инж. Любен  Аладжов /
  Обществотво  и  капитализъм

"Една добра идея, дори лошо осъществена, не е опровергана. Тя е само отложена."                                   Стефан Цвайг
Частното предприятие е плантация  с работници вместо  растения, чиито плодове са печалбата за собственика, а беритбата е експлоатацията

СЪДЪЖ АНИЕ:
 1. Пролог - Класовият конфликт в капиталистическото общество                  
 2. Социализъм или капитализъм                                                                         
 3. Обществото - социалната жизнена субсфера на човека                              
 4.Капитализмът - общество на частната собственост и на експлоатацията
 5 Що е експлоатация и печалба. Легализиране на присвояването               
 6. Криминалната същност на капитализма                                                      
 7. Глобализиране на капитализма и на експлоатацията                                
 8. Виртуалната икономика, казинокапитализъм и "идеалната"  печалба    
 9. За кого работи частната икономика                                                               
10.Интересите на капиталиста и интересите на обществото                         
11.Алтернативата -  унитарното гражданско общество на социализмът      
12.Дискусията за по-добрата система                                                                
13.Какво постигна България по-време на капитализма и социализма           
14.Необходимостта от социализъм в бедна и в богата страна                       
15.Кризите - неизлечимата болест на капитализма                                         
16.Ефективност на държавния и частния мениджмент                                   
17.Излишната икономика на капитализма                                                         
18.Конкуренция, черна борса, "сива" икономика                                               
19.Експортно ориентираната икономика при капитализма                             
20.Чуждестранните инвестиции при капитализма                                           
21.Социалното разделение на обществото при капитализма                        
22.Класата на излишните хора при капитализма                                             
23.Социалдемокрацията, средната класа и социално-пазарното общество на всеобщото благоденствие
24.Стандарт на живота при капитализма и социализма                                 
25.Свобода, демокрация и плурализъм при капитализма                              
26.Реколониализирането на света с финансови средства                              
27.Новият световен икономически ред и Третия свят                                      
28.Доларът- международна валута и  ограбването на света                           
29.Заплахата за мира от Съединените щати                                                    
30.Методи за опазване на капиталистическата система                                  
31.Капитализъм и екоустойчиво развитие на икономиката                              
32.Референдумът - демократичния път към новия социализъм                     
33.Епилог - Перфектният капитализъм        
                                                    
Големият проблем на нашето съвремие, на който е посветен настоящият анализ, е: "Подходящ ли е капитализмът като система за устройство на обществото?". За целта е необходимо да надникнем в неговите социалните взаимоотношения.

1. Класовият конфликт в капиталистическото общество

Капиталистическото общество е разделено по икономически и социални признаци на две основни класи:
а. На малък брой капиталисти, "частни собственици", които притежат всичко - ресурси, средства за производството на блага, включително и самите блага, които обществото произвежда и от които се нуждае, за да съществува, и
б. На огромно мнозинство - пролетариат,. хора на наемния труд, които не притежават частна собственост и продават труда си, за да препечелят средства за своето съществуване.
Интересите на тези две основни обществени групи са разнопосочни и противоречиви - капиталистите се стремят към реализиране на максимална лична печалба чрез експлоатация (т.е. узаконено ограбване) на социума, а стремежът на обществото е да произвежда и потребява блага, за да живее. Очевидно, интересите им генерално се разминават.
Съдържанието на това противоречие може да бъде резюмирано в следните няколко въпроса:
1. Правомерно ли е една малка част от социума да владее като частна собственост природните ресурси, средствата за производство на блага и най-накрая и самите блага, които всъщност би трябвало да са притежание и да обслужват нуждите на цялото общество?
2. Законна ли е "частна" собственост над производствени мощности, които по мащаби и стойност по никакъв начин не могат да се придобият с личен труд и  средства от никое физическо лице и които са създадени с труда и средствата на цялото общество, "акумулирани", т.е. отнети чрез експлоатация, от класата на частните собстваници?;
3. Правомерно ли е след тази очевидна несправедливост обществото да бъде повторно ограбено от капиталистическата класа, чрез присвояване и на произведените от него блага, само защото те са изработени в "нейните" предприятия и след това същите тези блага да му се предлагат обратно за закупуване на пазара?
4. Допустимо ли е, заради притежанието на така наречената "частна" собственост, капиталистическата класа да разполага още и със следните върховни права, касаещи жизнените интереси на цялото общество:
а. с привилегията да разпределя произведения от обществото брутен вътрешен продукт (БВП) като заделя :
- самолично за себе си (за лично ползване) дял, според притежаваната частна собственост и реализирана печалба, а
-  за работническата класа да разпределя останалия БВП чрез заплатите в предприятията  и цените на стоките на пазара;
в. с привилегията  да се разпорежда с най-важното благо - трудът и според планираната печалба да отсъжда, кого от обществото ще наеме на работа (т.е. кой ще живее), и кого ще изхвърли на улицата  като излишен човек да мре;
с.  с правото да определя според интереса си за печалба, (а не според нуждите на обществото) какво и колко ще произвежда, т.е. за какво и в какъв обем ще инвестира.
И така, главният проблем на капиталистическото общество се състои в това, че класата на капитала, притежавайки всичко, от което обществото се нуждае, си е присвоила на тази основа и правото да го ограбва (експлоатира) от произведения от него продукт. И всичко това неизбежно се случва заради обстоятелството, че и двете класи са обречени да живеят заедно, на едно място, в една обща държава. Те не могат да се разделят. Ето кое превръща въпроса за избора на правилната система за устройство на взаимоотношенията в обществото в най-важна негова задача.
За съжаление, обаче, поради невъзможността на консенса между двете класи този проблем е практически нерешим. Класата на капитала, няма и най-малкото намерение да се лиши  от частната си собственост и от привилегията да експлоатира. Също така така и хората на наемния труд, притиснати от всекидневните си нужди, няма да се откажат от борбата си за социална справедливост.Тогава единственото нещо, което господстващата класа може да прави, за да подтисне социалното недоволство, е да манипулира хората, че капитализмът е съвършенната система, която няма разумна алтернатива. А това означава, че тя не само ограбва, но и лъже обществото, което допълнително засилва класовата неприязън и омраза.
В тази вековна конфронтация пролетариатът има идеологическия ориентир от Карл Маркс и поуките на реалния социализъм. Ето защо, класата на капитала основателно се чувства постоянно     застрашена за своето съществуване и е непрекъснато на щрек с превантивните  мерки в своя защита. В тази борба тя разчита освен на силата на парите си, на подкрепата на класовата държава и на солидарността на международния алианс на капитала, който след разрушаването на социалистическия лагер зае позицията на световен хегемон.
На тази подтискаща мощ пролетариатът няма какво да противопостави освен силата на своите идеи, протеста на уличното недоволство, стачките и в краен случай бунта на революцията.
Изводът от всичко казано до тук, е само един - капитализмът обслужва главно интересите на едрите частни собственици и богатите прослойки и то за сметка на останалата част от обществото и по тази причина е изключено то да съществува без наличието на въпрешен антагонизъм между двете негови части.
Затова всички твърдения, че капитализмът е съвършенният обществен строй, не са нищо друго, освен демагогия с користна цел. Суровата истина е, че той е генетично увредена от неотсраними пороци система, която трябва категорично да бъде отречена и заменена с разумно замислена конструкция за социално справедливо общество. Друго решение няма.

