На 25.04.1974 леви военни свалят фашисткия режим в Португалия / -------------------------------------------- През далечната 1926 г. десни военни извършват преврат в Лисабон. Това предопределя съдбата на страната през следващия половин век. Пучистите анулират републиканската конституция, разпускат парламента, премахват изборите, забраняват партиите и профсъюзите, преследват и арестуват техните активисти, въвеждат тежка цензура и забраняват стачките. За някорко месеца те довеждат страната до фалит. След година военните предават властта на цивилно правителство, на чело на което е професорът по икономика Антониу Салазар. Той превръща Португалия в авторитарна, фашизоидно-съсловна държава като Италия при Мусолини. Професорът увеличава данъците в ущърб на бедните, ограничава драстично държавните разходи, най-вече в социалната и образователната сфера и така предотвратява банкрута но за сметка на бедното население. Правителството му приема нова конституция, създава прословутата тайна полиция PVDE и концентрационни лагери в колонийте на Португалия. Там се интернират, изтезават и убиват политическити противници. През II-та световна война Португалия запазва формален неутралитет, но симпатизира на фашистите. Страната снабдява Оста с важни за военната индустрия суровини. Но след германско-италианските поражения на Източния фронт и в северна Африка, Португалия се дистанцира от губещите. След войната Португалия заедно с Испания са последните фашстки режими в Европа. Салазар допуска частично либерализиране на политическата система, и амнестира част от политзатворниците. Режимът разхлабва цензурата и допуска известни форми за политическа проява на опозицията. Минималните "демократични промени" в Португалия са достатъчни за САЩ да приемат страната в НАТО още 1949 г. През 1960 г. Салазар стартира широкомащабни военни операции в Ангола, Мозамбик и Гвинея-Бисау. Целта е унищожаването на народноосвободителните движения там. По време на колониалната война португалската армия избива 1 милион африканци. Режимът се опитва на всяка цена да задържи африканските владения. Но разходите от тези войни не остават без последствие за Португалия. Икономиката на страната буксува, не се отделят почти никакви средства за инфраструктура, образование, здравеопазване, социалните разходи са сведени до абсолютния санитарен минимум. Съответно негативните резултати от тази асоциална политика са налице - Португалия по това време е най-бедната и изостанала страна в Европа. 30% от населението са неграмотни. А в държавата съществуват само 2 университета. Обширни части от страната са лишени от всякакъв вид инфраструктура. По-голямата част от населението вегетира в непозната за Европа мизерия. В португалската провинция царят полуфеодални взаимоотношения между шепа едри земевладелци, които притежават почти цялата земя и безимотното болшинство от селяните. Индустрията и банките също са концентрирани в ръцете на близки до управляващите. Съответно в страната все повече расте социалното недоволство и постепенно се сформира съпротива. Сред младото офицерство, което произлиза преобладаващо от обикновените среди и е традиционно ляво, се сформира съпротивителното "Движение на военните" /MFA/, което е против войните в Африка, симпатизира на освободителните движения и е за свалянето на фашисткия режим и за смяна на политическата и икономическата система в страната. Във втората половина на 60-те години забранената от режима, но съществувала в нелегалност сравнително силна компартия ПКП, сформира въоръжено крило - "Въоръжена революционна акция". Паралелно с него оперират и ултралевите "Революционни бригади". Те извършват редица нападения срещу армейски поделения и дори срещу военни бази на НАТО в страната. Съпротивата срещу режима и неговия нов водач Каетану /след 1968 г./ кулминира през 1974 г. във въоръжен преврат, начело на който е армейското движение MFA, ръководено от левия ген. Васку Гонсалвеш и полк. Отелу де Карвалю. На 25.4.1974 г. военните от революционното движение MFA излизат от казармите си. Часове по-късно най-старата европейска диктатура е пометена по мирен път. Разбунтувалите се леви военни не прилагат насилие, а респектират и прогонват фашисткия режим със своята многобройност и организираност. Населението е на