Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01 12:28 - Капитализмът и неговата Алтернатива /предсловие/, автор Любен Аладжов
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 109 Коментари: 0 Гласове:
2



         Планетарното човешко общество днес се състои от близо 8 милиарда души. Градивният му елемент е човекът, а творецът му е великата Природа, която някои наричат "Бог", други космически "Разум", а трети - голямото "Неизвестно". Човек се опитва с променлив успех да я изследва и разбере, как и защо е произлязъл безкрайния Космос от "Големия взрив" на нищожна трохичка  свръх плътна материя и анти-материя преди около 5 милиарда години, след което той непрекъснато се разширява, извършвайки едно и също непонятно за нас нещо (безсмислено според разбиранията ни) - преобразуване на материя и енергия, създавайки шедьоври и унищожавайки шедьоври на творението си, превръщайки ги след това обратно в мъртво безредие и хаос, какъвто цари на другите планети. Една от върховните творби на организирана подреденост на природата е създаването на животът на Земята и неговия връх, разумният човек (Homo Sapiens). Всички живи създания (вкл. и човекът) са създадени по неин образ и подобие, като биороботи за преобразуване на определени видове материя, наречена за тях храна. Конструкцията на биороботите (живите създания) принципно може да бъде оприличена на реактор за преработка на материята с формата на тръба, имащ вход за "храната", наречен "уста" изход за преработения продукт ("екскремент"), който не е отпадък, а храна за други живи същества. Около тази тръба има свързани най-различни органи, участващи в удивителен синхрон едни с друг в работата на реактора. За да може този биоробот (т.е. живото създание) да съществува, то трябва периодично да консумира и преобразува храна. По този начин се образуват най-разнообразни хранителни вериги, в които всеки следващ член изяжда преработения отпадък от предходния. Този безспирен кръговрат на храна от живите същества представлява всъщност част от космическия кръговрат на материята и основа на техният живот. За да осигури неговата непрекъснатост, природата е поставила пред всяко от тях основната задача да съхранява на всяка цена живота си до момента на своята естествена смърт. Тези две команди: на страха от смъртта и на удоволствието от живота, са основната двойка инструменти на ДУАЛНИЯ МЕХАНИЗЪМ на "ЗАХАРЧЕТО И КАМШИКА" за управление поведението на всички живи създания (включително и човека). Той управлява действията им с безброй подкоманди от вградени ИНСТИНКТИ, автоматизирани реакции на ,,усещанията" им от контактите с околната природна и социална среда. Основните два вида усещания са за УДОВОЛСТВИЕ и НЕУДОВОЛСТВИЕ, които принуждават всяко живо създание инстинктивно да се стреми да върши само това, което му доставя удоволствие (задоволеност, сила, уют и пр.) и да избягва всичко онова, което му причинява неудоволствие (болка, страдание, умора и т.н.). Този дуален механизъм играе решаваща роля при формирането на класово разделеното човешко общество. Както се знае, готовата за консумация храна в природата се среща в ограничени количества, което означава, че голяма част от появилите се на този свят живи създания са обречени на гладна смърт. Размножението им, обаче, стимулирано от най-голямото удоволствие - това на секса, е неограничено. Получаващият се дисбаланс между ново появил се живот и налични природни хранителни ресурси се възстановява и поддържа от природата в динамично равновесие по един изключително жесток  и мъчителен начин - чрез механизма на ЕСТЕСТВЕНИЯ ПОДБОР, който уравновесява безкрайното размножение с безкрайна смърт. Това обстоятелство и страхът от смъртта пораждат и безмилостна БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ, в която за храна се използват дори и месото и био материята на други живи създания, растения и животни. Освен с автоматиката на инстинктите природата е дарила единствено човекът и с РАЗУМ, който му позволява да намира решения на задачи, пред които инстинктите са безпомощни. Със силата на могъщия си разум, човек е намирал изход и от проблема с недостига на храна чрез откритие на нейното производство от пряко неконсумируеми източници, които в природата се срещат много повече от годната храна. Производството на храна представлява НАЙ-ГОЛЯМОТО ОТКРИТИЕ в историята на човечеството. То превръща маймуната в човек, а първобитната животинска ОБЩНОСТ, търсеща и събираща храна, в организирано човешко ОБЩЕСТВО (СОЦИУМ), произвеждащо и разпределящо необходимата за съществуването си храна. Обществото (социумът) е вторичната жизнена субсреда, която единствено човек изгражда в първичната природа като своя вторична жизнена среда, която го отделя от останалия, животински свят, в която само той живее и в която само той вместо търсене и събиране на готова храна, извършва нейното ПРОИЗВОДСТВО и РАЗПРЕДАЛЕНИЕ. Структурата, която изпълнява тези две най-важни за неговото съществуване дейности е ИКОНОМИКАТА. В зората на човечеството недостатъчното набавяне на готова храна от природата е била причина за ниската му популация. Населението на земята през ледниковия период се е състояло само от няколко десетки хиляди кроманьонци. И те са оцелели благодарение само на двата заложени от природата у тях инстинкта на "КОРИСТ" и "ЕГОИЗЪМ", т.е. неотменимите команди да извършва действия, от които ще имат полза само те и то само за себе си, за да изпълнят двете основни  задачи, поставени пред тях от природата - да опазят ЖИВОТА и да продължат РОДА си. РАЗУМЪТ, който те развиват впоследствие, допълнително им помага да се справят с проблема за своето оцеляване и за повишение на качеството на живота си. Инстинктите, неизтриваемо заложени у човека, играят решаваща роля за формирането и функционирането на КЛАСОВОТО ОБЩЕСТВО и на неговите основни феномени: ЕКСПЛОАТАЦИЯТА и КЛАСОВИЯ АНТАГОНИЗЪМ. Със създаването на ИКОНОМИКАТА и ОБЩЕСТВОТО праисторическият човек започва да произвежда храна в по-големи количества и с по-високо качество от тази, която се намира готова в природата. Производството й, което се е извършвало отначало в кръга на семейството, впоследствие се организира в икономика в рамките на племенната общност, превръщайки се в главна причина тя да премине от: 

