Прочетен: 1811 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2010 14:21
Йорг Хуфшмид
Отвъд спекулативната криза - финансово-пазарният капитализъм и перспективите за противодействие
Никой не знае колко още ще продължи световната финансова криза, която започна първоначално доста безобидно като погрешни залагания на американския пазар на второстепенни ипотеки. И днес никой не може да предскаже, какви ще са нейните дълготрайни последствия за икономическия растеж, за заетостта и за жизнения стандарт на хората... Известни са големи финансови кризи, като напр. американската борсова криза от 1987 г., които обаче останаха без сериозни последствия за конюнктурата, когато тя е стабилна. Други, като Азиатската криза от 1997 г., имаха трайни последствия за стопанството и предизвикаха социална катастрофа в редица засегнати страни. Трети пък подействаха като катализатор на започнали вече рецесии - каквито бяха Европейската валутна криза от 1992-93 г. и крахът на т.нар. "нова икономика" през 2000 г.
Финансовите кризи са редовен спътник на капиталистическото развитие. Те протичат винаги по една и съща схема, която може да се нарече и стадна реакция: започва с еуфория, преминава в паника и завършва с катастрофа. Така например, ако някаква причина породи очакване за висока печалба от търговията с определени стоки - селскостопански продукти, животни, суровини, недвижимости, валути, акции, техни производни или комбинация от тях, тя провокира засилено търсене на тази стока. Когато много хора започнат да я купуват цената й се повишава и ако в този период тя се продаде, очакванията се оправдават и действително се реализира голяма печалба. От този момент нататък настъпва масово търсене на стоката, което води до спекулативна еуфория. Всички започват да я купуват, най-вече с пари на заем, в интерес на кредитиращите банки. Но когато цената, достигне нереалистично висока стойност и престане да расте, а взетите кредити трябва да се връщат, нещата се обръщат - започват първите обратни продажби на фаворизираната стока и цената й бавно пада. Тогава мнозинството започва масово да я продава, за да може да реализира спекулативна печалба от все още относително високата цена. Но в резултат на продажбите цената още по-силно пада. Царящата до неотдавна еуфория за очаквана печалба се превръща в тревожен страх от загуба и всички започват панически да продават, което тотално срива цената на стоката. Банките престават да отпускат кредити за търговията. Всеки иска само пари в брой. Пред банките се образуват опашки. Очертава се срив на цялата парична система, който може да бъде предотвратен (или поне отложен) само с енергична намеса на централната банка.
Зад тези циклично повтарящи се от 1970 г. насам финансови кризи и съпровождащите ги зрелищни превратности се крие опасността от значителни и дълготрайни изменения на силовите взаимоотношения в икономиката. Те пораждат в крайна сметка и фаталния натиск, който предизвиква пробив в някое от слабите места на системата и поставят началото на нов кризисен цикъл, в който натискът продължава да съществува и действа и след приключване на кризата. На неравномерното разпределение на доходите и на концентрацията на средства като главна причина за развитието на кризите обръща сериозно внимание критичния американски икономист Джон Кенет Гълбрайт в своя труд за световната стопанска криза "The Great Crash" (London, 1980). Но той счита, че с настъпилото след войната развитие към социално изравнено индустриално общество на всеобщото благоденствие, тази причина за финансовите кризи ще бъде преодоляна. Това обаче бе грешка, както по-късно Гълбрайт сам призна. Но посочената от него връзка между натрупването на капитал и възникването на кризи заслужава допълнително изследване.
Развиващата се понастоящем финансова криза вече многократно е описана и коментирана. Затова в следващите заключения ще се спрем само на някои нейни особености, които я отличават от предишните финансови кризи. Основната цел на по-нататъшния анализ ще бъде опитът ни да разкрием причината за необикновеното разрастване на финасовите пазари, надхвърлящо обичайните колебания в развитието им, да разкрием решаващата роля на финансовите инвеститори като нов управляващ икономиката център и да обсъдим сериозните последици, свързани с прехода към финансово-пазарния капитализъм. Ще посочим също и начините за противодействие на обществото на опасността от диктат на финансовите инвеститори чрез установяване от една страна на контрол над финансовите пазари и от друга чрез демократизиране на отношенията в предприятията и най-после, чрез провеждането на стопанска политика, която да ограничи влиянието на финансовите пазари върху реалната икономика.
