Франция е една от тежко засегнатите от кризата страни. Държавните дългове надхвърлят 1500 милиарда евро, респ. около 80% от БВП, а бюджетният дефицит набъбна на 7,5% през последната година. Навсякъде в обществения сектор вече се усеща осезаема липса на средства и социалното осигуряване постепенно издъхва от недостиг на пари. Консервативното правителство на Никола Саркози вече говори за "преустройство" на осигурителните системи. Но и във Франция идеите на дясното правителство се изчерпват до болезнено рязане на социалните придобивки за населението.
    Затова в страната на галите вече се усеща мирисът на революция. Синдикатите стартираха вълна от протести срещу пенсионната реформа. Ситуацията наистина е нажежена до червено - пенсионните вноски във Франция се налага да бъдат увеличени, защото социалното осигуряване е с двуцифрен милиарден дефицит. Правителството, макар всъщност да иска да действа незабавно именно в тази посока, прави нееднозначни засега изявления - нивото на пенсиите нямало да намалява, а и месечните осигурителни вноски трябвало да останат по възможност непроменени.
    Очевидно е, че най-важната "реформа" е сегашните управляващи да се опитат "да намерят квадратурата на кръга". Т.е. - всички да са сити, а и агнето - цяло. Още повече че поне привидно кабинетът търси консенсус със социалните партньори. Но работодателите се опасяват от нови финансови тежести, които допълнително могат да намалят конкурентоспособността на френската икономика, а профсъюзите са уплашени, че гордостта на социалната им държава - пенсионирането на 60 години, ще бъде жертвано пред олтара на реформите.
    Затова един синдикален деец съобщи: "Между редовете прозира желанието да се увеличи пенсионната възраст. От наша гледна точка това е най-несправедливата от всички възможни мерки, защото наказани ще бъдат всички, които са навлезли в професионалния живот на ранна възраст, както и онези, които са безработни към момента, в който имат право да излязат в пенсия."
    Според представения правителствен проект удължаването на трудовия стаж е една от основните мерки за санирането на пенсионната каса. Друг важен елемент е въвеждането на данък за високите приходи от капитали. Но Е. Обин от силния ляв синдикат CGT казва: "Този данък за богатите има чисто символична стойност и само ограничено действие. Той не може да гарантира финансовото обезпечение на пенсионното осигуряване. В дългосрочен план ние отиваме към намаляване на пенсиите."
    Намирането на общ знаменател за пенсионната реформа ще бъде труден процес. Вече има индикации, че правителството се опитва да прокара новия антисоциален закон по време на световното първенство по футбол, така че на хората да не им остане време да осъзнаят какво става и да не могат да реагират. Това е един от вече добре отработените похвати на съвременната демокрация за манипулиране на масите.
    Но тревожните сигнали от вувузелите на вече сформиращия се протест може да разбудят населението и то да се противопостави на поредната антисоциална офанзива. Нищо чудно, ако именно във времето на всеобхватната криза на системата французите поискат повече хляб вместо зрелища.