1. ПРЕДИКОНОМИЧЕСКИЯ (животинския) етап на СЪБИРАЧЕСТВО и консумация на ГОТОВА ХРАНА от природата,  към 

2. ПОСТИКОНОМИЧЕСИЯ (човешки) етап на ПРОИЗВОДСТВО на храна от неконсумируеми природни ресурси. 

Постепенно разумният човек идва до извода, че ако извършва производството й по метода на РАЗДЕЛЕНИЕТО (специализацията)  НА ТРУДА, нейното количество и качество значително ще се повишат. Това откритие създава в първобитната комуна първото разделение на труда на: земеделци, скотовъди, ловци, строители, въглищари и др. Разделението на труда в производството на различните продукти неизбежно изисква и последваща тяхна размяна между отделните производители. Така, стъпка по стъпка, се оформя пълната структура на ИКОНОМИКАТА, която, както отбелязахме, обхваща двете основни действия: производство и разпределение на необходимите екзистенциални блага. Ново възникналата икономическа дейност поставя и нови изисквания към устройството на праисторическата човешка общност. За да се осигури максимална производителност на труда, тя преминава до днешни дни през пет форми на обществено-икономическа организация: първобитно-общинен строй, робовладелчество, феодализъм, капитализъм и социализъм, (просъществувал от 1917 г. до 1989 г.). Всички те (с изключение на първобитно-общинния строй и социализма) са класови общества, разделени на две основни класи: 

1. ГОСПОДСТВАЩА,- собственици на средствата за производство  и 

2. ПОДЧИНЕНА (ТРУДОВА) класа, не притежаваща икономическа собственост, която, за да живее, трябва да работи в икономиката на частните собственици и да твори благата за живот и за тяхното разбогатяване. С възникване на икономиката и обществото човек окончателно се отделя от животинския свят, превръщайки се в единственото живо създание, което не търси, а организирано произвежда и разпределя храна. Поради тази промяна, начинът му на живот в ОБЩЕСТВОТО коренно се променя в сравнение с живота на племето в първобитната полу-животинска общност. Човекът е човек само в рамките на обществото. Вън от него, той отново е животно, което, за да съществува, трябва да се бори за оцеляване. В дивата природа няма производство и разпределение на блага, няма организация и правила за тяхното извършване. Там храната се търси, намира, краде или заграбва със сила. За храна в джунглата се отнема живота на други същества, а грабежът  и кражбата са най-обичайните начини за оцеляване. Всички живи същества от фауната се хранят само с жива биотъкан от растения или животни. Дори "милите" пойни птички, за да живеят и създадат потомство убиват и се хранят с червеи и насекоми. Същият начин на съществувание водят и хората. Само растенията консумират мъртвите отпадъци на живите същества, преработени от микроорганизмите в почвата. Затова и човешката история представлява безкраен летопис от КЪРВАВИ ВОЙНИ 1), (вътрешновидовата борба за оцеляване) за завладяване на единствения за онези времена жизнен ресурс за прехрана "земеделската земя“. Грабежът и разбойничеството през определени исторически периоди са били дори обичайния начин за съществуване на местните владетели и князе, разбойнически главатари. 

