свобода  или  капитализъм ?

Авторката на книгата е заместник-председател на немската партия "Левицата" и е известна в Германия като "Красивото лице на социализма". Самото име на книгата е програмно и провокативно - във Федералната република често се използва лозунга "Свобода вместо социализъм". Сара Вагенкнехт убедително доказва, че реалният капитализъм днес означава отнета свобода поне на тази част от обществото, която живее от труда на своите ръце и глава. И напълно справедливо се повдига въпроса за бъдещето на "социално-пазарната икономика", ако тя действително трябва да отговаря на своето име, както бе замислена от своите създатели. Книгата е същевременно покана и за дискусия към всички онези, които смятат сегашния свят за не най-добрия, но и не отричат напълно пазарната икономика. По този начин Вагенкнeхт се стреми да привлече към темата вниманието на колкото е възможно по-широк кръг от читатели.

Авторката, предвид настоящите катастрофални реалности търси точна сметка за обещанията на обществото дадени навремето от бащите на социално-пазарната икономика Вилхелм Рьопке, Валтер Ойкен, Лудвиг Ерхард, та дори и от Фридрих фон Хайек. Партиите, които носят политическата отговорност за днешните обстоятелства, често се кичат с думи за ефективност, конкурентност и креативност, но отдавна са ги прeнесли в жертва пред олтара на глобалната финансова олигархия.

"Социално-пазарната икономика" си има своите фундаментални опори. Те включват принципа на социалната държава, отнемане на възможността за реализиране на икономическа власт, лична отговорност на икономическите субекти и наличието на смесена икономика. Държавата трябва да се намесва активно във всички сфери, където икономиката не може задоволително да се самоорганизира от действащите пазари и където частните монополи носят със себе си опасността от установяване на частна икономическа власт над политиката и държавата.

Либерализацията на вътрешния пазар на ЕС доведе до разводнен контрол над картелите и вкара европейското развитие в играта на финансовите гиганти на "руска рулетка".  Банките вместо да се грижат за осигуряването на кредити за реалната икономика се превърнаха в спирачки на инвестирането. И тъй като печалбата престана да се самореализира от динамиката на икономическия растеж, неолибералната концепция прехвърли социалното й бреме върху трудещите се, върху държавата и върху публичните осигурителни системи. Глобалното инвестиционно банкиране се монополизира от малък брой финансови гиганти, които творят и продават на първичния пазар онези ценни книжа, които след това се разпространяват като отрова по целия свят. Финансовата им власт над пазара гарантира сигурна печалба от тази виртуална дейност, без да се интересува за реалната обществена полза от нея

Чрез държавните спасителни пакети по време на кризата банките бяха освободени от дълговете, в които бяха затънали и те бяха прехвърлени на гърба на данъкоплатците. Създаден беше капитализъм, при който  високите печалби не са резултат от общополезна икономическа дейност, капитализъм с гарантирана печалба, но без истинска конкуренция и лична бизнесотговорност. Чрез приватизация и задлъжнялост  на предприятията се ликвидира и последната възможност за създаване на смесена икономика. А когато икономиката започне да прави политика, свободата и демокрацията умират. Ето защо, въпросът не се свежда само до икономическата ефективност и социалната справедливост на системата, но до създаване на условия и за свобода на личностната изява.

Лесни решения няма. Сара Вагенкнехт пледира за обхватна програма за опрощаване на дълговете, която трябва да включва одържавяването и на големите финансови концерни. Стабилността на финансовия сектор е всеобщо благо и ако определени икономически сфери с обществена значимост бъдат обявени за забранени за частно притежание, тогава отпада и задължението към тях за обезщетение при национализация. Авторката прави връзка в това отношение с отмяната на робството в Съединените щати - след приемане на  неговата забрана в конституцията на страната, обезщетенията за робовладелците бяха изрично премахнати.

Финансовият сектор трябва радикално да се свие и отново да започне да работи за обслужване на реалната икономика. Крупни предприятия от общонационално значение трябва да бъдат превърнати в публична собственост. Държавата съвсем не е лош мениджър, всичко зависи от системата икономически стимули, например, бонификация за изпълнение на обществените поръчки, вместо за  реализирана печалба. В това отношение полезно би било и неизплащането на дивиденди в държавните и публичните предприятия и тяхното задържане в предприятията. Крупните лични състояния могат да бъдат редуцирани чрез повишение на имуществените и наследствени данъци. Във всички сектори на икономиката трябва да се установи действаща конкуренция.

