Постинг
15.09.2010 15:06 -
Капитализмът - асоциален, икономически анархизъм
инж. Любен Аладжов
Капитализмът - асоциален, икономически анархизъм
"Няма по-глух от този, който не иска да чуе и по-сляп от онзи, който не иска да види".
Николай Хайтов
Експлоатация и печалба
Добре известно е, че основната мотивираща сила за икономическа дейност на частния собственик при капитализма не е осъзнатата необходимост от задоволяване нуждите на обществото, а користният му стремеж да използва тези нужди за реализиране на максимална лична печалба. Преследването на максимална печалба в пазарната икономика, колкото и семпло да звучи като формулировка, представлява всъщност основният закон на капитализма, който обяснява всичко, което се случва при него.
Какво е експлоатацията и какво е печалбата?
По дефиниция: експлоатацицията е придобиване на чужда стойнаст чрез неравностойна размяна на равни стойности (стоки, труд, пари и пр.). Печалбата е мярка за големината на експлоатацията, т.е. тя е точно равна на разликата от неравростойната размяна на равните стойности..
В този смисъл двете понятия са еквивалентни - едното отразява процеса, а другото - неговата величина. Това определение позволява основният закон на капитализма за максималната печалба да се тълкува и като като закон за максималната експлоатация.
Всяка неравностойна, макар и ненасилствено извършена размяна по своята същност е експлоатация и представлява присвояване на чужда стойност, възможна заради въздействието на някаква вътрешна или външна принуда върху една от страните на размяната. Когато принудата е насилствена, размяната вече не е сделка, а криминално престъпление - ограбване (кражба), което винаги е било преследвано от закона.
Спомена се, че експлоатацията е възможна само под въздействието на някаква макар и несилова принуда, което винаги поставя под съмнение нейната доброволност и морал. Въпреки аморалия си характер, тя и печалбата, заедно с първопричината за тях - частната собственост, са легитимирани от правната система на господстващата класа като законна форма за придобиване на чужда собственост и са вградени в основата на капиталистическото устройство на обществото. Законността не променя, обаче, тяхната порочна същност, което е признато и от християнската религия още преди 2000 г. в притчата за Христос, прогонил с бич търговците от храма Господен.
Като основен аргумент на идеолозите на капитализма за обявяване експлоатацията за законна се сочи нейният "доброволен" характер, който я прави не акт на принудително присвояване, а сделка по взаимно съгласие. Това е действително е така, но привидната "доброволност" на неравностойните сделки може да бъде постигната и по ред, ненасилствени и въпреки това непочтени и дори противозаконни начини - неинформираност, дезинформация, заблуда, рекламно внушение и даже откровено изнудване или лъжа.
Главната предпоставка за "доброволността" на неравностойните сделки (на експлоатацията) при капитализма, обаче, е икономическата принуда, упражнявана над обществото от страна на капиталистическата класа. Когато едната от договарящите се страни се намира под натиска на непреодолими нужди, а другата страна държи в ръцете си като частна собственост всички блага, с които тези нужди могат да бъдат удовлетворени, тогава въобще не може да се говори за доброволност на споразумението между тях. По-коректната дума за такива случаи е "изнуда", а когато става дума за екзистенциални потребности, като храна, жилище, отопление, здравеопазване и пр., най-точното определение е "рекет". Очевидно, по този начин, на основата на частната собственост, господстващата класа при капитализма си е присвоила и легитимното право да упражнява рекет над обществото. Парадоксалното в случая е, че въпреки че всички блага се създават от обществото, за обществото, заради частното владение над ресурсите и средствата за производство, капиталистическата класа е узаконила като своя собственост и самите произведени, но не от нея, блага, и "правото" да ги предлага обратно на техните създатели(!) на пазара, но на диктувани от нея цени и условия. И целият този абсурд на обществени взаимоотношения се аргументира от апологетите на капитализма с наукоподобни теории и обяснения. Дори широко прокламирания от тях като справедлив принцип на пазарното ценообразуване, според "търсенето и предлагането", изцяло почива на икономическата принуда. Така че прословутата "доброволност" на експлоатацията представлява само мит за умствено ленивата част от народонаселението, която не търси корените на явленията, а се задоволява с лесни за мисловна консумация готово сдъвкани внушения.
За съжаление, голяма част от хората, родени в условията на капитализма, днес са с толкова промито съзнание и така са привикнали към недъзите на системата, че ги възприемат като природна даденост и са консервативно настроени към всеки опит за нейното изменение. И точно поради това борбата срещу подобни заблуди представлява историческа задача за всяка политическа сила, която счита себе си за марксическа.
Социалдемократическите проповеди за "лява" политика чрез бюджетно преразпределение на благата и държавна регулация на икономиката, но в рамките на съществуващата система, както и надеждите за очовечаване на капитализма представляват за бедна страна като нашата само неизпълними илюзии, срещу разпространението на които господстващата класа няма нищо против и дори ги насърчава. Жалко за онези, които искрено им вярват и работят за тях! Те просто са слепи за заобикалящата ги действителност.
Капитализмът е система, изградена на основата на частната собственост и на експлоатацията (т.е. на узаконеното ограбване). Взаимоотношенията между неговите икономически субекти и между тях и обществото, са регламентирани от юридическата система. Колкото по-неуредени са тези правови отношения и колкото повече не се спазват, толкова по-див е капитализмът. В стремежа си към разбогатяване капиталистическата класа не се свени да погазва дори собствените си закони, особено на етапа на първоначалното натрупване на капитала. Но дори веднъж забогатяла, в надпреварата за максимална печалба, тя няма задръжки да посяга към криминални средства, да развива сенчеста икономика, да укрива данъци, трудови осигуровки, да извършва митнически афери и допълнително да се обогатява отново за сметка на обществото.
За многобройните престъпни недъзи на капитализма официално не се говори. Те най-старателно са прикрити зад паравана на "търговската тайна", омаловажават се с внушения за безалтернативността на частната икономика, за безупречното й управление от частния собственик и се разкрасяват с обещания за изграждането на "социално-пазарното общество на всеобщото благоденствие". Суровата истина, обаче, е, че там безплатен обяд няма - той е възможен само на чужди сметка.
Видове експлоатация
Експлоатацията при капитализма се извършва главно на две места:
- в производството на стоки и
- при тяхната продажба на пазара.
1. Експлоатацията в производството представлява, накратко казано, недоплащане на наемния труд. Наемният работник винаги изпитва непреодолима нужда от средства за издръжка на себе си и своето семейство. И въпреки, че при съвременните технологии произвежда много повече, отколкото му се заплаща, притиснат от нуждите, той "доброволно" се съгласява на неравностойна размяна на своя труд и квалификация срещу заплатата на работодателя. Разликата между стойността на създадения от него продукт и неговата заплата (т. нар. принадена стойност) се присвоява от собственика на предприятието като печалба. Това е механизмът на производствената експлоатация, открит преди век и половина от гениалния Маркс.