Класовото деление на обществото също е следствие на икономиката, на нейното разделно частно притежание от миноритарна група негови членове, формиращи господстваща класа частни собственици, която на основата на тази собственост има икономическата мощ да накара чрез насилствена ПРИНУДА (при  робовладелчеството) или чрез квазидоброволна ИЗНУДА с биологическите потребности на хората от храна и блага за съществуване (при феодализма и капитализма) трудовата част на социума да извършва НЕПРИЯТНА УМОРИТЕЛНА ТРУДОВА ДЕЙНОСТ в нейната икономика, за да изкарва прехраната си и нейното богатство. 

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ всред членовете на обществото според количеството и качеството на вложения за тяхното създаване труд. 

______________________________ 

1) До сега за 330 поколения човечеството е водило над 4000 войни, в които са загинали над 60 милиарда души, при много по-малка населеност на земята. За първи път границата от 1 милиард хора човечеството преминава в началото на ХIХ-тия век, след Великата френска революция, по време на управлението на Наполеон. 

ТРУДЪТ (с неголям брой изключения, особено  принудителния, изпълнителски труд в икономиката) е НЕПРИЯТНО УСИЛИЕ, което отнема част от живота и причинява умора, загуба на лична свобода, изисква спазването на производствена и технологична дисциплина, налага йерархично подчинение и предизвиква ред други НЕПРИЯТНИ УСЕЩАНИЯ. И въпреки всичко това, труд се полага от хората, ако получените от него стойности (резултати) са неизбежно необходими за задоволяването на неотменими нужди или желания на човека. От друга страна КОНСУМАЦИЯТА на блага зарежда с енергия и предизвиква ПРИЯТНИ УСЕЩАНИЯ, прилив на сили, усещане за ситост и задоволеност у хората и затова е обект на желания и стремеж за реализация. Различното отношение на хората към неприятните усещания от труда и към приятните от консумацията на блага е главната причина за класовото деление на обществото на споменатите две класи: 

- ГОСПОДСТВАЩА, която притежавайки икономиката си е спестила необходимостта да извършва неприятна изпълнителска работа и я е заменила с правото като нейна собственица да избира за себе си по-лекия, по-чистия, по-приятния и по-престижен труд, а при разпределението на благата да присвоява чрез своя висок доход по-големия и по-качествен дял от тях и 

- ПОДЧИНЕНА (ТРУДОВА) КЛАСА, която не притежавайки частна икономическа собственост, не разполага и със свързаните с нея гореспоменати възможности да си избира по-приятен и доходен труд, а е принудена да печели прехраната си с полагането на уморителен, изпълнителски труд в частната икономика на господстващата класа, за да произвежда необходимите за живот на социума блага, а при разпределението им да се задоволява с такъв дял от тях, какъвто й отреждат собствениците на икономиката. Това несправедливо класово разпределение на работата и благата е причина за съществуването на класовия антагонизъм и класовата борба между тях. 

ПРИНУДАТА на подчинената класа да полага НЕПРИЯТЕН ТРУД                                                                                                                                                                  в частните предприятия на господстващата класа, по време на различните класови формации се е осъществявала, както споменахме, по двата начини: 

1 Чрез насилие в робовладелческото общество и 

2. Чрез изнуда с нуждите на хората от екзистенциални блага и средства за тяхното закупуване, на основата на монополното притежание на единствения източник на храна за крепостни селяни - земеделската земя на феодалите - при феодалното общество и на единствения начин за спечелване на средства за препитание - предприятията при капитализма.. 