страната на революционерите и ликува. Навсякъде гражданите подаряват червени карамфили войниците, които ги освобождават от омразния, кървав режим. А те затъкват цветята в дулата на пушките си в знак, че няма да стрелят срещу народа. От тук и името - "Революция на карамфилите". Първата фаза на португалската революция (1974-76 г.) е със силно социална насоченост и се характеризира с остро противопоставяне между левите революционери и консерваторите. От една страна това са десните военни около бившите главнокомандващи войските в Африка ген. Коща Гомеш, ген. Антониу де Спинола и полк. Мелу Антуниеш, както и консервативните социалдемократи. Техните водачи, заемали висши постове в йерархията на фашисткия режим, след революцията се подкрепят от САЩ и Западна Европа, понеже се обявяват за прокапиталистически модел на развитие. От другата страна е ултралявото крило в "Движението на военните" MFA, начело с ген. Гонсалвеш и полк. Отелу, както и ПКП, чиято цел е изграждането на алтернативно на капитализма общество на социалната справедливост. Веднага след революцията MFA създава временно правителство т.нар. "Фронт за национално спасение" (JSN), в което са представени всички политически формации - консервативните военни и социалдемократи, социалисти, комунисти и ултралеви военни. За временно изпълняващ функциите президент на страната, като компромисен кандидат между различните течения, е призван ген. Спинола, представител на консервативната част от военните. Той от своя страна назначава за премиер либерала Аделину да Палма Карлуш, който на 15.5.1974 г. сформира, цивилно, временно "Правителство на единството", в което всички политически сили имат свои представители, включително ПКП, военните от МFА и JSN. Но още в началото на новото управление се стига до разногласия между дясно-консервативните президент и премиер с представителите на радикалната левица. Политическата и военната левица поставят условие за незабавно преустановяване на войната в Африка и предоставянето на пълна независимост на колониите, цялостно изтегляне от там, както и амнистия за дезертьорите от тази война. Това са и основните искания на "Революцията на карамфилите". Но представите на президента Спинола не стигат толкова далеч - той е готов да предостави само ограничено самоуправление на отвъдморските територии. Премиерът Да Палма Карлуш не успява да обедини разнопосочните политически крила на воденото от него правителство и 2 месеца по-късно той подава оставка. Президентът е принуден да отчете силата на левицата в обществото и сред военните и назначава на 18.7.1974 г. за нов премиер на страната близкия до ПКП водач на левите в МFА - ген. Гонсалвеш, който е за социалистическа трансформация на страната. Съставеното от него правителство, в което не участват консервативни политици, провежда широкомащабна поземлена реформа, като иззема собствеността на големите латифундии и дава земята на безимотните. Неговият кабинет национализира и основните производствени сектори, банките и застрахователните компании, с което се социализира 70 % от икономиката на Португалия. Лявото правителство въвежда минимално възнаграждение, както и 13-та заплата. Правителството въвежда и безплатно здравеопазване и образование. Левите около премиера публикуват и централния за бъдещата конституция на страната документ: "За построяване на социалистическо общество в Португалия". Левият кабинет прекратява войните в Африка, изтегля военните от там и дава пълна независимост на колониите. Освен това се дискутира и излизането на Португалия от НАТО. Тази антимилитаристична и хуманна външна и социална вътрешна политика на революционното правителство изкарва на сцената много вътрешни и външни врагове. Против лявата политика на кабинета се обявява консервативния президент - ген. Спинола, както и дясното крило в "Движението на военните" начело с полк. Антуниеш. Също и набралата сила Социалистическа партия (СП) напуска правителството на левицата, и организира митинги срещу кабинета на Гонсалвеш. Но за да постигнат целта си, те трябва да изтласкат от управлението досегашните си коалиционни партньори от ПКП и близките до нея леви военни от МFА. Същевременно с това социалистите се трансформират в една просистемна партия на властта, която е готова на всякакви компромиси и коалиции с десните, само и само за да е в управлението. Новият президент – десният ген. Коща Гомеш, използва факта, че социалистите са напуснали коалицията и са се обявили срещу правителството на Гонсалвеш и през август с.