Постинг
14.04.2011 11:44 -
Ще плащаме десетки милиони на поредния консултант по АЕЦ "Белене"
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 2190 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2011 17:05
Прочетен: 2190 Коментари: 3 Гласове:
9
Последна промяна: 12.07.2011 17:05
Иван Аладжов /
Пaк ли пари за нищо?
От два дни ме занимава мисълта, че ще има пореден нов, външен консултант за АЕЦ "Белене". За своята дейност се очертава той да дръпне от опърпаната ни държавица няколко десетки милиона. Този път това е британската банка Hongkong and Shanghai Banking Corporation (HSBC). Тя бе наета като референт на кабинета по проекта през ноември 2010 г. Официалната й задача е да дава безценни съвети дали и за колко пари да се реализира евентуалният строеж на бъдещата ни атомна централа. Както и да изготви финансов модел за това и да привлече нови акционери в проектната компания, която ще строи и експлоатира АЕЦ-а.
Предвидено е този консултант първоначално да получи над 2 милиона евро, така да се каже за загрявка, за да докаже на правителството стопанския ефект на централата. И ако банката убеди кабинета, че проектът за нова АЕЦ у нас е икономически обоснован, НSBC ще получи още 0,95% от крайната цена, на която ще се построи централата.
Но тук за наблюдаващите трябва веднага да светне червената лампичка. Защото неминуемо се налагат няколко тревожни въпроса. Първият е, защо се наема външен консултант за това, при положение че ние имаме финансисти и атомни експерти, които също биха могли да изчислят рентабилността на такъв един проект.
Другият още по-съществен въпрос е дали при този модел на разплащане с консултанта - фиксирана първоначална цена плюс една голяма част, зависеща от крайната стойност на проекта, на него не му се дава карт бланш да търси решения на поставената задача, които да са по-скъпи от необходимото. Понеже колкото повече струва атомната централа, толкова по-високо възнаграждение ще прибере съветващият. При тази схема на разплащане банката консултант дори въобще не е заинтересована да каже, че проектът е неизгоден за България, ако наистина е така. Защото би пропуснала последващия, вече сериозен хонорар.
На този етап още не е определена окончателната цена на АЕЦ "Белене". Известно е обаче, че тя ще варира от 5 млрд. евро, за колкото настоява българското правителство, до 6,3 млрд. евро, колкото иска руският изпълнител на проекта - държавният концерн "Росатом". А имаше и изразени съмнения, че строежът може да излезе дори доста по-скъп. Но дори да се придържаме към горните две цифри, става въпрос за солидни хонорари. Защото 0,95% от тези огромни суми прави от 47,5 до близо 60 млн. евро. Колкото е бюджетът на родната БАН за две години. Това съвсем не е малко пари за страната ни, а и дори за банка като HSBC, която е един от най-големите финансови институти в света с годишна печалба за милиарди. Че нали богатството на големите се постига именно така - оттук няколко милиона, оттам още няколко десетки милиона и т.н. А бедните затова си остават вечно бедни, защото ги прекарват да плащат за щяло и нещяло.
И третият въпрос, който възниква, е - какъв е този интелектуален капацитет, който трябва да бъде активизиран в британската банка, който да оправдае тези огромни разходи? И колко хиляди компетентни български професори биха могли да се произнесат със свои експертизи по случая за много по-малко от тези около 115 млн. лв., които ще ни струват тези безценни иностранни съвети.
Или тук просто става въпрос за поредната сума, която трябва да бъде смъкната от гърба на изнемогващия вече българин.
Пaк ли пари за нищо?
От два дни ме занимава мисълта, че ще има пореден нов, външен консултант за АЕЦ "Белене". За своята дейност се очертава той да дръпне от опърпаната ни държавица няколко десетки милиона. Този път това е британската банка Hongkong and Shanghai Banking Corporation (HSBC). Тя бе наета като референт на кабинета по проекта през ноември 2010 г. Официалната й задача е да дава безценни съвети дали и за колко пари да се реализира евентуалният строеж на бъдещата ни атомна централа. Както и да изготви финансов модел за това и да привлече нови акционери в проектната компания, която ще строи и експлоатира АЕЦ-а.
Предвидено е този консултант първоначално да получи над 2 милиона евро, така да се каже за загрявка, за да докаже на правителството стопанския ефект на централата. И ако банката убеди кабинета, че проектът за нова АЕЦ у нас е икономически обоснован, НSBC ще получи още 0,95% от крайната цена, на която ще се построи централата.
Но тук за наблюдаващите трябва веднага да светне червената лампичка. Защото неминуемо се налагат няколко тревожни въпроса. Първият е, защо се наема външен консултант за това, при положение че ние имаме финансисти и атомни експерти, които също биха могли да изчислят рентабилността на такъв един проект.
Другият още по-съществен въпрос е дали при този модел на разплащане с консултанта - фиксирана първоначална цена плюс една голяма част, зависеща от крайната стойност на проекта, на него не му се дава карт бланш да търси решения на поставената задача, които да са по-скъпи от необходимото. Понеже колкото повече струва атомната централа, толкова по-високо възнаграждение ще прибере съветващият. При тази схема на разплащане банката консултант дори въобще не е заинтересована да каже, че проектът е неизгоден за България, ако наистина е така. Защото би пропуснала последващия, вече сериозен хонорар.
На този етап още не е определена окончателната цена на АЕЦ "Белене". Известно е обаче, че тя ще варира от 5 млрд. евро, за колкото настоява българското правителство, до 6,3 млрд. евро, колкото иска руският изпълнител на проекта - държавният концерн "Росатом". А имаше и изразени съмнения, че строежът може да излезе дори доста по-скъп. Но дори да се придържаме към горните две цифри, става въпрос за солидни хонорари. Защото 0,95% от тези огромни суми прави от 47,5 до близо 60 млн. евро. Колкото е бюджетът на родната БАН за две години. Това съвсем не е малко пари за страната ни, а и дори за банка като HSBC, която е един от най-големите финансови институти в света с годишна печалба за милиарди. Че нали богатството на големите се постига именно така - оттук няколко милиона, оттам още няколко десетки милиона и т.н. А бедните затова си остават вечно бедни, защото ги прекарват да плащат за щяло и нещяло.
И третият въпрос, който възниква, е - какъв е този интелектуален капацитет, който трябва да бъде активизиран в британската банка, който да оправдае тези огромни разходи? И колко хиляди компетентни български професори биха могли да се произнесат със свои експертизи по случая за много по-малко от тези около 115 млн. лв., които ще ни струват тези безценни иностранни съвети.
Или тук просто става въпрос за поредната сума, която трябва да бъде смъкната от гърба на изнемогващия вече българин.
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
