Oт:   инж. Любен Аладжов    и    д-р.юр.н. Иван Аладжов

Формацията "Левицата" (`Die Linke`) в Германия е учредена през 2007 г. Обобщаващо може да се каже, че тя е обединяваща разпокъсаното ляво политическо пространство партия от нов тип с цел преодоляване на капитализма и установяване на демократично социалистическо общество. Появата й е отговор на силното одесняване на "Германската социалдемократическа партия" (ГСДП) по време на присъствието й във властта през последното десетилетие и е израз на тежненията за възстановяване на традициите на лявата социалдемокрация от годините преди нацизма.

            В тези свои намерения "Левицата" вече среща подкрепата на широки слоеве от населението. На федералните избори от 27.9.2009 г. за нея гласуваха 5,1 млн. избиратели - близо 12 %. Определено силни позиции "Левицата" има в т.нар. "нови" провинции (в бившата ГДР), където тя се оформи като водеща регионална "народна партия" с изборни резултати до 32 %, и успя да заеме ръководни позиции в общинските институции. В Берлин и Бранденбург тя дори участва в правителствата на тези провинции като коалиционен партньор на социалдемократите. В Бундестага (парламента на ФРГ) "Левицата" е четвъртата по сила фракция със 76 от 622 депутати. На европейско ниво тя е член на наднационалната партия на Европейската левица.

Официално "Левицата" се учредява на 16.6.2007 г. чрез сливане на отцепилата се 3 год. преди това от социалдемократите формация "WASG" ("Wahlalternative Arbeit und soziale Gerechtigkeit" - `Изборна алтернатива за труд и социална справедвивост` - ИАТС),[1] състояща се от критично настроени към одесняването на ГСДП профсъюзни дейци, с източногерманската "Партия на демократичния социализъм" (ПДС),[2] наследничка на управляващата в бившата ГДР "Единна социалистическа партия" ("Sozialistische Einheitspartei Deutschlands" - SED), както и с още няколко по-малки ултралеви формирования като (нео)троцкистките от "Международната социалистическа левица" (`isl`),[3] "Социалистическа алтернатива" (`SAV`),[4] движението "На ляво" (`Linksruck`),[5] антифашисти от "Antifa", комунисти от различни партийнонеобвързани микроформации (т.нар. К-групи), пацифисти, анархисти, части от алтерглобалисткото движение АТТАС, леви еколози, социал-християни и др.

Освен това "Левицата" тясно си сътрудничи със значително по-малката традиционалистка "Германска комунистическа партия" (ГКП),[6] като на последните избори издигна в своите листи няколко нейни кандидата. За разлика от партньорството с ГКП, "Левицата" отказва взаимодействие с промаоистката, силно догматизирана "Марксистко-ленинска партия на Германия" (МLPD).[7]

Първи председатели на обединената "Левица" стават нейните учредители - Лотар Биски и Оскар Лафонтен, а председател на парламентарната фракция е известният Грегор Гизи (дългогодишен председател на ПДС). За съжаление и двамата много успешни досегашни съпредседатели на "Левицата" няма да се кандидатират отново за този пост на предстоящия през май т.г. конгрес - Лафонтен по здравословни причини след операция от рак, а Лотар Биски поради ангажимента си като председател на Европейската левица. За ново председателско дуо най-вероятно ще бъдат номинирани близкият до Лафонтен западногермански профсъюзен деятел и съосновател на "WASG" - Клаус Ернст и представителката на реформистите, източногерманката Гезине Люч, бивш депутат на ПДС.

Политически  профил  на  "Левицата"

            На първия общ партиен конгрес на ПДС и "WASG" на 25.3.2007 г. в Дортмунд бе набелязана само програмна рамка на новата партия, която маркира основните политически контури на "Левицата". Според тях цел на партията е установяването на общество на "Демократичния социализъм" чрез "преодоляване на капитализма".[8]

На състоялия се по случай парламентарните избори се през юни 2009 г. конгрес официално бе приета изборна платформа на партията, която изпълнява ролята и на законно изискуемата партийна програма, но в съдържателно отношение не представлява истински програмен документ.[9]

1.  Икономическа  и  финансова  политика  на  партията

            Икономическата и финансова политика на партията се гради на основата на стопанските теории за новия социализъм на 21-ви век, на (нео)марксизма и на левия кейнсианизъм.[10]

            По въпроса за заплащането на труда "Левицата" се застъпва за повишение на заплатите в съответствие с нарастването на производителността на труда и на инфлационния индекс, определен от "Европейската централна банка". Публичните инвестиции за образование и възпитание, за научни изследвания, култура, екология и инфраструктура трябва да се увеличават най-малко с 40 млд. евро годишно.