Заради антагонистичната атмосфера в класовите общества, идеята за безкласово общество на социалната справедливост от векове е занимавала великите умове на човечеството. За първи път тя официално се представя в началото на 16 век от английския философ и теолог Томас Мор в книгата му "Остров Утопия", в която той описва въображаема държава, без частна собственост, без класи и експлоатация, с работен ден от 6 часа и със специални грижи за образование на населението. Въпреки високия си пост в кралския двор, заради разногласия с крал Хенрих VІІІ по повод намеренията му за развод с кралицата, забранен от папата в Рим, Томас Мор бива съден и обезглавен. Родените в главата му идеи, обаче, не умират. В началото на 19-тия век те са съживени от социалистите-утописти: Роберт Оуен, Шарл Фурие и Сен Симон. Роберт Оуен създава дори и експериментално селище на социалната справедливост, което не просъществува дълго поради недостатъчното развитие на тогавашните производителни сили. 

СОЦИАЛИЗМЪТ като система на безкласово общество научно е възродена в средата на 19-тия век, от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, а първата му практическа реализация е осъществена след 1917 г. от Ленин и Сталин в Русия. Понастоящем доминиращ обществен модел в света е капитализмът, обществото на частната собственост и на експлоатацията. Голяма част от човечеството, което днес (пре)населява Земята живее в лоши социални условия, в недостиг на храна, лекарства и питейна вода, въпреки, че в същия момент в световен мащаб за година се разходват над 1800 милиарда (1,8 трилиона) долара или по 240 долара/човек за въоръжаване и регионални конфликти. Повечето хора са свидетели на тези обстоятелства, но не могат да си обяснят на какво се дължат тези безразсъдни разходи, след като милиони хора умират на година от недохранване и болести, а екосистемата на Земята колабира и се питат, как тези обстоятелства могат да бъдат променени. Неспособността им да разберат проблема и да намерят неговото решение е резултат от тяхната идеологическа непросветеност. Академичните трудове на класиците на марксизма са твърде големи и сложни, за да бъдат прочетени и разбрани от всеки, а и много от особеностите на домарксовия капитализъм днес са се тъй променили, че техният анализ се нуждае от осъвременяване и допълнение. Ако към тези причини добавим и манипулативния медиен поток, който ежедневно ни залива и обърква общественото съзнание става ясно, защо преобладаващата част от хората не разбират събитията и се превръщат в жертва на внушения и заблуди. Материята, на която е посветена настоящата книга, става все по-известна всред левите учени-политикономисти като НЕОМАРКСИЗЪМ и нейната цел е да затвори пробива на идеологическия фронт направен от НЕОЛИБЕРАЛНИЯ ПАЗАРЕН  АНАРХИЗЪМ,  бруталния  НЕОКОНСЕРВАТИЗЪМ, НЕОКОЛОНИАЛИЗМА, а дори и от НЕОФАШИЗМА, които днес значително се различават от своите прототипи либерализъм, консерватизъм и колониализъм от епохата на КЛАСИЧЕСКИЯ ДОМАРКСОВ КАПИТАЛИЗЪМ. Тя има за цел да даде обяснение от друг ракурс за причините за класовото деление на обществото, за ролята на личностните качества на градивния му елемент (човека) за формиране на неговите особености, да разкрие връзката между частната собственост, експлоатацията и класовата борба. Маркс положи началото на този анализ и го завърши на даден етап от неговото развитие и своя живот. Капитализмът, обаче продължи да се развива в империализъм, после в глобализъм и т.н.. Практическият опит за изграждане на социалистическо общество в Съветския съюз след 1917 г., в Източна Европа, в Китай, Виетнам, Северна  Корея, Монголия (след 1945 г.), в Куба, Никарагуа и другаде доведе до различни резултати, които чакат своето обяснение, а Маркс го няма. Така нареченият реален социализъм загни, беше предаден и разрушен. Защо? И този въпрос чака своето обяснение. Означава ли това, че делото на великия Маркс ще умре  заедно с него и ще замръзне на етапа на неговата кончина? Въпросът е много основателен, защото много от бившите леви учени му обърнаха гръб и се пазят от развитие и разпространение на идеите му като дявол от тамян. А точно сега пред тях се открива огромно поле за работа. Капитализмът ни сюрпризира с явления, за които не сме и подозирали. Въпреки неистовите усилия на неговите  апологети да го социализират и очовечат той става все по-негоден и опасен за съдбата на човешкото общество. Както ще видим от следващия анализ, той съвсем не се оказа най-добрият модел за неговото устройство. 