Законът за максималната печалба в производството се проявява като натиск на работодателя да договори минимално заплащане на наемния труд.
2. Експлоатацията в търговията се реализира на пазара чрез надплащане на реалната стойност на закупената стока от купувача. Покупката несъмнено също е доброволна сделка, но и тя се извършва под натиска на изпитвани потребности. Пазарната или търговската експлоатация на пазара в научната литература се назовва спекула. До скоро тя бе недооценявана като форма за експлоатация, въпреки че при нея най-ясно се проявява неравностойният характер на сделката и въпреки че тя се извършва не само над работещите в производството, а над всеки член от обществото, включително над трудещите се, но и над безработните, пенсионерите, домакините, учениците, студентите и дори и над самите капиталисти. Всеки от тях надплаща стоката, която купува.
Законът за максималната печалба се проявява в търговията като стремеж да се придобие стоката на минимално възможната и да се продаде след това на максимално възможната цена. Разликата от тази неравностойната размяна е печалбата за търговеца, т.е. мярата за пазарната, търговската или спекулативната експлоатация.
Обществото при капитализма, следователно, се явява жертва на двукратна експлоатация: един път в производството като недоплатен производител на стоките и втори път на пазара, като надплатил стойността им потребител.
Господстващата класа използва печалбата главно за две цели:
1. За нови инвестиции в производството или търговията, което всъщност е инвестиция в разширение на възможностите за нова печалба (а по същество е обществено полезното й приложение), и
2. За осигуряване на свръхстандарт на живот за себе си и в известен смисъл и за обслужващата я богато платена прослойка от мениджери и високо квалифицираните наемни специалисти, така наречената работническа аристокрация (или средна класа).
В това накратко се изразява действието на нагона към печалба, мотивиращ активността на икономическия субект в пазарното общество. Всяко негово начинание - инвестиция, производство на нов продукт, излизането на нов пазар и прочие, се предхожда от най-внимателно проучване не на нуждите на обществото, а на възможностите за печалба. Неплатежоспособните нужди на бедните слоеве, колкото и крещящи да са те, въобще не влизат в полезрениети на неговите интересите. Но дори и да притежава социална чувствителност, капиталистът не смее да я прояви, за да не загуби позиции в безмилостната борба на живот и смърт със свойте конкуренти. Ето защо, капитализмът е асоциална система, при която всички взаимоотношения в обществото се определят от печалбата.
Експлоатация чрез Виртуалната икономика
Класическата експлоатация през миналите векове се е извършвала главно над местната рботническа класа и над колониално поробените народи.
През последните две десетилетия особено силно развитие получи финансовата транснационална експлоатация. По същество това е добре известната стара търговска спекула с финансови стоки -ценни книжа, капитали и пр., извършвана понастоящем в неолибералните условия на глобализираните банки и борси. Оказа се, че този вид експлоатация дава възможност за ограбване на едро на цели държаи и за реализиране на много по-големи и бързи печалби от тези, които биха се получили от класическото реално производство, при това без присъщите му неудобства и рискове, които се оставят в грижа на чуждите икономики. Това високо "интелектуално" творение за ограбване на света бе специално създадено от хищния транснационален капитал за осъществяване на неговите намерения за реколониализиране на света.
Както вече се спомена, нови стойности се създават само от човешкия труд. Придобиването им чрез спекула представлява присвояване на чужди, вече създадени стойности. Ето защо този нов вид "псевдоикономика", която реализира огромни печалби от неравностойни финансово-спекулативни размяни, без да произвежда нищо, получи названието виртуална (мнима) икономика. Обръщаме внимание, че това абсурдно творение на икономическата мисъл е възможно само при капитализма, където основната цел на производството на блага не са нуждите на хората, а реализирането на печалби, независимо по какъв начин, мним или реален.
Печалбите от мнимата икономика, обаче, са напълно реални. Тогава съвсем резонно възниква въпросът - от къде идват те? Мишена на виртуалната икономика, както вече се загатна, са работещите икономики по целия свят, които произвеждат реалните стойности - икономиките, например, на Индонезия, Аржентина, Южна Корея, Бразилия, Мексико, Русия, Турция и пр. В период на икономически подем там се вкарват от вън капитали под формата на кредити, валута, чуждестранни инвестиции, договори за публично-частно партньорство и пр., които позволяват на техните собственици да присвояват част от изработените от тези народи нови стойности. Капиталите остават там, докато носят приемлива доходност, след което се изтеглят обратно, оставяйки след себе си опустошена територия. Действието на този коварен механизъм за ограбване е подробно описан в множество научни публикации, които разкриват, как финансовият капитал е превърнат в чудовищен инструмент за изсмукване на богатства от бедните към богатите страни. Повечето от споменатите по-горе държави и до днес не могат да се съвземат от разрухата, в която бяха въвлечени.
За да си осигурят свободен достъп до всички икономики на планетата, богатите индустриални държави направиха и втора важна стъпка в изпълнението на своя план: наложиха на света нов неолиберален икономически ред за свободен трансфер на стоки и капитали и свързаха световните банки и фондови борси в единна компютеризирана мрежа, позволяваща мигновенни финансови транзакции до всяка точка на земното кълбо. С тези промени те превърнаха планетата в глобално казино, където притежателите на крупния капитал играят суперхазарт и реализират колосални печалби. Този финансов абсурд донесе и другото име на виртуалната икономика - казинокапитализъм - система за хазартно ограбване на света, която не произвежда нищо.
Ето, тук е скрито обяснението на загатката, защо развитите държави стават все по-богати, а стандартът на живота им - по-висок, докато останалото човечество видимо обеднява. И ако световната криза прекъсна за извество време този безгрижен уют в клуба на богатите страни, за останалото население на земята тя донесе море от мизерия и нищета, (включително и за нашата нещастна родина).
Въпреки абсурда на виртуалната икономика, добре платени идеологически фарисеи в чужбина и у нас продължават да превъзнасят капитализма като най-добрата, като "вечната" система за устройство на обществото, която с несъществени корекции ще продължи да съществува до "края на историята", а родни политически инфантили продължават да им вярват и да се надяват, че това ще се случи. За съжаление, че част и от нашето общество е манипулирана до такава степен на оглупяване, че гледа без да осъзнава случващото се по света. При това положение бъдещето на обществото ни съвсем не е розово, освен ако не се появят нови апостоли, като първопроходците около Дядото, които да му отворят очите, за да прогледне и види, че "Цар Капитал е гол" и че на показ се виждат всичките му недъзи.
Инструментите на казинокапитализма
Големите играчи в глобалното казино не разчитат само на лотарийното си щастие. Решаваща роля за тяхния успех има икономическата им информираност и дори възможността да влияят върху протичащите процеси.
В глобалното казино на световните борси те биват подпомагани от финансови интермедиатори - маклери, брокери, дилъри и прочие борсови крупиета.
