Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2010 18:30 - Накъде - Социализъм или Капитализъм ?
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 4241 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 06.03.2010 14:14


oт: инж.  Любен  Аладжов

"Една добра идея, дори лошо осъществена, не е опровергана. Тя е само отложена."

                                  Стефан Цвайг

            Ще си позволя тук да ce занимая със сравнението между двете актуални системи за устройство на обществото - капитализма и социализма по две съществени причини:

            1. Изборът на система за устройство на обществото е може би най-важното решение, което една човешката общност трябва да направи, много по-важно от обичайно провежданите политически избори за правителство, президент или за друга държавна институция. От този избор най-много зависи как ще живее обществото и всеки негов член. 

            2. До скоро в Европа, наред с развитите капиталистически държави съществуваше и групата социалистически страни, чиято система, както единогласно сега се твърди, се е провалила като негодна и затова е рухнала през 1989 г. и е била заменена отново с капитализъм.

            От този момент до сега изминаха 20 години. В страните на бившите социалистически страни от Източна Европа се развиха събития, които едва ли могат да бъдат възприети като най-доброто доказателство за предимствата на капитализма. Нещо повече, в болшинството от тези страни капитализма търпи очевиден крах. Освен това се провали и в глобален мащаб, изпадайки в невиждана финансово-икономическа криза, която съсипа съществуванието на милиарди човешки същества по цялата планета.

            В същото време ние разполагаме с предостатъчно обективни статистически данни за 45-годишното социалистическо развитие на България през миналия век, които недвусмислено свидетелствуват, че социализмът нито се е провалил, нито е рухнал. Най-точно казано: той бе провален, предаден и разрушен, което не е негова вина, а е заслуга на добре известни лица и кръгове.

            Постигнатите от социализма резултати, обаче, са впечатляващи и сравнението им с резултатите от капиталилисическото развитие на България е повече от многозначително. Ето защо в увреденото съзнание на брутално манипулираното общество днес полека лека  се заражда въпросът: "Толкова добър ли е капитализмът, колкото ни го представят и толкова лош ли е социализмът, както го набеждават? Коя е от двете системи в действителност е по-добрата?". Ще се опитам, до колкото е възможно, да отговоря на тези важни въпроси.

            Предварително, обаче, ще се спра на някои особености на човешкото общество, които са необходими за по-нататъшния сравнителен анализ.

            Известно е, че от всички живи същества единствен човек е създал в природата своя жизнена субсреда, позната като общество или социус, в която той съществува като разумно създание. Обществото е вторичната субсфера, която отделя човек от останалия животински свят, в която той единствен извършва две важни дейности - разумно организирано производство и разпределение на консумируеми блага. Останалите живи същества живеят в хаоса на първичната природа от готово намерена храна и в условията на безмилостна борба за нея. В тази битка за оцеляване те се управляват и осланят единствено на генетично заложените в тях инстинкти на корист и егоизъм. Естествено, че и човек като живо създание притежава тези инстинкти, но освен тях, само той е дарен от природата и с разум и  действията му се ръководят от дуалната двойка - инстинкти и разум. Воден от въздействието на тази противоречива двойка той е формирал и различните видове общества, в които е живял до днес.

            Двете фундаментални задачи, които трябва да изпълнява всяко едно общество, както вече споменахме, са:

            1. Производството на блага и

            2. Разпределението на произведените блага.

            Човек се проявява като човек чрез участието си в осъществявянето на тези две задачи и то само в рамките на обществото. Вън от него той се озовава обратно в първичната природа и отново се превръща в животно, подвластно на законите на джунглата, което се бори за оцеляване. Само в обществото чрез труд и преработка на непригодни  за директна консумация ресурси той се снабдява с много повече консумируеми блага, отколкото може да намери директно в природата.

            За съжаление, обаче, обществото, това огромно постижение на разума, винаги е било подложено на атака от първичните инстинкти на корист и егоизъм на съставящите го индивиди. Затова е парадоксално, че главната опасност за здравословното състояние на обществото се крие имено в хората, които го съставят. Тяхната корист и егоизъм се проявяват и в двата процеса, извършвани в обществото:

            1. При разпределение на работата - като стремеж да се получи по-леката и по-доходната част от нея, и

            2. при разпределението на изработените блага - като опит да придобе  по-голeмия и по-качествен дял от тях.

