Иван Аладжов /
ДАНЪКЪТ  ТОБИН
Панацея  срещу  кризата  или  пореден опит  за  спасение  на  системата?
"Идеята е много проста. При всяка обмяна на една валута в друга ще се плаща малък данък, да кажем около 0.1% от стойността на транзакцията. Това ще откаже спекулантите. Много пазарни участници инвестират парите си на валутния пазар за кратък период от време. Ако тези пари бъдат внезапно изтеглени, страните трябва драстично да повишат лихвения процент, за да останат валутите им привлекателни. Но високите лихви често се явяват опасни за националните икономики, както доказат кризите през 90-те години в Мексико, Югоизточна Азия и Русия. Моят данък ще остави известно пространство за маневриране на централните банки на малките страни и ще бъде мярка за опозиция срещу диктата на финансовите пазари."
                                                                                                                                                           проф. Джеймс Тобин
 Напоследък дори и закостенели дясно-консервативни правителства в Европа заговориха за въвеждането на специален данък върху финансовите транзакции, така наречения "данък Тобин", като мярка за противодействие на финансовите  спекуланти. Необузданият им нагон за печалба на всяка цена доведе общата европейска валута и икономиката на редица страни, членки на ЕС до ръба на катастрофата. Именно те докараха на света днешната апокалиптична криза, която заплашва устоите на цели държави.
    Но какво точно представлява този данък и дали той е в състояние наистина да предотврати по-нататъшното пропадане на еврото и на икономиката?
    Под "данъкът Тобин" се разбира предложения през 1972 г. от американския икономист, носител на Нобелова награда по икономика, Джеймс Тобин (1918-2002) налог върху международните валутни сделки. Той прави тази своя разработка във връзка с отказа на САЩ от златното покритие на долара. По късно неговата и до сега нереализирана идея бива разширена от последователите му върху всички банкови операции, включително и върху продажбата на ценни книжа.
    С подобен налог Тобин възнамеряваше да ограничи краткосрочните спекулации с разликата в курса на валутите на отделните страни. Той се надяваше, тази мярка да доведе  до положение, при което валутните курсове да отразяват главно дългосрочните тенденции в реалната икономика, а не краткосрочните спекулативни очаквания и манипулации на финансовите играчи.
    Тази с времето позабравена  идея на Тобин бе подета през 1997 г. от редактора на вестник "Le Monde diplomatique" Игнасио Рамоне в статията му "Да обезвредим пазарите" и послужи като основа за учредяване на алтерглобалистката организация АТТАС ("Association pour la taxation des transactions financieres pour l`аide aux citoyens" = "Асоциация за облагане с данък на финансовите трансакции в полза на гражданите"). До неотдавна "данъкът Тобин" представляваше едно от основните искания само на алтерглобалистите и левите партии за обуздаване на финасовия капитализъм, който доведе света до настоящата финансово-икономическа катастрофа. Но именно заради нея идеята за данък върху банковите трансакции се възприема днес дори от неговите довчерашни критици едва ли не като последно средство за спасение на капитализма.

Същност на "данъка Тобин"
    Предложеният от Тобин данък в първичния си вид предвижда всички парични трансфери по целия свят да бъдат облагани с единна сравнително ниска ставка в диапазона от 0,01% до 1%. По отношение на конвенционалните финансови трансфери като чуждестранни инвестиции или класическите търговски разплащания така определената стойност на данъка е пренебрежимо малка и няма да се отрази осезаемо на доходността им. Но неголемите печалби от спекулативни валутни трансфери при малки и краткосрочни колебания на валутните курсове в т.нар. "Дневна търговия" (Daytrading), ще бъдат елиминирани дори и при минималната ставка на данъка, защото тя е от порядъка на очакваните печалби и с това се обезмислят спекулативните операции. Въпреки очевидната резонност на предлагания налог мненията на специалистите за ефекта от него не са еднозначни.

Привържениците на "данъка Тобин"
    Неговите застъпници са убедени, че той ще предотврати спекулативната, краткосрочна търговия с валути и ценни книжа, която има негативно влияние върху икономиките на отделни страни. Налогът, обаче, няма да окаже отрицателно влияние върху дългосрочно ориентираната търговия на финансовите пазари.