Финансовите инструменти на казинокапитализма са най-разнообразни и непрекъснато се изобретяват нови продукти. По същество това са ценни книжа за спекулация с акции, опции, облигации, фючърсни и форуърдни контракти, сертификати, арбитражни инструменти и пр., дериватите (производните ценни книжа) за основната финансова стока - капиталът и неговите параметри. Спекулативното им приложение е най-различно: от спекула с валута, кредитиране, до хазартни залози за движението на лихвите, курса на акциите и дори за метеорологичната прогноза. Повечето от тези инструменти имат и реално предназначение, което отдавна е отстъпило водещото място на спекулативната им употреба.
Структурата на глобалното казино също е крайно усложнена и се състои от голям брой финансови институции - борси, банки, фондове, застрахователни компании, клирингови бюра, рейтиннгови агенции и прочие, всяка от които има ред допълнителни разновидности, със специфични свои функции.
Целият този почти необозрим финансов "Молох" допълнително е обвързан с правителства и международни организации и формира суперсложна, почти непонятна за непосветените, спекулативна система, чиято сметка за хазарта трябва да плащат имено те.
И тук възниква основният въпрос - кому е нужна цялата тази чудовищна финансова машина на световния капитализъм? Каква е ползата за човешкото общество от спекулативната виртуална икономика, която "създава" вече 1/3 от брутния вътрешен продукт на главния експлоататор на човечеството, Съединените щати? Не е ли тя по същество извратен финансов механизъм за ограбване на света от една или от група богати държави? Отговорът е кратък: това е точно така, но щом тя е творение на всемогъщия капитал, всичко по пътя му към максималната печалба ще се прави, дори и да е във вреда на обществото.
Виртуалната икономика дава отговор и на основния въпрос: от къде идва богатството на Съединените щати, от къде са средствата им за поддържане на най-големия военен бюджет на планетата, за водене на безумни регионални войни, за скъпи космически програми, за разработката на свръхсекретни оръжия и същевременно за поддържане на завиден стандарт на живота? Как е възможно САЩ да произвеждат 20% от брутния планетарен продукт, а да консумират 40% от него, т.е. двойно повече? Оставяме настрана ролята на петродоларите в тази мръсна игра, но подобен начин на съществуване може да си позволи само държава с аморална политика, която ограбва останалия свят и гради своето благосъстояние и хегемония над него изцяло с негови средства. Изумително, но е факт!
Кредитната финансова криза
Най-страшното на почти неуправляемата виртуална икономика е, че тя носи в себе си характерната за капитализма зараза от циклични кризи, периодически изпада в кома и създава смъртоносна опасност за цялото човечество. Азбучна истина за капиталистическата икономика е, че колкото по-бързи и големи са печалбите в нея, толкова по-ужасявящи са загубите при катастрофа. Нагледна илюстрация за подобен апокалиптичен инцидент представлява кошмарната криза, която днес разтърсва света. Какво представлява това бедствие, което съсипа съществуването на милиарди хора по земята?
Кризата се дължи на присъщи на системата причини и на фатални грешки във финансовата политика на Съединените щати. Както всяка криза и тя се изразява в свръхпредлагането на определен (в случая специфичен) вид стока - банкови кредити.
Добре известно е, че основната стока на банките, от която те печелят, са кредитите, а тяхната цена е лихвата. Ето защо, в стремежа си към печалба, те се стремят да "раздават" (по-точно да продават) колкото е възможно по-голямо количество от тях. И точно тук, както при всяка криза, банките този път не успяха да преценят съответствието на пазаря с техните желания, не спряха навреме свръхкредитирането и нагазиха фатално в тресавището на неплатежоспособността на своите клиенти. Какво се стигна до това положение?
С идването на Роналд Рейгън на власт 1980 г. в САЩ се развиха някои специфични неолиберални процеси, засягащи дейността на финансовия сектор. С въвеждането на неговата "New Economy" ("Нова икономика") започна дерегулация на банките, т.е. те получиха право да извършват операции, които преди това бяха ограничени със закон. След голямата депресия 1929 - 1933 г. бе въведено задължението, за всеки отпуснат кредит американските банки да поддържат в трезорите си определен буферен капитал.
От 1960 г. те започнаха усилено да търсят начин за деблокиране на този "мъртъв" капитал. Най-напред ограничението бе частично преодоляно чрез създадаване на многобройни филиали в Европа, предимно в Лондон, извън обсега на щатското законодателство. През последните десетилетия те откриха в арсенала на виртуалната икономика и нов начин за заобикаляне на ограниченията - преобразуваха кредитите във вторични ценни книжа (деривати), които продадоха на борсата. По този начин се освободиха от тях и ги прехвърлиха заедно с проблемите им на широката публика, собственик на новите деривати. С това банките освободиха блокираните си капитали и след окончателното вдигане на кредитните рестрикции от Клинтън през 1999 г., се впуснаха в нова надпревара.
В резултат на изсипаните в населението средства, икономиката на кредит в Съединените щати претърпя бум и до 2006 г. общият й дял в брутния вътрешен продукт на страната нарастна от 10% на 30%. Средствата, отпуснати на физическите лица, повишиха реалното търсене, особено в сферата на недвижимите имоти и жилищното строителство. Нарастналото търсене вдигна техните цени и откри възможности за отпускане на нови заеми, ипотекирани с поскъпналите частни имоти. Скъпите ипотеки породиха всеобщо доверие към кредитите и към емитираните на тяхната основа деривати. Кандидати по целия свят се редяха на опашки за тях, надявайки се и те да спечелят от кредитния бум в САЩ. В настъпилия хаос банките започнаха да раздават заеми, даже без сериозно проучване на клиентите, уповавайки се само на гаранцията на скъпите ипотеки и подценявайки реалната платежоспособност на населението.
Американските финансови инститтуции си позволиха дори една стъпка в повече - за дериватите с повишен риск те създадоха нов висококомплексен продукт - пакет от вторични деривати с диверсифициран риск, известни под названието "Допълнително осигурени дългови облигации" ("Collateralised Debt Obligations - CDO"s)". Рейтинговите агенции им дадоха (естествено срещу порядъчно заплащане) висока оценка за сигурност и това ги направи още по-търсени. Кредитната еуфория постепенно излезе извън контрол и пое пътя на развитие на класическа криза на свръхпредлагане на един продукт.