            Тези користни прояви са причина още от дълбока древност хората в обществото  да бъдат разделени най-общо на две класи:

            - привилегирована класа, ползваща се с предимство при разпределението на труда и благата и на

            - непривилегирована класа - която е без никакви предимства.

            Доминиращата привилегирована класа е тази, която определя устройството на обществото.  Първото нещо, което тя прави, естествено е, да узакони своята привилегированост. По този начин са се оформили всички видое класови човешки общества до сега, без социализма.

            Двете актуални понастоящем системи за устройство на обществото са социализмът и капитализмът.

            Капитализмът днес доминира в световен мащаб. Той е последната обществена система, изградена на основата на користта и егоизма. Тези атавизми днес "цивилизовано" са назовани много по-благозвучно, но както и да бъдат наречени, в крайна сметка капитализъмът си остава общество на егоистичния интерес, на користното право на частна собственост и на алчния нагон за присвояване, по-известен още като екплоатация, която де факто си е легитимирано ограбване.

            Генезисът на привилегироваността  на капиталистическата класа е скрит в правото й да притежава частна собственост върху ресурсите и средствата за производство на блага, чрез която тя автоматически  става собственик и на самите блага, които обществото е произвело за задоволяване на своите неотменими нужди. Частната собственост дава на капиталистическата класа също така правото да изпълнява ролята и на работодател, т.е. да се разпорежда с правото на труд, като наема или уволнява работници и като ги експлоатира. По такъв начин капиталистът се превръща в господар над правото на препитание, т.е. над правото на живот на хората на наемния труд.

            Общата оценка на капитализма като система, която трябва да обслужва нуждите на обществото, и без големи доказателства категорично потвърждава заключението, че той е по-хаотичната, по-трудно управляемата и по-неконтролируемата и по-трудно коригируемата система за икономическа дейност. Частнособственическата разпокъсаност и разхождащите се интереси на отделните собственици го правят почти неуправляема система за стопанска дейност в интерес на цялото обществото. Ето защо някои автори с право го наричат макроикономически анархизъм, ръководен от невидимата ръка на пазарния хаос.

            Задължително трябва да споменем и за фундаменталната роля на основния закон на капитализма, който гласи, че основната движеща сила за икономическата активност на капиталистическата класа е неудържимият й нагон към максимална печалба. Тази на пръв поглед невзрачна дефиниция обяснява абсолютно почти всичко, което става при капитализма.

            Тя дава обяснение и на въпроса, защо дейността на капиталистическата икономика и интересите на обществото се разминават? Отговорът е, че според закона за печалбата производството на стоки за капиталиста не е дейност за задоволяване на нуждите на обществото, а за лично производство на пари. Собствените му предприятия за него не са заводи за стоки, а са фабрики за пари, в които той вкарва като суровина заети от банките пари, за да ги превърти през производствения цикъл и да ги получи обратно от пазара с печалба. В този кръговрат стоките за него са само междинен продукт, а обществото и неговите нужди - само пазарен ресурс за извличане на печалбата.

            Завладяващата игра на "правене на пари" превръща капиталиста в хазартно зависима и социално нечувствителна личност. Потребностите на неплатежоспособните, социално слаби слоеве от обществото, които не могат да му платят желаната цена на пазара, въобще не го вълнуват. Този факт означава, че капиталистическата икономика не обслужва цялото общество, а само богатата му, платежоспособна прослойка.

            Тези, а и не само тези, изводи пораждат съвсем резонни въпроси относно легитимността на капитализма:

            1. Полезна ли е капиталистическата система за обществото като цяло?

            2. Може ли да е законна частна собственост над национални ресурси и средства за производство, които би трябвало да задоволяват нуждите на цялото общество?

            3. Законно ли е правото на експлоатация (т.е. на декриминализирано  ограбване), ако по същество то представлява рекет, възможен отново на основата на частната собственост, с непреодолимите и дори екзистенциално неотменими потребности на обществото,

            4. Законна ли е частна собственост върху ресурси и средства за производство, които по обем и стойност не могат да бъдат легитимно придобити с личен труд и лични средства от никое физическо лице?