            По отношение на данъчната политика "Левицата" предлага по-големите предприятия да плащат по-високи данъци, а за предприятията извършващи по-големи инвестиции тя предвижда съществени данъчни отстъпки. Според нея отмененият 1997г. имуществен данък трябва да се възстанови, а данъкът за големите наследства, да се повиши. "Левицата" изисква, също така, прогресивна  тарифа за данък общ доход, който да облекчи средните и ниските доходи и повишение до над 50% за тези с високи приходи. Всичко това означава отмяна на данъчната реформа от 2000 г. на социалдемократическия кабинет. Наред с това "Левицита" възнамерява да ликвидира възможностите за спестяване на данъци, които облагодетелствуват най-вече добре платените, заможни слоеве. Предвижда се финансовите пазари да бъдат поставени под засилен държавен контрол за ограничаване на спекулацията с валута и ценни книжа. Чрез укрепване на картелното законодателство партията желае да децентрализира и да намали икономическата власт на едрия бизнес. И обратно, тя възнамерява да насърчава и подпомага кооперативите и другите форми на солидарна икономика.

2.  Социална  политика

"Левицата" оценява социалната политика на сегашното и предишните правителства като "демонтаж" на извоюваните след десетилетни стачни борби социални придобивки. Нейна главна цел е да се намалят заплахите за социалната сигурност в бъдеще и да се гарантира приличен стандарт на живот за възрастните хора.

а)  Осигурителна  система:

За да постигне тези цели, "Левицата" смята най-напред да отмени всички приети по правителствената програма "Харц" закони, особено четвъртата й промяна и да обвърже с държавно участие  социалните осигурителни системи, като засили елементите на солидарност в тях и да възстанови самоуправлението им. Освен това "Левицата" се обявява за въвеждането на доброволно, съобразено с нуждите базово осигуряване, на което да разчитат предимно бедните слоеве. Тя не одобрява и задължението безработните безусловно да приемат предложената им работа. Искането за по-високи заплати партията разглежда свързано с очакванията за повишение на пенсиите и за премахване на бедността сред възрастното население. Задължителното законно пенсионно осигуряване трябва да обхване на етапи работещите от всички професионални сфери, а не както е до сега - хората с по-високи доходи да се освождават от задължението за вноски. Освен това пенсиите в провинциите от бившата ГДР трябва да се приравнят към тези от западната част на страната. Категорично се отхвърля идеята за повишение на възрастта за пенсиониране над 65 години. Вместо това се обмислят гъвкави възможности за пенсиониране преди навършване на 65 години и правото за излизане в пенсия при 60 навършени години без удръжки, с което би се облекчил пазара на труда.

б)  Здравеопазване:

В тази сфера "Левицата" настоява за равни осигурителни вноски за работници и работодатели. Партията не одобрява създаването на форми за частно здравно осигуряване, "ориентирани към печалба". Тя счита за особено важни за гарантиране на доброто здравеопазване следните няколко пункта:

- осигуряване на по-добро сътрудничество между лекари, болници и всички участващи в здравната система;

- подкрепа за създаване на медицински центрове и за централизиране на здравеопазването;

- въвеждането на одобрен от държавата позитивен лекарствен списък;

- по-високо възнаграждение за медицинския и санитарния персонал;

- увеличаване правата на пациентите.

в)  Социално-обществени  въпроси:

"Левицата" настоява за съхранение и разширение на социалните грижи за хората и за гарантиране на общинското самоуправление. Продажбата на жилища и на сгради от фонда за социални грижи трябва да бъде забранено. Правото на жилище трябва да се превърне в конституционно право на всеки гражданин.

[1]  Изборната алтернатива "WASG" (ИАТС) се учредява през 2004 г. след антисоциалните "реформи" на социалдемократическия кабинет на канцлера Шрьодер (Агенда 2010) и породените от тази политика "Понеделнишки демонстрации" в цялата страна. Първоначално се сформират две независими формации. В северна Германия под името "Изборна алтернатива 2006" около икономиста Аксел Трост (член на Работната група Алтернативна икономическа политика, създадена от проф. Йорг Хуфшмидт). А в южна Германия като "Инициатива за труд и социална справедливост" около профсъюзния деятел и бивш социалдемократ Клаус Ернст. През юли 2004 г. тези две формации се сливат, приемайки сегашното име и на 22.1.2005 г. формално се учредява новата партия.