Икономическото опиянение в Съединените щати продължи до появата на първите неплатежоспособни длъжници. Кризата започна в края на 2006 г. почти незабележимо, но се разви лавинообразно и с ужасяваща динамика. На 30 януари 2007 г. първа обяви несъстоятелност ипотечната банка "American Freedom Mortgage". В неспасяема последователност след нея зловещият водовъртеж погълна и "New Century Financial", "American Home Mortgage", "Ameriquest", фондът "Sentinel Management Group", брокерската компания "Terra Securities", петата по големина банка на САЩ - "Bear Stearns", най-голямата "Citigroup", която отписва 50 милиарда долара, специализираният инвестиционен институт "Merrill Lynch", обявил загуби от 8,5 млрд.$, "Indy Mac Bank", двете най-големи ипотечни банки "Fannie Mae" и "Freddiе Mac", "Integrety Bank" и "Silver State Bank", най-голямата застрахователна компания на света - "АIG", "Аmeribank", "Wachovia" и редица други институции от Уол Стрийт, до скоро символи на американското финансово могъщество.
Финансовата пандемия плъзна и по света, разнесена от огромното количество деривати. Банките се оказаха с празни трезори, изпаднаха в безнадеждна задлъжнялост една към друга, доверието между тях и междубанковото кредитиране се сринаха. Те не успяха да осребрят и огромното количество ипотечни недвижимости, изпаднаха в неспасяема неликвидност, престанаха да кредитират и производството. Финансовата криза прерастна в икономическа и засегна почти цялото човечество.
Финансовата криза и рисковите инвестиции
Другият главен виновник за възникване на финансовата криза в САЩ, освен кредитната банкова еуфория, бяха банките за структурно инвестиране, които заедно с хеджфондовете работят във високорискови инвестиционни области, обикновенно в сянката на офшорни зони, извън контрола на официалната финансова система. Те използват широко "Leverage effect"-а (ефекта на лоста, б.а.), при който печалбата рязко се покачва с увеличението на вложения в операцията капитал, взет най-често на кредит. Печалбите действително нарастват с увеличение на кредитите, но и загубите при провал се потенцират от "ефекта на лоста" до размерите на катастрофа не само за банките, но и за цялата верига техни кредитори. Така например, всеки инвестиран собствен долар от световно известната ню-йоркска инвестиционна банка "Lehman Brothers" беше подкрепян от още 33 кредитни долара. Хазартната игра приключи трагично на 15 септември 2008 г., когато след отчаяни опити за спасение "Lehman Brothers" рухна и завлече в бездната след себе си и поредица свои кредитори.
Цикличност на кризите на капитализма
Капиталистическата икономика се управлява от обратната връзка между пазара и икономическите субекти. Тяхната реакция на сигналите от пазара често закъснява или по конкурентни причини е неадекватна. Затова поради раздробената си собственост и разнопосчни интереси на стопанските си субекти капитализмът е макроикономически трудно управляема система и кризите са неизбежно явление при него. В стремежа си към максимална печалба и от страх да не бъдат изпреварени от своите конкуренти, отделните собственици не реагират своевременно на тревожните сигнали на пазара за преситеност, а няма и кой и как да им нареди, да спрат пагубната надпревара помежду си. Увлечени в ожесточено съперничество за икономическа доминация, те продължават борбата "ва банк", докато не прекрачат фатално рубикона към пропастта на кризите, от където връщане назад няма.
Този процес в капиталистическата икономика се развива периодически след всяко стопанско оживление: то дава началото на поредна конкурентна надпревара, тя ескалира до икономически бум, и завършва накрая цикъла с криза от свръхпредлагане на пазара. Механнизмът е генетично е заложен в системата от неудържимия нагон към печалба, действа автоматично, непредотвратимо и циклически. Ето защо, някои учени много сполучливо определят капитализма като макроикономически анархизъм.
Абсурдът на кризите при капитализма се състои и в това, че свръхпредлагането се дължи не на липсата на нужди в обществото, а на липсата на платежоспособни потребители, т.е. на липсата на възможност за печалба. Ето защо, по време на депресията през 30-те години в пещите на САЩ се изгаряше пшеница, въпреки наличието на гладуващи хора.
Неизбежните кризи са една (но не и единствената) фундаментална причина, заради която капитализмът е абсолютно негоден за конструкция на обществото, независимо от демонстрираният (до неотдавна) блестящ стандарт на живота на държавите от клуба на бившите колониални империи. Навсякъде другаде по света той по правило се провали.
Кризите и социализма
Колкото с право и без право да се критикува социалистическата икономика, тя по принцип е собственост на обществото и се управлява не от интересите на отделни съперничещи си собственици, а от нуждите на обществото в интерес на всеки негов член. Поради това тя е регулируема, планова икономика и неконтролираните кризи от дисбаланс между сигналите на пазара и реакцията на стопанските субекти при нея са невъзможни. Икономическите й проблеми възникват или по субективни причини, поради което са коригируеми и отстраними, или по обективни и не предполагат цикличност. Социализмът не обещава рай на земята; той само заявява, че ще се опита да внесе в обществото повече икономически ред и социална справедливост, за да не се превърне живота в него в ад.
Казаното до тук представлява един от многобройните изводи от сравнението на двете системи социализъм и капитализъм, които трябва да достигнат до увреденото съзнание на всеки член на обществото, за да може той съзнателно да определи своята политическа позиция и да не бъде използван като кукла на конци.
Капитализмът и обществото
Както загатнахме, користта и егоизма, върху които капитализмът официално е изграден като система, в никакъв случай не могат да бъдат от полза за колективните интереси на социуса. Това е доказано от историята, доказва се в момента, ще се потвърди и в бъдеще. Настоящата криза не е нито първата, нито ще е последната. Само политически наивници могат да си затварят очите пред подобни очевидни факти. Човешко е всеки да сгреши и да се спъне в един камък, но ако продължава да се препъва във все същия камък, това вече е симптом на умствена недостатъчност.
Бушуващата в момента криза е само едно от доказателствата не само за негодността, но и за опасността от капитализма като система за организация на обществото. Той генетично е обременен с вируса на кризите, на безработицата, на социалната нечувствителност, които периодически носят мизерия и разруха на целия свят, включително и на нашата обрулена родина, пословично известна с користни политици. Недъзите на капитализма се осъзнават вече и от ръководителите на водещите индустриални държави, които полагат неимоверни усилия да го реанимират обратно към живот. Ако и сега успеят, следващата криза от този калибър ще бъде последна и фатална за тях.
Едно от най-достойните за съжаление обстоятелства днес е, че въпреки симптоматичните събития, на които понастоящем сме свидетели, много хора у нас, които се считат за лявомислещи и наричат себе си дори социалисти, вярват (или се правят) в илюзията за капитализъм с човешко лице и упорито пропагандират сред народа химерата за социално-пазарното общество на всеобщото благоденствие, до скоро примамливата, а вече доста помръкнала витрина на богатия Запад. За тях Роза Люксембург някога бе казала: "Който говори неясно за ясни неща, или е глупав или е демагог". Нещата трябва да се наричат винаги с истинското им име, каквото и да ни струва това. Самата Роза Люксембург плати за тази истина с възможно най-високата цена. За разлика от нея, идеологическият морал на някои наши политици е точно с обратен знак - те са готови да говорят неясно тъкмо за отдавна ясни неща, при това дори и за не много висока цена.