2. Социализъм или капитализъм

До преди 20 години в Европа, наред с развитите капиталистически държави съществуваше и групата на социалистическите страни. Социалистическата система, както повсеместно днес се твърди, се е провалила като негодна, поради което по "волята на народните маси" през 1989 г. е отхвърлена и заменена отново с капитализъм.
От тогава до днес измина достатъчно дълъг период и вече е възможна обективна оценка на ползата от промяната. През това време в страните от бившия социалистически лагер се развиха процеси, които едва ли могат да се нарекат най-доброто доказателство за предимствата на капитализма. Нещо повече, в болшинството от тези страни той претърпя очевиден крах. Той се провали и в глобален мащаб, предизвиквайки невиждана финансово-икономическа криза, която съсипа съществуванието на милиарди човешки същества на планетата. Тази пагубна катастрофа не е резултат на човешки грешки, подобни на допуснатите при реалния социализъм, а е продукт на самата система, на нейни генетично присъщи недостатъци. И въпреки този факт, апологетите на капитализма продължават да го митологизират като модел за устройство на обществото без алтернатива, като конструкцията на социума за вечни времена. Световната криза снизходително се представя не като резултат на неудържимата  алчност и стремеж към печалба, а като някакво естествено природно бедствие, с което трябва да се съобразяваме, и търпеливо да изчакаме да премине от самосебе си. За съжаление, мнозина вярват, че това е така!
Обществеността, обаче, разполага с предостатъчно обективни данни за развитието на социалистическите страни през миналия век, които недвусмислено показват, че социализмът нито се е провалил, нито е рухнал, а най-точно казано е бил провален и разрушен в резултат на най-голямото предателство в историята на човечеството. Постигнатите от него успехи са впечатляващи и сравнението им  с резултатите от капиталистическото развитие на България от последните 20 години е повече от красноречиво.
Ето защо в увреденото съзнание на "народните маси", които през  1989 г. в състояние на стадно оглупяване проиграха уникалния шанс на историята, да изградят и да живеят в общество на социална справедливост, днес полека - лека започва да изкристализирват обратните въпроси: "Има ли, всъщност, нещо добро след промените  от 1989 г.? Политиците или системата са причината за трагичната ни участ? Толкова добър ли е капитализмът като организация на обществото, колкото ни го представяха и толкова лош ли е социализмът, както го набеждават? Коя е от двете системи в действителност е по-добрата за хората?"
Ето, кое ни кара да се опитаме да направим сравнение между социализма и капитализма и да потърсим, има ли истина в настойчиво внушаваните митове за предимствата на капитализма. И така: "Коя е по-добрата система?"