Изводът е: пазарно стопанство без капитализъм и социализъм без тотално централизирано планиране са възможни. Вагенкнехт се обявява за "творчески социализъм", който се дистанцира от тоталния централизъм в плановата икономика. Капитализмът днес е основната причина за липсата на свобода, демокрация и благоденствие в живота на хората. Затова политическото искане на нашето съвремие е: "Свобода вместо капитализъм".

Книгата на Сара Вагенкнехт е забележително произведение, написано ясно и аргументирано. С него тя се връща към старата социалистическа традиция, когато в реда на нещата бе централна в партийното ръководство политическа фигура да се изявява и теоретично и по този начин да излага на обществена оценка и да подлага на обществена дискусия и собствените си политически позиции. Социалистическата програматика и политика след краха на реалния социализъм не могат да бъдат продължени само с повторението на старите догми от преди 1989 г., нито със сервилното припяване на новите "победители в историята".

Много от тезите на книгата, които авторката предлага и защитава може да са дискусионни. Това се вижда и от предложеното на вниманието на читателя нейно интервю с в-к "Junge Welt". Дори някои от тях са направени преднамерено спорни, за да ангажират колкото е възможно по-широк кръг хора в обсъждането на бъдещия социализъм. На българския читател може да се стори дори, че част от изложените идеи са валидни само за условията на развитата и (все още) богата Германия или Западна Европа, но не и за нас тук, на Балканите и особенно в България. Но въпреки това книгата  на Сара Вагенкнехт е съществен принос в теоретичната обосновка на новата лява политика и новото социалистическо общество и заслужава да бъде внимателно прочетена. Тя има какво да ни каже.

По-долу предлагаме на българският читател превод на уводната част на книгата и интервюто на авторката с вестник "Junge Welt".

„свобода   вместо   капитализъм”

УВОД

Кой иска всъщност да живее днес още при капитализъм? Ако се вярва на резултатите от актуалните анкети, най-много едно малцинство. Резултатите от представително проучване на института за изследване на общественото мнение "EMNID" от август 2010 г. показват, че 88% от гражданите на Федералната република желаят "нов икономически ред", тъй като капитализмът не води нито към "социално равенство в обществото", нито към "опазване на околната среда" и "пестеливо използване на наличните ресурси". Подобни са и резултатите от допитване на университета в Йена от есента на 2010 г., според което 45% от запитаните и 52% от младите хора под 30 години са съгласни с твърдението, че "капитализмът ще погуби света".

И действително, за много хора днес съществува все по-малко основание да считат настоящия икономически строй за привлекателен или дори само за приемлив. Даже и по време на икономически подем няма вече сигурни работни места, откакто за нормално се счита и фирми в най-добро икономическо състояние да закриват хиляди работни места и да завишават печалбите си чрез увеличението на броя на наетите на непостоянен трудов договор работници. Никога до сега в Германия не е имало толкова много милионери и толкова много безплатни кухни и столови за бедни, пред които да се редят все повече отритнати и оставени на произвола хора. Между тях и много деца, на които това общество няма да даде никакъв шанс в живота. Никога до сега богатството на малцина и несигурността и страхът на мнозина за бъдещето не са били толкова големи.

Днешният капитализъм прави не само разликата между "горе" и "долу" в обществото толкова голяма, че да ужаси всеки човек с нормално социално чувство. Той разрушава - систематично, упорито и брутално дори и средното съсловие. Уредени, нормални работни отношения, които навремето даваха сигурност и перспектива в бъдещето, почти вече не съществуват за младите хора, които днес навлизат в трудовия живот. Повече от половината от новите работни места са повременни и все повече от  тях са толкова жалко платени, че не осигуряват нормален живот. Всеки, който е основал и развива  дребен бизнес, все по-често бива тласкан към банкрут от отказа на банките да го кредитират, независимо от това, дали безнесидеята му е добра или лоша.