Капитализмът - асоциален, икономически анархизъм
"Няма по-глух от този, който не иска да чуе и по-сляп от онзи, който не иска да види".
Николай Хайтов
Експлоатация и печалба
Добре известно е, че основната мотивираща сила за икономическа дейност на частния собственик при капитализма не е осъзнатата необходимост от задоволяване нуждите на обществото, а користният му стремеж да използва тези нужди за реализиране на максимална лична печалба. Преследването на максимална печалба в пазарната икономика, колкото и семпло да звучи като формулировка, представлява всъщност основният закон на капитализма, който обяснява всичко, което се случва при него.
Какво е експлоатацията и какво е печалбата?
По дефиниция: експлоатацицията е придобиване на чужда стойнаст чрез неравностойна размяна на равни стойности (стоки, труд, пари и пр.). Печалбата е мярка за големината на експлоатацията, т.е. тя е точно равна на разликата от неравростойната размяна на равните стойности..
В този смисъл двете понятия са еквивалентни - едното отразява процеса, а другото - неговата величина. Това определение позволява основният закон на капитализма за максималната печалба да се тълкува и като като закон за максималната експлоатация.
Всяка неравностойна, макар и ненасилствено извършена размяна по своята същност е експлоатация и представлява присвояване на чужда стойност, възможна заради въздействието на някаква вътрешна или външна принуда върху една от страните на размяната. Когато принудата е насилствена, размяната вече не е сделка, а криминално престъпление - ограбване (кражба), което винаги е било преследвано от закона.
Спомена се, че експлоатацията е възможна само под въздействието на някаква макар и несилова принуда, което винаги поставя под съмнение нейната доброволност и морал. Въпреки аморалия си характер, тя и печалбата, заедно с първопричината за тях - частната собственост, са легитимирани от правната система на господстващата класа като законна форма за придобиване на чужда собственост и са вградени в основата на капиталистическото устройство на обществото. Законността не променя, обаче, тяхната порочна същност, което е признато и от християнската религия още преди 2000 г. в притчата за Христос, прогонил с бич търговците от храма Господен.
Като основен аргумент на идеолозите на капитализма за обявяване експлоатацията за законна се сочи нейният "доброволен" характер, който я прави не акт на принудително присвояване, а сделка по взаимно съгласие. Това е действително е така, но привидната "доброволност" на неравностойните сделки може да бъде постигната и по ред, ненасилствени и въпреки това непочтени и дори противозаконни начини - неинформираност, дезинформация, заблуда, рекламно внушение и даже откровено изнудване или лъжа.
Главната предпоставка за "доброволността" на неравностойните сделки (на експлоатацията) при капитализма, обаче, е икономическата принуда, упражнявана над обществото от страна на капиталистическата класа. Когато едната от договарящите се страни се намира под натиска на непреодолими нужди, а другата страна държи в ръцете си като частна собственост всички блага, с които тези нужди могат да бъдат удовлетворени, тогава въобще не може да се говори за доброволност на споразумението между тях. По-коректната дума за такива случаи е "изнуда", а когато става дума за екзистенциални потребности, като храна, жилище, отопление, здравеопазване и пр., най-точното определение е "рекет". Очевидно, по този начин, на основата на частната собственост, господстващата класа при капитализма си е присвоила и легитимното право да упражнява рекет над обществото. Парадоксалното в случая е, че въпреки че всички блага се създават от обществото, за обществото, заради частното владение над ресурсите и средствата за производство, капиталистическата класа е узаконила като своя собственост и самите произведени, но не от нея, блага, и "правото" да ги предлага обратно на техните създатели(!) на пазара, но на диктувани от нея цени и условия. И целият този абсурд на обществени взаимоотношения се аргументира от апологетите на капитализма с наукоподобни теории и обяснения. Дори широко прокламирания от тях като справедлив принцип на пазарното ценообразуване, според "търсенето и предлагането", изцяло почива на икономическата принуда. Така че прословутата "доброволност" на експлоатацията представлява само мит за умствено ленивата част от народонаселението, която не търси корените на явленията, а се задоволява с лесни за мисловна консумация готово сдъвкани внушения.
За съжаление, голяма част от хората, родени в условията на капитализма, днес са с толкова промито съзнание и така са привикнали към недъзите на системата, че ги възприемат като природна даденост и са консервативно настроени към всеки опит за нейното изменение. И точно поради това борбата срещу подобни заблуди представлява историческа задача за всяка политическа сила, която счита себе си за марксическа.
Социалдемократическите проповеди за "лява" политика чрез бюджетно преразпределение на благата и държавна регулация на икономиката, но в рамките на съществуващата система, както и надеждите за очовечаване на капитализма представляват за бедна страна като нашата само неизпълними илюзии, срещу разпространението на които господстващата класа няма нищо против и дори ги насърчава. Жалко за онези, които искрено им вярват и работят за тях! Те просто са слепи за заобикалящата ги действителност.
Капитализмът е система, изградена на основата на частната собственост и на експлоатацията (т.е. на узаконеното ограбване). Взаимоотношенията между неговите икономически субекти и между тях и обществото, са регламентирани от юридическата система. Колкото по-неуредени са тези правови отношения и колкото повече не се спазват, толкова по-див е капитализмът. В стремежа си към разбогатяване капиталистическата класа не се свени да погазва дори собствените си закони, особено на етапа на първоначалното натрупване на капитала. Но дори веднъж забогатяла, в надпреварата за максимална печалба, тя няма задръжки да посяга към криминални средства, да развива сенчеста икономика, да укрива данъци, трудови осигуровки, да извършва митнически афери и допълнително да се обогатява отново за сметка на обществото.
За многобройните престъпни недъзи на капитализма официално не се говори. Те най-старателно са прикрити зад паравана на "търговската тайна", омаловажават се с внушения за безалтернативността на частната икономика, за безупречното й управление от частния собственик и се разкрасяват с обещания за изграждането на "социално-пазарното общество на всеобщото благоденствие". Суровата истина, обаче, е, че там безплатен обяд няма - той е възможен само на чужди сметка.
Видове експлоатация
Експлоатацията при капитализма се извършва главно на две места:
- в производството на стоки и
- при тяхната продажба на пазара.
1. Експлоатацията в производството представлява, накратко казано, недоплащане на наемния труд. Наемният работник винаги изпитва непреодолима нужда от средства за издръжка на себе си и своето семейство. И въпреки, че при съвременните технологии произвежда много повече, отколкото му се заплаща, притиснат от нуждите, той "доброволно" се съгласява на неравностойна размяна на своя труд и квалификация срещу заплатата на работодателя. Разликата между стойността на създадения от него продукт и неговата заплата (т. нар. принадена стойност) се присвоява от собственика на предприятието като печалба. Това е механизмът на производствената експлоатация, открит преди век и половина от гениалния Маркс.