3. Обществото - социалната жизнена субсфера на човека

Преди да преминем към отговора на въпроса,  ще се спрем на някои особености на феномена "общество", които ще са ни необходими в последващия анализ.
Добре е известно, че основната движеща сила за дейността на всяко живо същество, е грижата да съхрани живота си и да продължи рода си. За да осъществи тези две неща, на всяка цена е потребно то да консумира нужните му жизнено необходими блага. Но тъй като ресурсите в природата (включително и храната), годни да бъдат директно консумирани са ограничени, то огромната част от живите същества, появили се на този свят, е обречена да загине. Безмерно размножение и безмерна смърт - това е жестокия начин, по който природата поддържа баланса между живи същества и необходимите им жизнени ресурси. Ето защо, между тях в джунглата се води безмилостна борба за ресурси, за оцеляване, борба за храна, вода,. В тази борба няма право и справедливост - правото е на силния.
За да даде шанс на всяко същество да оцелее, великата природа генетично го е дарила с инстинктите корист и егоизъм, т.е. с нагласата да не върши нищо, от което няма да получи лична полза или още повече, което ще му причини вреда. Критериите за оценка на поведението му също тъй природно са заложени в него под формата на усещанията за удоволствие от полезните и за неудоволствие (страдание, болка) от вредните действия. Тези сигнали създават у живите същества желание да правят всичко, което им доставя удоволствие и нежелание (или страх) от всичко, което им причинява неудоволствие (страдание). Това е дуалният механизъм на "захарчето и камшика" за управление на действията на всяко живо създание (включително и на човека), който е толкова ефективен, че се използва и от природата дори за осъществяването на двете основни негови задачи - продължението на рода, посредством примамката на сексуалното свръхудоволствие и съхранението на живота, чрез непреодолимия страх от смъртта. Този дуален феномен влияе чрез първичните усещания на всяко живо същество за удоволствие и болка, управлява действията и на човека. В най-различни варианти "захарчето и камшика" дори са неговият основен инструмент за упражняване на власт, с която всяко живо същество се принуждава или примамва да върши нещо, което никога не би сторило.. Поощрението и наказанието в най-различни варианти днес се използват широко за управление в обществото - от дресьорите в цирка до възпитателите в училищата, от командирите в армията до политиците във властта. На този принцип, с обещания за удоволствия в рая и за мъки в ада и църквата е изградила своето хлядолетно влияние.
От всички живи създания единствен Homo Sapiens освен с първични инстинкти е дарен още и с разум. Другият много важен, макар и по-бавен, инструмент на властта, но валиден само за човека, е убеждението, което влияе върху поведението му чрез неговия разум.
Различните властови механизми, могат да се използват самостоятелно или в комбинация и тогава властта се упражнява:
- силово, само с "камшика" (чрез принуда) и дори само със заплахата за нещо неприятно (наказание, затвор, глоба);
- чрез стимула на "захарчето" и дори  с обещанието за нещо приятно (пари, подърък, награда).
- чрез убеждението в смисъла, правотата на нещо.
Трябва да отбележим, че, за съжаление, заплахата, поощрението и убеждението могат да бъдат използвани и с измамна цел.
Само човек от всички живи същества е започнал разумно организирано да произвежда от неподходящи за директна употреба природни ресурси много и най-разнообразни блага (включително и храна), с което е повишил своята популация и качество на живота си.
Необходимостта от производството на блага е първопричината за възникването на обществото (социума). Обществото, това е субсферата, която единствен човек разумно е изградил в природата като своя вторична жизнена среда, която го отделя от останалия свят и в която само той извършва двете изключително важни дейности:
1. производството на блага и
2. разпределението на произведените блага.
Изработката на блага се извършва чрез използване на ресурси, на средства за производство и на човешки труд, а разпределението на създадения вече продукт става след това по най-различни по вид и справедливост начини.
Всички останали живи създания безмилостно се борят в първичната природа за оцеляване, движени от първичните си инстинкти на корист и егоизъм, от вроденото си желание за удоволствие и от нежеланието да изпитват болка и неудоволствие. Вън от обществото няма производство и разпределение на блага - там всичко се взема наготово от природата, или се отнема със сила или хитрост от съперника. Грабежът и кражбата там са най-естествените и разпространени явления и дори в зората на човешката история под формата на войни и разбойничество те са били обичаен начин за снабдяване с блага.
В днешния цивилизован свят чрез труд и преработка на непригодни  за консумация ресурси човек е в състояние да си осигури несравнимо много повече блага, отколкото може да получи директно от природата. Само чрез производството и разпределението на блага в рамките на социума, той се изявява като разумно създание. Вън от него той отново е в първичната джунгла, отново е животно, което се бори за оцеляване.
Всички исторически видове общества човек е формирал под въздействието на своя разум и на вродените си инстинкти. Всички те са възниквали в хода на историческото развитие на основата и под влиянието на предходната обществена система, започвайки от първобитното общество. Поради това обстоятелство всяко следващо общество е унаследявало някои от качествата на предното. Ето защо, до първото разумно конструирано общество, социализма, всяка формация, включително и капитализма, е съдържала някои особености на първичната джунгла и се е подчинявала на модифицирани от човека нейни закони (законите на Дарвин). Този факт обяснява много от особеностите и социалните взаимоотношения на известните човешки общества до днес.
Обща специфика за всички тях е, че и до сега те структурно се делят на две класи:
 - господстваща, разполагаща с власт и
- подчинена, без власт.
Произходък на това деление се крие в отношението на човека към двете основни дейности, които той трябва да извършва в социума - производството и разпределението на благата.
Производството на блага е необходима, но неприятна дейност, защото изисква прилагане на труд. А трудът, с малки изключения, е неприятно занимание, свързано с физически и умствени усилия, умора, загуба на свободно време, извършва се често при вредни и дори опасни условия, а при организираните форми, изисква подчинение и на определена организиция и спазване на дисциплина. Ето защо още от древно време трудът е бил избягван от всеки, който е имал възможност да стори това и е прехвърлян за изпълнение на домашна прислуга или на подчинените класи. Много често трудът е бил използван и за наказание. В ранните общества господстващата класа го е презирала и е запълвала времето си с аристократични  занимания - лов, езда, зрелища, концерти, балове, дворцови интриги, военни авантюри и пр., а неприятната и изтощителна работа, която всъщност е осигурявала нейния живот, е трябвало да се върши принудително от робите или крепостните селяни. В настояще време такива обществени взаимоотношения са невъзможни, но и сега господстващата класа си е запазила привилегията, да подбира за себе си по-престижния, по-лекия, по-интересния, по-приятния, по-самостоятелния и по-доходния труд, а непривлекателния го оставя за наемните работници, които трябва да изкарват прехраната си с продажбата на своята работна сила.
При разпределението на изработените блага се проявяват същите първични инстинкти, корист и егоизъм - господстващата класа използва властта си и заделя за себе си по-големия и по-качествен дял от тях. Добре известно е, че консумацията, дори на елементарни блага (храна, напитки, топлина, информация, свободно време, движение, почивка и т.н.) доставя удоволствие, което определя качеството на живота. Затова висшето общество винаги се стреми да запълва времето си предимно с приятни изживявания и да извършва само минимални количества подбран труд.
Независимо от делението на обществото,  двете основни класи на социума са принудени да живеят съвместно в рамките на обща държава и да участват в общ процес на производство и разпределение на благата. Техните взаимоотношения са определени  от законите на възприетата система за устройство на обществото. А тя винаги е създадена от господстващата класа и то така, че да узаконява  и унаследява нейните привилегии. Така са структурирани всички класови общества до сега и заложената по този егоистичен начин социална несправедливост е причината за възникването на социалните напрежения и конфликти в тях. Ето защо идеята за по-добра и по-справедлива система за устройство на обществото от дълбока древност занимава най-светлите умове на човечеството.
Двете алтернативни системи за конструкция на социума днес са социализмът и капитализмът. Те коренно се различават една от друга по своята концепция.  Социализмът е първата резумно конструирана от човека организация на обществото в името на всеобща полза за всеки член на социума,  докато капитализмът е исторически хаотично възникнала на основата на природните инстинкти корист и егоизъм система, което не се отрича и от неговите идеолози. По своята концепция, той в значителна степен е социален аналог на отношенията в дивата природа, където властват борба за оцеляване, правото на силата и законите на Дарвин. Поради това философията му метафорично се определя още като "социалдарвинизъм".