г. разпуска левия кабинет. Мандат за сформиране на ново правителство е предоставен на консервативния адм. Жозе де Азаведу. В неговия центристки кабинет вече не са включени представители на ултралевите. Същевременно с това започва постепенен демонтаж на социалните придобивки на предходното правителство. За да защитят постиженията на "Революцията на карамфилите" леви кръгове от "Движението на военните" създават организацията `Обединените военни ще победят` /SUV/, както и нелегалната въоръжена формация FP-25. В края на лятото 1975 г. политическото напрежение в Португалия ескалира, стига се до масови демонстрации, подкрепяни от ПКП, и дори до въоръжени сблъсъци между представители на ултралевите и десните привърженици на новия кабинет. На юг от столицата, избухват селски въстания срещу земевладелците. Те от своя страна създават паравоенни отряди, които извършват серия от атентати срещу леви политици и атакуват бунтуващите се селяни. В тяхна подкрепа на 25.11.75 г. въстават военни подразделения, близки до лявото войнишко движение SUV, както и парашутно-десантното подразделение СОРСОN, начело с полк. Отелу. Десният президент Гомеш обявява извънредно положение и хвърля срещу бунтуващите се лоялни армейски части, командвани от ген. Антониу Еаниш, който впоследствие два пъти е президент на страната. При завързалите се сражения надделяват пропрезидентските войски, ползващи се с пълната подкрепа на НАТО. Има убити и ранени и от двете страни, а в последствие и много арестувани леви активисти. Елитното подразделение СОРСОN, което е най-лявото революционно крило на военните, е разпуснато, а неговия командващ полк. Отелу арестуван. Но вълненията в страната не секват. В началото на 1976 г. се стига до масови демонстрации в подкрепа на арестуваните. За да умиротвори ситуацията правителството е принудено да амнистира задържаните и свиква конституционно събрание, което приема нов Основен закон. Като отстъпка към левите военни и ПКП в него са записани за основни цели и задачи на държавата: "Изграждане на безкласово общество и преход към социализъм” /чл. 1/. Проведените на 25.4.76 г. парламентарни избори печели лявоцентристката Социалистическа партия, следвана от консервативните социалдемократи от СДП и десния Социалдемократически център СДЦ. За комунистите гласуват 15 %, с което те остават далеч под очакванията. Една от причините за този резултат е масираната финансова подкрепа на Запада в полза на десните социалдемократи и на социалистите, както и на антикомунистическата пропаганда на медийте. Друга причина избирателите да гласуват по-вдясно от очакваното са обещанията на СП, СДП и СДЦ за бързо приобщаване на страната към Европейската общност. Но основно условие за постигане на тази цел е, комунистите и ултралевите в бъдеще на всяка цена да не бъдат допускани до властта. Този подход на изолиране на ПКП от управлението е в основата на всички бъдещи правителства. След вота социалиста Мариу Суареш е избран за първия цивилен премиер на страната с подкрепата на СДЦ. Вече във властта кабинетът на Суареш продължава ревизионистката политика спрямо социалните придобивки на лявото правителство на Гонсалвеш. Социалистите изземат раздадената на безимотните селяни земя и я връщат на едрите земевладелци. По отношение на национализираната икономика правителството провежда политика на връщане на собствеността. Вследствие на тежкото финансово положение кабинета замразява голяма част от социалните програми на предходното правителство. На юг от столицата отново цари глад. Управляващите центристки кабинети постепенно ликвидират и последните социални придобивки на Революцията на карамфилите. Предприемат се и редица промени в основниа закон, които заличават социалистическата му ориентация и го доближават до конституциите на западноевропейските страни. Вследствие на тази политика Португалия е приета през 1986 г. в Европейската общност. А днес, четвърт век по-късно вече като част от ЕС страната отново е пред банкрут. ------------------------------------------------- от: Иван Аладжов