Законът за максималната печалба в производството се проявява като натиск на работодателя да договори минимално заплащане на наемния труд.
2. Експлоатацията в търговията се реализира на пазара чрез надплащане на реалната стойност на закупената стока от купувача. Покупката несъмнено също е доброволна сделка, но и тя се извършва под натиска на изпитвани потребности. Пазарната или търговската експлоатация на пазара в научната литература се назовва спекула. До скоро тя бе недооценявана като форма за експлоатация, въпреки че при нея най-ясно се проявява неравностойният характер на сделката и въпреки че тя се извършва не само над работещите в производството, а над всеки член от обществото, включително над трудещите се, но и над безработните, пенсионерите, домакините, учениците, студентите и дори и над самите капиталисти. Всеки от тях надплаща стоката, която купува.
Законът за максималната печалба се проявява в търговията като стремеж да се придобие стоката на минимално възможната и да се продаде след това на максимално възможната цена. Разликата от тази неравностойната размяна е печалбата за търговеца, т.е. мярата за пазарната, търговската или спекулативната експлоатация.
Обществото при капитализма, следователно, се явява жертва на двукратна експлоатация: един път в производството като недоплатен производител на стоките и втори път на пазара, като надплатил стойността им потребител.
Господстващата класа използва печалбата главно за две цели:
1. За нови инвестиции в производството или търговията, което всъщност е инвестиция в разширение на възможностите за нова печалба (а по същество е обществено полезното й приложение), и
2. За осигуряване на свръхстандарт на живот за себе си и в известен смисъл и за обслужващата я богато платена прослойка от мениджери и високо квалифицираните наемни специалисти, така наречената работническа аристокрация (или средна класа).
В това накратко се изразява действието на нагона към печалба, мотивиращ активността на икономическия субект в пазарното общество. Всяко негово начинание - инвестиция, производство на нов продукт, излизането на нов пазар и прочие, се предхожда от най-внимателно проучване не на нуждите на обществото, а на възможностите за печалба. Неплатежоспособните нужди на бедните слоеве, колкото и крещящи да са те, въобще не влизат в полезрениети на неговите интересите. Но дори и да притежава социална чувствителност, капиталистът не смее да я прояви, за да не загуби позиции в безмилостната борба на живот и смърт със свойте конкуренти. Ето защо, капитализмът е асоциална система, при която всички взаимоотношения в обществото се определят от печалбата.
Експлоатация чрез Виртуалната икономика
Класическата експлоатация през миналите векове се е извършвала главно над местната рботническа класа и над колониално поробените народи.
През последните две десетилетия особено силно развитие получи финансовата транснационална експлоатация. По същество това е добре известната стара търговска спекула с финансови стоки -ценни книжа, капитали и пр., извършвана понастоящем в неолибералните условия на глобализираните банки и борси. Оказа се, че този вид експлоатация дава възможност за ограбване на едро на цели държаи и за реализиране на много по-големи и бързи печалби от тези, които биха се получили от класическото реално производство, при това без присъщите му неудобства и рискове, които се оставят в грижа на чуждите икономики. Това високо "интелектуално" творение за ограбване на света бе специално създадено от хищния транснационален капитал за осъществяване на неговите намерения за реколониализиране на света.
Както вече се спомена, нови стойности се създават само от човешкия труд. Придобиването им чрез спекула представлява присвояване на чужди, вече създадени стойности. Ето защо този нов вид "псевдоикономика", която реализира огромни печалби от неравностойни финансово-спекулативни размяни, без да произвежда нищо, получи названието виртуална (мнима) икономика. Обръщаме внимание, че това абсурдно творение на икономическата мисъл е възможно само при капитализма, където основната цел на производството на блага не са нуждите на хората, а реализирането на печалби, независимо по какъв начин, мним или реален.
Печалбите от мнимата икономика, обаче, са напълно реални. Тогава съвсем резонно възниква въпросът - от къде идват те? Мишена на виртуалната икономика, както вече се загатна, са работещите икономики по целия свят, които произвеждат реалните стойности - икономиките, например, на Индонезия, Аржентина, Южна Корея, Бразилия, Мексико, Русия, Турция и пр. В период на икономически подем там се вкарват от вън капитали под формата на кредити, валута, чуждестранни инвестиции, договори за публично-частно партньорство и пр., които позволяват на техните собственици да присвояват част от изработените от тези народи нови стойности. Капиталите остават там, докато носят приемлива доходност, след което се изтеглят обратно, оставяйки след себе си опустошена територия. Действието на този коварен механизъм за ограбване е подробно описан в множество научни публикации, които разкриват, как финансовият капитал е превърнат в чудовищен инструмент за изсмукване на богатства от бедните към богатите страни. Повечето от споменатите по-горе държави и до днес не могат да се съвземат от разрухата, в която бяха въвлечени.
За да си осигурят свободен достъп до всички икономики на планетата, богатите индустриални държави направиха и втора важна стъпка в изпълнението на своя план: наложиха на света нов неолиберален икономически ред за свободен трансфер на стоки и капитали и свързаха световните банки и фондови борси в единна компютеризирана мрежа, позволяваща мигновенни финансови транзакции до всяка точка на земното кълбо. С тези промени те превърнаха планетата в глобално казино, където притежателите на крупния капитал играят суперхазарт и реализират колосални печалби. Този финансов абсурд донесе и другото име на виртуалната икономика - казинокапитализъм - система за хазартно ограбване на света, която не произвежда нищо.
Ето, тук е скрито обяснението на загатката, защо развитите държави стават все по-богати, а стандартът на живота им - по-висок, докато останалото човечество видимо обеднява. И ако световната криза прекъсна за извество време този безгрижен уют в клуба на богатите страни, за останалото население на земята тя донесе море от мизерия и нищета, (включително и за нашата нещастна родина).
Въпреки абсурда на виртуалната икономика, добре платени идеологически фарисеи в чужбина и у нас продължават да превъзнасят капитализма като най-добрата, като "вечната" система за устройство на обществото, която с несъществени корекции ще продължи да съществува до "края на историята", а родни политически инфантили продължават да им вярват и да се надяват, че това ще се случи. За съжаление, че част и от нашето общество е манипулирана до такава степен на оглупяване, че гледа без да осъзнава случващото се по света. При това положение бъдещето на обществото ни съвсем не е розово, освен ако не се появят нови апостоли, като първопроходците около Дядото, които да му отворят очите, за да прогледне и види, че "Цар Капитал е гол" и че на показ се виждат всичките му недъзи.
Инструментите на казинокапитализма
Големите играчи в глобалното казино не разчитат само на лотарийното си щастие. Решаваща роля за тяхния успех има икономическата им информираност и дори възможността да влияят върху протичащите процеси.
В глобалното казино на световните борси те биват подпомагани от финансови интермедиатори - маклери, брокери, дилъри и прочие борсови крупиета.