            Тези въпроси, въпреки че са по-скоро риторични, трябва настоятелно да се поставят на вниманието на зомбираното общество, за да може то най-после да осъзнае, че капитализмът по принцип е криминална система. Този, междувпрочем, очевиден факт косвено се признава и от самите капиталисти, когато ги попитате за произхода на първия им милион. Криминалният генезис на капиталистическото забогатяване благозвучно се нарича от добре платената тяхна гвардия от идеолози "първоначално натрупване на капитала". Но не само първоначалното забогатяване е криминогенно. И следващото увеличение на богатството при капитализма е също криминално, основащо се на псевдозаконното присвояване, наречено още експлоатация. Не случайно, въпреки претенциозните им призиви за прозрачност, техните бизнесдействия винаги са обгърнати от дълбока фирмена и банкова тайна. Всичко това превръща призивите на апологетите на капитализма за морал,  законност, права на човека, свобода и демокрация в отблъскващи изяви на демагогия и лицемерие. Ето защо идеята за създаване на хуманно и социално справедливо общество, от дълбока древност занимава най-светлите умове на човечеството.

            Социализмът, който до преди 20 години съществуваше в Източна Европа, е по-интелигентният, по-управляемия за организация на обществото модел, който не е продукт на користта и егоизма, а е разумно създадена в интерес на целия социус обществена конструкция. Основните задачи за производство и разпределение на благата при социализма са решени  на основата на хуманизма и справедливостта. Хуманизмът означава, че всеки член от обществото има гарантираното право да потребява блага, а справедливостта категорично го задължава да се труди за тяхното производство. Срещу това той получава дял от изработените блага, справедливо отмерен според количеството и качеството на вложения от него труд. Естествено, това е идеалната постановка за социалната справедливост. Нейната практическа реализация много често става жертва отново на проявлението на първичните човешки инстинкти на  корист и егоизъм от членовете на обществото. Но тази опасност не е присъща само на социализма. Тя съпровожда всички човешки начинания, навсякъде по света. При социализма тя дори е ограничена, защото подобни прояви там се считат за провинение, докато при капитализма те са издигнати в норма на поведение.

            За съжаление след предателството на Горбачов 1989 г. социализмът в Източна Европа и Съветския съюз вместо да бъде оздравен и коригиран, бе ликвидиран и заменен с капитализъм от неолиберален тип. Твърде скоро стадната еуфория на илюзорните очаквания премина и обществото усети, че капитализмът съвсем не е това, което политическите наивници очакваха. Тъкмо обратното, болшинството бивши социалистически страни, включително и България от две десетилетия преживяват очевиден упадък, който повдига основателния въпрос: "Защо се получи така? Какво стана с очакванията за просперитет  и западен стандарт на живота?" Дори упорито внушаваната свобода на словото се оказа клише, лишено от смисъл заради "златната  завеса на парите", спусната пред медиите. Твърде скоро се разбра, че диктатурата на пролетариата при капитализма е заменена с още по-жестоката хватка на кадифената "диктатура на парите".

            Човешката природа е така устроена, че след всеки обществен шок идва времето на равносметката и започват да се търсят причините за станалото. Ето защо, събитията след смяната на системата 1989 г. съживиха  спора за предимствата и недостатъците на капитализма и социализма. Спорът е коя е по-добрата система по отношение на:

            1. ефективността при производството на блага и по отношение

            2. справедливостта  при разпределението  им.

            Този спор е много стар, с особена ожесточеност той се води от времето на Студената война, продължава и до днес и за съжаление се провежда не съвсем некоректно. Гвардията наемни апологети на капитала го деградира до манипулативна препирня, в която доказателствата се подменят с твърдения, фактите - с отрицания, допуснати грешки се обявяват за принципни недостатъци на социализма, а лъжите се повтарят, докато не се превърнат в "истина". Цялата тази агресивна манипулация уврежда човешкото съзнание, зомбира обществото, поражда у хората автоцензура и ги превръща в умствени инвалиди, разсъждаващи с клишета. А борбата с клишетата е невъзможна. Това е огромната вреда от чудовищната манипулативна медийна машина, която от 1989 г. работи на пълни обороти и произвежда политически инфантили с гладки като билярдна топка мозъци.