КАУЗАТА НА СОЦИАЛИЗМА е изграждането на общество с управляема, контролируема и регулируема държавно-планова икономика, работеща не за частните печалби на своите собственици, а за задоволяване на нуждите на обществото и за справедливо разпределение на изработените от него блага според количеството и качеството на вложения за тяхното производство труд от отделните негови членове. 

Всички горе резюмирани особености на социализма като система за устройство на човешката общност отсъстват при капитализма, който е общество на индивидуализма и егоизма, което не се отрича и от неговите идеолози, поради което трябва да бъде категорично отречен и заменен със социализъм, - системата, използваща синергията на колективизма. Казаното до тук е най-кратката и синтетична аргументация в полза на социализма, която подробно е развита в следващия глави на книгата. 

Продължаваме по-нататък с разглеждане на причинно-следствените връзки в процесите на възникване и формиране на класовото общество от безкласовата първобитна комуна. Както вече споменахме, в хода на историческото развитие от един момент нататък търсенето и събирането на храна и блага за нуждите на племето са били заместени с по-ефективния способ на разделното им производство. Разделението (специализацията) на труда са причина за появата и на професионалните съсловия в племенната общност и за превръщането на семейството в основна производствена единица, която с новата организация на специализирания труд започва да произвежда повече, отколкото консумира. Това развитие поражда нуждата от размяна на продукти, от които отделните семейства се нуждаят, но не изработват. Така се появява вторият клон на икономиката - ТЪРГОВИЯТА, извършваща разпределение на създадените блага всред социума. Тези два процеса, на ПРОИЗВОДСТВО и РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на благата бързо се превръщат в основните два сектора на зараждащата се икономика и благоприятно поле за изява на природно вградените у хората първични инстинкти на "корист" и "егоизъм" и на техния типичен за класовото общество стремеж към забогатяване от НЕТРУДОВИ ДОХОДИ от ОГРАБВАНЕ чрез инкриминираните действия насилие, кражба, злоупотреба, корупция, принуда и легализираните изнуда, спекула и ЕКСЛОАТАЦИЯ. 

С хода на историческото развитие производството започва да става все по-ефективно и да произвежда все повече не само екзистенциално необходими блага, но и продукти и услуги за удоволствие, консумацията на които, без да е жизнено необходима, повишава КАЧЕСТВОТО на  ЖИВОТА и добавя към вътрешновидовата (класова) борба за екзистенциални блага между хората и борбата за удоволствия и най-вече за избягване на уморителният, изпълнителски труд, който се прехвърля върху роби, домашни животни, слуги, наемни работници, машини и роботи. Охолният живот на господстващата класа не е получен даром от обществото, а трябва да бъдe отвоюван и отстояван. Ползвайки се от монопола на собственост над икономиката и чрез изнуда на тази основа с нуждите на хората от работа и доходи за живот, тя има възможността да принуди подчинената класа да се съгласи да полага уморителен, изпълнителски труд в нейните частни предприятията и да бъде експлоатирана, ако желае да има работа и пари за прехраната си, а за себе си господстващата класа заделя по леката, престижна и доходна работа на стопански ръководители. По този начин СИЛОВАТА ПРИНУДА над трудовата част от обществото през епохите на робовладелчеството и феодализма се заменя с по- демократичната на външен вид ИЗНУДЕНА ПРИНУДА с потребностите на неговите членове от блага за живот. 