Забравени са стремежите след тежките изпитания на голямата депресия на 30-те години, нацистката диктатура и Втората световна война, с които германското общество пое пътя на следвоенното развитие. "Благоденствие за всички" бе голямото обещание на Лудвиг Ерхард за социално-пазарното стопанство. Всеки човек трябваше да започне живота си с приблизително равен шанс и при болест и старост да бъде осигурен. Частната стопанска собственост, управлявана от пазара и конкуренцията и укротявана от държавата, трябваше да осигури нарастваща производителност и адаптиране  на икономиката към потребностите на обществото. Никога повече стопанската мощ не трябваше да нарастне толкова много, че да може политически да подкопава основите на демокрацията. Днес вече нищо не е останало от тези обещания. Социалните системи днес са политически разбити от могъщото лоби на икономиката. Добро обслужване при болест едва ли може да бъде получено в разделената на две класи здравна система. Осигурени старини могат да си гарантират също така само онези, които са достатъчно заможни, за да са си спестили "бели пари за черни дни".

Капитализмът не се провали само в социален аспект. Той претърпя  крах и в поставените си цели. В реалния икономически живот всички положителни идеи на пазарното стопанство са мъртви. Има още някъде свободни пазари и истинска конкуренция? Вместо това могъщи глобални играчи подчиняват навсякъде пазари и политика, диктуват условията си на своите доставчици и въобще не се интересуват, дали обществото е доволно от тях или не.

Няма световен бранш, който през последните десетилетия да е пораснал толкова много както финансовия сектор. Но вместо да се грижат за обслужването на икономиката с кредити, банките разиграват спекулативна "руска рулетка" със съдбата на милиони хора. И те правят всичко това съвсем спокойно, защото знаят, че ще се приземят успешно, ако изпаднат в беда, тъй както се приземиха меко при последната криза. А сметката за мекото приземяване ще плаща години наред нормалният дасъкоплатец, докато в същото време банкстерският елит (от: банкер+гангстер. - бел. прев.) отдавна е започнал следващата си партия покер в глобалното казино. Рискови ценни книжа, държавни облигации, нефт, царевица - всичко се използва за залог в неговите облози. Оптимистичните обещания на политиците от началото на кризата са забравени и захвърлени! Всички новоприети ограничения в правилата на финансовия хазарт са препрани с омекотител до неузнаваемост и пълна негодност от финансовите лобита. Неуморното блъфиране, залагане и надцакване продължава върху подозрително тътнещия финансов вулкан, за който всеки знае, че някога ще избухне и ще залее с унищожителна лава икономическия живот. Но не само големите банки са предупреждение за стопанската агония. Големите концерни също прокарват днес антиинвестиционна и враждебно настроена към обществото фирмена политика. Вместо високо качество, те преследват големина и пазарна доминация, вместо да инвестират, те играят "Монополи". Увеличават доходността си и от дребни икономии в икономическата ефективност. Със съкращаването на работни места се унищожават също специалистите, професионалистите и обслужването. Средства от които предприятието се нуждае за изследователска и развойна дейност се изсипват в спекулативни действия с ценни книжа, където се печели много, но и много се губи. Защо да се пести от печалбите, след като необходимите средства за изследователска дейност и инвестиции или за намаление на работното време, когато обстановката се влоши, могат да се получат от държавата като субсидии.

При това положение капитализмът престава да е вече система, която стимулира производителността, творчеството, иновативността и технологичния прогрес. В името на печалбата днес той пести от иновациите, препятства инвестициите и блокира необходимата защита на природата. Той пропилява икономически ресурси и насочва човешките творчески и изобретателски възможности в най-безумни финансови творения, които въпреки своята безполезност за обществото са най-високо доходни.

Личната отговорност на предприемачите към обществото, основният принцип на работещата икономика, вече почти навсякъде отсъства. Едно малцинство от богати си присвоява ползите и оставя загубите за останалото човечество. Когато богатството на горните 10 000 по време на кризисната 2009 година е нараствало по-бързо от всякога, а милиони трудещи се е трябвало да се примиряват с намаленията на своите заплати, когато общините изнемогват под тежестта на своите дългове, тогава не само нещо, а много нещо в тази държава е гнило.