            Освен грубите фалшификации, обективното сравнение между двете системи е затруднено и от невъзможността то да се извърши при еднакви условия. Затова резултатите от него са относителни и изискват  да се отчита влиянието и на конкретните исторически обстоятелства, при които всяка от системите се е развивала и работила. Представителите на капитализма непочтено спекулират и с тази особеност и съзнателно сравняват бившите социалистически страни от по-изостаналата част на Европа не с капиталистически страни с тяхното стартово ниво, а с блестящата фаланга на бившите колониални държави от клуба на "Златния милиард", които винаги са експлоатирали човечеството и винаги са били на върха му.

            Въпреки всичките тези условности, съществува и обективна статистика, която безпристрастно ни позволява да обърнем поглед назад и да направим емпирично сравнение на икономическите показатели за развитието на България през 20-тия век, половината от който премина в условията на капитализъм, а 45 години - при социализъм. Това сравнение е напълно коректно, защото няма по-силни аргументи от езика на сухите цифри. Пред тях и боговете мълчат.

     Статистическите данни за развитието на България през 20-ия век категорично потвърждават предимствата на социализма. При много по-тежки начални условия след Девети септември, при много по-неблагоприятна международна обстановка, въпреки допуснатите сериозни грешки, несравнимо по-добри резултати показва социалистическата държавно - планова икономика. За броени години след 1944 г. тя изведе България от разрухата на войната, от провинциалната изостаналост и безпросветна неграмотност и за късо време я превърна в икономически лидер на Балканите, с образовано и технически квалифицирано население.

            За 45 години социализъм България извърши икономическото чудо, наречено догонващо развитие и от изостанала селска страна тя се нареди в ранглистата на ООН сред 30-те най-развити държави на света.

            И въпреки съществуващите статистически факти, съзнателно и целенасочено след 1989 г. на обществото се внушава представа за социализма, която е много далече от истината. Ето защо ще си позволя да опровергая тези спекулации като припомня само най-важните резултати от развитието на България през периода 1944-89 г.

            Основна отличителна черта на цивилизацията на 20-тия век, която определя степента на развитие на една страна е промишленото производство и потребление на енергия. До 1939 г. в България са електрифицирани само 13% от всички населени места и страната тъне вечер в мрака на газените лампи. След 1944 до 1989 г. са построени 88 водни, 18 термични, 1 атомна и 23 заводски електроцентрали, които произвеждат 100 пъти повече електроенергия от 39-та година. Ток е вкаран във всеки дом. Изградени са над 150 000 км електромрежи, създаде се автоматизирана система за диспечерско управление на цялата енергийна система, построиха се над 20 топлофикации с прилежащата им инфраструктура, прокараха се транзитни и разпределителни газопроводи, изгради се газохранилището край Чирен. Някои от тези съоръжения са уникални и до днес нямат аналог в Европа като, например, помпеноакумулиращата водноелектрическа централа ПАВЕЦ "Чаира" с мощност 860 мегавата (равна на двата малки реактора на АЕЦ-Козлодуй), чиято турбопомпена зала се намира на 360 метра под земята в каверна с размерите на зала №1 на НДК, изгради се каскадата Белмекен-Сестримо с три водноелектрически централи с подобна обща мощност от 735 мегавата, водноелектрическата централа към язовир "Кърджали", с уникалната за Балканите дъгово-гравитачна язовирна стена, висока 103 метра. Всички тези съоръжения бяха проектирани и създадени от български инженери и техници. За 40-45 години генериращите енергомощности на страната се увеличиха стократно и ние започнахме да захранвахме с енергия не само нас, но и нашите балкански съседи!! Как човек да не изпитва чувство на национална гордост при тези факти? Но това не е всичко. Само 16 години след 9.9.1944 г., през 1961 г. започна проучването и проектирането на първата атомна елктроцентрала в цяла Югоизточна Европа. Началото на строежът бе 1969 г., а 5 години по-късно, 1974 г., І-вият блок на АЕЦ - Козлодуй влезе в експлоатация. Последваха още 3 блока от по 400 мегавата и два хилядника. С 6-те реактора България стана член на клуба на атомните държави, притежаващи високотехнологичен процес за генериране на електрическа енергия. Бедна на подземни богатства, без да се моли и хленчи за помощ пред чуждестранни инвеститори, с безкористната подкрепа само на Съветския съюз, България си създаде свое изкуствено енергийно находище край бреговете на Дунава, което и днес ни снабдява с евтин ток и носи валутни приходи от експорт. Нашите съседи промениха мнението си за българите и започнаха да ни гледат с респект и уважение. През същия този период положихме началото и на проекта "Белене" с 4 нови  хилядника! Страната ни с огромни крачки пое пътя да се превърне в енергийното сърце на Югоизточна Европа. За съжаление след 1989 г. крилете на този устрем бяха безмилостно подрязани.