1. Кредити без мяра и контрол
Новата финансова криза също се развива по стадната схема "еуфория-паника-катастрофа". Тя започна с раздаването на второкласни кредити за закупуване на недвижими имоти на американския пазар, на който през последните три години се наблюдаваше бум. Кризата би могла да се развие и на други пазари, които напоследък експандираха не по-малко динамично и които дори са много по-големи. Причините за нея бяха неимоверното спекулативно нарастване на обема на свободните капитали, които търсеха ниши за реализиране на печалби. Световната търговия с акции през 2006 г. възлизаше на 69,8 билиона долара. Тя се бе удвоила спрямо 33,3-те билиона долара от 2003 - годината на последната криза и надвишаваше с 40% максимума на бума от 2000 г. Дневният оборот на търговията с валута от 3,3 билиона долара през април 2007 г. се бе повече от удвоил в сравнение с 1,4-те билиона през 2001 г. Обемът на международната борсова търговия с деривати възлизаше през април 2007 г. на 6,2 билиона долара на ден и също се бе почти утроил в сравнение с 2,1-те билиона долара от 2001 г. Тези стойности лежат значително над рекордните данни от предишният финансов бум, който внезапно приключи през март 2000 г.
Съществуват обаче още много други потенциални огнища за кризата. При всички тях, както и при настоящата криза с недвижими имоти, кредитната политика на банките играе централна, прокризисна роля. По време на еуфорията и прегряването те щедро отпускат евтини кредити за финансиране на спекулативните инвестиции. Но щом се очертаят първите проблеми и играчите престанат да обслужват дълговете си, кранът за кредитите се затваря и изобилието от кредити се превръща в глад за пари.
През последните години банките обогатиха репертоара на кредитната си политика с три нови стратегически разновидности, последствията от които съвсем не бяха безобидни.
Първата от тях представлява преход от директно кредитиране към продажба на заеми. За целта кредитите се превръщат в търгуеми дългови ценни книжа, най-често облигации, или записани в регистрите като ценни книжа. Този трик е създаден от банките, за да се избегне законовото им задължение при отпускане на кредити да поддържат в трезорите си равно на тях количество собствени средства, като гаранция от изпадане в неликвидност при случай на криза в погасяване на заемите. Продаден един път, кредитът вече не се записва в пасивите на банката и съответно тя не е задължена да го осигурява със собствен капитал - въпреки че нищо не се е променило, нито по отношение на големината, нито в риска по кредита. Това важи и за случая, когато банката продава кредита на борсата, заедно със свързания с него риск. Но то важи и когато банката гарантира на купувача риска за отпадането на кредита! С така извършената продажба пред банката се отварят нови неограничени възможности за допълнително доходоносно раздаване на заеми.
Освен това банката създава специално търговско предприятие (или инвестиционен фонд - "Special Purpose Vehicle" или "Conduit"), с единствената цел, да изкупува от него превърнатите в ценни книжа кредитни пакети. Това вече е търговско дружество, а не банка и за него не важи изискването да обезпечи продаваните кредити със собствен капитал. Тази банкова схема увеличава многократно количеството раздадени кредити и свързаните с тях рискове, но не умножава гарантиращия ги капитал. Купувачите на кредитните пакети теглят необходимите за покупката им пари директно от банките или си ги набавят от капиталовите пазари чрез продажбата на дериватни ценни книжа (т. нар. "Collateralized Debt Obligations" или "CDO`s"), гарантирани със същите кредити, които закупуват. След това кредитните пакети се разпродават на широката публика от инвеститори. Както вече се отбеляза, описаната сложна финансова конструкция е създадена от банките с единствената цел да се заобиколи закона за ограничаване на риска от кредитирането и то да се превърне в неограничен източник на печалби чрез непрозрачни финансови операции.
