3.  Трудови  взаимотношения

"Левицата" има намерение да даде възможност на работниците за самоопределение, от което те са лишени досега. При това се подчертава значението на солидарността. Стремежът е да се придобие "независимост от системата", която днес твърде много зависи от конкурентното начало.

Най важните акценти в това отношение са:

- намаление на работното време;

- нови работни места чрез екологични и социални реформи;

- публично формиране и инвестиране в сектори за заетост;

- активна политика на трудовия пазар, насочена най-вече към социалните групи, с най-лош шанс;

- заплащане, съобразено с нарастването на производителността на труда;

- определена със закон минимална работна заплата, гарантираща жизнените потребности на индивида;

- пълна социална гарантираност на трудовите взаимоотношения и хуманизиране на труда;

- валидност на трудово законодателство за всички работещи в страната;

- възлагане на обществени поръчки предимно на предприятия, които спазват високи социални и екологични стандарти и които подкрепят тяхното усъвършенстване в глобален аспект.

За осъществяването на тези свои цели "Левицата" активно търси взаимодействие с профсъюзите.

4.  Вътрешна  политика  и  разширяване  на  демокрацията

Както заяви Лотар Биски на учредителния конгрес на "Левицата", тя се възприема като партия на обявената от Вили Брандт традиция "Да опитаме повече демокрация", с която той искаше да преодолее вътрешно политическата стагнация, завладяла страната в годините след войната. Основа и изходна позиция за такава политика "Левицата" вижда в конституцията на Федералната република, в която тя открива призив за установяване на общество на демократичния социализъм (чл.15 от Основния закон дори предвижда възможността за социализиране на частна собственост в полза на обществото).

а)  Борбата  срещу  тероризма  и  правата  на  гражданите:

"Левицата" констатира все повече ограничения на демокрацията, на основни права и свободи в името на "борбата срещу международния тероризъм". Критиката в това отношение е насочена и към международни и европейски организации и институции. На нарастващата подозрителност и недоверие към изповядващите исляма граждани, трябва да се противопостави "културата на диалога и сътрудничеството". "Левицата" предлага да се установи икономическо, политическо и културно устройство на обществото на основата на демократично участие на населението във вземането на решения, касаещи неговите интереси.

б)  Гражданското  начало  в  управлението  на  страната:

То следва да бъде по-силно представено в системата на парламентарната демокрация. Партията се стреми да свърже по-тясно представителната с директната демокрация чрез въвеждането на всенародни допитвания и референдуми и да засили демократичното участие на населението в управлението чрез участието му в планирането и контрола, както и чрез гарантиране на правото на протест и възражения на различни екологични организации, потребителски съюзи, синдикати, сдружения и други граждански образувания, както и на отделни граждани. Освен това "Левицата" предлага въвеждането на така наречените "граждански бюджети", чрез които гражданите ще имат възможността да участват в политиката на общината при планиране и разходване на средствата за решаване на локални и регионални проблеми. "Левицата" ще настоява за осъществяване на концепцията за "община на гражданите" като ще се бори  за утвърждаване позициите на общините в структурата на страната.

в)  Права  на  гражданите:

Към демократичния процес принадлежи и укрепването на индивидуалните права на гражданите. Нарушаването им от страна на държавата трябва да се контролира от независима инстанция, чиято функция досега се изпълняваше от съда и правата на всеки гражданин трябва да бъдат защитени от неправомерни посегателства на държавата. Към това принадлежи и правото за разполагане с личните му данни (т.нар. право на информационно самоопределение).

"Левицата" настоява за категорично разделение на сферите на действие на полицията и армията и на полицията и тайните служби. Партията не е съгласна с намерението за промяна на конституцията, която би позволила използването на армията срещу населението вътре в страната.

"Левицата" се стреми към право на обществото да се разпорежда с всички форми на икономическа и финансова власт. Чрез равнопоставеност при  вземането на решения от служителите, техните синдикални организации, от представителите на регионите и на потребителите финансовата власт трябва да бъде подчинена на демократичните интереси на обществото. Политическата и генералната стачки трябва да бъдат разрешени.

