6.  Еманципирана  левица  (Ема.Ле)

            Еманципираната левица се определя като идейно направление в партията. Тя възниква още в ПДС, но до май 2009 г. още не е консолидирана формално като крило или отделно течение. "Ема.Ле" застъпва либерални, радикалдемократически и еманципаторски позиции. Според тях "свобода" и "социализъм" не са в противоречие, а взаимно се обуславят и допълват. В сравнение с другите течения в "Ема.Ле" особено интензивно се дискутират условията на един нов работен свят и се изразяват възгледи за безапелационно въвеждане, например, на базов доход. Понастоящем "Ема.Ле" е представена със собствена организация в провинция Райнланд-Пфалц. Водеща фигура е Катя Кипинг, която е една от заместник-председателите на партията.

            7.  Мрежа  "Реформаторска  левица"  (МРЛ)

            МРЛ застъпва силно реформистки позиции и може да се определи като центристкото крило на партията. То се стреми към участие в управлението в коалиции с други партии. Примери за това са участието на "Левицата" в коалиционни правителства в Берлин и в Мекленбург-Предна Померания. Политиката на "Реформистката левица" бе обект на остра критика от страна на по-лявата "WASG"-Берлин, която е под влиянието на троцкистите от бившата формация "Социалистическа алтернатива (SAV) и в знак на протест от десния завой на местната организация излезе през 2006 г. със своя листа на изборите за регионален парламент, но спечели само 3 % и две години по-късно отново се вля в "Левицата".  "МРЛ" членува в партията със своя работна група. Най-известен нейн представител е парламентаристката Петра Пау. Активността на Мрежата напоследък се ограничи за сметка на близкия до нея Форум "Демократичен социализъм". Идеологическото противопоставяне на тези две реформистки течения, застъпени предимно в източните провинции, със значително по-лявата "Комунистическа платформа", "Антикапиталистическата левица" и "Социалистическата левица", по-силни в Западна Германия, крият потенциална опасност за бъдещо разцепление на партията. Свидетелство на сблъсъка между тези основни вътрешнопартийни опоненти бяха неотдавнашни нападки срещу Оскар Лафонтен, отправени от бивши източногермански функционери.

            8.  Форум  "Демократичен  социализъм"  (ФДС)

            Форумът отразява главно идейните нагласи, които бяха разпространени в "ПДС" преди обединението й с "WASG". Представителите му желаят да видят "Левицата" отново във властта, където да провеждат своите виждания и реформи в обществото. Освен това те биха искали да съхранят постигнатото от ПДС и в новата "Левица", като например, квотата на женско представителство, съхранението и разширението на гражданските права и т.н. "ФДС" стои на много близки позиции с "Реформистката левица" и заедно със значително по-лявата "Социалистическа левица" е единственото течение, което има формално признат статут на вътрешнопартийна формация.

Работни  групи  и  обединения  в  партията

            Така наречените работни групи ("РГ"), обединения ("РО") и политическите платформи играят паралелно с партиините крила съществена роля в дейността на "Левицата". Те определят в голяма степен вътрешния процес на формиране на идеи и позиции. Вътрешнопартийните сдружения се образуват по инициатива на членовете. Според големината си тези обединенията могат да изпращат и делегати на партийните конгреси. Те се занимават с определен кръг конкретни политически въпроси както напр. "Екологичната платформа", работното обединение (РО) "Предприятия&профсъюзи" и РО "Образование". А работните обединения като "Марксистки форум",  "Диалогът от Гера / Социалистически диалог",  "Мрежата Реформаторска левица"  и  "Комунистическата платформа" служат като събирателни формации на отделните партийни крила, или представляват професионални групи от членове на партията като например работното обединение "Червените репортери", в което се събират журналисти и общественици - единомишленици, които се борят срещу концентрацията в медийте и се застъпват за интересите на левите и независимите медийни издатели.[1] Повечето вътрешнопартийни сдружения водят своето начало още от "Партията на демократичния социализъм" (ПДС).