    През 90-те години на миналия век в много развиващи се страни са разразиха опустошителни кризи, които по оценка на анализаторите не са предизвикани от проблеми в реалната икономика или от политически грешки, а са резултат от валутни спекулации. Такива са например голямата криза в Азия, кризите в Мексико, Русия, Турция, Бразилия и др. Рязкото обезценяване на техните национални валути доведе до недостиг на капитали в тези страни, което имаше катастрофални последици за развитието им. Също и настоящата световна криза се дължи най-вече на липсата на ликвидни средства в банките за финансиране на икономиката.
     Облагането на капиталовите потоци с "данъка Тобин" ще намали спекулацията с валути, ще редуцира колебанията на валутния пазар и ще ограничи по този начин действията на спекулантите, които преследвайки краткосрочни печалби нанасят сериозни щети на икономиката.
    Друг положителен ефект, изтъкван от Тобин е, че данъкът ще подкрепи автономията на държавата във фискалната и паричната й политика. И двете сфери чувствително се влияят от финасовите пазари, които могат да упражняват натиск върху централната банка за девалвация на националната валута и за повишение на лихвите.
    Особено важен аспект в тези дебати е въпросът, какво да се прави с приходите от данъка. Приходите само в рамките на Европейския съюз и при минималната му ставка от 0,01% се изчисляват на около 40 млрд. долара, а за цялата планета биха достигнали 125 милиарда.
    Данъкът може да се въведе и събира от някоя международна организация, напр. ООН и да се използва за нейната издръжка. Има предложения приходите от "данъка Тобин" да се използват от Световната банка за подпомагане на развиващите се страни или за опазване на околната среда. За самият Тобин приходите от данъка и тяхното използване са без значение. Той ги разглежда единствено като фактор, който само може да улесни въвеждането му, още повече, ако се разреши събиращите държави да го използват за свои нужди.
    През 1995 г. Джеймс Тобин става съавтор на научно изследване, според което данъкът може да бъде въведен дори в ограничен брой страни, без наличие на международен консенс. А това означава, че може да се облага с данък само трансферът на валута към банките, които са извън границите на определен икономически район, например трансакции от ЕС към останалия свят.
    В края на живота си Тобин, който все пак е един прокапиталистически икономист, заинтересован главно от запазването и функционирането на системата, категорично се дистанцира от най-ревностните поддръжници на своята идея - алтерглобалистите, които обаче са противници на капитализма. В интервю пред немското сп. "Spiegel" през 2001 г. ученият аргументира своята позиция с усещането, че те са присвоили името му за цели, които се различават от неговите и че дискусията за данъка е започнала съществено да се отклонява от първоначалния замисъл. Професорът подчертава, че данъкът е замислен преди всичко за управление на световните парични потоци, а не за набиране на средства за подпомагане на развиващите се страни и за опазване на природата. Според него данъкът трябва да служи главно за стабилизиране на валутните курсове, независимо от начина, по който се използват приходите от него. Екологията и развитието на страните от Третия свят според Тобин в най-добрия случай може да се разглеждат само като страничен ефект от налога, а не като негова основна цел, което е водещо за алтерглобалистите.
    В експертно становище, изготвено за финансовата комисия на немския Бундестаг, професорът по икономика към университета във Вормс, Макс Оте, който бе един от първите учени във ФРГ, които предрекоха задаващата се финансово-икономическа криза, изрази становище, че данъкът върху финансовите трансакции би имал точно предвидения от него ефект - да ограничава валутните спекулации, без да пречи на икономическата дейност в реалния сектор.