4. Капитализмът - общество на частната собственост и експлоатацията

Доминиращата в днешно време световна система е капитализмът. Това е общество, което официално признава, че  е изградено на основата на печалбата. А печалбата, както ще видим по-нататък, е мяра за експлоатацията, легализираната форма на присвояване на чужди стойности.
Фундаменталният камък в сградата на капитализма, върху който се градят взаимоотношенията в него, е правото на частна собственост върху ресурси и средства за производство на стоки (блага). Частната собственост автоматически превръща своите притежатели в собственици и на създадените от обществото за обществото блага, само защото те са произведени от "техни" ресурси, в "техните" предприятия, т.е. от тяхната частна собственост (!?).
Двете основни класи на капитализма, разделени според притежанието на частна собственост, както вече се спомена, са:
1. Капиталисти - господстваща класа на частните собственици, която владее всичко необходимо за производството на блага за обществото. Нейната структура се състои от банкери, притежаващи капиталите, индустриалци, притежаващи ресурсите и средствата за производство и търговци, притежателите на стоките за пазара.
2. Пролетариат - подчинената класа на хората на наемния труд, която не притежава нищо друго, освен работната си сила, квалификация и лично имущество.
Притиснат от необходимостта да преживява, пролетариатът няма друга алтернатива за своето препитание, освен да продава труда си на частните собственици и да им произвежда стоки дори срещу минимално заплащане, само и само да задоволи екзистенциалните си нужди.
Притежанието на частна собственост, превръща капиталиста, освен в собственик на благата и в работодател на пролетариата, т.е. във върховен притежател и разпоредител с основното благо в обществото - "трудът", единственият източник за прехрана в съвременния свят. Без труд няма пари, няма храна, няма и всичко останало, което се нарича живот. По този начин частната собственост прави капиталиста в крайна сметка господар и на живота на хората на наемния труд, който, според личния си интерес, може да ги наема или уволнява, т.е. да определя, кой от тях ще работи и живее и кой не.
Освен властта да разпределя труда в производството, частната собственост дава на капиталиста и правото да разпределя чрез парите (универсалното разменно средство) и произведените блага. Доходът за свое лично ползване господстващата класа сама си определя според притежаваната частна собственост и реализираната печалба. Но за останалата част от обществото тя го прави чрез заплатите на работниците и цените на стоките на пазара.  По този начин капиталистът определя както собственото си потребление, така и разпределението сред обществото на произведения брутен продукт. И този свръхважен процес, извършван по такъв субективен начин, не може да не е повлиян от човешката корист. Правото за разпределение дава: тотална власт на класата на капитала в икономиката. Но не само там.
Капиталистите от богатите страни ежедневно биват заливани от огромни пари от своите предприятия. Съвсем основателно възниква въпросът,  за какво са им нужни всичките тези пари, след като те притежават практически всичко, за което обикновеният човек дори не може и да мечтае. Парите, обаче, означават за капиталиста нещо повече само от материални блага, те са еквивалент на властта - на възможността да се управлява поведението на обществото, независимо от неговото желание или нежелание. С пари капиталистът може да купи власт за всичко и над всички - политическа, медийна, юридическа, военна и пр.. Той определя политиците и управлението на цели държави, на целия свят. Парите позволяват силовия диктат на властта от миналите епохи да бъде заменен с по-коварната и жестока "демократична" хватка на диктатурата на парите, при която всекиму е позволено всичко, стига да има пари да си го купи(!?). И тази лицемерна представа за демократичността на капитализма непрекъснато се внушава на обществото от манипулативната фабрика за илюзии. Гьобелс беше казал, че всяка лъжа, повторена хиляда пъти се превръща в истина.
Достатъчно дългия исторически перод на развитие на капитализма позволява категорично да се направят и други важни изводи за неговите възможности. Частната разпокъсаност на икономиката и разхождащите се интереси на нейните собственици я правят много по-трудно управляема в интерес на цялото общество, по-недостъпна за контрол от негова страна и почти некоригируема в сравнение с държавно-плановото стопанство на социализма. Тази особеност се проявява най-отчетливо по време на кризи. Поради това някои учени с право наричат  капитализма макроикономически анархизъм. Опитите за неговото регулиране чрез различни стимули и санкции от страна на държавата се оказват недостатъчно ефективни, което се потвърждава и от рецесиите,  които периодически връхлитат човечеството.
Основният закон на капитализма гласи: мотивационната сила за активността на частните икономически субекти е техният неудържим стремеж към максимално голяма и бърза печалба.
Тази банална на пръв поглед дефиниция е толкова фундаментална, че обяснява всичко, което се случва в пазарната икономика и позволява с право тя да бъде наречена  още "икономика за печалба". А от това означава още много неща!
Собствените предприятия на частния собственик не са за него заводи за стоки, а фабрики за пари. В тях той вкарва като финансова суровина заети от банката кредити (пари) "П", превърта ги през производствения цикъл до стоки "С" със новосъздадената от труда на работниците добавена стойност, за да ги трансформира обратно на пазара отново в пари "П`", увеличени с печалбата П. В този кръговрат капиталът "П" и "П`"не представлява нищо друго, освен финансова суровина, банките са складове за нея, а стоките "С" са междинният продукт, който обществото трябва да изработи и след това да обърне на пазара обратно в пари "П`", но увеличени с добавената нова стойност  "П". Това е класическата формула на Маркс за експлоатацията: П - С - П` и е нагледна илюстрация за феномена "производство на пари от пари". Новосъздадените пари П = П` - П  в този процес са резултат от труда на работниците, които  от суровини без потребителска стойност изработват стоки, годни за потребление. И точно тук идеолозите на капитализма правят голямата измама - цялото това производство на блага според тях не е дело на обществото, а на капиталистическата класа и то само защото се извършва с "нейни" капитали, "нейни" суровини, в "нейните" предприятия и затова тя има пълното право да счита и произведените блага за своя собственост. Тази странна логика би дала възможност на лизинговите фирми, да претендират за собственост и върху произведената продукция, защото е тя е създадена с нейни производствени съоръжения.  А обществото няма право да претендира за собственост върху продукта, който е създало, защото неговия труд е обезвъзмезден с договорената заплата. Важният момент, които се премълчава  в това наивно обяснение за законността на експлоатацията е, че така изплатената заплата за участие във всеобщия производствен процес далеко не е равна на създадената от труда на работниците нова стойност, а представлява по-скоро само частично плащане за възстановяване на работната им сила за продължаване на трудовата им дейност. Възражението на собствениците е, че размерът на заплатата е резултат на доброволно съгласие за сключен трудов договор. Но тъкмо за тази измамна "доброволност" ще стане дума малко по-нататък.
Вторият голям въпрос, който възниква във връзка с легитимирането на експлоатацията, касае законността на притежаваната частна собственост, на която се позовават защитниците на системата. Той гласи:  възможно ли е физическо лице с личен труд и средства да се сдобие с такава огромна собственост, каквато представляват неговите предприятия, която да му позволи да се счита за законен собственик и на произведените в тях, но от обществото, блага. Естествено, че в този заплетен правен проблем платените юристи на системата биха намерили удобно за нея решение, но при капитализма е така - всичко е на ръба на закона и се легитимира чрез юридически еквилибристики, особено и най-вече при финансово-спекулативните сделки на виртуалната икономика.
Действието на основния закон на системата за максимизиране на печалбата се реализира главно по два начина:
- чрез минимизиране разходите за производство, което включва между другото минимизиране и на заплатите и на броя на наетите работници и
- чрез максимизиране на цените на стоките на пазара.
И в двата случая, както работната заплата (т.е. цената на труда) така и цената на стоките, според пазарната теория на капитализма се формират на основата на "доброволно" договаряне според търсенето и предлагането на работа (в производството), или на стоки (на пазара). Завоалираният смисъл на тайнствената "доброволност" в ценообразуването според "търсенето и предлагането" е скрит в наличието на косвената принуда, на която е изложена нуждаещата се от блага търсеща страна и от монополната позиция на предлагащия благата техен собственик.
Нагледен пример, как функционира механизма на косвената принуда, ни дава пазарът на лекарства, където болните, за да осигурят лечението си, да си спестят страданията и да спасят живота си, се лишават от всичко, само и само за да могат да платят на фармаконцерните "доброволно" тяхната цена за лекарствата, колкото и висока да е тя. Гаранция за излекуване няма, но агонията им със сигурност ще бъде удължена. Не е ли по-хуманна в такива случаи социалната евтаназия на държавни разноски, отколкото "евтаназията на порции" на собствена сметка.