Втората стратегическа новост в тази финансово-пазарна игра е взаимодействието между банки и финансови инвеститори при изграждането на рисковата пирамида. Купувачите на кредитните пакети са предимно финансови инвестиционни фондове и банки, които с тези операции действат вече не като кредитни институти, а като търговци на ценни книжа. Тези институти плащат цената на покупките на финансовите борси по правило не със собствени средства, а главно с кредити. Това се прави не поради липсата на пари, а защото с използването на евтини кредити драстично повишава относителната стойност в % на печалбата спрямо вложения капитал (т. нар. рендит от капитала). Операцията има смисъл, естествено, докато рендитът е по-голям от разходите по лихвата за заетия от банката капитал. По този начин финансовата операция представлява още един оборот от абсурдната спирала за виртуално печелене на пари: финансовите инвеститори теглят кредити, за да купуват кредити и от това реализират печалба.
Третата стратегическа "иновация" във финансово-пазарните механизми е използването на кредити за разплащания в започналия след 2005 г. бум на сливания и поглъщания на фирми, за разлика от предходния период на добра конюнктура, по време на който сливанията се финансираха предимно чрез прехвърляне на акции. Щедрият достъп до евтини кредити представлява не само отговор на банките на засиленото търсене на капитали от купувачите на предприятия, но играе сам по себе си и ролята на стимулатор на фузионната треска, която достигна своя връх през 2007 г.
И така, в изградената финансова пирамида кредитите се появяват най-малко на 4 места, заедно със специфичния за всеки отделен случай риск:
- Кредити за купуване на жилища, леки коли, за притежатели на кредитни карти и др. "Нормалният" риск за банките се състои в това, че длъжникът може да изпадне в състояние на неплатежоспособност. Този риск нараства, колкото повече преследвайки печалба, банките отпускат кредити и на кандидати за недвижима собственост, които всъщност не са в състояние да си позволят покупката.
- Кредитни пакети, предлагани на пазара за ценни книжа. Рискът който крият е, че търсенето им, а с това и цената им може да падне.
- Заеми, теглени от купувачи на кредитни пакети, за да финансират покупката си. Рискът се състои в това, че цената или рендитът от пакетите може да падне или разходите по кредитите да нарастнат.
- Обещания за кредити за финансиране поглъщането на фирми. Рискът се състои във възможността обещанието да не бъде спазено, ако банките не могат да продадат пуснатите на пазара преди това кредитни пакети и да набавят средства за нови заеми.
Очевидно, разгледаната сложна конструкция не може да издържи дълго време. Така се получи и в действителност. Пропадането на няколко второкласни кредита за недвижимости в Съединените щати породи верижна реакция, за която никой не може да каже как ще протече и как ще завърши. Банките не си получават обратно парите и не са в състояние да продават нови кредитни пакети. Потенциалните купувачи стават подозрителни - и не намират възможности за рефинансиране. Никой не купува повече дериватите "Collateralized Debt Obligations". Банките, които разчитаха да продадат своите кредитни пакети и по този начин да съберат средства за нови заеми, не могат да спазят обещанията си и дори отказват вече обещани кредити.
И ако всичко се приключи само с изброеното до тук, бедата не ще е толкова голяма. Финансовата криза би имала дори известен положителен ефект: заобикалянето на закона с трансформираните в ценни книжа кредитни пакети ще намалее, тяхната липса ще намали спекулативното купуване на кредитни пакети, хектиката около сливанията и поглъщанията на фирми ще се уталожи и финасовите спекулации в крайна сметка ще се ограничат.