    Паул Бернд Шпан, бивш професор и ръководител на катедрата за публични финанси към университета във Франкфурт/М, публикува през 2002г. изследване за реализуемостта на "данъка Тобин", направено по поръчка на министерството на ФРГ за икономическо сътрудничество и развитие. Предложената от него частично изменена система с наименованието "Tobin cum circuit breaker tax" за облагане на валутните трансфери срещна пълното одобрение на подръжниците на "данъка Тобин". Неговата идея се състои във въвеждането на допълнителен налог - "Politcally feasible Tobin Tax" (Политически възможен "данък Тобин"), целящ в основни линии както набавянето на средства, така и ограничаване на валутната спекулация. Според него "данъкът Тобин" трябва да бъде комбиниран в развиващите се страни с втори данък "Exchange rate normalization duty" - ERND ("Налог за нормализиране на валутните курсове"), имащ за цел предотвратяването на мащабните валутни кризи. С допълнението ERND Шпан реагира на случаите на големи кризи, с голям диапазон на валутните колебания, които не могат да бъдат овладяни от ниските ставки на "данъка Тобин". Въвеждането на ERND за съответната страна определя коридор за колебания на националната валута, в който тя може да се изменя и който е маркиран спрямо определена от централната й банка опорна валута. За учудване, обаче, въпреки очаквания положителен ефект от подобен налог, придобил публичност във Федералната република под името "данък Шпан", именно социалдемократическият кабинет зае критична позиция към него и се изказа против въвеждането му.
    В международните научни среди вече има редица емпирични изследвания за връзката между големината на данъка и колебанията на курсовете на валутните пазари. Някои от резултатите потвърждават положителния ефект между разходите по трансакцията и валутните колебания. Но има и значителен брой учени, които си задават обратния въпрос - дали повишението на разходите по спекулативните трансакции действително ще доведе до стабилизиране на пазарите. Така например едно изследване на Хау от 2006 г. с повишение на таксите за трансакции на борсата в Париж е довело до повишение на колебанията във валутните курсове. А такива резултати са възможни и на други пазари.
Други изследвания показват, че размерът на валутните колебания зависи освен от нивото на данъка, но и от големината на валутния пазар, както и от съществуващите възможности за изместването му в офшорни зони и данъчни оазиси, където няма регулация на финансовите трансфери.

Критики към "данъка Тобин"
    Най-сериозният проблем на замисления като типичен теоретичен модел "данък Тобин" за много от неговите критици (преобладаващо от неоконсервативния и неолибералния лагер) представлява необходимостта от неговото всеобщо глобално приложение. Идеята на Тобин е целесъобразна само, ако данъкът бъде въведен с международен консенс. А това е под въпрос, дори и днес във времената на световна икономическа криза. Не бива да забравяме, че вече повече от две десетилетия се говори за опазването на околната среда, пред очите ни се изменя климата, и въпреки това до сега не е постигната истинска глобална договореност за противодействие с екологичните проблеми. А дори и важните икономически нации да постигнат съгласие по отношение на въвеждането на финансов данък, ако само една страна не се включи в споразумението, съществува опасност търговията с валута да бъде изнесена в нея или в офшорни зони и данъчни оазиси, което ще обезсмисли налога.
    Освен това спекулативната търговия с валута генерира допълнителна ликвидност на валутните пазари и по този начин нормалните купувачи и продавачи на валута винаги намират свой партньор. А въвеждането на "данъка Тобин" ще намали броя на спекулантите и респективно ликвидноста на пазара (наличния капитал), което ще оскъпи допълнително валутните сделки. Дори се смята, че въвеждането на подобен данък, който реално ще ограничи валутната търговия, може да засили нестабилността на някой валути, като ги направи по-малко търсени.
    Освен това "данъкът Тобин" в оригиналния си, немодифициран вид едва ли ще може да предотврати мащабни кризи, подобни на тази от 1998 г. в Азия или дори днешната. В такива случаи валутните колебания и печалбите на спекулантите са толкова големи, че ниският данък, не би имал сдържащ ефект върху лавинообразния развой на процесите. Подобни са опасенията и по отношение на ефективността на такъв налог в днешната криза.