5. Що е експлоатаци и печалба. Легализиране на присвояването

Подобни икономически взаимоотношения в капиталистическото общество, при които на основата на скрита принуда, се извършват "доброволни" сделки за неравностойна размяна на равни стойности се наричат "експлоатация".
Съвременната дефиниция за експлоатацията гласи: всяка сделка за неравностойна размяна на равни стойности, извършваща се под натиска на индиректна (скрита) принуда, е експлоатация.
Разликата от неравностойната размяна на равните стойности е точно равна на печалбата (респ. на загубата) от размяната. Печалбата следователно е мяра за експлоатацията. В този смисъл двете понятия са еквивалентни - едното обозначава явлението, а другото - неговата величина, изразена в парични единици.
Очевидно, потенциална възможност за експлоатация съществува при всяка една сделка, стига да е налице само "доброволно" съгласие за осъществяването й като неравностойната размяна,чрез  натиск от скрита (косвена) принуда върху губещата страна.
Каква е същността на косвената принуда при капитализма? Най-напред тя е ненасилствена (в противен случай би била криминално деяние). След това тя е резултат от частното притежание от капиталистическата класа на всички видове блага, от които обществото се нуждае: труд, храна, вода, енергия, жилище, финансови средства, лекарства, ноу-хау, машини, информация, пазари, всякакъв род природни ресурси и т.н.. Когато едната от договарящите се при сделката  страни (физическо лице, класа, държава, общество) се намира под натиска на подобни непреодолими нужди, а другата (класата на частните собственици, работодателите, търговците, банките) монополно държи в ръцете си като своя собственост всички онези блага, с които тези нужди могат да бъдат удовлетворени, тогава и дума не може да става за доброволност на неравностойната размяна. Правилното определение за случая е "изнуда", а когато се касае за екзистенциални потребности, най-точното название е "рекет". Така че прословутата "доброволност" на експлоатацията, която се използва като юридически аргумент за нейното легитимиране представлява само заблуда за онази част от обществото, която се задоволява с лесни за умствена консумация готово сдъвкани обяснения.
Експлоатацията, в смисъла на горната дефиниция представлява узаконено ограбване; то следователно е онзи "тайнствен" източник на забогатяване на капиталистическата класа, което често се обяснява на наивната публика с трудолюбието, амбициозността, инициативността и находчивостта на капиталиста. Премълчава се, че тези качества могат да бъдат източник само на замогване, но никога на забогатяване.  Богатство чрез труд е илюзия, то е възможно единствено чрез присвояване на чужди стойности.
В класическия си вариант експлоатацията при капитализма се извършва и при двете основни дейности в обществото:
1. При производството на блага - чрез недоплащане стойността на труда на наемните работници
2. На пазара чрез надплащане на стойността на стоките от купувачите. Пазарната експлоатация е известна още под названието спекула. Тя засяга всички членове на обществото, включително и неработещите - пенсионери, учащи се, безработни, дори и капиталистите - всички те надплащат закупените стоки.
Експлоатацията чрез търговия (т.е. чрез спекула) може да се извършва с всичко, което се разменя, купува и продава. Това създава измамното впечатление, че капиталистите верижно се експлоатират един друг, след като си продават (с печалба) необходимите им за производството полуфабрикати, суровини, енергия, услуги, финансови кредити и пр. В действителност, обаче, всеки производител прехвърля загубата  от покупката си върху продажната цена за следващия купувач по веригата. По този начин никой от тях не губи - те не се експлоатират един други. Сумарната загуба от "верижната" експлоатация се плаща единствено  на края на веригата от последния потребител, т.е. от обществото, което купува и консумира стоката, без да я продава. Така че истински експлоатирани са само крайните потребители, а верижната "експлоатация" представлява само преразпределение на получената печалба по веригата на стоката от търговеца до банкера.