Финансовите инструменти на казинокапитализма са най-разнообразни и непрекъснато се изобретяват нови продукти. По същество това са ценни книжа за спекулация с акции, опции, облигации, фючърсни и форуърдни контракти, сертификати, арбитражни инструменти и пр., дериватите (производните ценни книжа) за основната финансова стока - капиталът и неговите параметри. Спекулативното им приложение е най-различно: от спекула с валута, кредитиране, до хазартни залози за движението на лихвите, курса на акциите и дори за метеорологичната прогноза. Повечето от тези инструменти имат и реално предназначение, което отдавна е отстъпило водещото място на спекулативната им употреба.
Структурата на глобалното казино също е крайно усложнена и се състои от голям брой финансови институции - борси, банки, фондове, застрахователни компании, клирингови бюра, рейтиннгови агенции и прочие, всяка от които има ред допълнителни разновидности, със специфични свои функции.
Целият този почти необозрим финансов "Молох" допълнително е обвързан с правителства и международни организации и формира суперсложна, почти непонятна за непосветените, спекулативна система, чиято сметка за хазарта трябва да плащат имено те.
И тук възниква основният въпрос - кому е нужна цялата тази чудовищна финансова машина на световния капитализъм? Каква е ползата за човешкото общество от спекулативната виртуална икономика, която "създава" вече 1/3 от брутния вътрешен продукт на главния експлоататор на човечеството, Съединените щати? Не е ли тя по същество извратен финансов механизъм за ограбване на света от една или от група богати държави? Отговорът е кратък: това е точно така, но щом тя е творение на всемогъщия капитал, всичко по пътя му към максималната печалба ще се прави, дори и да е във вреда на обществото.
Виртуалната икономика дава отговор и на основния въпрос: от къде идва богатството на Съединените щати, от къде са средствата им за поддържане на най-големия военен бюджет на планетата, за водене на безумни регионални войни, за скъпи космически програми, за разработката на свръхсекретни оръжия и същевременно за поддържане на завиден стандарт на живота? Как е възможно САЩ да произвеждат 20% от брутния планетарен продукт, а да консумират 40% от него, т.е. двойно повече? Оставяме настрана ролята на петродоларите в тази мръсна игра, но подобен начин на съществуване може да си позволи само държава с аморална политика, която ограбва останалия свят и гради своето благосъстояние и хегемония над него изцяло с негови средства. Изумително, но е факт!
Кредитната финансова криза
Най-страшното на почти неуправляемата виртуална икономика е, че тя носи в себе си характерната за капитализма зараза от циклични кризи, периодически изпада в кома и създава смъртоносна опасност за цялото човечество. Азбучна истина за капиталистическата икономика е, че колкото по-бързи и големи са печалбите в нея, толкова по-ужасявящи са загубите при катастрофа. Нагледна илюстрация за подобен апокалиптичен инцидент представлява кошмарната криза, която днес разтърсва света. Какво представлява това бедствие, което съсипа съществуването на милиарди хора по земята?
Кризата се дължи на присъщи на системата причини и на фатални грешки във финансовата политика на Съединените щати. Както всяка криза и тя се изразява в свръхпредлагането на определен (в случая специфичен) вид стока - банкови кредити.
Добре известно е, че основната стока на банките, от която те печелят, са кредитите, а тяхната цена е лихвата. Ето защо, в стремежа си към печалба, те се стремят да "раздават" (по-точно да продават) колкото е възможно по-голямо количество от тях. И точно тук, както при всяка криза, банките този път не успяха да преценят съответствието на пазаря с техните желания, не спряха навреме свръхкредитирането и нагазиха фатално в тресавището на неплатежоспособността на своите клиенти. Какво се стигна до това положение?
С идването на Роналд Рейгън на власт 1980 г. в САЩ се развиха някои специфични неолиберални процеси, засягащи дейността на финансовия сектор. С въвеждането на неговата "New Economy" ("Нова икономика") започна дерегулация на банките, т.е. те получиха право да извършват операции, които преди това бяха ограничени със закон. След голямата депресия 1929 - 1933 г. бе въведено задължението, за всеки отпуснат кредит американските банки да поддържат в трезорите си определен буферен капитал.
От 1960 г. те започнаха усилено да търсят начин за деблокиране на този "мъртъв" капитал. Най-напред ограничението бе частично преодоляно чрез създадаване на многобройни филиали в Европа, предимно в Лондон, извън обсега на щатското законодателство. През последните десетилетия те откриха в арсенала на виртуалната икономика и нов начин за заобикаляне на ограниченията - преобразуваха кредитите във вторични ценни книжа (деривати), които продадоха на борсата. По този начин се освободиха от тях и ги прехвърлиха заедно с проблемите им на широката публика, собственик на новите деривати. С това банките освободиха блокираните си капитали и след окончателното вдигане на кредитните рестрикции от Клинтън през 1999 г., се впуснаха в нова надпревара.
В резултат на изсипаните в населението средства, икономиката на кредит в Съединените щати претърпя бум и до 2006 г. общият й дял в брутния вътрешен продукт на страната нарастна от 10% на 30%. Средствата, отпуснати на физическите лица, повишиха реалното търсене, особено в сферата на недвижимите имоти и жилищното строителство. Нарастналото търсене вдигна техните цени и откри възможности за отпускане на нови заеми, ипотекирани с поскъпналите частни имоти. Скъпите ипотеки породиха всеобщо доверие към кредитите и към емитираните на тяхната основа деривати. Кандидати по целия свят се редяха на опашки за тях, надявайки се и те да спечелят от кредитния бум в САЩ. В настъпилия хаос банките започнаха да раздават заеми, даже без сериозно проучване на клиентите, уповавайки се само на гаранцията на скъпите ипотеки и подценявайки реалната платежоспособност на населението.
Американските финансови инститтуции си позволиха дори една стъпка в повече - за дериватите с повишен риск те създадоха нов висококомплексен продукт - пакет от вторични деривати с диверсифициран риск, известни под названието "Допълнително осигурени дългови облигации" ("Collateralised Debt Obligations - CDO"s)". Рейтинговите агенции им дадоха (естествено срещу порядъчно заплащане) висока оценка за сигурност и това ги направи още по-търсени. Кредитната еуфория постепенно излезе извън контрол и пое пътя на развитие на класическа криза на свръхпредлагане на един продукт.
Икономическото опиянение в Съединените щати продължи до появата на първите неплатежоспособни длъжници. Кризата започна в края на 2006 г. почти незабележимо, но се разви лавинообразно и с ужасяваща динамика. На 30 януари 2007 г. първа обяви несъстоятелност ипотечната банка "American Freedom Mortgage". В неспасяема последователност след нея зловещият водовъртеж погълна и "New Century Financial", "American Home Mortgage", "Ameriquest", фондът "Sentinel Management Group", брокерската компания "Terra Securities", петата по големина банка на САЩ - "Bear Stearns", най-голямата "Citigroup", която отписва 50 милиарда долара, специализираният инвестиционен институт "Merrill Lynch", обявил загуби от 8,5 млрд.$, "Indy Mac Bank", двете най-големи ипотечни банки "Fannie Mae" и "Freddiе Mac", "Integrety Bank" и "Silver State Bank", най-голямата застрахователна компания на света - "АIG", "Аmeribank", "Wachovia" и редица други институции от Уол Стрийт, до скоро символи на американското финансово могъщество.