Но дали ще се стигне до добър изход, все още е трудно да се каже. Но дори и да се стигне до благоприятен за икономиката, за трудовата заетост и за доходите на хората край, това няма да ликвидира динамиката и натискът на спекулативните финансови пазари, които периодично раждаха кризи през последните 25 години. Затова основният въпрос е, къде и как се създава този натиск?
2. Скритият натиск: неравномерно преразпределение и приватизацията на пенсионните системи
Един поглед върху трайното развитие на финансовите пазари през последните 30 години, ако се абстрахираме от флуктуациите и кризите, показва наличието на две трайни тенденции.
Първата е неимоверното нарастване и концентрация на свободни капитали, натрупани през този период. Между 1970 и 2005 г. те се увеличиха цели дванадесет пъти: от 12 на 140 билиона долара. Този ръст е около три пъти по-голям от световното материално производство, което за същото време се увеличи само 4,4 пъти - от 10,1 на 44,5 билиона долара. Собствениците на свободни капитали очакват всяка година печалби от тях. И ако техният обем нараства по-бързо от годишното производство на реални блага те пораждат натиск за разкриване на нови източници за печалба или за преразпределение на новосъздадените стойности от реалното производство. А този натиск се разпространява извън националните предели по целия свят.
Втората тенденция се изразява в силното интернационализиране на финансовото богатство. Ако през 1970 г. частта от състоянието на развитите страни, която бе вложена вън от техните граници представляваше само половината от световния бруто-социален продукт, то през 2004 г. тя нарастна 3,5 пъти над него, т.е. действителното увеличение е близо 7 пъти.
Коя е причината за този експлозивен растеж във финансовия сектор? Главните причини бяха преразпределението на доходите от долу на горе и засилващата се приватизация на пенсионните системи през последните 30 години.
Преразпределянето на доходите в полза на богатите (и в резултат от това и имуществената сегрегация) много ясно се забелязва от промените в коефициента на заплатите, който се изразява в техния относителен дял в общия доход на обществото. Средната му стойност за периода 1975-79 г. бе 69,9% в САЩ, 75,2% в Европейския съюз на 15-те и 79,6% в Япония. 25 години по-късно средната му стойност за годините 2001-2006 бе спаднала на 66,0% в САЩ, 66,7% в ЕС-15 и 66,0% в Япония. А коефициентът на печалбите (обратната величина на коефициента на заплатите) съответно се бе покачил. Тази тенденция допълнително беше подсилена и от обстоятелството, че правителствата на споменатите страни намалиха данъчното облагане на печалбите така, че нетната им стойността нарастна повече от брутната им величина. В резултат на това преразпределение във върха на обществото през последните 30 години се концентрираха все повече доходи, докато приходите в долната и дори все повече и в средната негова част почти не експандираха, а по-скоро се свиха. Преразпределението на богатството ограничи и икономическия растеж, защото нарастналите печалби все по-малко се влагаха в реални инвестиции, а търсеха по-скоро бърза спекулативна реализация. За същия период от време инвестиционната квота спадна за ЕС-15 от 22,7% на 19,7%, в САЩ от 19,4 % на 18,5 % и в Япония от 31,3% на 23,2%. Парите вместо в реалното производство бяха пренасочени към виртуалната икономика на финансовите пазари.
Към изключително нарастналото състояние на богатите, което през последните години стана причина за бума на финансовите пазари се привлякоха и парите на милиони дребни вложители, които попаднаха в ръцете на главните действащи лица на световните финансови борси. Начинът, по който това стана възможно е свързан с приватизацията на пенсионните системи. Традиционните пенсионни системи, финансирани от личните осигурителни вноски на трудово заетите, все повече биваха дублирани или изцяло изместени от частни пенсионни фондове. Традиционните пенсионни системи въобще не участват във виртуалните операции на финансовите пазари, тъй като вноските на работещите още същата година отиват за изплащане на пенсии. По този начин те остават в реалния оборот на икономиката. При частните пенсионни системи събраните огромни средства се пренасочват към финансовите пазари - преди всичко към осигурителните и пенсионните фондове - където пребивават достатъчно дълго време, за да реализират прилична печалба, която след това да се разпредели сред пенсионерите. Превъртането на огромни капитали през спекулативната машина на финансовите борси реализира солидна печалба за извършващите я финансови инвеститори. За времето за изграждането на частната пенсионна система в нея се натрупаха значителни финансови средства, които вече търсят доходоносно вложение. Така например, само средствата в пенсионните фондове се увеличиха от 1992 до 2005 г. близо 5 пъти - от 4,8 на 22,6 билиона долара.