            До 1939 г. България бе позната в Европа като типично селска, ориенталска страна с население, състоящо се от 80% селяни. Въпреки приоритетната индустриализация селското ни стопанство след 9.9.44 г. също отбеляза разцвет и добивите от него се утроиха спрямо 1939 г. За съжаление ще отбележа, че само 10 години след т.нар. "преход" и след извършения погром над селското ни стопанство общата му продукция спадна с повече от 2 пъти, а специалистите изчислиха, че ако се развиваме с темповете на  частното ни земеделие от преди войната, ние ще достигнем нивото на 1989 г. едва след 50 години.

            По времето на социализма коренно се измени и транспортната ни инфраструктура. Дължината на жп линиите се увеличи със 750 км, основните ж.п. трасета се удвоиха. 60% от ж.п. трасетата са електрифицирани, а останалите се обслужват от дизелова тяга. До 1944 г. единствено шосе с трайна настилка беше София - Пловдив. До 1989 г. се асфалтираха над 32 000 км пътища, включително  и улиците на повечето села. Само 10 години след 9.9.44 г. бе построен единствения и досега мост над р.Дунав Русе-Гюргево. През 1978 г. бе пуснат в действие и ферибота Варна - Иличовск. По време на социализма бяха създадени уникални български транспортни компании, известни в цяла Европа и в арабския свят, чиито имена дълги години останаха наш символ и запазена марка. Сред тях е най-голямата на нашия континент СО"МАТ" с общо 4500 автовоза, разполагаща с ро-ро кораби и с широка мрежа терминали и клонове.

            В металургията, тръгвайки от нищото за 45 години България стана 27-та металургична страна в света, която произвежда специални бронестомани, микролегирани с азот стомани за полярни температури, корабна ламарина, спиралошевни тръби за транзитни газопроводи, която разви праховата металургия, металокерамиката и даде на света метода на академик Балевски за вакуумно леене с противоналягане.

            От държава практически без химическа промишленост за периода 1939-1989 г. България се превърна в страна с два нефтопреработвателни завода, в световен производител на калцинирана сода (4-то място в света), на минерални торове (карбамид), на химикали за растителна защита, на пластмаси (17-ти в света), изкуствени влакна, козметика, фармацевтика и прочие.

            Но най-важното, което се случи по времето на социализма бе индустриализацията. Промишлеността се превърна в гръбнака на нашата икономика. Общата индустриална продукция за 1989 г. е точно 103 пъти (!) по-голяма от тази през 1939 г. Усвоени бяха производства, които преди това въобще не бяха познати. 90% от промишлената ни продукция се изнасяше в над 120 страни. През 1988 г. България зае 3-то място в света след САЩ и Япония по производството на електро - и мотокари, произвеждайки 1/5 от световната продукция (83 000 бр./год). По производството  на елктротелфери тя  застана на 5-то място в света с 150 000 бр./год. През 1989 г. промишлеността създаваше 70% от БВП срещу 10% от селското стопанство, показател, който е характерен за индустриалните страни. През 1939 г. съотношението  бе обратното. Затова и ООН с пълно право нареди България в групата на развитите индустриално-аграрни страни.