Близки  до  партията  организации

            Към близките до "Левицата" организации се причисляват: младежкият съюз "Лява младеж" [`solid],  Студентският съюз "Лявият.СГС",  фондацията "Роза Люксембург" и нейните регионални клонове, свързаното с бившата "WASG" образователно сдружение "SALZ", многобройни общински образователни сдружения с общото наименование "Комунално политически форум", близкия до партията съюз на левите предприемачи "OWUS", койте е основно представен в източните провинции и др.

Финансовото  състояние  на  "Левицата"

а)  Средства  от  предшестващите  партии

            Партийното имущество на "Левицата" се състои от финансовите средства на съставящите я бивша "ПДС" по-малката "WASG". "Левицата" не предявява претенции върху обявени за незаконни средства от времето на бившата ГДР. Такива средства от партии и съюзи на ГДР по закон принадлежат на държавата, дори ако бъдат установени впоследствие.

б)  Парични  постъпления, имущество и участия

            Според финансовия отчет от 2007 г. партийното имущество се оценява на 23 млн. евро. Около 41% от приходите "Левицата" получава от членски внос;  вноските от нейните мандатоносители са 9%. От дарения постъпват 7% от доходите й; една незначителна част от тях са от фирми и нефизически лица. 39% са от държавната субсидия за партиите. Остатъкът от 4% са от разни източници, като например, от представления, от разпространение на печатни издания и пр. За отбелязване е, че другите парламентарни партии получават в сравнение с "Левицата" значитилно повече приходи от дарения, отколкото от членски внос.

            Една трета от разходите на партията са за персонални нужди.

            Притежаваните имоти се оценяват на около 5 млн. евро, внесени изцяло от бившата ПДС. Участията на "Левицата" в предприятия са на обща стойност под 2 млн. евро, между които има и някои недвижими имоти, издателства както и социалистическият всекидневник "Нова Германия" ("Neues Deutschland") с дневен тираж около 75 000 бр.

в)  Държавно  финансиране  на  близки  до  партията  организации

            По закон "Левицата" като парламентарно представена партия има право на държавна субсидия за своята политическа дейност, за своите фондации и за младежката си организация. Заявлението на нейния "Младежки съюз" обаче за регистрация в кръга на юношеските политически организации бе отхвърлено през декември 2007 г. поради ветото на християндемократическата "Младежка лига", която го обвини в нелоялност към конституцията. В резултат на това левият "Младежки съюз" бе лишен от държавна субсидия, което в обществото на парите е равносилно на политическо убийство по напълно демократичен начин.

Следене на "Левицата" от "Службата за защита на конституцията"

            В доклада на "Службата за защита на конституцията" от 2006 г. бе изтъкнато, че в дейността на тогавашната партия "ПДС" се наблюдават индикации за противоконституционни намерения, вследствие на което бе направено заключение, че "Трябва да се изчака, как ще се развие ПДС, особено след планираното й обединение с неекстремистката `WASG". Тъй като проследяването винаги трябва да се съобразява с относителната необходимост от него, след обединението на ПДС и "WASG" практиката на следене на новата партия бе подложена на преоценка, в резултат на която и следващата година 2007 следенето на "Левицата" продължи. То бе възобновено със заповед на министъра на вътрешните работи Волфганг Шойбле и за 2008 г. Предварителният отчет за 2008 г. съдържа нееднозначна оценка за партията. Наред с представянето й пред обществеността като реформистка, нова лява сила, влиятелни части на партията преследвали политическа промяна на системата на Федералната република, което е несъвместимо с белезите на "свободната демократична държава", като каквато ФРГ е определена в Основния закон. Според "Службата за защита на конституцията" "открито екстремистки сили" участвали във важни органи на партията и финансово са подпомагани от нея. Федералното министерство на вътрешните работи причислява към "открито екстремистките формации" особено работното обединение "AG Cuba Si", "Комунистическата платформа", "Марксическата платформа", "Социалистическата левица", РО "Диалогът от Гера" и "Марксистки форум". Тази оценка се обосновава с позоваването на марксизма.