Понятието "равнопоставеност" следва да се разпростре и върху критериите: произход, пол, сексуалност, физически недъзи, етническа и религиозна принадлежност. Според "Левицата" всички живеещи и работещи в Германия и в Европейския съюз лица трябва да се ползват с еднакви права. Това намерение може да се реализира само с приемането на нов, по-детайлизиран закон срещу дискриминацията, с по-широк обхват на действие от сегашния.

"Левицата" настоява и за правото на глас за всички живеещи в Германия лица и за хармонизиране на правото на убежище. Тя гледа на различните живеещи в Германия народностни и културни малцинства като на възможност за обогатяване на нацията и се отнася към интеграцията на имигрантите в обществото като към положително предизвикателство. "Левицата" изисква за живеещите на територията на ФРГ малцинства разширение на техните обществени права и подходящо субсидиране на инициативите за съхранение и развитие на техния език и култура. В този смисъл десният екстремизъм, респ. неофашизмът, трябва да бъдат по-решително разобличавани и преследвани. Това предвижда засилване  на антифашистката пропаганда и образование. За  целта трябва да се укрепят гражданските структури, които се противопоставят на десния екстремизъм като им се окаже финансова и консултативна помощ. По-засилено внимание "Левицата" възнамерява да обърне на възраждането и на борбата срещу неофашизма в международен мащаб.

г)  Социалната  държава:

Правовата държава трябва да бъде  реформирана в социална и солидарна насока, с което да се промени взаимоотношението между държава, икономика и общество. Изискването за социална държава трябва да бъде гарантирано чрез узаконяване на принципа за социалната справедливост и на задължението на държавата да осигури населението срещу най-сериозните социални заплахи. Тук, между другото, се има предвид и справедливото разпределение на общественото богатство. За да се наложи социалната държава, основните социални права на гражданите трябва да бъдат записани в конституцията.

5.  Околна  среда

Икономическата политика на партията се ръководи от нейните разбирания за организацията на производството и разпределението на необходимите на обществото блага и от императива за опазване на природната среда. Целта в тази насока е постигане на единство от социална, екологична и икономическа устойчивост. Така например, небходимо е да се разработи система от данъци и такси, която да стимулира екосъобразното поведение на бизнеса и да се санкционират екологичните нарушения.

Приоритетна цел в екологичното преустройство на икономиката представлява децентрализацията на производството и разпределението на електроенергия. Това означава преди всичко национализация на елктроразпределителните мрежи. На второ място е необходимо повишаване на енергийната ефективност, понижаване на потреблението на енергия и пренасочването му към възобновяеми енергийни източници.

Приватизацията на транспорта трябва да се прекрати, а работата на обществения градски и крайградски транспорт трябва да се подобри чрез сключване на нови договори. Товарният транспорт трябва да се прехвърли на релси, а керосинът за самолетите да се наложи с данък.

Други цели на "Левицата" в стопанската и екологичната политика са:

- устойчиво ползване на природните ресурси и повишаване образоваността на населението по екологични проблеми;

- екологично съобразен производствен цикъл;

- развитие на екологично земеделие и горско стопанство, усъвършенстване закона за защита на животинските видове;

- отмяна на стъпаловидното облагане на биогоривата с данъци, тъй като те блокират разработката на нови екосъобразни видове горива. Освен това да се допуска само екологично устойчивото производство на биогорива.

6.  Външна  политика

В областта на външната политика "Левицата" разглежда четири сектора от проблеми: отбрана, световна икономическа политика, демократизирането на ООН и Европейския съюз (ЕС).

а)  Отбрана:

В международен мащаб разходите за въоръжаване са се увеличили до над 1000 млрд. долара. Трябва да се гарантират човешките права в редица страни и да се сложи началото на политика на разоръжаване. "Левицата" е убедена, че само чрез политика на социална справедливост, на устойчиво развитие и демокрация може да се постигне стабилност и мирно съвместно сътрудничество на земята. Тя отхвърля категорично използването на Бундесвера за задгранични мисии. Партията настоява за разпускане на НАТО, за замяната му със "Система за европейска колективна сигурност" с участието на Русия, за преориентация на немската външна политика към дух на разбирателство и мирно разрешаване на конфликтните ситуации.