            Първоначално ИАТС е с не особено ясна политическа ориентация - самоопределяйки се от една страна като социална и лява формация, но същевременно отричайки да е партия, бореща се за социализъм (най-вече представителите на т.нар. "Кръг от Леверкузен", който дълго се противопоставя и на обединението с "Партията на демократичния социализъм"). През май с.г. ИАТС се явява за първи път на избори за местен парламент в провинция Северен-Рейн-Вестфалия, но получава едва 2,2 %. Този отрезвителен резултат, както и липсата на средства убеждават противниците на обединението с ПДС, че новата партия за дълго време няма да може сама да се наложи в политическото пространство. Няколко дни по-късно Оскар Лафонтен напуска окончателно социалдемократите и се присъединява към новата формация, превръщайки се в един от главните идеолози на обединението на тази партия с ПДС. До формалното сливане с нея WASG набира около 11 500 членове, част от които обаче я напускат след сливането с източногерманската ПДС.

[2]  "Партията на демократичния социализъм" (ПДС) е наследничка на бившата управляваща в ГДР "Единна социалистическа партия", която след промените от 1990 г. се преименува в ПДС. На първите свободни избори в ГДР на 18.3.1990 г. тя получава 16,4 %, а на първите общогермански избори в края на годината едва 2,4 % за цялата страна, но успява да вкара в парламента 17 свои представители вследствие на особености на изборното законодателство.

            Първи председател на ПДС е адвоката Грегор Гизи. На изборите през 1994 г. ПДС се подобрява на 4,4 % и 30 парламентаристи. 1998 г. за нея гласуват 5,1 %, като бастионите й остават в Източна Германия. След тези избори в партията се налагат "реформистите", което води до отлив на партийни членове и на избиратели. Така на вота през 2002 г. за ПДС гласуват само 4 % и тя успява да влезе в парламента, освен 2 нейни представители, избрани чрез директни мандати. До обединението с новата формация WASG "Партията на демократичния социализъм" губи по-голямата част от своите членове - от 285 000 през 1990 г. и достига дъното през 2004 г. с 61 000.

[3]  Троцкистката "Международна социалистическа левица" (`isl`) се учредява през 2001 г. в традициите на "Обединената социалистическа партия" (VSP), политическо течение на ІV-тия Интернационал, като обединение на ултралевите микроформации "Група на марксистите-интернационалисти" (GIM), "Германски комунисти-интернационалисти" (IKD) и "Лява опозиция - Комунистическа партия на Германия (Болшевики-Ленинисти). МСЛ се обявява за "открит недогматичен марксизъм". В тази ултралява формация членуват под 100 души и заедно с "Революционния социалистически съюз" (RSB) сдружението `isl` представлява немския отдел на "Новообединения ІV-ти Интернационал". Активистите от МСЛ се присъединяват към "Левицата" през 2007 г. при условие, че могат да продължат паралелно досегашната си политическа дейност.

[4]  Учредената като наследничка на движението "Напред" през 1994 г. "Социалистическа алтернатива" (`SAV`) е троцкистка организация, която представлява немската секция на "Комитета за работнически интернационал". SAV се самоопределя като "революционна, социалистическа организация в традициите на Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки, Люксенбург и Либкнехт". Мотото на организацията е "съпротива, солидарност, социализъм".

            Позовавайки се на троцкизма формацията се бори за власт на работническата класа, ликвидиране на капитализма, одържавяване на средствата за производство и за демократично планово стопанство в смисъл на една истинска република на работническите съвети. Възможност за постигане на тези цели формацията вижда в генерални стачки и окупиране на фабрики. SAV категорично се дистанцира от сталинизма и диктатурите в бившия СССР и страните от реалния "социализъм", където според идеолозите й е властвала не работническата класа, а бюрократични елити със система от привилегии за функционерите, които са подтискали критиката и свободното изразяване на мнение.

            Формацията е за обединението на всички леви сила в широка социалистическа работническа партия. В организацията членуват до 500 души, тя има в няколко общински съвета представители и бе силно активна в алтерглобалисткото движение. През 2005 г. западногерманските структури се присъединяват към новосформираната партия WASG, а през септември 2008 г. и източногерманските влизат в "Левицата" след провала на опита на Люси Редлер да създаде независима регионална партия в Берлин.

[5]  Неотроцкисткото движението "На ляво" (`Linksruck`) се учредява под това име през 90-те год. на миналия век като немска секция на "Междунарадната социалистическа тенденция" (IST). То представлява наследник на формацията "Социалистическа работна група" (SAG), активна от началото на 70-те год. като антифашистко и антикапиталистическо сдружение с по-умерени троцкистки възгледи, близко до ултралявата британска "Социалистическа работническа партия" (SWP).