3. Финансови инвеститори - проблеми и активизация
За обслужване на нарастващото финансово богатство през последните три десетилетия частично с помощта на банките и частично в конкуренция с тях се роди нов бранш в сферата на финансовите услуги, чиято най-важна част съставляват финансовите инвеститори. Те привличат парите на собствениците, създават от тях финансови пакети и ги предлагат за търгуване на борсите. Доходите им се формират от таксите и провизиите по тази дейност, към които често се добавя и не малка част от реализираните с чужди средства печалби. Финансовите инвеститори вече са се превърнали в утвърдени институции в икономиките на развитите капиталистически страни и затова днес ги наричат още институционални инвеститори. През 2006 г. те разполагаха с три четвърти (62 билиона долара) от общо 80-те билиона долара световно финансово богатство, което е в частни ръце. Секторът се състои от три големи групи играчи: застрахователните компании (17,4 билиона долара), инвестиционните фондове (21,8 билиона долара) и пенсионните фондове (22,6 билиона долара). Това са най-големите "танкери" на световните финансови пазари.
Тези структури се появиха сравнително безшумно през 80-те и 90-те години на миналия век. Институционалните инвеститори вложиха поверените им пари в икономиката, без да се месят в мениджмънта на предприятията, в които инвестират. Пенсионните фондове и без това влагат капиталите си предимно в сигурните спрямо кризисни явления държавни ценни книжа. В общи линии целият процес до определен момент протичаше безпроблемно. Но спукването на големия балон при последната криза сложи край на спокойствието. При продължаващото нарастване на капиталовото натрупване и при неотслабващия натиск за доходоносното им инвестиране дори и за професионалните инвеститори става все по-трудно да реализират привлекателни печалби, с които да привличат клиентите и техните пари. Конкуренцията се изостри до крайност. Финансовите инвеститори са частни предприятия, които се намират в безмилостна конкуренция помежду си. Парите на клиентите представляват за тяхната дейност суровината за генерирането на още повече пари. Най-важното оръжие в тази борба е обещанието за висок и сигурен рендит. С нарастване обема на свободните средства спазването на това обещание става все по-трудно. Капиталовата свръхакумулация затруднява дейността на финасовите инвеститори и забавя хода на големите "танкери".
В този момент удари часът на "иноваторите". Те се появиха като "алтернативни" инвеститори. Тяхното име не означава някаква нова екологична или социална насока в инвестиционната им дейност, а изразява по-скоро агресивна изобретателност в разкриването на нови източници за печалба. Алтернативните инвеститори проникват вече като "Private Equity"-компании в нови сектори за вложения на капитали. Те закупуват безинтересни за институционалните инвеститори и нерегистрирани на борсата средно големи предприятия, за да ги продадат няколко години по-късно с печалба след налагане на безмилостна "оздравителна" процедура. Формирани като "хеджфондове", иноваторите разработват нови стратегии за финансови спекулации и за упражняване на натиск върху мениджърите на борсово регистрираните предприятия за увеличение на техния "Shareholder Value" (стойноста на рендита им за акционерите - бел. на прев.). Новосъздадените от тях "REITS" ("Real Estate Investment Trusts" - "Компании за инвестиране в недвижими имоти") успяха да направят търговията с недвижимости мобилна.