"Левицата" настоява за опрощаване на дълговете на бедните страни и за повишение на помощта за тях до 0,7% от брутния вътрешен продукт на индустриалните държави. В тази насока трябва да започне лобиране в ООН, Световната търговска организация и Световната банка за сключване на договори и  споразумения с Латинска Америка, Африка и Азия.

б)  Съветът  за  сигурност  и  ООН:

Чрез повишаване значението на Общото събрание и преустройство на Съвета за сигурност трябва да се демократизира и укрепи Организацията на обединените нации. Целта е по този начин да се установи един по-справедлив световен икономически и социален ред. "Левицата" се застъпва за категорично осъждане на практиката за отвличане на хора, на тайните затвори и прилагането на мъчения.

Също и пред "Европейският съюз" трябва да се поставят нови цели. "Левицата" се обявява категорично против неговата милитаризация и настоява за закриване на американските военни бази в Европа.

Солидаризирането на партията с "прогресивните движения" от Латинска Америка бе конкретизирано и оповестено с решение на ръководството й на 21.9.2008 г., особено относно политическата и материална кампания за солидарност и подкрепа, инициирана от работната група за помагане на Куба - "AG Cuba Si".

7.  Семейна  политика

В областта на семейната политика акцентът на "Левицата" се поставя върху равнопоставеността на половете. В това отношение се има предвид създаването на допълнителен закон за трудовата равнопоставеност на жените в частния сектор на икономиката. Също така трябва да се въведат специфични програми за подкрепа на жените. "Левицата" се отнася критично към неравното заплащане на двата пола (жените все още получават средно с около 30 % по-ниски заплати в Германия). За да се облекчи съчетаването на професия и грижа за семейството трябва да се увеличи броя на целодневните детски градини.

Партията се обявява категорично срещу параграф 218 от Наказателния кодекс, позволяващ прекъсване на бременността само при строго определени условия и се застъпва за легализиране на абортите. Също така публично порицава проявите на насилие срещу жените и настоява за по-решителното му преследване от закона.

            8.  Научни  изследвания,  образование  и  медии

"Левицата" се стреми към осигуряване на равни шансове за всеки в живота, като направи образованието безплатно от детската градина до висшето учебно заведение.

Партията поставя предучилищното възпитание на преден план, като акцентира върху неговото значение и настоява то да бъде специално подпомагано.

Следващият след него период на  общообразователно обучение трябва да бъде удължен по време. За целта се визира създаването на интегрирано общо училище, което да обхваща период от първи до най-малко девети клас. Освен това партията настоява в центъра на вниманието да се постави индивидуалната подкрепа за всеки ученик.

В областта на професионалното образование партията настоява за гарантирано място за обучение за всеки завършил общото училище.

Висшите учебни заведения трябва да бъдат демократизирани, като се ограничи комерсиалното влияние върху тях чрез разширеното им финансиране с публични средства и въвеждане на паритетно за участници в тях самоуправление. Освен това достъпът до всички специалности трябва до остане свободен, преходът от професионално към висше образование трябва да бъде облекчен. Партията е категорично против студентските такси.

Фундаменталните изследвания трябва да се засилят. "Левицата" се обявява за балансирано съотношение между теоретични и приложни изследвания и за по-голяма автономия на академичното тяло. Тя се обявава против правото за патентоване на гени или на части от живи същества.

Чрез по-строго картелно законодателство "Левицата" има намерение да спре процеса на "монополизиране" в сферата на медиите и по този начин да съхрани свободата на изявленията и разнообразието на пресата. Трябва да се засили защитата на авторските права, като същевременно се намери и начин за минимизиране на ограничаването за некомерсиално използване.

9.  Подкрепа  на  новите  федерални  провинции

            "Левицата" планира общодържавна иновативна, инвестиционна и структурна политика за намаляване на разликите между старите и новите федерални провинции.

            Партията признава за образцови някой социални достижения в бившата ГДР, като грижата за децата, училищната и образователната система, равнопоставеността на жените и мъжете, достъпността на културните институции в ГДР и се противопоставя на общото, безкритичното приемане на структури от западната част на страната.