    Въвеждането на "данъка Тобин" ще е неефикасно без съпровождаща всеобхвантна регулация на финансовите пазари, имайки предвид съвременните финансови инструменти на спекулантите като "празни продажби", деривати, фючърси, суапс и т.н., с които днес бе съборена на колене дори втората световна валута - еврото, а цели държави в ЕС са докарани до ръба на фалита. Без радикалната забрана на подобни средства за финансови спекулации и без връщането на банките към тяхната основна функция - а именно кредитирането на икономиката, ако и е необходимо дори чрез одържавяването им, упражнението по въвеждането на "данък Тобин" ще бъде днес безрезултатно.

Предприети действия по въвеждането на "данъка Тобин"
    Още през 1999 г. канадският парламент първи гласува резолюция, с която се изисква от правителството да въведе подобен данък след съгласуване с международната общност, което обаче до днес не се е случило.
    През 2004 г. въвеждането на "данъка Тобин" бе одобрено от парламентите на Франция и Белигя, но при условие, че той ще се възприеме от всички страни на ЕС. А понеже това до сега не се е случило решението реално остава без приложение и до днес.
В края на януари 2005 г. тогавашните президент на Франция, Жак Ширак, и канцлера на Германия, Герхард Шрьодер се изказаха за облагане с данък на валутните сделки в полза на развиващите се страни. Критично настроените наблюдатели се изразиха, че тази стъпка е по-скоро бутафорна, защото американското правителство не го одобрява и поради това той няма реален шанс да се осъществи.
    През юли 2005 г. тогавашният австрийски канцлер Шюсел предложи ЕС да въведе данъка, с което съюзът щял да си осигури допълнителни средства. И което всъщност бе истинската цел на Шюсел, с тази стъпка планирането на бюджета на ЕС щяло значително да се освободи от конфликти. През януари 2008 г. новият австрийски канцлер Гузенбаер  отново поде идеята за въвеждане на данъка върху валутните трансфери.
    Европейската комисия, от своя страна, първоначално зае позиция против "данъка Тобин", но днес вследствие на дълбоката криза постепенно промени възгледите си. Така например по време на конференцията през  декември 2009 г. на ООН в Копенхаген за климатичните изменения ЕС вече реши да подкрепи "данъка Тобин" и поиска от Международния валутен фонд да се заеме с неговото въвеждане. По този начин според Европейския съюз може да се съберат необходимите средства за опазване на климата на земята.
    Швейцария вече събира свой налог, така наречната "такса за печата" при закупуване на акции, облигации и други ценни книжа.
    Президентите на Бразилия - Луис Инасио Лула да Силва и на Венецуела - Уго Чавес, официално подкрепят "данъка Тобин", като във Венецуела сравним налог дори вече е въведен.
    В средата на ноември 2009 г. дори в САЩ, бастиона на глобализаторите и дерегулаторите, група от конгресмени, демократи внесе проектозакон за облагане с данък на борсовите трансакции.
    На 17.10.2009 г. в Германия с Отворено писмо до либерално-консервативните партии от кабинета стартира кампанията "Данък срещу бедността" с изискване правителството да се ангажира с въвеждането на данък върху финансовите трансфери. Кампанията завърши на 6.11.2009 г. с интернет-петиция. Тя бе одобрена, което означава, че федералното правителство трябва да се занимае с проблема. Междувременно, явно вследствие на тежката финансова криза и опасността от тотален срив на системата, настъпи обрат в мисленето дори и на десни немски партии като ХДС и ХСС. На 15.1.2010 г. ултраконсервативната ХСС се изказа за въвеждането на данък срещу спекулациите. Но на 9.2.2010г. финансовият министър, Волфганг Шойбле от ХДС се дистанцира от подобна идея. Канцлерката Ангела Меркел, обаче, поиска от европейските си партньори да се занимаят с възможността за облагане на валутните трансфери. През май 2010 г. управляващата в Берлин коалиция от ХДС, ХСС и либерали прие принципно решение за въвеждането на финансов данък, ако е необходимо дори само в Германия, без да се уточняват подробности.
    За сега остава открит въпросът, дали въвеждането на подобен данък въобще ще е възможен в обозримо бъдеще и в достатъчно голям брой значими държави. И дали налогът наистина ще е в състояние да отстрани фундаменталните дефекти на капитализма. Или той ще продължи да линее до окончателното си преминаване в небитието.