            `Linksruck` е застъпник на марксическата теза, че капитализма периодически навлиза в кризи и не е в състояние да гарантира на хората постоянен просперитет. Цялата стопанска власт е концентрирана в ръцете на недемократично легитимирани банкери, мениджъри и съдии, а институциите на парламентарната демокрация имат все по малко контрол над процесите в обществото. Затова капиталистическата икономическа система трябва да бъде преодоляна чрез разрушаване на буржоазната държава, която да бъде заместена с общество, изградено на принципите на базисната демокрация. А силата, която може да постигне това, е самоорганизиращата се работническа класа, която може да подобри жизнения си стандарт само чрез класова борба.

            `Linksruck` се дистанцира от догматичните троцкисти и не споделя всички теории на Троцки. По отношение на причините за разпадането на СССР и провала на реалния социализъм се изказват значително по-меки критики в сравнение с ортодоксалните троцкисти. В епогея си в `Linksruck` членуват до 2000 души, предимно младежи. Организацията се саморазпуска през 2007 г., след присъединяването й към "Левицата". Но новата интелектуална платформа около изданието "Маrx 21" се счита за идеологически наследник на `Linksruck`.

[6]  След десетилетни гонения и забрани между 1933-46 г. и 1956-68 г. "Германската комунистическа партия" (ГКП), за разлика от годините преди ІІ-та Световна война, когато за нея гласуват до 18 %, а след войната все още около 5 % (респ. около 1 млн. избиратели), днес получава само по няколко хиляди гласа (трайно под 0,1 %). Партията има около 4500 членове. На Евроизборите 2009 г. за ГКП гласуваха 25 000 души, което е един от най-добрите резултати за нея през последните 20 години, но на парламентарните избори с.г. за ГКП вотираха едва 2000 избиратели.

[7] Учредена през 1982 г. формация МLPD (наследник на ортодоксалния марксистко-ленински "Комунистически работнически съюз на Германия") днес има около 2300 членове и е с изявена сталинистко-маоистка ориентация. На избори тази партия не е в състояние да привлече повече от 50 000 гласа (под 0,1%), макар че на комунално ниво има няколко свои представители в общински съвети.

[8] Трябва да се има предвид, че политическите цели на германската "Левица" умишлено се заявяват много предпазливо и умерено от нейното ръководство, за да не я поставят под ударите на "Службата за защита на конституцията" (Verfassungsschutz). Това е орган, сравним с бившата Държавна сигурност у нас, следящ за дейността на политическите сили, които имат за цел промяна на системата във ФРГ.

            В Германия частната собственост и системата на общественото устройство са императивно гарантирани от Основния закон. Тази особеност на политическата система във ФРГ многозначително напомня на социалистическата конституция на България, която охраняваше социалистическата система по същия начин чрез конституциония постулат на член І за ръководната роля на комунистическата партия. След промените през 1989 г., тези норми бяха заклеймени от "международната демократическа общност" като символ на тоталитаризма и диктатурата. Това обаче не променя факта, че принципна разлика между социалистическия и "демократическия" вариант за опазване на системата чрез съответни текстове в основния закон не съществува.

[9]  Силно застъпено е мнението, особено сред западногерманските активисти на "Левицата", че в днешната ситуация е по-добре за партията да остане засега без програма, понеже в рамките на тази система каквото и да се обещава като лява политика, то ще остане в по-голямата си част нереализуемо, а това може да доведе до разочароване на избирателите. Изчакването при приемането на обща партийна програма се обяснява и с разнородността на формацията, която се състои както от ултралеви, троцкисти, анархисти, традиционалисти марксисти, леви социалисти, така и от просоциалдемократически настроени реформисти (предимно бившите източногермански функционери).

[10]  Кейсианизмът възникна през 30-те години на миналия век като отговор на избухналата световна криза и представлява модел на държавно-монополистично регулирана капиталистическа икономика, ориентирана към гарантиране на вътрешното пазарно търсене и поддържане на пълна работна заетост с помощта на държавни инвестиции, както и по-справедливо преразпределение на доходите чрез данъчната система. Въпреки тези откровено социалистически елементи в икономиката, Джон Майнард Кейнс запазва частната собственост върху средствата за производство и не поставя въпроса за смяната на обществения строй.

            Практическият опит от приложението на препоръчваните от него държавни антикризисни инструменти показва, че само чрез тях е невъзможно да бъдат радикално отстранени причините за цикличните капиталистически кризи. Това се потвърждава и от опитите за излизане от настоящата криза чрез предоставяне на банките и на застрахователните компании на огромни държавни помощи от бюджета, които водят само до смекчаване на кризата и до удължаване на нейната агония. Необходима е борба не само срещу симптомите на заболяването, а срещу причината за него.