            "Левицата" си поставя конкретно следните цели:

            - "равна заплата за равен труд";

            - гарантиране на рамкови условия за съвременен стандарт на живота в Източна Германия по отношение на образование, култура, свободно време и отглеждане на децата;

            - съсредоточаване върху областите със значителни икономически възможности чрез специфично съобразени концепции за регионалното им развитие; кооперативно обвързване на икономически развиващите се региони (структурно слаби, земеделски и периферни райони);

            - подпомагане на ориентираните към бъдещето браншове и предприятия, сигурност при планирането със средства на ЕС, на бюджета и на пакта за солидарност (помощтите от старата част на ФРГ за новите провинции); минимално собствено съфинансиране при субсидиране за финансово слабите райони.

10.  Организационна  структура  на  партията  „Левицата“

            Партията е организирана на територията на страната в 16 провинциални съюзи. Те обхващат окръжните съюзи на съответната провинция. Под нивото на провинциалните съюзи има още (предимно в Източна Германия) териториални съюзи, наречени окръжни, регионални или районни съюзи. Най-ниската клетка на партията е основната организация, която може да обхваща в зависимост от гъстотата на членската маса един квартал, цял град или дори цял окръг. Наред с териториалните структури на федерално ниво и частично на ниво провинция или окръг съществуват тематични сдружения (работни обединения и клубове по интереси).

            Най висшата партийна инстанция на "Левицата" е "конгресът". В интервалът между неговите заседания това е  "Президиумът на партията", чиито членове се избират от конгреса. "Федералната комисия" изпълнява контролна функция спрямо Президиума, оказва консултативна помощ и урежда спорове при сериозни идейни различия в състава на Президиума и между различните организационни единици на партията. Президиумът се състои от 44 члена, начело с двама съпредседатели, избрани един от Източна и друг от Западна Германия.

            "Изпълнителното бюро" на Президиума се състои от 12 члена: двамата председатели, четирима заместник-председатели, федерален секретар, касиер-счетоводител и още четирима членове.

            Към края на 2009 г. членовете на партията възлизат на 77 645 души (с прираст спрямо миналата година от 1677 души). Най-голямата организация на "Левицата" в Западна Германия е в провинция Северен Рейн-Вестфалия с 8000 души, а в Източна: Саксония с близо 13 000 членове, следван от Бранденбург и Берлин с по 9 000 члена. В Бранденбург "Левицата" има дори повече партийни членове от социалдемократите и християндемократите. В края на 2006 г. преди обединението членовете на "WASG" и ПДС бяха общо 69282, от тях около 11 500 на "WASG". Две трети (68%) от партията са бивши членове на ПДС от Източна Германия. С течение на времето териториалното разпределение обаче се измества на запад. Възрастовата структура на партията се характеризира с висок процент възрастни хора, което се дължи на източногерманската ПДС, състояща се главно от членове на бившата "Единна социалистическа партия" (SED) на ГДР. 70% от нея по време на обединението бяха над 60 години и само 3,3% под 30 г. Докато 1997 г. 98% от членовете на ПДС бяха бивши членове на SED или на младежката й организация "Freie Deutsche Jugend" (FDJ), след обединението техният дял намаля, заради отмирането на по-възрастните от тях. И въпреки че "Левицата" в новите провинции, включително и в Берлин, търпи демографски обусловено намаление, общо за страната от момента на нейното учредяване тя бележи ръст в членския си състав, дължащ се на новите постъпления от западната част на Германия. "Левицата" с 39,2% е партията с най-голям женски състав от всички парламентарно представени партии, изпреварвайки дори "Зелените". В Бундестага жените депутати на "Левицата" са 52,6%.