Финансовата пандемия плъзна и по света, разнесена от огромното количество деривати. Банките се оказаха с празни трезори, изпаднаха в безнадеждна задлъжнялост една към друга, доверието между тях и междубанковото кредитиране се сринаха. Те не успяха да осребрят и огромното количество ипотечни недвижимости, изпаднаха в неспасяема неликвидност, престанаха да кредитират и производството. Финансовата криза прерастна в икономическа и засегна почти цялото човечество.
Финансовата криза и рисковите инвестиции
Другият главен виновник за възникване на финансовата криза в САЩ, освен кредитната банкова еуфория, бяха банките за структурно инвестиране, които заедно с хеджфондовете работят във високорискови инвестиционни области, обикновенно в сянката на офшорни зони, извън контрола на официалната финансова система. Те използват широко "Leverage effect"-а (ефекта на лоста, б.а.), при който печалбата рязко се покачва с увеличението на вложения в операцията капитал, взет най-често на кредит. Печалбите действително нарастват с увеличение на кредитите, но и загубите при провал се потенцират от "ефекта на лоста" до размерите на катастрофа не само за банките, но и за цялата верига техни кредитори. Така например, всеки инвестиран собствен долар от световно известната ню-йоркска инвестиционна банка "Lehman Brothers" беше подкрепян от още 33 кредитни долара. Хазартната игра приключи трагично на 15 септември 2008 г., когато след отчаяни опити за спасение "Lehman Brothers" рухна и завлече в бездната след себе си и поредица свои кредитори.
Цикличност на кризите на капитализма
Капиталистическата икономика се управлява от обратната връзка между пазара и икономическите субекти. Тяхната реакция на сигналите от пазара често закъснява или по конкурентни причини е неадекватна. Затова поради раздробената си собственост и разнопосчни интереси на стопанските си субекти капитализмът е макроикономически трудно управляема система и кризите са неизбежно явление при него. В стремежа си към максимална печалба и от страх да не бъдат изпреварени от своите конкуренти, отделните собственици не реагират своевременно на тревожните сигнали на пазара за преситеност, а няма и кой и как да им нареди, да спрат пагубната надпревара помежду си. Увлечени в ожесточено съперничество за икономическа доминация, те продължават борбата "ва банк", докато не прекрачат фатално рубикона към пропастта на кризите, от където връщане назад няма.
Този процес в капиталистическата икономика се развива периодически след всяко стопанско оживление: то дава началото на поредна конкурентна надпревара, тя ескалира до икономически бум, и завършва накрая цикъла с криза от свръхпредлагане на пазара. Механнизмът е генетично е заложен в системата от неудържимия нагон към печалба, действа автоматично, непредотвратимо и циклически. Ето защо, някои учени много сполучливо определят капитализма като макроикономически анархизъм.
Абсурдът на кризите при капитализма се състои и в това, че свръхпредлагането се дължи не на липсата на нужди в обществото, а на липсата на платежоспособни потребители, т.е. на липсата на възможност за печалба. Ето защо, по време на депресията през 30-те години в пещите на САЩ се изгаряше пшеница, въпреки наличието на гладуващи хора.
Неизбежните кризи са една (но не и единствената) фундаментална причина, заради която капитализмът е абсолютно негоден за конструкция на обществото, независимо от демонстрираният (до неотдавна) блестящ стандарт на живота на държавите от клуба на бившите колониални империи. Навсякъде другаде по света той по правило се провали.
Кризите и социализма
Колкото с право и без право да се критикува социалистическата икономика, тя по принцип е собственост на обществото и се управлява не от интересите на отделни съперничещи си собственици, а от нуждите на обществото в интерес на всеки негов член. Поради това тя е регулируема, планова икономика и неконтролираните кризи от дисбаланс между сигналите на пазара и реакцията на стопанските субекти при нея са невъзможни. Икономическите й проблеми възникват или по субективни причини, поради което са коригируеми и отстраними, или по обективни и не предполагат цикличност. Социализмът не обещава рай на земята; той само заявява, че ще се опита да внесе в обществото повече икономически ред и социална справедливост, за да не се превърне живота в него в ад.
Казаното до тук представлява един от многобройните изводи от сравнението на двете системи социализъм и капитализъм, които трябва да достигнат до увреденото съзнание на всеки член на обществото, за да може той съзнателно да определи своята политическа позиция и да не бъде използван като кукла на конци.
Капитализмът и обществото
Както загатнахме, користта и егоизма, върху които капитализмът официално е изграден като система, в никакъв случай не могат да бъдат от полза за колективните интереси на социуса. Това е доказано от историята, доказва се в момента, ще се потвърди и в бъдеще. Настоящата криза не е нито първата, нито ще е последната. Само политически наивници могат да си затварят очите пред подобни очевидни факти. Човешко е всеки да сгреши и да се спъне в един камък, но ако продължава да се препъва във все същия камък, това вече е симптом на умствена недостатъчност.
Бушуващата в момента криза е само едно от доказателствата не само за негодността, но и за опасността от капитализма като система за организация на обществото. Той генетично е обременен с вируса на кризите, на безработицата, на социалната нечувствителност, които периодически носят мизерия и разруха на целия свят, включително и на нашата обрулена родина, пословично известна с користни политици. Недъзите на капитализма се осъзнават вече и от ръководителите на водещите индустриални държави, които полагат неимоверни усилия да го реанимират обратно към живот. Ако и сега успеят, следващата криза от този калибър ще бъде последна и фатална за тях.
Едно от най-достойните за съжаление обстоятелства днес е, че въпреки симптоматичните събития, на които понастоящем сме свидетели, много хора у нас, които се считат за лявомислещи и наричат себе си дори социалисти, вярват (или се правят) в илюзията за капитализъм с човешко лице и упорито пропагандират сред народа химерата за социално-пазарното общество на всеобщото благоденствие, до скоро примамливата, а вече доста помръкнала витрина на богатия Запад. За тях Роза Люксембург някога бе казала: "Който говори неясно за ясни неща, или е глупав или е демагог". Нещата трябва да се наричат винаги с истинското им име, каквото и да ни струва това. Самата Роза Люксембург плати за тази истина с възможно най-високата цена. За разлика от нея, идеологическият морал на някои наши политици е точно с обратен знак - те са готови да говорят неясно тъкмо за отдавна ясни неща, при това дори и за не много висока цена.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