Вложените в "Private Equity"-предприятията и в хеджфондовете капитали нараснаха особено много през годините след последната финансова криза. При хеджфондовете увеличението от 2002 до 2006 г. е от 0,6 на почти 1,5 билиона долара, а вложените в "Private Equity"-компании капитали се утроиха от 100 на 365 млрд. долара. Тези на пръв поглед не толкова големи суми могат да заблудят читателя за обема на средствата, с които боравят алтернативните инвеститори в сравнение с институционалните. Всъщност алтернативните инвеститори са много по-ефективни, защото увеличават поверения им капитал с използването на многократно надвишаващи стойността му кредити и по този начин постигат рендити за вложителите дори в значително по-голям порядък от институционалните инвеститори (т.нар. ефект на кредитния лост - бел.прев.)
4. Финансово-пазарния капитализъм: нестабилност и изместване на центъра на властта
В условията на слаб икономически растеж ролята на финансовите пазари значително се промени с натрупването на огромни маси свободен капитал. От институции с главна цел осигуряването на капитали за производствени инвестиции, те се превърнаха в институции за правене на печалби чрез доходни спекулации със свободните капитали. В сравнение с епохата на фордизма тясното място за развитието на икономиката вече не е липсата на инвестиционни капитали, а липсата на инвестиционни обекти за предлаганото изобилие от капитали. Управлението и вземането на решенията при новите обстоятелства се измести от предприемача в реалния сектор към финансовия инвеститор. Предприемачът преди беше изложен на натиска на конкурентите и на купувачите, а инвеститорът днес е подложен на натиска на конкурентите и на притежателите на свободни капитали.
Всичко това не е нещо абсолютно ново. Финансови магнати е имало и в зората на капиталзима. Със своята воля и решения те са определяли посоката на икономическото и индустриалното развитие на цели държави, решавали са съдбата на предприятия, на браншове и на стотици хиляди хора. Те са разполагали с капиталите и това им е осигурявало власт и влияние. Но днес нещата са по-други. Финансовите инвеститори не предлагат капитали, които не достигат, тъкмо обратното, те разполагат с излишък от тях. Това обаче не им осигурява по-малко власт, отколкото на старите финансови магнати, но този факт упражнява силен натиск и върху тях. Новото в съвременния финасово-пазарен капитализъм не се състои в това, че той се е откъснал напълно от "реалната икономика". И преди и сега източникът на всяка печалба в крайна сметка се крие в човешкия труд, който създава новите стойности. Но тази първична основа на печалбата днес все повече е забулена от комплексни междинни стъпала, които играят важна роля за формиране структурата и разпределението на властта в обществото и икономиката. Обществено-политическият резултат от финасово-пазарния капитализъм се изразява в това, че властовия център за капитала се освобождава от ограниченията, свързани с производството на предприятията и с контрола на политиката и капиталът започна да действа по-независимо от установилите се там традиционни исторически порядки за управление и вземане на решения. Утвърдените в предприятията компромиси в отношенията между мениджър и служители попадат вече в ръцете на външни сили в лицето на финансовите инвеститори, които поемат управлението на предприятията в свои ръце. За финансовите инвеститори предприятието е едно творение на собственици в интерес на своите собствениците и нищо повече. Всичко друго представлява само лош мениджмънт и трябва категорично да се избягва в името на интереса на акционерите (Shareholders). Държавното регулиране на икономиката чрез приемането на рамкови условия в полза на работещите, на околната среда или на регионалното развитие в дадена страна се счита от финансовите инвеститори за пречка, която трябва да бъде отстранена посредством политическо лобиране или натиск.
При новите условия на финансова свръхакумулация се оформиха две главни направления, които първоначално бяха въведени от финансовите инвеститори, а впоследствие чрез механизма на конкуренцията заразиха цялата икономика.
