



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4825179
Постинги: 2502
Коментари: 6279
Гласове: 16467
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031