В момента човечеството преминава през преломен етап на глобални екологически, геологически, военни, политически, икономически, и други промени, които създават опасности дори за неговото оцеляване. Големият проблем е, как да бъде устроена много милиардната човешка общност така, че животът между нея и природата, която я е сътворила и приела да живее в своето лоно, да се развива в хармония. Критичната пренаселеност на планетата и безразсъдната експлоатация на нейните ресурси категорично изискват човечеството да осъзнае заплахите и да установи такава разумна организация на производство и потребление, които да позволят справедливо разпределение на необходимите и често недостатъчни природни богатства между цялото земно население така, че да се осигури нормално съществувание на всеки човек, без войни за жизнено пространство, без мизерия и глад. Нетърпимо е настоящето положение, при което малцинството свръх богати умират от преяждане и затлъстяване, а милиарди бедняци страдат от хронично недохранване и глад. Разумната организация на човечеството е единственият начин да ликвидират социалните несправедливости, които пораждат напрежение и конфликти. В противен случай планетата ще отвърне на удара като възстанови хищният свят на джунглата, борбата за съществуване на всеки срещу всеки и естествения подбор, които неминуемо ще завършат фатално за целия човешки род, както приключват почти всички природни творения, имащи начало, апогей и край. Природата няма емоции, тя не изпитва "радост" или "мъка", не прави разлика между "добро" и "лошо", "красиво" и "грозно", "приятно" и "неприятно", "полезно" и "вредно". При нея действат бездушните закони на физиката, които не отличават "съзиданието" от "разрушението", "доброто" от "лошото". При колизия значения имат само действащите сили, като винаги надделява по-голямата. 

Основните взаимоотношения между членовете на обществото са обусловени от участието им в икономиката, в производството на блага и в тяхното последващо разпределение. Тези два основни икономически процеса определят стандарта на живот на отделните класи и членове на социума. Поради своето значение те са основния предмет на сравнителната оценка на двете системи, "СОЦИАЛИЗМА" и „КАПИТАЛИЗМА", 

Като монополен собственик на икономиката, основата на живота на социума, господстващата класа счита за свое право, да организира устройството и на класовата държава и класовото й законодателство така, че те да обслужват и защитават нейните интереси и привилегии. Затова апологетите на системата толкова много държат за спазване на "закона", независимо дали е добър или лош. Класовите закони са така формулирани, че легализират полукриминалния характер на капиталистическата система. По същество експлоатацията е несправедлива, аморална дейност, но е легализирана от закона като позволен начин за печелене на пари. Също е положението и с обявената за "свещена и неприкосновена" частна икономическа собственост, която е  толкова огромна по стойност, че няма как да бъде придобита и обслужвана с личния труд и средства на собственика й. Законите, регулиращи социалните взаимоотношения в обществото представляват СИСТЕМАТА на неговото УСТРОЙСТВО. Както обърнахме внимание, до сега човечеството исторически е преминало през трите класови формации: РОБОВЛАДЕЛЧЕСТВО, ФЕОДАЛИЗЪМ И КАПИТАЛИЗЪМ. Всичко при тях е законно: и владението на робите, и собствеността на феодала над земите със закрепостените селяни, притежанието на едрата промишленост от капиталистите и експлоатацията на наемния труд. И който посегне на тях, посяга на закона и подлежи на съд и наказание (стигащо дори до смърт). Ненакърнимостта на частната собственост, независимо от нейния полукриминален произход, днес е защитена от закона дори и от конституциите на повечето капиталистически страни и всяко намерение за нейното обобществяване се преследва като престъпление. 

До 1989 г. освен общността на капиталистически държави в света съществуваше и групата на социалистическите страни, начело със Съветския Съюз. Вследствие на грешки и деформации при осъществяването на този грандиозен проект, в резултат на ожесточената идеологическа, политическа и икономическа Студена война срещу него и благодарение на технологичното превъзходство на Запада, както и поради манипулативно внушеното желание в населението за западен начин на живот и след безпрецедентното предателство на ръководителя на Съветския съюз  Михаил Горбачов, световният капитал най-после успя, през есента на 1989 година, да спечели десетилетната битка срещу социализма и да ликвидира този уникален опит на човечеството да изгради първото в света безкласово общество на социалната справедливост. Контрареволюцията 1989 г. срина социализма в СССР и Източна Европа и го замени с най-негодния вариант на капитализма, неговия неолиберален модел. 

Предлаганата на Вашето внимание книга няма нищо общо с дребнавото предизборно политиканстване между нароилите се след промените през 1989 г. многобройни партии и движения, защитаващи интересите на отделни класи и съсловия в новото ни капиталистическо общество, а преследва просветителската цел да помогне на уважаемия читател да си изясни въпроса 

"Що е ОБЩЕСТВО" и да сравни възможностите на КАПИТАЛИЗМА  с  тези на СОЦИАЛИЗМА да се обслужват справедливо и равноправно интересите на всички членове на социума?", без да се прибягва при това начинание до тежкия за четене академичен труд на Карл Маркс, мислителя на хилядолетието. 