6. Криминалната същност на капитализма

Независимо от официално обявената "законност" на експлоатацията, капитализмът, според генезиса на капитала си е престъпна система. Този факт, макар и индиректно, се признава и от самите капиталисти, ако бъдат запитани за произхода на първия им милион. Пряк отговор няма да получим, защото произходът му по правило е криминален. Самият Рокфелер многозначително е заявил: "Не ме питайте за първия ми милион. За следващите мога да ви дам отчет до последния цент." Затова присвояването на първия милион йезуитски се нарича "първоначално натрупване на капитала".
Криминогенният характер на забогатяването при капитализма не приключва обаче само с първия милион, защото и следващите са плод на ограбване, макар вече декриминализирано от законодатилството като експлоатация. По същество, както се каза, експлоатацията е пак присвояване на чужди стойности чрез неравностойна размяна, но "узаконено" от класовата държава на основание на "доброволността" на извършената сделка.
Но и казаното до тук не изчерпва напълно престъпния и аморален характер на капитализма, защото много често неговият бизнес си служи директно и с криминални прийоми на границата или дори извън границата на собствените му закони. "Сивата" икономика, корупцията, митническите измами, укриването на данъци, занижаване на пенсионните и здравни осигуровки и още много други обичайни далавери на "честния частник" в името на печалбата са отново за сметка на  обществото. Ето защо съвсем не е за очудване, че интимният свят на частния бизнес официално е скрит от погледа на обществеността зад непроницаемата завеса на фирмената, банкова и търговска тайна. Никой, освен собственикът и най-близкото му обкръжение, няма право да знае, колко и как той печели своето богатство. Затова в трезорите на световните "перални за пари" в Швейцария, на Каймановите острови и другаде се крият много повече престъпления, отколкото в криминалните архиви на която и да е държава. Цялата тази притворна игра превръща гръмките претенции на апологетите на капитализма за прозрачност, морал,  законност, права на човека, свобода, демокрация  и прочие в противна демагогия, на която, за съжаление, винаги се намират наивници да вярват.

7. Глобализиране на капитализма и на екплоатацията

С глобализирането на международните икономическите връзки се наблюдава глобализиране и на капиталистическите междудържавни взаимоотношения в световен мащаб. Подобно на обществото и човечеството днес се разделя на малък брой много богати и голям брой много бедни страни, а експлоатацията "на класа от класа" се видоизменя до ниво "на държави от държави". Формират се глобални класи - държави-капиталисти, глобални работодатели  и "държави - пролетариат" (т.нар. световна периферия). Формират  се също тъй и държави - тип "средна класа" и "работническа аристокрация". Сравнението между капитализма в обществото и капитализма в глобализирания свят може да продължи, но и това е достатъчно, за да се илюстрира същността на развиващия се процес.
Генезисът на глобалния капитализъм е също тъй престъпен, както и "първият милион" на повечето капиталисти. Коренът на неговото богатство е заровен в кървавата история на колониалното робство на бедните народи (особено тежък случай тук е историята на робството в САЩ).
Кервани от кораби, натоварени с "колониални стоки" повече от столетие са пренасяли богатства и работна ръка към метрополиите и са представлявали онзи източник и стимул за тяхното развитие, който ги е направил днес световни хегемони и е създъл тяхния завиден и примамлив стандарт на живота.
Сега подобна колониална практика е неприемлива и е заменена със много по-изгодния и по-коварния начин на селективно реколониализиране с помоща на финансови средства. Това става чрез подборно изкупуване на най-доброто от ресурсиите, промишлеността, работната сила и специалистите на Втория и Третия свят, които след това се използват за евтино производство на суперстоки и за повторна експлоатация на техните родни страни чрез реимпорт към вътрешния им пазар. По този начин неукрепналата тяхна промишленост се обезкървява от изтичането на материални и човешки  ресурси и изложена след това на конкуренцията на вносните стоки не издържа и загива. С това загиват и илюзорните надежди на Третия свят за догонващо развитие.
Най-голямото ограбване на развиващите се страни от клуба на богатите индустриални държави е "отнемането на квалифицирани кадри", т. нар. Brain Drain (изтичане на мозъци). Даровити млади хора се насърчават да учат в западни висши учебни заведения (често и на собствена сметка), подготвят се за интегриране в тяхната икономика и след завършване се поощряват с всевъзможни облегчения да емигрират на Запад, където остават да работят  и да увеличават брутния продукт на богатите страни, подобрявайки възрастовия и квалификационен състав на населението им. И всички ползи от подобна глобална кадрова политика за приемната страна са в загуба за тяхната родина, която освен че плаща обучението им в чуждите ниститути се лишава и от тяхната помощ в усилията си да реализира стопанско развитие. Такива случаи на изтичане на мозъци са милиони, което дава представа за мащабите на финансовите загуби за Втория и Третия свят, ако се има пред вид, че средните разходи за отглеждането и квалификацията на един специалист са около 250 000 долара. В същия момент свободното движение на неквалифицираната работна ръка към западните страни безапелационно се ограничава. Но друга политика от страна на едрия капитал не може и да се очаква. За него печалбата е над всичко и място за солидарност, равен шанс и прочие сантименти  няма.

8. Виртуалната икономика, казинокапитализм и "идеалната" печалба

Виртуалната икономика представлява финансово-спекулативна дейност, която дава възможност за експлоатиране на едро на цели държави от транснационалния капитал и за реализиране на много по-големи и бързи печалби от класическата експлоатация с производството на стоки, при това без свързаните с производството неприятни проблеми. Това спекулативно, високо "интелектуално" творение за глобално ограбване бе създадено от космополитния капитал специално за реколониализирането на света с финансови средства.
За да си осигури достъп до всички икономики на планетата, клубът на богатите индустриални държави трябваше предварително да направи за целта две други, изключително важни стъпки: 
- да наложи нов световен икономически ред за свободен трансфер на стоки и капитали без митнически, гранични и други протекционистични затруднения, и
- да свърже световните банки и фондови борси в единна компютеризирана мрежа, позволяваща мигновенни финансови транзакции до всяка точка на земното кълбо.
С тези промени планетата бе превърната  в глобално казино, където има възможност да се играе суперхазарт с огромни капитали и се реализират астрономически печалби, без да се произвежда нищо. Този финансов абсурд донесе и другото име на виртуалната икономика - казинокапитализъм - система за хазартно ограбване на света. В момента във виртуалната икономика се въртят огромни финансови средства, многократно превишаващи средствата, ангажирани в реалната икономика за производството на стоки. Това означава, че тяхният трансфер е кух, спекулативен балон, без реална стойност.
Печалбите от мнимата икономика, обаче, са напълно реални. И тогава съвсем резонно възниква въпросът - от къде идват те? Както вече се загатна, мишената за ограбване на виртуалната икономика са работещите икономики по целия свят, например, на Индонезия, Аржентина, Мексико, Русия, и др., където се извършва производство и се създават реални стойности, които по спекулативен път може да им бъдат отнети.  В период на стопански подем там се вкарват от вън капитали под формата на кредити, валута, чуждестранни инвестиции, договори за публично-частно партньорство, за трансграничен лизинг и пр., които позволяват да се присвоява част от новосъздадените стойности. След като престанат да носят приемлива доходност, тези капитали се изтеглят обратно, оставяйки след себе си опустошена територия. Подробностите на този коварен механизъм за трансгранична експлоатация подробно са описани в множество научни публикации, които разкриват, как финансовият капитал е превърнат в чудовищна помпа за изсмукване на богатства от бедните към богатите страни. Повечето от споменатите по-горе държави дълго време след спекулативната атака не можаха да се съвземат от разрухата, в която бяха въвлечени. Затова пък богатият Запад продължава да живее в показен разкош, с който поддържа мита за предимствата на своя обществен строй. Действително, като система за ограбване капитализмът има определени "достойнства", но за съжаление те не са по възможностите на всеки. Всеобщ просперитет за всички по този модел е абсолютно невъзможен. Все пак някои трябва да работи, за да има кой да бъде експлоатиран.
Виртуалната икономика внeсe във вечната игра за печалба нова тръпка. Тя е нещо повече от ежедневното "правене на пари" - тя е "интелектуален" бизнес,  който не се занимава със скучното реално производство, а е амалгама между "интелект" и хазарт, която се предлага в глобалното казино. Там се разиграват сложни до умопомрачение спекулативни схеми и се печелят съвсем "чисто" огромни суми, без да се произвежда нищо. Заради този факт виртуалната икономика бе наречена още икономика на "идеалната" печалба. При нейната реализиция не се преминава през създаването на нови стойности по класическата формула на Маркс: П - С - П`, а пътят й е съкратен до възможния минимум П - П`, т.е. от пари се правят директно пари с печалба. Това вече е върхът на паразитивизма, възможен само при капитализма, където основната стопанска цел не е производството на стоки, а реализирането на печалба, независимо по какъв начин, мним или реален.
Безграничната алчност на виртуалната икономика в случая с кредитните спекулации доведе света и до апокалипсиса на настоящата световна криза, която съсипа съществуването на милиони хора по земята. Какво повече трябва да стане, за да може хората и с най-увредено съзнание да проумеят, че капитализмът е не само вредна, но и опасна за човечеството система, която е безполезно само безкрайно да се критикува, която трябва категорично да бъде отхвърлена?