Промените в климата чукат на вратата ни, но освен помпозни конференции с плахи обещания нищо съществено не се случва. Вместо да ускори напредъка във възобновяемите енергии, германското правителство смело се завива към задънената улица на атомната енергия. Също така безспирно продължава производството на нови коли със стари мотори и продажбата им по целия свят. Коректното плащане на данъци вече е "привилегия" само на хората с нормални или ниски доходи. Състоятелните личности и концерните отдавна са се дистанцирали от финансиране на разходите на обществото. Съответно на тези  тенденции, публичните институции също изпадат в състояние да не могат да изпълняват и елементарните си обществени ангажименти. Образователната система, която трябва да е основата на бъдещото ни благополучие, е болна и хронично недофинансирана. Броят на учениците, които напускат училище, без да могат правилно да четат и пишат и за които името "Фауст" на главния герой в едноименната творба на Гьоте предизвиква асоциация за поразяващия юмрук на известен босьор, нараства. (Faust = юмрук - бел. прев.). Към това се присъединяват и общинските театри, библиотеки и училища, които затварят врати и стават първи жертви на изтънелите местни бюджети.

Приватизационното и либерализиращо безумие очевидно влоши и дори преустанови обслужването на основни нужди на населението. Инвестиционните хиени купуват жилища и оставят къщите неизползвани, докато се разрушат. Ориентираните към положителни отчети германски железници пестят от  всичко и поддържат толкова немарливо релсовия път и влаковете, че и най-малките метеорологични смущения заплашват да се превърнат в съобщителен хаос. И за принадлежащата към ж.п. концерна градска железница в столицата Берлин, хаосът от две години вече е нормално състояние и това скоро няма да се промени. Пътят до най-близката пощенска станция се удължи, откакто престана да я има. Претоварени и лошо платени пощальони нямат вече време да доставят по-големи пакети и до третия етаж на къщите.

Световната криза се проточи. Непреодоляна и нерешена. Правителствата нямат друга спасителна идея, освен да си купят за много пари малка отсрочка във времето. И това бе направено, когато европейските държави закупиха от залитащите банки за билиони евро и долари отровните им ценни книжа и гнили кредити, чиито товар сега им тежи като воденичен камък на шията. Отсрочка беше закупена и когато икономиката се подхрани с кредити по антикризисните програми, но без да се посегне на най-важния проблем, задушаващ вътрешния пазар - концентрирането на парите в тънката прослойка на богатите, които не определят масовото търсене на пазара.

Глътка въздух беше закупена и когато икономически по-силните държави в ЕС поеха гаранция за дълговете на по-слабите. Но броят на държавите, докарани до ръба на банкрута расте. Дори Съединените щати и даже Германия днес са дотолкова задлъжняли, че тяхната платежоспособност зависи само на възможността им да правят нови дългове. Ако и този поток от кредити към тях спре и там светлините ще изгаснат. Програмите за икономии няма да донесат подобрение, а само ще задушат в зародиш икономическото съживяване и ще влошат още повече положението. Управляващите нямат повече идеи, как да излязат от ситуацията, също толкова без идеи са и бившите управляващи, които днес мъчително се опитват да играят ролята на конструктивна опозиция, въпреки че по съществените въпроси нямат различия с правителството.

Днес често се наблюдава феномена, как при загиването на една система като последното спасение за изпадналите в безсилие политици трагикомично се използва "затварянето на очите пред пропастта", т.е. игнорирането на действителността и самозаблудата. Така например, закриването на милиони нормални работни места и заместването им с нископлатена, повременна работна ръка се чества в Германия като "икономическа панацея". А когато немската промишленост достигне през 2010 г. нивото на 2007 г., това ще се отпразнува като най-големия стопански успех за Федералната република. Трябва ли всичко това да продължи и занапред по този начин? Там, където всяка, и най-малката проява на животец се отчита като постижение, свободата и човешкото достойнство губят значение. Демокрацията умира, когато банките и големите концерни добият способност да изнудват цели държави и да си купуват политиката от която имат полза. Капитализмът е стар, болен и вече непродуктивен. И ние не трябва да хабим напразно нашата интелигентност и креативно въображение в безсмислени усилия да го направим отново млад, здрав и продуктивен. От много по-голяма полза за обществото е дебатът, как трябва да устроим бъдещето си след неговата смърт. Казаното може да звучи провокативно, но точно това е целта и на моята книга - да поканя на диалог от една страна истински либералните по убеждение пазарни експерти и от другата също такива социалисти и марксисти. След книгата ми за финансовата криза ("Методично безумие. Финансовия крах и световното стопанство", Берлин, 2008 г.) имам натрупан достатъчно опит от проведени дискусии с подобни отворени и честни експерти по пазарна икономика, срещи с известни професори и водещи журналисти. С новата си книга искам да разширя тяхната база.