Когато се търси отговор на горния въпрос , книгата трябва да предложи и аргументира алтернатива за устройство на обществото. Усилията да бъде написана, издадена и прочетена от всеки, който се смята за мислещ социалист, няма да са напразни, защото пропагандната машина на капитала, въпреки конфузния му провал със световната криза от 2008 г продължава да атакува съзнанието на хората с водопад от лъжливи твърдения за неговите "предимства". За съжаление, изключително благоприятния момент за разобличаване на недъзите на капитализма и за възстановяване на истината за социализма бе непростимо пропуснат от водещите леви сили у нас и в бившите соцстрани. Вместо да разясняват преимуществата на социалистическия синергизъм, те бяха обзети от фиксидеята за "СОЦИАЛИЗИРАНЕ" и "ОЧОВЕЧАВАНЕ" на капитализма и СОЦИАЛДЕМОКРАТИЗИРАНЕ на неговата идеология, което, ако има възможност да стане, то е само за богатите от колониално време западни капиталистически държави. За съжаление България не е от тях. Неадекватното поведение на социалистическата ни партия след тоталната изборна победа на Жан Виденов бе преломния момент, в който тя катастрофално загуби доверието на народа и предаде идеологическата инициатива и властта на антисоциалистическия "Съюз на демократичните сили" (СДС). Богатото й наследство от членска маса, организационни структури, имущество, финансови средства, подкрепа всред населението, и необорима идеология, бе несъзнателно (а може би и съзнателно) загубено в опортюнистични опити да се оцелее политически чрез мимикрия от марксическа в "модерна, лява социалдемократическа партия", бореща се не за социализъм, а за "социализиран капитализъм", членство в НАТО и ЕС. В БСП по това време се формира дори и "ляво крило", което означаваше, че в нея би трябвало да има и "дясно крило" (което бе и факт!). В резултат на тази политика се появи сериозната опасност, с течение на времето социалистическата идея за общество на управляемата икономика и социалната справедливост да потъне в забрава и да бъде преформатирана в съзнанието на младото поколение в аналог на националсоциализма на Хитлер. Младите са вече с толкова увредено съзнание, че не са в състояние дори да разсъждават логично над подобна тематика и възприемат неолибералния капитализъм като даденост, към която трябва само да се приспособяват както правят животните,  но не и да го променят. Те не разбират, че жизнената социосфера на човека, ОБЩЕСТВОТО, е човешко творение и като такова задължително подлежи на критична преоценка, промени и усъвършенстване, което съвсем не е действие срещу държавата, както го представя класовото законодателство. Трябва да призная, че на времето също трудно понасях користните деформации на реалния социализъм и бях убеден, че той на всяка цена се нуждае от някакво "оздравяване". Но това, което се случи след 1989 г. не беше никакво "оздравяване", а тоталното му унищожение. Останах с усещането, че е направена фатална грешка, която няма да бъде нито скоро, нито лесно поправена. 

Свидетел на богатия и уреден живот в Европа и Западна Германия, където работех от 1980 до 1992 г. по преодоляване на ембарговите ограничения по вноса на електроника за нашата наука и промишленост, надявайки се на щастливо бъдеще за мен, за моето семейство и родина, съвсем искрено очаквах, новата система, която ни бе наложена, да открие подобни перспективи и пред нас. Започнах най-внимателно да следя събитията отначало в Европа, а след завръщането си и в България и да търся отговор (отначало само за себе си) на въпроса: "Коя в действителност е по-добрата система - "капитализмът или социализмът?". Този кардинален въпрос чака отговор и все по-силно занимава съзнанието и на цялото ни общество, което близо 30 години е подложено на агресивна антисоциалистическа обработка. Пътищата към верния отговор са два: 

1. лесен, ЕМОЦИОНАЛЕН, но слабо убедителен, 

2. труден, НАУЧЕН, силно убедителен. 

По  лесния път на емоционалната агитация за социализъм, по-трудно се печелят сигурни, нови социалисти. По трудния, научно обоснован път, хората се убеждават по-надеждно в предимствата на социализма и те стават след това нови негови разпространители.. 

