Преди дни от Столичната община обявиха, че въвеждат нови мерки за намаляване на пътуването гратис в градския транспорт в София. Първоначално моделът се въвежда в крайградския автобус N 69. Ако покажел резултат, ще последват и други. От ноември хората по тази линия се качват вече само от първата врата, а от останалите - слизат. При качване пътниците трябва да представят на шофьора карта за пътуване или да си купят билет, ако нямат. Общината е избрала да експериментира с тази линия поради по-малкото пътници и спирки, което нямало да затрудни шофьора, както и заради факта, че там хората предпочитали да пътуват по-често без билет. Ако опитът за въвеждане на този "западен модел" за пътуване покажел резултат, той нямало да се премахва и след въвеждането на единната система за електронно таксуване. Дотук с позицията на общината като предлагаща услугата, която е в основанието си да се бори срещу гратисчиите. По нейни данни те са около 10% от всички пътници.
Но нека погледнем на идеята и като ползватели на обществени транспорни услуги у нас. Първо, повечето линии се обслужват доста нередовно, което често граничи с произвол. Второ, превозните средства, особено общинските, са преобладаващо на 30, а дори и повече, години, лошо поддържани и отвратително мръсни. Това важи в особена степен за крайградските линии, по които често пътуват автобуси, взети едва ли не от някоя автоморга и крайно нехигиенични. В тези "свиневози" човек трябва да бъде внимателен до крайност за да не се оцапа. А разнебитеното им състояние не оправдава цената за ползването им.
Освен това много транспорни линии у нас са нелогични или прекалено къси. Така например столицата ни сигурно е единствената в Европа, а може би не само на този континент, в която няма пряка връзка на градския транспорт между централната гара и летището. За да отиде от едното място до другото, човек трябва да се прекачва с багажа си поне веднъж и да плати 2 билета. А ориентирането често е непосилно за незнаещите езика ни чужденци. Алтернативата е човек да се довери на някой таксиджия, част от които возят на безобразно високи тарифи. И при двата варианта придвижването неоправдано се оскъпява.
Някой може да възроптае, че на Балканите е така... Не навсякъде. В Солун например има автобус между гарата и летището, който минава по протежението на близо 20-километровия град и човек плаща само 1 билет за 0,55 евро - приблизително двойно по-евтино от София.
Преди общинарите ни да въвеждат "западни модели" за плащане и контрол на пътниците, би следвало да приведат градския транспорт у нас в приличен вид и да го превърнат в удобна и приятна за ползване, отговаряща на цената си услуга. Всичко друго е грешно разбрано и алогично чуждопоклонничество, с което ставаме за смях по света.