Едната тенденция е представена от традиционната финансова спекулация, но модернизирана с "нововъведените" финансови изобретения на дериватите, сертификатите и пр. Нейното въздействие създава нестабилност, турбуленции, несигурност и винаги води до финансови кризи. За отделни участници в икономиката това е трагично, но за системата като цяло има положителен ефект. В условията на нарастващ риск и несигурност по този начин по-лесно се осъществява втората стратегическа тенденция, чиято цел е повишение на печалбата в реалната икономика чрез засилване на натиска над предприятията, мениджмънта и персонала от една страна и над правителствата от друга. Финансовите инвеститори днес определят индустриалната и структурната политика в икономиката, те разделят едни концерни и обединяват други. Те затварят заводи и предприятия и принуждават мениджърите да упражняват постоянен натиск върху служители и работници. Тази политика се оправдава с изискванията на акционерите и е напълно искрена. Истинските акционери обаче не са хилядите дребни притежатели на акции, които изпълняват ролята само на акомпаниращ съпровод в оркестъра на акционерното дружество. Това са едрите финансови инвеститори, които упражняват натиск, позовавайки се на исканията на собствениците на капитали. В това отношение и те са искрени, защото типичните вложители инвестират само там, където се очакват бързи и високи рендити.
Продължителният и нарастващ натиск на финансовите инвеститори вече е довел до осезаемо изместване на властовите съотношения в полза на капитала и особено (но не само) в полза на финансовите концерни. По тази начин финансовите инвеститори играят ролята на изпълнители на историческата глобална икономическа и социална антиреформа, която се провежда от средата на 70-те години насам. Финансово-пазарният капитализъм (т.е. виртуалният - бел.прев.) представлява средата, в която се развива антиреформата. В сравнение с капитализма от първите 25 години след Втората световна война, той се характеризира с много по-голямо неравенство в отделните страни и в целия свят, с много по-малко демокрация и много повече власт за частната икономика. А това, че този капитализъм е пълен с противоречия, не означава, че той не е (поне за няколко десетилетия) все още жизнен и че ще загине от собствените си противоречия. Дестабилизиращите, социалнополяризиращите и враждебните за демокрацията тенденции на финасово-пазарния капитализъм няма да изчезнат от самосебе си. Но също така той не е толкова и могъщ, за да считаме, че всяка борба и съпротива срещу него е обречена и безмислена.
5. Стабилизация, преразпределение на приходите и демократизация - перспективи на противодействието
Възможностите за противодействие на дестабилизиращото, поляризиращо и антидемократично влияние на финансово-пазарния капитализъм са разположени на три нива.
На първото ниво могат да бъдат използвани практическите поуки от настоящата финансово-икономическа криза. Те са насочени срещу алчния стремеж на собствениците на финансови състояния към доходи без труд, те са отправени срещу безогледността на спекулантите и безотговорността на банките, които участват в тази дейност и сами я разпалват. В това отношение има многобройни възможности за политическа намеса и кризисна превенция:
1) Трябва да се забрани както превръщането на кредитите в ценни книжа и продажбата им от банките, така и на бъдещите опити за заобикаляне на изискването за поддържане на собствен капитал от банките-кредиторки.
2) Печалбите от данъци и спекулативни сделки трябва да бъдат солидно облагани с данъци. Това ще наложи отмяната на освобождаването от данъци на печалбите от разпродажбите при фалит на предприятия и от краткосрочните транзакции на капиталовите и валутни пазари.
3) Трябва да се ревизират правилата за допускане на дейност на хеджфондове при много по-строги условия. Задължението за установяване на фонда в една страна трябва да се обвърже с изискванията за строг финансов контрол, за пълна прозрачност на произхода и приложението на неговите средства и със забраната или силното ограничение на подкрепата на инвестициите с кредити.
4) Подобни ограничения за подкрепата с кредити трябва да има и за "Private Equity"-предприятията, на които трябва да бъде забранено, освен това, източването на капитали от предприятия, които са закупили.