Знам, че за много псевдоконсерватори и псевдолиберали аз ще бъда тъмната комунистка, която иска да върне старото ГДР. Затова в мен отдавна нараства усещането, че е настъпило времето да се заемем със създаването на един позитивен насрещен проект за социализма или най-малко да започнем работата по него. Време е вече да обясним на типичните либерали от партията на "Свободните демократи" (FDP), които не разбират от икономика повече от научените наизуст послания от техните предизборни брошури, какво представлява "пазарната икономика". И време е да покажем, как обмислените до край идеи за пазарна иконимика в крайна сметка водят право към социализма, към социализъм без тотален централизъм, за който имат значение само ефективността и съревнователния принцип.

"Ние трябва да успеем отново да направим градежа на философските основи на едно ново свободно общество привлекателна интелектуална задача и да обявим нейното осъществяване като предизвикателство към най-способните и най- креативни умове на съвремието. И ако успеем да спечелим отново вярата в могъществото на идеите, което беше силата на либерализма през най-добрите му години, тогава борбата ни няма да е загубена". Тази думи на либералния австрийски икономист Фридрих фон Хайек, които той записа през 1949 г. в паметната книжка на своите съмишленици, не е загубила нищо от своята актуалност и днес. Но тя се отнася в своето крайно решение не за погрешният либерализъм, а за новия креативен социализъм.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

капитализмът  рушИ демокрацията

Интервю на Томас Вагнер със С. Вагенкнехт

 

ТВ: В новата Ви книга става дума за истинска демокрация, която тепърва трябва да се възстанови. По този начин Вие изненадващо визирате старата ФРГ?

СВ: Естествено че, в старата ФРГ нямаше истинска демокрация. Но от друга страна политиката в следвоенните години разполагаше с повече свобода за избор. И в 60-те и 70-те години съществуваше тясно преплитане на властта на концерните и банките, но не в тази степен и възможности за политически натиск, на които сме свидетели днес.

ТВ: Какво имате предвид като съпоставяте като алтернативата на  свободата и на капитализма?

СВ: Капитализмът разрушава елементарни права и свободи. Към свободата принадлежи правото да си социално осигурен и сам да определяш своя живот, с което право не разполагат нито безработните, нито работещите извънредно или на повременен трудов договор. Истинска свобода може да се реализира само когато имаме социалистическо устройство на обществото.

ТВ: Но Вие сте се отказали от плановото стопанство. То беше критикувано дори в ГДР по време на новата икономическа система на 60-те години. Още по онова време икономисти убедено застъпваха тезата, че могат да се планират само основни стратегии и показатели. Идеята за планиране на всеки детайл беше отхвърлена като неизпълнима. Във високо диференцирана икономика като нашата не може да се практикува детайлно планиране. Това никога не е функционирало и мисля, че не може и да функционира. Дори не с помощта и на съвременните компютърни технологии?

СВ: Опитайте се само детайлно да предвидите за себе си това, което смятате да потребявате следващата година. Няма да се получи нищо и то толкова повече, колкото по-голям е Вашия доход. В бедните общества, където има малко за планиране, където трябва хората само да се нахранят и облекат може да се планира -  нужни са толкова и толкова картофи, месо, дрехи и т.н.Това са количества. В една икономика като нашата хората не се задоволяват да си купят само едно, какво да е яке, а желаят да имат дреха, която да им харесва. Освен това технологиите се променят, появяват се и нови продукти на пазара. Социализъм, който опланова само статуквото ще разруши творчеството и новаторския дух в икономиката. Но ние се нуждаем от тях, най-малко заради решаване на екологичните проблеми. Очевидно, ще е необходима помощта и на пазара и на конкуренцията, които ще осигурят производството на стоки, които се търсят от хората и разработката и производството на нови, още по-добри такива. Голямата заблуда при решаването на тази задаче се състои в това, че подобно нещо се счита за възможно само при капитализма. При социализма ние ще се нуждаем от истински пазари, а не от средища за реализиране на доходност (рендит) на вложения капитал. Естествено е че пазарът трябва да бъде контролиран и ограничаван. А в областите от обществено значение като здравеопазване, образование и пр. той няма да има място.