            Към 1989 г. в страната ни работеха 730 машиностроителни завода, които бяха в състояние да оборудват индустрията с наши машини. Първите заводи, реализирани изцяло с български машини са завода за пектин в Перник и флотационната фабрика в Кърджали. 40 наши завода произвеждаха прецизни машини с ЦПУ за обработка на метали, автоматични технологични линии, манипулатори, стругове, фрези, агрегатни машини и прочие.

            Тръгвайки почти от нищото, България започна производството на трактори (Булгар), автобуси (Чавдар), тролейбуси, товарни камиони (Шкода-Мадара), велосипеди, водни помпи, електродвигатели и електрогенератори, силови трансформатори, промишлени роботи, асансьори, кабели; електронни компоненти, хладилници, перални машини, телевизори, елктроинструменти и какво ли още не.

            Развити бяха абсолютно нови направления - електроника и изчислителна техника. Построиха се супермодерни заводи за корабни радиолокатори ("Черно море" Варна), за запаметяващи устройства (ДЗУ Стара Загора, Пловдив, София), за памети и телеобработка (Велико Търново), за магнитни глави (Разлог), за печатни платки (Русе и Търговище), за микропроцесорни системи (Правец), за УКВ-радиостанции (Гоце Делчев), за електронни градивни елементи. В многобройните ни научни и проектоконструкторски институти кипеше работа, те бяха пълни с млади, ентусиазирани учени, инженери и техници, които незнаейки работно време и почивни дни с гигантски крачки скъсяваха дистанцията до развитите страни пред нас.

            Нашата малка България стана и космическа страна, която изпрати двама космонавти в Космоса, конструира уникална космическа апаратура, създаде патентовани храни за космонавти. Имената на наши учени, като покойните акад. Кирил Серафимв, д-р инж. Димитър Мишев и много други станаха известни по целия свят.

            Не мога да не спомена и мощния Военно промишлен комплекс (Казанлък, Сопот, Карлово) с големите Военно ремонтни заводи, с изпитателни стендове и полигони, който снабдяваше армията ни с бойна техника и печелеше от износ милиарди долари. Завод "Бета" в Червен бряг, съоръжен с уникално оборудване, произвеждаше цяла гама бронетранспортьори.

            До 1939 г. външната търговия на България имаше ограничена стокова номенклатура и бе ориентирана предимно към Германия. Общата стойност на износа беше 72 млн. долара, а структурата му се състоеше предимно от хранителни продукти и земеделски суровини. По времето на социализма през 1988 г. износът нарастна 83 пъти, достигайки  обща стойност от 17,4 млд. долара,  превишавайки 3,3 пъти износа на Гърция (5,3 млд  долара), 1,5 пъти този на Турция (11,6 млд. долара) и за наша гордост дори 1,03 пъти общия износ на двете ни съседки, взети заедно. Изнасяхме стоки за 110 страни: 65% за Съветския съюз, 19% за другите социалистически страни и 16% за развитите западни държави - ФРГ, Швейцария, САЩ, Япония и др. Сравнението може да продължи още много дълго, но казаното и до тук е достатъчно,  за да се оценят гигантските постижения на социалистическата икономика на България.

            Безапелационният език на цифрите, с малка част от които си позволих да ви запозная, категорично опровергава разпространявания мит, че държавно-плановата икономика е неефективна, неконкурентноспособна и че 45-те години социалистическо развитие са пропиляно за България време. Днешният ни политически "елит" без притеснение разпространява всред обществото невероятната лъжа, че предвоенната 1939 г. е върхът в икономическото развитие на България и че по онова време по стандарт на живота сме били на 10-то място в Европа, пред Норвегия, Швеция и Дания.

            С тази откровена лъжа се формира, особено сред младото поколение,  което няма спомен от социализма, представата, че 45-годишният социалистически период действително е довел страната до икономически упадък, до трета национална катастрофа, заради която са станали промените 1989 г. Човек трябва да е действително особено безочлив, за да разпространява подобни неистини при наличие на обективни данни, които говорят тъкмо обратното.

