Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2010 14:14 - Възпоменание за проф. Йорг Хуфшмид oт Германия (Част 1)
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1171 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.01.2010 14:22


Иван Аладжов

IN  MEMORIAM  PROF.  JЦRG  HUFFSCHMID

            В началото на декември 2009 г. почина на 69 год. възраст професор Йорг Хуфшмид, един от най-известните леви икономисти на Германия. Със своя критичен, интелектуален дух той се бе превърнал и извън родината си в стожер на научната мисъл отвъд догмите на господстващата днес неолиберална идеология. В основата на разработките на отличаващия се с висок хуманизъм учен са проблемите на хората, а не поредната възможност за печалба на капитала.

            Хуфшмид е роден на 19.2.1940 г. в Къолн, по време на Втората световна война. През годините на възстановяване от войната, т.нар. "икономическо чудо", той следва от 1959 до 1963 г. философия и икономика в университетите във Фрайбург, Париж и Западен Берлин. През 1967 г. младият учен промовира със степен доктор на икономическите и социалните науки. Само две години по-късно, силно повлиян от спонтанните антисистемни вълнения от 1968 г., Хуфшмид издава "Политиката на капитала: стопанската концентрация и икономическата политика във Федералната Република". Така още с тази първа своя книга като асистент към Института за изследване на икономическата концентрация на Западно-Берлинския Свободен университет едва на 29 годишна възраст той прави пробив в научните среди. В центъра на това теоретично изследване (което и днес заслужава да бъде прочетено) той анализира две основни противоречия на капиталистическата система.

            Факт е, че тя е изградена на основата на частната собственост върху средствата за производство, следователно и на възможността на предприемача лично да се разпорежда с тях. В същото време неговата личност все повече губи влияние в индустриалното общество на късният капитализъм. Обяснението на този феномен се нарича "Теория на колективния капитализъм".

            Второто противоречие на капитализма е, че чрез конкуренцията той изисква от собственика да демонстрира индивидуална предприемаческа свобода. Но на практика конкуренцията частично или дори напълно е елиминирана в много сектори на икономиката. Последствието е, че конкуренцията, от някога определящ механизъм за изява на свободната стопанска инициатива, се е превърнала в параметър за максимизиране на печалбата за собствениците.

            Това емпирично изследване на младия автор представлява първият опит, да се онагледят взаимообвързаностите между икономическата концентрация и стопанската политика в Германия въз основа на задълбочен социално-икономически анализ. Хуфшмид изследва имуществените отношения и структурите на властта. Въз основа на конкретни примери той разкрива зависимостите между икономическия растеж, разпределението на доходите, данъчната политика, концентрацията във финансовия и производствения сектор, консумативизма, идеологията за социалното пазарно стопанство, както и вътрешните зависимости между икономическите и управляващите елити. В своята разработка авторът анализира централните теми на следвоенния германски капитализъм - акумулацията на капитал и променените условия за нейното осъществяване, цикличните и структурните кризи на този икономически модел, новото въоръжаване на Германия, както и възможносттите за обществено противодействие на тези тенденции.

            Той доразвива тази тематика в разработката "Обществото във фалит? - Наръчник на икономическата криза 1973-76 г.", както и в изследванията си за "Организационните форми на капитала в държавно-монополистическия капитализъм" и особено в многобройните студии за военната индустрия, нейната конверсия за мирни цели и за необходимостта от разоръжаване.

            В средата на 1973 г. Йорг Хуфшмид, само на 33 год., е хабилитиран като професор по политическа икономия и стопанска политика в новооснования университет на Бремен, който привлича много леви учени.

            През 1975 г. младият професор заедно със своите колеги и съмишленици, хабилитираните икономисти Рудолф Хикел и Херберт Шуи, създават т.нар. "Работна група за алтернативна икономическа политика". Вече 35 години тази група ежегодно публикува меморандум с критика на провежданата във ФРГ все по-неолиберална и антисоциална стопанска политика, предлагайки реални алтернативи за едно по-справедливо и екологично развитие на страната, съобразено с нуждите на хората и опазването на околната среда, а не само в полза на печалбите на капитала.

            Успоредно със своята широка публицистична дейност от 1983 до 1989 г. професорът е в партийното ръководство на Германската комунистическа партия и членува в научния съвет на близкия до ГКП "Институт за марксически изследвания". Освен това Хуфшмид е член на неправителствения институт "Наука и мир" и е съиздател на реномираното списание "Страници за немска и международна политика", както и на изданието "Z. Списание за марксистко обновление". Той е и един от съинициаторите и идеолозите на международното алтерглобалистко движение АТТАС и бе една от водещите фигури в научния съвет на немския клон на движението.