ТВ: Във Вашата книга не се позовавате много на марксистки автори. Те няма ли какво да ви кажат?

СВ: За съжаление сега няма много марксически дискурси, на които бих могла да се позова. Но Маркс има още много какво да ми каже.

ТВ: Да, но той дори не присъства в книгата ви.

СВ: Не е вярно, присъства като метод за анализ и определяне на важните за мен категории, като рендит и норма на печалба. С негова помощ аз доказвам, защо капитализмът не може да стане отново толкова продуктивен, колкото беше в следвоенните години. Финансовият балон, извънмерното развитие на финасовия капитализъм, не могат да бъдат обяснени само с липсваща държавна регулация, с преследването на грешни политически приоритети и с мощта на банките, а и с новите форми на експлоатация във виртуалната икономика и задължителните за капитализма начини за натрупване на капитал.

ТВ: Вие твърдите, че днешният капитализъм е вреден за икономиката.

СВ: Той не е продуктивен, защото изразходва все повече пари за безсмислени цели за постигане на капиталова доходност (рендит), които вече не стимулират технологичния прогрес, а го задържат. Новите производствени технологии са скъпи и изискват влагането на крупен внедрителски капитал. Внедрени един път обаче, те създават за своя собственик капиталово и пазарно превъзходство, което той използва за прокарване на отговарящ на неговите интереси технологичен консерватизъм. Например в автомобилната и химическата промишленост се използват стари и вредни за екологията технологи, а се задържа внедряването на нови такива, само защото от една страна ще трябва да се инвестират огромни средства, а от друга да бъде обезценен огромен капитал, вложен в действащите към момента мощности. "Креативното разрушение от иновациите", както Шумпетер нарича процесите при внедряването на нови технологии, отдавна вече не сработва при капитализма в икономически сектори, завладяни от големите промишлени акули. Ето защо, ние се нуждаем от други отношения в частната собственост, за да може да освободим икономиката от диктата на рендита и да й поставим нови приоритети.

ТВ: И как ще бъде организирана новата частна собственост?

СВ: Съвсем различно от преди. В ГДР нямаше частна собственост в основните сектори, а държавната собственост беше така организирана, че не стимулираше производителност и творчество. Става, следователно, въпрос, обществената собственост (тя може да бъде публична или собственост на работниците на предприятието) така да бъде организирана, че икономиката да функционира иновативно и в устойчиво равновесие с околната среда.

ТВ: И как ще стане това?

СВ: Като се създадат стимули в тази насока. За обществените предприятия това се постига сравнително лесно - като държавата постави своите критерии. Ако заплащането на ръководните кадри се ориентира по броя на работните места и от развитието на нископлатените работни слоеве, от това ще произтекат съвсем други приоритети в ръководството на предприятието по сравнение с капиталистическите фирми. Естествено, че тези механизми ще заработят след като капиталистическата собственост бъде преодоляна. Обслужващите обществените потребности фирми във Франция и Австрия не бяха подчинени на стремежа към максимална доходност на капитала (рендита) просто защото мениджмънтът им беше оценяван не по този критерий, а по реализираните договори за изпълнение на обществени поръчки. Тази система трябва днес да бъде само допълнена с екологичните изисквания за опазване на околната среда. Всъщност държанието на хората се определя от установените  стимули за тях. Ако един ръководител на предприятие се възнаграждава особено добре, когато носи максимални рендити за фирмата, тогава той ще я ръководи по друг начин от този, чиято дейност се оценява според екологичната чистота на неговите продукти. Ако предприятията бъдат предадени в собственост на работниците, ще изчезне стремежът за износ на  производство в евтини страни или за използване на евтина или почасово наета работна ръка. Екологичната ориентация на предприятието не се установява от самосебе си, но и тя е постижима.

ТВ: В книгата си Вие използвате понятия от възприетите днес от доминиращата икономическата мисъл терминологии, като "стимули". Как разбирате отношението между икономика и демокрация?