            Да погледнем какво се случи в развитието на България и за последните 20 год., след реставрацията на капитализма. Запазихме ли построеното, доизградихме ли започнатото, създадохме ли нещо ново? Неолибералният модел капитализъм, който ултимативно ни бе наложен от новите световни хегемони, получи в наследство една развита аграрно-промишлена страна, с квалифицирана работна ръка, социално осигурено население и задоволителен стандарт на живота. Подкрепа ни обещаха и най-богатите държави на света.

            Какво ни помогна всичко това? Първото нещо, което новите ни "приятели" направиха, бе да отнемат традиционните ни пазари в СИВ, в Съветския съюз и в арабския свят. А икономика без пазари е като дърво без корени. Последва неизбежното - останала без пазари тя загина.

            Реституцията в земеделието и ликвидацията на ТКЗС-тата, на машинно-тракторната им база и на напоителните системи за 12 млн. от общо 46 млн. декара обработваема земя раздроби земята на милиони малки парцели, земята запустя и от износител на земеделски продукти България се превърна във вносител на плодове и зеленчуци.

            Държавата съкрати драстично почти  всичките си ангажименти към  икономиката и обществото. Под диктата на Международния валутен фонд тя приключи своята икономическа дейност с хаотична и дори криминална приватизация. Като ято алчни скакалци от Запад долетяха всякакъв род "специалисти" и дори откровени аватюристи. Вместо полезно ноу-хау, те ни заляха с вносни стоки и със съвети, как да променим съзнанието на хората към пазарно мислене.

            За да осигурим спокойствието на западноевропейския бюргер, въпреки категоричното мнение на техническите експерти, ние послушно затворихме четирите си малки блока на АЕЦ-Козлодуй и се лишихме от производството на най-евтината елктроенергия. Съдбата на новата АЕЦ-Белене и до днес остава неясна. Ликвидирахме всичките си 48 уранодобивни мини, чиито продукт е в основата на ядрената енергетика. По големите проекти - нефтопровода Бургас - Александрополис и газопровода "Южен поток"  заемаме двусмислена, антируска позиция. Каскада "Горна Арда"  (проектна мощност 174 МВт) и ВЕЦ "Цанков камък" (80 Мвт) не са завършени, въпреки че като обекти са в пъти по-малки от изградените преди 1989 г. "Енергопроект", институтът с традиции, бащата на почти всички енергийни обекти до 1989 г. вече не съществува.

            Затворихме "Кремиковци", "Стомана", "Плама", "Девня", "Видахим", "Химко"-Враца, "Арсенал" и още много, много други предприятия. Напълно се преустанови производството на електро- и мотокари, на товарни коли, на автобуси и тролейбуси, на двигатели с вътрешно горене, вагони, трактори, автомобилни гуми, кораби и на други изделия, които сега масово се внасят отвън. Производството на  дискови запаметяващи устройства, магнитни глави, памети изглежда като невъзможен спомен от бъдещето. Няма ги вече "белите стаи" в институтите по микроелектроника. Медиите с умиление показват как попове освещават поредно построената чешмичка, ремонтирана градинка или открит МОЛ. На фона на тези "значими" успехи въвеждането в експлоатация на метрото и разширението на летището в София изглеждат почти като космически успехи!

            За 20 год. капитализъм ние загубихме производства, позиции, пазари и специалисти. Без да е сполетяна от военно поражение или природно бедствие, с отрицателно икономическо и човешко развитие България преживява поредната си национална катастрофа. В момента сме най-бедната и най-изостаналата страна в Европейския съюз, към която останалите държави се отнасят с оскърбително пренебрежение.

            И все пак дължим конкретен отговор на въпроса:"Защо се случи всичко това?".  Как така след 9.9.44 г., с подкрепата само на СCCP, ние извършихме скок в своето икономическо развитие, а сега, стартирайки от много по-високо ниво и подпомагана от най-богатите страни в света, се сринахме обратно в бездната на бедността? Коя е причината за този парадокс?  Единственият възможен отговор е: смяната на системата. Тъкмо неоспоримите постижения на социализма, са най-убедителното доказателство за предимствата на държавно-плановата икономика и отговор на въпроса - коя е по-ефективната система за обществено устройство. ...




