Глобалната финансова криза доведе и Исландия до ръба на банкрута. Държавният дълг бързо нарасна на близо 100% от БВП, бюджетния дефицит е около -14%, а националната валута се срина с над 70%.
    В края на 2008 г. леденият остров бе де-факто неплатежоспособен, след като фалираха трите най-големи банки на страната. За много от гражданите й днес това означава трайна безработица и край на мечтите за охолен живот и собствено жилище. А тоталният колапс бе предотвратен в последния момент с милиарен кредит от МВФ, който обаче трябва да бъде върнат и тежи като хомот на бюджета. Съответно рисковете за държавата остават, тъй-като Исландия е принудена да изплаща и милиардни обезщетения на чуждестранните клиенти на фалиралите банки, които в годините преди колапса бяха експандирали агресивно в цяла Европа.
    Престъпното късогледството на политици и банкери разбуни духовете сред иначе спокойните исландци. След дълги протести правителството, довело до кризата, падна и се проведоха нови избори. А поразгорещилите се напоследък наследници на викингите вече са решили да върнат живота си към обичайните хладни температури. Но и друго не им остава в сегашната ситуация. Все още им помага чувството за хумор в тези тежки времена.
    Някои от чиновниците например обичат да отскачат през обедната си почивка до т.нар. "горещ плаж" в покрайнитие на Рейкявик и да се гмуркат в ледената вода с температура около три градуса. "Тук, в тази студена вода, не можеш да усетиш кризата. Морето охлажда яда ни и ни кара да запазим спокойствие за остатъка от деня", коментират някои иронично.
    Исландия успя да се спаси от банкрута благодарение на кредити от чужбина. Само че от гордостта на финансовите викинги не е останало и помен. Един от символите на това падение е грозното скеле на операта в Рейкявик, чиято лъскава сграда трябваше да демонстрира богатството на Исландия. Днес обаче строителният бранш е на дъното.
    Повече от 90% от архитектите в Исландия са без работа. Хилдер Стайнхоздотир е една от тях: "Пред очите ми се срина един цял бранш и то само за месеци", казва тя. "Преди кризата всичко се движеше с невероятна сксорост в една посока. Нямахме време да мислим за нищо", добавя Хилдер, а нейният приятел Ахдир Рунолфсон обяснява: "Десет години подред в тази страна не се говореше за морални ценности, а само за това, как да изхарчим парите си за ненужни луксозни стоки".
    Предградията на Рейкявик демонстрират нагледно провалената мечта за богатство и собствен дом у много исландци. Взетите от тях преди кризата кредити бяха в йени или в швейцарски франкове заради тогавашните ниски лихви. Сривът на исландската крона обаче превърна подобни селища на мечтите в мрачен пейзаж от недовършени и изоставени постройки.
    Семейство Бярнасон живее с трите си деца в такъв недовършен строеж, дори без прозорци. Но и в тази неволя те казват, че са щастливи, защото не са вземали кредиди, а и Картан Бярнасон все още има работа, за разлика от много други. Въпреки това семейството му е принудено да пести максимално - дори и хлябът се пече от тях у дома.
    А на семейство Бярнасон и многото други пострадали от кризата не им остава нищо друго, освен да гледат от дъното нагоре и да се надяват с типичния за исландците оптимизъм, че все някога родината им ще успее да изплува от тази тъжна ситуация и те ще могат да довършат къщите си.

Good to see a tanlet at work. I canВ’t match that.