Политически  течения  и  крила  в  "Левицата"

            Вследствие на това, че тази партия е създадена от обединението на няколко предходни организации, в нея съществуват няколко политически платформи/крила, които отчасти са съществували още в предходните формации:

            1.  Антикапиталистическа  левица  (АКЛ)

            Това е най-лявата политическа платформа в партията, в която днес са обединени (нео)троцкисти и ултралеви. Това крило е за рестриктивно участие на "Левицата" в управлението в коалиции с други партии. То счита, че са допустими правителствени коалиции само при наличието на определени минимални условия - прекратяване на приватизацията, не на участието на Германия във военни мисии и спиране на социалния демонтаж в страната. В противен случай АКЛ препоръчва въздържане от участие във властта, за да не се дискредитира партията пред избирателите. Това политическо течение се застъпва за ясна антикапиталистическа ориентация на "Левицата". Най-изявен нейн представител е Сара Вагенкнехт, която се очаква да бъде избрана на конгреса през май т.г. за един от четирите нови заместник-председатели на партията.

            2.  Комунистическа  платформа  (КП)

            КП е политическо обединение в рамките на "Левицата" с около 1000 членове, което в рамките на партията се застъпва за съхранение на комунистическите принципи и за по-нататъшното развитие на марксическото учение. Стратегическа цел на "Комунистическата платформа" е изграждането на ново социалистическо общество, което ще приеме положителния опит от реалния социализъм и ще се поучи от допуснатите грешки. КП се причислява към ортодоксалното ляво крило на партията и работи в тясно сътрудничество с "Комунистическата партия на Германия" ("Deutsche Kommunistische Partei" - DKP). Най-изявен представител на КП отново е Сара Вагенкнехт. "Комунистическата платформа" е изключително критично настроена към "Реформистката левица" в партията, което често води до остри идеологически противоречия между тези две политически течения.

            3.  Социалистическа  левица  (СЛ)

            Това сформирано през 2006 г. първоначално във WASG политическо течение изповядва лявокенсиански и реформаторско-комунистически позиции. В тази платформа участват и много от ултралевите представители на "Антикапиталистическата левица" и на "Комунистическата платформа". Това е синдикално ориентирано крило, което се стреми към преобразуване на партията по образец на холандската "Социалистическа партия" (SP) или на италианската комунистическа партия "Рифундационе" (PRC). Преди учредяването на "Левицата" СЛ бе представена в повечето ръководни органи на "WASG". По-известен нейн представител е бившия социалдемократ Дитер Деем.

            4.  Марксистки  форум  (МФ)

            Тази работната група се учредява още в "Партията на демократичния социализъм" през май 1995 г. като нейна лява идеологическа платформа, ориентирана към класическия марксисъм. Основна цел на това сдружение е да допринесе за по-ляво теоретическо профилиране на партията. Днес в това обединение членуват под 100 души, като по-известни негови представители са проф. Йенс Хойер и Уве Хикш, който вече няколко пъти гостува на новоучредената у нас партия "Българската Левица".

            5.  "Диалог от Гера / Социалистически диалог"  (ДГ/СД)

            Това обединение е лявоориентирано идеологическо течение в партията, което води името си от конгреса на "Партията на демократичния социализъм" (ПДС) през октомври 2002 г. в град Гера, на който "левите" сили в ПДС за първи път успяха да направят пробив, след реформисткото залитане на партията от края на 90-те години. Но когато стана ясно, че крилото на т.нар. "реални политици" от "Мрежата `Реформаторска левица`", които според участниците в "Диалогът от Гера" правят отстъпление от позициите на марксизма, може да получи мнозинство, като реакция се учреди платформата "Диалогът от Гера" на 1.2.2003 г. Въпреки големите усилия и оживения приток от членове той остава без особено влияние на извънредния партиен конгрес в Берлин и реформисткото крило на "реалполитиците" се налага по всички линии. Представители на левите платформи не бяха избрани в президиума на партията.

            След този провал и след приемането на новата програма в края на 2003 г., след парламентарните избори, когато ПДС за първи път изпадна от Бундестага вследствие на лошото й представяне поради нейното залитане към центъра, се състоя оживена дискусия, как да се продължи по-нататък. Течението взе решение да работи повече навън, а не само вътре в ПДС. В резултат на разногласията многобройни партийни активисти, и най-вече разочаровани леви, напуснаха ПДС. "Социалистическия диалог" постепено се стабилизира и взе активно участие в формирането на лява алтернатива в рамките на новото обединение "WASG" заедно с част от напусналите преди това бивши партиици от ПДС и разочаровани социалдемократи.

            6.