СВ: Капитализмът подкопава свободата и руши демокрацията. Ордолиберали като Валтер Ойкен, т.е. хора, на които се гледа като на идеолози на капитализма доста отдавна се занимаваха с този проблем. Днес ние имаме толкова висококонцентрирана икономика, че независима правителствена политика вече е невъзможна. Политиката днес е здраво обвързана с икономиката. Исканията за забрана на партийните дарения, за въвеждането на лобирегистър и други подобни са правилни, но те не хващат проблема за корена му. А той се състои в следното: има шепа фамилии, притежаващи властта да определят развитието на цели браншове и съдбата на милиони работни места. Докато съществува такава концентрация на икономическа власт в ръцете на малцина, няма да имаме независима политика и демокрация. На това сме свидетели при провежданото понастоящем регулиране на финансовите пазари, при енергийната политика, навсякъде. И това ще се запази до тогава, докато съществува основата на тази власт: частната собственост над огромни икономически единици.

ТВ: Ако днес се възражда дискусията за социализма, тогава това може да бъде поставено на по-широка основа отколкото мнозина си представят, например с идеи от либералната традиция. В началните години след войната те бяха привлекателна идеологическа оферта към господарите на икономиката, които чувстваха своята собственост застрашена от възможността за установяване на работническа власт и социалистическа държава. Днес тази заплаха не съществува и господстващата класа може да мине съвсем добре и без теорията за "Третия път", както Вие по един впечатляващ начин твърдите. Затова и моя въпрос е: какво би казал Ленин по този повод? Аз не пледирам за възобновяване на идеята за социално-пазарната икономика в традиционната й форма. Но как ще се премине от сегашното състояние към социализъм такъв, какъвто Вие си го представяте?

СВ: Само чрез широка борба и битки. Без масово движение и без хора, готови да използвата средствата на работническата борба и политическата стачка за постигане на своите цели, тази промяна е невъзможна. Естествено, може да се опонира, че всичко това е пълна утопия. Но от друга страна историята познава достатъчно случаи за появата на движения, които преди това са изглеждали напълно невъзможни. Така например, преди надигането на вълната на промените в Латинска Америка, започнала с Куба, Венецуела, Боливия, Перу и други страни, нищо не показваше, че ще се случи нещо подобно.

ТВ: Оставам с впечатлението, че Вашата книга се появи твърде рано и при това от грешната политическа посока. Имам пред вид, че по подхождаше тя да бъде написана от Хайнер Гайслер (германски социалдемократ. бел. на прев.), за да предложи някаква разумна алтернатива на революцията и плановото стопанство. Тогава тя би била интересен опит за посредничество и компромисна офелна към един общ блок от дребни и средни предприемачи, които при прехода ще се опитват да спасят колкото е възможно  повече от частната си собственост, и към зависимите от тях наемни работници и служители, които са привърженици на компромиса и преговорите.

СВ: Това, което плаши частните собственици съвсем не е плановото стопанство, а промяната в собствеността. В този смисъл представеният от мен модел, естествено не е никакъв компромис, а по скоро нападение, много по-опасно от идеята за планово стопанство, която се дискредитира поради неспособността си да реши конкретни задачи. Смятам, че тя вече никога няма да спечели поддръжката на масите. Към това се прибавят и основателните опасения на гражданите, че след като тя не функционира, нашето общество може да загуби и онзи материален стандарт на живота, който те имат днес. В същото време един социализъм, който възприема това, което се счита за положително при капитализма, а именно стимулирането на производителността и технологическия прогрес е по-опасното предложение от моя страна. По този начин искам да събудя дискусия, как трябва да функционира друга икономическа система. Като "Левица" ние сме длъжни да разработваме модела на новия социализъм, който да може да  привлича и убеждава хората.

ТВ: Изразните средства, с които си служите в книгата, подхождат повече за обръщение към читателски кръг с буржоазни възгледи, отколкото за диалог с "лявомислещи хора".