9. За кого работи частната икономика?

Системата на капитализма разделя обществото на две съсловия - бедни и богати, които се обслужват от икономиката по различен начин. Завладяващата игра на "make money" ("правене на пари") превръща капиталиста в социално нечуствителена личност, която не се вълнува от потребностите на социално слабите слоеве от обществото, щом те не са в състояние да плащат необходимата за печалбата му цена. А това означава, че капиталистическата икономика работи не за цялото общество, а само за платежоспособната и богата негова част. Само по този начин може да си обясним, защо най-печелившият бизнес, този за лекарствата, не създава медикаменти за лечими болести, покосяващи живота на милиони хора в Черна Африка, а в същото време разработва нови и прескъпи козметични препарати за богатите прослойки, превръщайки аптеките в дрогерии.
Тази специфична ориентация на капиталистическата икономика се проявява по различен начин в богатите и в бедните страни.
В бедните страни социалната диференциация е ясно изразена и производството и вноса на луксозни стоки обслужват предимно тънката прослойка на местния елит, който има възможност да плаща цената им. Социалната функция на икономиката там е силно подтисната и когато това засегне жизнено важните сфери - вода, храна, енергия, лекарства и пр., възниква социално недоволство и взривоопасни конфликти, на каквито днес сме свидетели в много страни по света.
В богатите индустриални държави взаимоотношенията между стопанските субекти и платежоспособна клиентела са съвсем други. Там населението в общи линии е задоволено със стоки, пазарът е преситен и често стагнира. Капиталистическата икономика, обаче, не може да си позволи да спре да работи и продава, защото това означава  да спре и да печели. Затова тя търси изход от стагнацията в създаването на все по-нови и по-луксозни продукти за удоволствие и с натрапчива реклама изкуствено провокира в населението "псевдонужди" от тях. По такъв начин западното общество днес се оказва дълбоко заразено с вируса на консумативизма, на "shopping"-манията  - "болестта да се пазарува" не от нужда, а от алчност и за удоволствие. Този разточителен начин на живот и свързаното с него ненужно производство на скъпи стоки, представляват излишно прахосване на природни ресурси, по-необходими за други нужди, на други места по света.
Консумативният начин на живот е пагубен и за природата, която и без това е доведена до границата на екологичния си колапс. Ето защо, прословутият западен стандарт на живота, с който толкова много се спекулираше по време на Студената война, представлява не само пропаганден приом, но също така и вредна за човечеството химера за невъзможна от екологична гледна точка илюзорна цел. За да се запази съществуването на природата, респ. на човешкото общество, е необходимо тъкмо обратното - богатите страни час по-скоро да се откажат и от своя разточителен стандарт на живота преди екосистемата на Земята да е рухнала невъзвратимо.

10. Интересите на капиталистическата класа и на обществото

Интересите на собствениците на капиталистическата икономика и тези на обществото са коренно различни. Това заключение е директно следствие от основния закон на капитализма - икономическите му субекти преследват максимална печалба, а обществото се нуждае от задоволяване на своите нужди. Производството на стоки за капиталиста, следователно, не е дейност, насочена към задоволяване на потребности, а е начин за тяхното използването за реализацията на лична печалба. Това означава, че предприятията на частния собственик за него не са заводи за стоки, а фабрики за производство на пари от пари. В тях той вкарва като суровина пари от банката, трудът на обществото ги превръща в стоки с добавена стойност, след което собственикът ги продава обратно на обществото, но за повече пари от вложените в началото. Печалбата, която той си присвоява е създадена от труда на наемните му работници.
Затова не е възможно капиталистът да експлоатира (т.е. да ограбва) обществото и в същото време интересите им да съвпадат.  Социалният мир при такива класови взаимоотношения може да съществува само ако:
- обществото е достатъчно задоволено и до такава степен манипулативно обработено, че не усеща и не се интересува дали и с колко го ограбват;
- експлоатацията да е толкова умело заплетена в многоходови финасово-спекулативни операции (както при виртуалната икономика), че обществото не е в състояние да  я разкрие, нито да желае да се затруднява да прави това.
Тук разобличаващата роля на лявомислещите интелектуалци-икономисти е много голяма, но най-често съвестта им е толкова богато купена, че те избягват да проявяват подобен идеализъм
Когато, обаче, обществото е много обедняло и търпи непоносими лишения, тогава без много разсъждения и теоретизиране, то интуитивно усеща, че го ограбват. Социалното напрежение между него и класата на частните собственици се повишава и прераства в революционно напрежение. В такива случай е достатъчно да има подходяща политическа сила, която да е подготвена да оглави недоволството и да посочи виновника за бедственото положение. Тогава избухва революция. Такива ситуации се създадоха след двете световни войни в Европа. Но днес капиталът е толкова мощен, че е в състояние да предотвратява подобно развитие, да купува политически партии, лидери и идеолози. Събитията остават в такива случаи в ръцете на историческата случайност, на хаотичните улични ексцесиии без ясна цел и кауза. Днес на света липсват титани от ранга на онези, които направиха Октомврийската революция.