Гласувай:
6
1



1. iw69 - Продължение /от автора/
04.03.2010 18:39
.. И тук стигаме до най-важния въпрос - трябва ли системата за устройство на обществото, от която зависи живота в обществото и битието на всеки един негов член да бъде обект на демократичен граждански избор или не. Логично е, както се избира правителство, президент и местна власт, обществеността да има конституционното право да избира и модела на обществено устройство, при който да живее, още повече, че този избор е много по-значим от избора на държавните институции. Темата за промяната на системата обаче е табу и е предоставена на случайността на уличните революции. Капитализмът не позволява да се посяга на неговата "светая светих" - частната собственост. Точно тогава той озверява и става особено кръвожаден. Нека си спомним само за съдбата на великия социалист Салвадор Алиенде 1973 г., за интервенцията на 14 капиталистически страни срещу най-безкръвната революция - Октомврийската 1917 г., които потопиха Русия в кръв.
Понастоящем живеем в условията на капитализъм и определено не сме доволни от него. Той разделя обществото на две групи с коренно различни интереси: на капиталисти, заинтересовани от личната си печалба и на обикновенно население, което изпитва нужда от блага за задоволяване на жизнените си потребности. За съжаление благата са собственост на класата на капиталистите и тя ги произвежда и продава само за максимална печалба. Между двете социални групи съществува напрежение и конфронтация, които никога няма да изчезнат. Естествено, че такова общество не може да функционира добре и няма бъдеще. Неопровержимо доказателство за липсата на перспектива пред капитализма е незапомнената глобална криза, която разтърсва в момента света. Какво повече трябва да се случи, за да може и последният политически наивник да разбере, че капитализмът е неизлечимо болна от канцерогенна алчност система, която е не само вредна, но и е опасна в социално, екологично и военно отношение за цялото човечество. Тя не се нуждае от скъпа реанимация за милиарди долари, а от спешнo отстраняване!
цитирай
2. анонимен - относно; накъде - социализъм или капитализъм
18.03.2010 21:04
Одобрявам всичко изложено по горе.Защо се допуска при тези неоспорими доказателства за преимущества малцинството новоизлюпени неграмотни богаташи,изпълзяли от недрата на барманското.сервитюрското,спортното съсловие под егидата на най покварената част на службите да омаловажават 50 годишния труд на поколенията.Очаквам да се направи ревизия на материалната база оставена от социализма да се остйности и с лихвите от използването на съораженията /тецове,вецове ,павец,всички стълбове,които avn ползва няма да изброявам всичко/да де обезпечидостойни години на хората на чийто гръб е построено всичко това.Бойко/внучето на Мозр Първо да сесправи с олигарха в дома си в лицето на видната банкерка Цветелина.Защо тъфси тилкова далеч октоподи та те са около него.При добра воля всичко млого бързо може да дойде на мястото си,Но при съществуващия контингент от заровили в пясъка главите си щрауси това няма да се случи.
цитирай
3. rakurs - лошото на социализма е
28.06.2010 17:19
че нямаше система за саморегулиране и се изроди в партократски монархизъм.Не случаино на Т.Ж. му казваха цар Тошо.Политбюро се снабдяваше със всичко необходимо отделно от населението/от внос и от страната/.След свалянето на Живков очаквах сериозни размирици,но нищо таова нямаше,партията беше поела по правилния път.
цитирай
4. krumbelosvet - Авторът точно изчерпа социално-икономическата страна на "прехода"
05.10.2016 09:15
Но остана скрита ВОЕННАТА страна. Свръхкратко казано, Съюза, по време на "мирни преговори", беше брутално измамен и ПОБЕДЕН със свръхнаучни и свръхтехнологични средства. Да, Горби имаше логорея и кокоша слепота. Но Съюзът имаше разузнавамия, армия... ИМАЛО Е УЛТИМАТУМ, след ДИВЕРСИИТЕ в Чернобил и кацането на немско самолетче на Червения Площад. Лъсна смъртоносното превъзходство на САЩ в нови свръх-оръжия.
Ние бяхме на.ВТОРО място сред ПОБЕДЕНИТЕ и бяхме смазани. Останалото е просто
- истината е на победителя.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 700709
Постинги: 246
Коментари: 294
Гласове: 2400
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31