            През 1995 г. проф. Хуфшмид е и един от основателите на "Работната група на европейски икономисти за алтернативна стопанска политика в Европа", която от тогава ежегодно издава т.нар. "Евро-меморандум". Централни теми на тези критични анализи са Икономическия и Валутен съюз, разширението на ЕС, както и ролята на Европейския съюз в капиталистическата триада (САЩ, ЕС и Япония).

            През 90-те години на миналия век професорът все по-силно набляга в своите икономически и политически изследвания на ролята на финансово-пазарния капитализъм (ФПК). Това понятие е научното определение, използвано от Йорг Хуфшмид за по-популярното название "виртуален казинокапитализъм" - актуалната мутация на днешната капиталистическа система, която позволява чрез финансови машинации да се реализират огромни печалби, без реално да се произвежда абсолютно нищо.

            Този икономически абсурд представлява последното доказателство, което дори не се нуждае от аргументация, че капитализмът вече се е изродил във вредна за човешкото общество система, която трябва да бъде преодоляна.[1]

            Като резултат от своите проучвания Йорг Хуфшмид публикува през 1999 г. фундаменталния труд "Политическа икономия на финансовите пазари", която бързо се превръща в бестселър и в нещо като "библия" на международното алтерглобалистко движение АТТАС. С този свой труд професорът е и един от първите, които предупреждават за предстоящата финансова катастрофа. Но за съжаление политическите и финансовите кръгове игнорират написаното. А днес ние сме едновременно и свидетели и потърпевши на фаталните последствия от това високомерно игноранство.

            Капиталовата акумулация, стимулирана от финансовите пазари, незабелязано се промъкна и установи като система за развитие и в Германия. Този модел поражда и финансови кризи, но това не е главното му проявление. Много по-съществени са предизвиканите от него промени в предприятията, в производството и в сферата на труда. Той атакува демокрацията и социалната държава и ги превръща постепенно в едно неолиберално, антисоциално и псевдодемократично общество.

             Икономическата основа на финансово-пазарния капитализъм е непомерната концентрация на капитал в ръцете на едно малцинство от обществото, което непрекъснато се опитва да увеличи това богатство. Появата на тази капиталова свръхакумулация е резултат от продължително преразпределяне на доходи и имущество, отдолу-нагоре във всички сфери на капиталистическото общество. Процесът започна в средата на 70-те години като съставна част от една глобална антиреформа, насочена срещу социалните и демократичните постижения, установили се в Германия в годините след войната.

            След 1980 г. финансовото богатство в света нараства приблизително три пъти по-бързо, отколкото реалния брутен световен продукт. Този дисбаланс в развитието промени начина на функциониране на капиталистическата система и изведе на  преден план нови действащи фигури.

            По време на индустриалния (т.нар. фордистки) капитализъм основни фигури в икономиката са предприемачът и мениджерът, а икономическото развитие изпитва затруднения от липсата на достатъчно наличен капитал за финансиране на многобройните инвестиции. Днес обаче условията се преобърнаха: вследствие на гигантската капиталова акумулация са налице огромни финансови средства, но липсват задоволителни възможности за доходоносното инвестиране на капиталите.

            При тези нови обстоятелства във важна фигура на съвременния капитализъм се превърща финансовият инвеститор, който разкрива нови възможности за увеличение на печалбите и имуществото на богатите. Финансовите инвеститори се конкурират помежду си за техните пари, от чието ползване те извличат и своите печалби. Най-силното оръжие в тази конкурентна борба е предложението за максимална печалба от вложения капитал. Опитите да удържат дадените обещания и да запазят позициите си на финансовата сцена ги подтикват към все по-рискови инвестиции и създаването на все по-изтънчени спекулативни конструкции, докато най-накрая надуваният балон не се спука и не предизвика дълбоката световна икономическа криза, каквато приживяваме днес.

            Във връзка с казаното до тук предлагаме на българския читател брилянтният анализ на професор Йорг Хуфшмид за причините на глобалната финансова криза. Материалът е публикуван в списанието "Страници за немска и международна политика" в края 2007 г., когато много малко икономисти и още по-малко политици смееха да говорят за криза.




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4823362
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16460
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031