11. Алтернативата - унитарното гражданско общество на социализма

Социализмът, съществуващ до преди 20 години в Източна Европа, безспорно е по-интелигентният, по-управляемият модел за организация на обществото, който не е случаен резултат от хаотичната историческа еволюция след животинската джунгла, а е разумно разработена безкласова социално-икономическа конструкция за устройство на обществото в интерес на всички негови членове.
Социалистическата система се основава на държавно-планова икономика за производството на блага и справедливото им разпределение между всички слоеве на обществото. При социализма природните ресурси и средствата  за производство, за разлика от капитализма, принадлежат не на отделни личности, а на цялото общество в лицето на държавата, общините и трудовите кооперативи. Създадените блага се разпределят не според притежаваната частна собственост (за капиталистите) или според "доброволно" договореното заплащане (за наемните работници), а съгласно справедливите принципи за трудовия доход, според количеството и качеството на вложения от всеки труд за изработване на общите блага.
Отмяната на правото на частна собственост премахва капиталистическата класа и експлоатацията. По тази причина още от първия ден след появявата на социализма през 1917 г. срещу него агресивно се изправи алиансът на международния капитал, оглавяван първоначално от бившите колониални империи - Англия и Франция, впоследствие - от фашистка Германия, а днес, от световния хегемон - Съединените щати.
Очевидните недъзи на капитализма превърнаха опита от миналия век за неговата замяна с по-хуманно и социално по-справедливо общество в основно събитие на столетието. За съжаление този уникален експеримент на човечеството, не успя да устои на допуснатите при неговото изпълнение грешки, на атаките на първичните инстинкти на корист и егоизъм в част от членовете на обществото и неговите управляващи и най-накрая след предателство от върха той беше провален. И въпреки всичко, според думите на големият австрийски писател, Стефан Цвайг: "Една добра идея, дори и лошо осъществена, не е опровергана. Тя е само отложена."
Като система за обществено устройство, бъдещият социализъм  принципно не се различава от познатия до 1989 г. модел, естествено, изчистен от допуснатите грешки, деформации и извращения. Главната му особеност, както вече се спомена, се състои в държавно-плановата организация на производството и в социално-справедливото разпределение на произведените за обществото блага.
Въпреки че икономиката на социализма е изградена на публична (държавна, общинска и кооперативна) собственост  върху ресурсите и средства за производство на блага, при него ще се допуска и частна собственост за някои неструктуроопределящи по-дребни производства и услуги, които в своето многообразие и количество е невъзможно да бъдат обхванати от държавата.
Трябва да отбележим, че, за съжаление, именно тази паралелна частна икономика, ако бъде изпусната от контрол, представлява главната опасност за здравето на социалистическото общество,. Заради користта  и егоизмът у хората, тя има склонността да се разраства, да метастазира и да поражда стремеж към забогатяване чрез експлоатация. Подобно на рак частниците разяждат обществената икономика чрез присвояване и отклонение на материали, инструменти, работно време, използване на държавно оборудване  за частни поръчки и пр.  На тяхна основа ще се развива нехарактерна за социализма социална диференциация, корупция сред  висши държавни чиновници и управленци, която може да зарази и широките слоеве от обществото, да дискредитира идеята за социална справедливост и вярата във възможността за постигане на по-голямо общо благополучие посредством синергизма на колектива. Точно "сивата, частна икономика" бе една от главните причини за загниването на "реалния социализъм", тя създаде най-големите му проблеми и го лиши от доверието на народните маси по време на контрареволюцията 1989 г. Не случайно и капитализмът, независимо че е официално изграден на основата на користта и егоизма, сериозно страда от "сивата икономика" и корупцията. Какво остава тогава за социализма, който категорично е против тях?. Проблемът е, как той да бъде опазен от тяхното разрушително действие. Това е огромна, все още нерешена от учените задача, сравнима по сложност с борбата на медиците против рака. Идеално решение за сега може още да няма, то може да не е и всеобхватно, но с течение на времето ще се подобрява, докато достигне достатъчна за практиката ефективност. Във всеки случай, обаче, частен сектор при социалистическата икономика ще съществува и ще работи, но под контрола на обществото, в негова полза и в никакъв случай в негова вреда.
Основният закон на социалистическата икономика е максимално задоволяване на екзистенциалните и социални потребности на цялото общество при екосъобразно потребление.
Очевидно, така формулирана, задачата на социалистическата икономика е неизмеримо по-трудна от задачата на капитализма, която се изчерпва с гарантиране на печалбата за частния собственик, работейки при това предимно за богатата част от обществото. Тази разлика в сложността на двете задачи изисква ръководителите на социалистиическата икономика да бъдат изключително активни, образовани и морално чисти хора, а тяхната дейност да бъде контролирана, коригирана и оценявана от широк обществен "надзорен съвет".
Експлоатацията при социализма практически е премахната. Онази част от труда на работниците, която не им се заплаща напълно, както и търговската печалба от пазара, ще отиват не в джоба на капиталиста, а в бюджета на държавата, в полза на социума. При социализма икономика и държава са едно, печели ли икономиката, печели цялото общество, а не отделният собственик.
Основните задачи, които ежедневно трябва да изпълнява социалистическото общество, както се каза, са същите както и при капитализма -  производство и разпределение на необходимите блага.  При социализмът, обаче, тяхното решение е поставено на друга плоскост - на основата на хуманнизма и справедливостта.
Хуманизмът означава, че всеки член на обществото ще има конституционно гарантирано право на живот, което означава право на труд, на доходи, т.е. на потребление на жизнено ...

Книгата "Общество и капитализъм" от Любен Аладжов може да бъде намерена на тел. 02-986-28-11