Аладжов

Съвременните последователи на националния герой на Острова на свободата Хосе Марти

 Когато през 1492 г. Колумб достига Куба, той възкликва: "Господи, това е най-прекрасната страна!" Но тази красота на тропическия остров се превръща в проклятие за неговото население. През следващите столетия той става колония на Испания, а конквистадорите изтребват местното население и го заменят в плантациите с роби от Африка.
  Но и след освобождението си от испанска зависимост Куба е осъдена да съществува под хищния поглед на своя северен съсед. САЩ още през ХIХ в. откровено заявяват интереса си за анексия на острова и предлагат на Испания да го откупят. Създадената през 1823 г. от САЩ доктрина "Монроу" се превръща в правова и морална основа за тяхната експанзия към Латинска Америка.
  Първото въстание на кубинския народ срещу Испания избухва през 1868 г. След 10-годишна упорита борба метрополията извоюва победа, но с цената на отстъпки към Куба. Тази първа голяма битка за независимост създава силно усещане в кубинците за национално самосъзнание и идентичност, валидни и до днес. Техен предводител и идеолог става великият поет-революционер Хосе Марти, който посвещава своя живот на борбата за независимост на родината си. Хоризонтът на неговата политическа визия се разпростира върху цяла Южна Америка. Затова той се почита като мъченик и апостол на свободата от всички латиноамерикански народи.
  Марти е роден на 28.1.1853 г. в Хавана, в семейството на испански военен. Независимо от консервативния си баща, той се развива като любознателен и свободолюбив млад човек. Едва 15-годишен Марти се включва във въстанието от 1868 г., за което написва едно от първите си стихотворения "Десети октомври". Година по-късно издава в. "Свободно отечество". За тази дейност е арестуван и след няколко месеца каторга е депортиран в Испания, където политическият климат е по-свободен. Тук той записва университета в Сарагоса и след 6 години напуска Испания като дипломиран юрист и философ.
  Хосе Марти пътува много, за да опознава различните американски държави. От 1880 до 1895 г. се установява в Ню Йорк. Там се изявява като поет, журналист, политик и преподавател. С нарастване на литературната му популярност расте и влиянието му сред латиноамериканската емиграция. През 1892-а заедно с Антонио Масео и Масимо Гомес основава "Революционната партия на Куба" и сп. "Отечество".
  Освен с литературна дейност и работа по организиране на въстанието, Марти се интересува и от много политически въпроси. Той свързва борбата за национална независимост с борбата против империализма и с разрешаване на социалните несправедливости в обществото. Категорично се обявява срещу идеята за "анексионизъм" на Куба от САЩ, което според него би било само промяна на формата на колониално господство. Запознат с живота в индустриалните градове по Атлантическото крайбрежие на САЩ, Марти добре си представя какво би станало с Куба в случай на анексия от САЩ.  
 Първоначалното му преклонение пред технологическия напредък на тази страна се превръща в остра критика на социалните недъзи в обществото на парите. "Дълго живях в утробата на това чудовище и добре го познавам", казва той, твърдо убеден, че бурното развитие на Щатите ще ескалира в експанзия на юг. Хосе Марти рано разкрива намеренията на янките да превърнат Латинска Америка в свой заден двор и пазарно-суровинен придатък. Изводите си разпростира върху целия латиноамерикански субконтинент. В борбата за независимост на цялата "Наша Америка" Марти гледа на Куба като на преден пост срещу опасността от север. Гениално негово прозрение е, че "Народите на Америка ще са толкова по-свободни и по-щастливи, колкото са по-независими от САЩ".
  През 1895 г. Хосе Марти се завръща в Куба и се включва в битките на втората освободителна война срещу испанците. Но още в първите сражения край Дос Риос, провинция Ориенте, е убит на 19.5.1895 г. Така той изгаря като падаща звезда в пожара на борбата, но неговата саможертва го съхранява завинаги в паметта на латиноамериканците.
  Изходът на войната за освобождението на Куба, ръководена от генералите Масимо Гомес и Антонио Масео, се очертава с победен край за въстанниците. И в този съдбовен момент САЩ решават, че е настъпил звездният миг за анексия. На 20.4.1898 г., след експлозия на крайцера "Мейн", който потъва в пристанището на Хавана, САЩ обявяват война на Испания. Отслабена в битките с въстаниците, Испания се признава за победена. Мирните преговори започват на 10.12.1898 г. в Париж. Но Куба е изолирана от тях и получава привидна независимост със статут на протекторат, което представлява замяна на испанското с американско владичество.