             Министрите на вътрешните работи от християндемократите от CDU и Християнсоциалния съюз (CSU) са разпоредили в управляваните от тях провинции Долна Саксония, Хесен, Баден-Вюртемберг и Бавария да се извършва постоянно обсервиране на "Левицата". За първи път в Западна Германия през януари 2008 г. вътрешното министерство на Саарланд и президентът на местната "Служба за защита на конституцията" Хелмут Алберт обявява, че прекратява следенето на "Левицата" с обосновката, че няма индикации за противоконституционни прояви. Алберт заяви, че по данни на неговата служба в случая се касае за партия с ляв социалдемократически профил. В противоположност на него вътрешният министър на Баден-Вюртемберг Хериберт Рех (CDU) ще продължи обсервацията с аргументацията: "Съмнявам се, че "Левицата" стои на основите на повеленото от конституцията свободно демократично обществено устройство". Това, което е било заявено на обединителния конгрес на ПДС и "WASG" според него било ужасяващо. Вътрешният министър на Долна Саксония Уве Шюнеман разпореди от юли 2008 г. усилено наблюдение на "Левицата" в неговата провинция, тъй като тя съдружничела с вандализиращи автономни елементи и комунисти. Но въпреки това регионалните служби на ФРГ за защита на конституцията не са единни в мнението си, дали "Левицата" трябва да продължи да бъде наблюдавана. В източногерманските провинции местните служби генерално не провеждат следене, тъй като не забелязват противоконституционна дейност. Изключение прави само "Комунистическата платформа", която се обсервира в три провинции от бившата ГДР. Някои регионални служби от западната част на страната изчакват общо решение за цялата страна, за да поставят "Левицата" под наблюдение.

            Депутати от парламентарната фракция на "Левицата" също са под специално наблюдение, какъвто е случаят със заместник председателя на фракцията, Бодо Рамело и депутата Луц Хайлман. Проверки са правени и за председателя на партията Лотар Биски и за председателя на парламентарната фракция в Бундестага Грегор Гизи. И всичко това, за голяма изненада се извършва в страна, която претендира за най-голям застъпник на човешките права в Европа и за първи обвинител на диктатурата в бившите социалистически страни. Както се вижда, разликата в действията на германската "Служба за защита на конституцията" и на българската "Държавна сигурност" и нейните подразделения реално не са чак толкова големи. А това е интересна тема за по-нататъшни разсъждения и изводи за непредубедените и мислещи хора.

[1]  Работната група "Червените репортери" в "Левицата" е учредено през 2006 г. с намерение да се противопостави на медийната концентарация в страната, която поражда необходимосто от съществуването на "медиен глас" на "Левицата", който да се чува навсякъде.

             Цел на обединението е представителство и защита на интересите на леви издатели в и извън "Левицата". Леви вестници в цялата Федерална република понастоящем се списват без приходи от реклами от активисти-доброволци, без професионален опит, чиито инициатива и квалификация трябва да се насърчават и подкрепят. Обединението е учредено от участниците в професионалните курсове на "Левицата" за издатели, което успя вече да ги свърже в организирана мрежа от малки вестници и да провежда обучение. На конгреса на партията през май 2010 г. обединението "Червените репортери" ще постави въпроса за изработване на "медийна концепция", която с помощта на един вестник и на едно списание, стъпвайки на опита на досегашното издание "Новата Левица" и на магазина "Диспут", да е в състояние да поддържа здрава връзка и дискусия между партията и нейните избиратели и между ръководството и членовете.

            Тиражът на всички леви издания във ФРГ възлиза на около 450 000 екземпляра, а в обединението "Червените репортери" членуват близо 700 души.