СВ: Това е защото няма смисъл да убеждавам левите, че е възможна и необходима алтернатива на капитализма. И в същото време не трябва да подценяваме, колко силно е развито буржоазното мислене, превърнало се в клишета и за болшинството зависими от работодателите наемни работници. Ако употребявам първична маркистка терминология, тогава дори и на профсъюзно събрание ще ме разбере само част от присъстващите. Книгата е опит да се приближа до утвърдили се стандарти на мислене, за да ги приобщя към идеята за социализъм. В началото на 20-тия век можеше да се пишат подобни книги и по друг начин, защото маркическата терминология, поне в средите на организираното работничество, беше много жива. Днес за съжаление е съвсем друго. Днес се шири дифузно недоволство от капитализма сред цялото общество. В същото време, пазарни понятия като ефективност и конкуренция за мнозина  носят положително съдържание, което не е и грешно. Не трябва да се предоставят на буржоазията тези понятия, които тя не заслужава да употребява. Защото капитализмът никога не е бил система на преуспяването чрез труд, а експлоатцията е била винаги основата на всяко едно богатство. А на много пазари по света капитализмът днес развива не продуктивна конкуренция, а дъмпингова надпревара.

ТВ: Ако е вярна Вашата диагноза, че буржоазното мислене се е настанило дълбоко сред зависимите от работодателите си наемни работници, възниква въпросът  дали не е по-добре да се помогне най-напред на тези хора, да осъзнаят класовото си положение, след като те са тези, които действително могат да  бъдат мотор или материална сила на промените. Посланията на Вашата книга сега се възприемат насочени по-скоро към дребните предприемачи, отколкото към работещите за тях трудови хора.

СВ: Идеята за превръщане на предприятието в собственост на работниците със сигурност не е привлекателна за днешния капиталист. Но истината е, че дребните и средни предприемачи не са моите главни противници. Съвсем не би било лошо да ги спечеля на моя страна, само че е много трудно.

ТВ: За мене не са от значение толкова направените от Вас предложения, а по-скоро посоката, в която те са насочени. Вие се опитвате като лява инелектуалка да внесете в дневния ред на обществото дискусия по проекта за неговото бъдещо устройство, който трябва да отговаря на интересите и на зависимите наемни работници, но се обръщате по-скоро към дребните предприемачи, на които искате да отнемете страха от социализма с обявяването на щедри облекчения в данъците за наследство при получаване на дял от обществената им собственост.

СВ: Предложението ми за освобождаване от данък наследство суми от един милион евро може да звучи щедро, но истински богатите и могъщите са далеко над тази стойност. За споменатата сума пледирам за 100% освобождаване от данък. Социализмът не е насочен срещу дребните и средни предприемачи. Частната им собственост не е свързана нито с икономическа власт и доминация, нито с възможност да се изнудва държавата. Политиката и държавата са в състояние чрез съответни закони без проблеми да принудят дребните и средните предприятия да спазват определено социално поведение. В действителност има само една група, която ще загуби от предложения от мен модел: това са тези, които държат като собственост в ръцете си ядрото на икономиката, т.е. "горните десет хиляди" от класата на частните собственици. Всички останали биха спечелили от промяната.
...

...

ТВ: Това, което ще остане незасегнато във Вашия модел се онези елементи на класово господство, които се срещат и в дребните предприятия.

СВ: Над един милион евро част от обществените предприятия ще стане собственост на работещите в тях, т.е. публична собственост. А това ще промени мажоритарните съотношения в управлението на всички не съвсем дребни предприятия. При днешният капитализъм и средните собственици представляват проблем до толкова, до колкото когато се намират под конкурентен натиск те не се колебаят да използват за печалба всичко, което им се позволява от политиката. Ако тя разреши да се плащат мизерни "заплати на глада", малките фирми ще са първите, които ще се възползват от това. Същественото е, че те нямат икономическа сила да притискат политиката и държавата да разреши такова заплащане. В това се състои разликата. Считам за погрешно да се смята, че навсякъде, където има частен собственик има и капиталист, който трябва да бъде отчужден. Дори и в самото ГДР до началото на 70-те години съществуваше относително широк частен сектор и със сигурност не беше правилно неговото одържавяване.

ТВ: Една колежка от Вашата фракция в Бундестага, Ула Йелке, изиска от страниците на нашия вестник: "Отчуждете Шпрингер!"

СВ: Правилно, това искам и аз в моята книга. Големите медийни концерни не бива да са в частни ръце. Това трябва да се запише и в конституцията. Считам за абсурд медийната власт да бъде предмет на семейно наследство. Това няма нищо общо с демокрацията.

--------------------------

Публикувано в сп. "Ново Време" бр. 2/2012

Подбор, информация и превод: Любен Аладжов