  През следващите десетилетия властта на страната попада в ръцете на жестоки диктаторски режими. По време на управлението на Фулгенсио Батиста през 50-те години Хавана се превръща в рай за развлечение на хайлайфа и мафията от САЩ.
  Срещу Батиста се надига широка съпротива. Младият адвокат Фидел Кастро заедно с група верни съмшленици подема неравната борба за свалянето му от власт. След блестящи победи на партизаните в продължилата 3 години война режимът на Батиста пада. В новогодишната нощ на 1.1.1959 г. диктаторът бяга в Доминиканската република и на следващия ден партизаните влизат в Хавана, посрещнати от ликуващото население. С което заветът на Марти за свободна Куба се сбъдва.
 След победата започва укрепване на властта и икономиката на Острова на свободата. Революционерите са наясно, че техните действия ще провокират агресивната реакция от могъщия им съсед. И тя не закъснява. На 4.3.1960 г. в пристанището на Хавана е взривен белгийски кораб с боеприпаси. Разрушенията са огромни, жертвите и ранените - стотици. А това е само началото на половинвековния терор на янките срещу Острова. Икономическите, военните и терористичните акции започват, само срещу Кастро са предприети 600 опита за ликвидирането му.
  През април 1960 г. президентът Айзенхауер разпорежда на ЦРУ спешно да създаде, въоръжи и обучи бойна част от кубински емигранти за военен десант. На 17 април десантът е стоварен на плажа Хирон, но само за 72 часа революционите сили го разбиват. Американските военни, освирепели от поражението, губят чувство за разум и планират директна агресия срещу Куба. Това поражда "Карибската криза" и изправя света пред прага на световна война.
  След уреждането на този конфликт натискът върху Куба продължава. От 1959 до 1997 г. паравоенните групи на кубински емигранти във Флорида извършват 5780 терористични акта, жертва на които стават 3478 кубинци, а 2099 са инвалидизирани. Американски кораби обстрелват от морето 67 икономически обекта на острова. ЦРУ ръководи и финансира близо 300 военизирани групировки с около 4000 члена, отговорни за убийството на 549 и за раняването на хиляди кубинци. Биологическа диверсия, проведена през 1971 г. срещу животновъдството, унищожава 500 000 свине, а през 1981 г. с треска "денга" са заразени 344 203 души, от която 158 умират, включително и 101 деца. На 24.2.1996 г. Куба сваля два американски самолета с емигрантски екипажи, нарушили въздушната граница. Американците затягат още блокадата срещу Острова.
  За да се защити от терористичните акции, революционното правителство на Куба решава да внедри в споменатите емигрантски кръгове във Флорида свои агенти за предотвратяване на терористични нападения. През 1998 г. в Хавана пристига делегация на САЩ, включваща представители и на ФБР. Куба им предава аудио- и видеозаписи за терористичната дейност на антикубинските емигрантски групировки. Американската делегация, анализирайки предоставените й материали, разкрива източника на информация. На 12 септември с.г. ФБР арестува петима кубински патриоти: Херардо Ернандес, Рамон Лабаньино, Рене Гонзалес, Фернандо Гонзалес и Антонио Гереро, станали известни като "кубинската петорка". Предявено им е обвинение по 26 престъпления, най-сериозни от които са заговор срещу САЩ, шпионаж и съучастие в убийството на четирима членове на организацията "Hermanos al Rescate" (екипажите на двата свалени над Куба самолета).
  От този момент започва трагедията на петимата кубинци. Те са държани в нечовешките условия на изолационен арест. Правителството на САЩ, претендиращо, че е световен защитник на човешките права и свободи, отказва дори елементарна проява на хуманност - свиждане с техните близки, съпруги и деца. Това е доказателство за лицемерието и двойния стандарт в политиката на САЩ.
  През юни 2001 г. съдът в Маями признава петимата кубинци за виновни по всички обвинения и издадава чудовищните си присъди - доживотен затвор за трима и по над 15 години за другите двама.
  Съдебният фарс от Маями е обект на критика в международен мащаб от многобройни видни личности - носители на Нобелова награда, общественици, от ООН и дори от парламентите на много държави. Ясно е на всички, че осъдените кубинци не са извършвали никакви действия срещу безопасността на САЩ. А са работели единствено срещу антикубинските терористи, действащи от американска територия.
  За своята саможертва членовете на "Кубинската петорка" са обявени в своята родина за национални герои. Всички прогресивни хора на планетата са потресени от жестокостта и безочието на американските управляващи и се борят справедливостта най-после да възтържествува и кубинските патриоти да се завърнат при своите семейства.