5) Частните пенсионни системи за осигуряване на възрастните хора трябва да бъдат строго предпазени от рисковете на финансовите пазари. За пенсионните фондове и за другите капиталовложения за възрастово осигуряване трябва да се въведе забрана за инвестиране в хеджфондове и други спекулативни схеми на финасовите пазари.
6) Публичният банков сектор също трябва да бъде засилен и реформиран. Това трябва да бъде насочено към преориентиране на спестовните каси и местните банки към техните регионални обслужващи, финансиращи и инвестиционни задачи. Към това се добавя и обществен контрол над онези финансови институции, които са уличени в повторно нарушение на правилата за финасов надзор и които застрашават стабилността на финансовата система и икономическото развитие на региона и страната.
Желателно би било тези мерки да бъдат глобално договорени и проведени. Поради отрицателното отношение на Съединените щати шансовете затова обаче са нищожни. Но и на европейско ниво отсъства готовността на управляващите за подобно сътрудничество. Нагласите са по-скоро в обратно направление. Но упражняването на политически натиск от страните-членки на ЕС може във всички случаи да доведе до някакъв резултат. В крайна сметка отделни страни могат да предприемат и самостоятелни инициативи в това направление, дори ако рискуват по този начин да си навлекат неприятности с Европейската комисия.
Второто ниво на политическия натиск засяга предприятията и състава им, които трябва да бъдат защитени от натиска на ориентираните към бърза печалба, без оглед на дългосрочната перспектива и качеството на работната среда финансови инвеститори. Разумна контрамярка срещу краткосрочната, прибързана активност на акционерите е обвързване на правото им на глас в управление на предприятието към едно по-дългосрочно притежание на акции. Така например, правото на глас в общото събрание на акционерите може да се придобива едва след година притежание на съответния дял от предприятието. Най-важната и ефективна защита на персонала се състои в едно всеобхватно демократизиране на устава на акционерното предприятие. Прагът за вземане на управленски решения трябва да бъде занижен, а областите за ефективно участие в управлението трябва да бъдат разширени и да обхванат както инвестирането, така и активното и пасивно поглъщане на фирми.
Третото ниво на противодействие е лечение на корените на проблема. Дългосрочното преодоляване на дестабилизацията и освобождаването на цялото общество от диктата на финансовите пазари изисква да се въздейства директно на причините за тяхното агресивно влияние. И тъй като натрупването на необичайно големи финансови състояния и натискът, който те упражняват върху обществото и икономиката е резултат преди всичко от съществуването на неоправдано големи разлики в преразпределението на доходите и от появата на разполагащи със значителни финансови капитали частни пенсионни системи, дългосрочното решение на проблема се състои в категоричното преразпределение на доходи и богатства отгоре надолу и на укрепване на публичната пенсионна система, която да се основава на солидарните вноски на трудещите се. Всичко това ще подобри най-напред материалното положение и социалната сигурност на милиони хора. След това и двете мерки ще подобрят перспективите за едно по-силно и екологично устойчиво стопанско развитие. И на трето място и двете начинания ще предизикат намаление на потока от капитали към финансовите пазари и по този начин ще редуцират натиска, който те понастоящем упражняват върху икономиката и обществото.
Описаните перспективи далеко надхвърлят проблема само за регулиране на финансовите пазари. Те засягат в решаваща степен проблема и за властта, който обаче може да бъде решен само след продължителна социална мобилизация. Но дори и само ограничената реформа на финансовите пазари за предотвратяване на кризи и за защита от техните последствия не е технократска дейност, която ще се извърши в условията на консенсус. Дори и тя ще се натъкне на алчността и на користните интереси на финансовите концерни. Ето защо, дори умереното противодействие на финансово-пазарния капитализъм изисква освен перфектна аргументация и убедителност, но и готовност и способност за вербална конфронтация, в която логичните доводи в полза на реформата да бъдат неотразимо наложени над възраженията на нейните противници.
----------------------------------------------------------------------------
Информация, подбор и превод: Иван Аладжов и Любен Аладжов
25.05.2011 07:04