За моя изненада, колкото повече се задълбочавах в изследване на случващите се събития, толкова повече се убеждавах, че промяната през 1989 г. не вещае нищо добро за страната ни, а е само начало на катастрофален упадък. 

Имайки пряка представа за капитализма на Запад и разсъждавайки върху неговите възможности, се убедих, че няма да открия нещо особено полезно в него, което би помогнало на изостанала страна (в каквато бе превърната и България) да осъществи догонващо развитие и че, колкото и атрактивен от туристическа гледна точка да изглежда Западът, при задълбоченото му опознаване се оказва, че икономическата му система е негодна  да послужи като модел за напредък на изостанали страни. Не открих пример за успешно догонващо развитие на страна от Третия свят по капиталистически път с изключение на няколко държави-джуджета (Хонг Конг, Сингапур, Тайван, Макао и др.). Този извод бе потвърден и от последвалите събития в България, носещи всичките белези на национална катастрофа: масова икономическа емиграция, демографска криза, културен, морален, социален, религиозен и повсеместен упадък. 

В резултат на наблюдения и анализ, продължили над 25 години се натрупаха куп изписани с разсъждения листа. Посъветван бях, за по-полезно и удобно да ги подредя и издам в книга. С лични средства и с помощта на любезни спонсори 2, тя излезе в няколко малки тиража, всеки от които бе допълван с анализ на междувременно случилите се нови събития. Още със самото си появяване на книжния пазар, книгата се открои почти като библиографско изключение3, всред морето мемоарна белетристика за живота на последната  

––––––––––––––––––––––––––––––––– 

2 ) Освен многобройни личности, които няма как да изредя, решаваща помощ ми бе оказана от организацията "Русофили", в-к "Дума", списание "Ново време", организацията на БСП в район "Витоша", фирма "Капелен"-Австрия, на които изказвам дълбока благодарност. 

3) Въпреки усилията ми не успях да открия всред появилата се след промените `89 г. публицистика някакъв системен критичен анализ на съвременния капитализъм, от какъвто се изпитва остра нужда 200 години след рождението на Маркс (1818-1883г.). Мислителят на хилядолетието, за съжаление, не е жив, за да анализира зараждането на фашизма, на причините и последствията от двете световни войни, на клопката на глобализацията, на рухването на старата колониална система и замяната й с неоколониализма на верижната лихвена задлъжнялост с дълговата спирала, на ограбването на света от развитите държави чрез технологичния им монопол, техническата революция, нефтодолара, на кошмарните екологични заплахи, на промените в състава на пролетариата, на новия световен икономически ред, наложен от хегемона САЩ и т.н.    

фаланга живи участници от борбата против фашизма и строителството на социализма. Тя се оказа и "бяла лястовица" всред многобройните "научни издания по икономикс" на добре познатите ни от близкото минало преподаватели по политикономия на социализма, които след промените                                   

 прагматично забравиха произхода и научното си израстване, бързо се приспособиха към новата система и новите си господари, обслужвайки ги отляво с наукоподобни трактати за "очовечаването" и "социализирането" на капитализма. И докато обърканото ни общество безпомощно се луташе в хаоса на връхлитащите го кризи и събития и мъчително търсеше обяснение и изход от случващото се, тези учени "честно и съвестно" заработваха сребърниците на Сорос 4 ), старателно трудейки са да заслужат мястото си в "пантеона на левите теоретици на капитализма". 

Предварително искам да отбележа, че още от първия ден от работата над книгата, многообразието от факти и събития непрекъснато ме конфронтираше с нови явления, изискващи допълнителен анализ и добавки към нея, които постепенно я разширяваха, докато не я превърнаха в обемиста критика на съвременната капиталистическа система. В крайна сметка положеният труд и постигнатите резултати създадоха в мен усещането за изпълнен дълг и внесоха пределна яснота в оценката ми за събитията, на които все още съм жив да бъда свидетел. Почувствах се длъжен да споделя направените изводи с честно мислещите читатели, независимо, дали ще бъда разбран и приет от всички . 

Трябва да призная, че се прекланям пред делото на великите класици на марксизма от миналите две столетия. Намирайки се в последния участък от жизнения си път, аз се чувствам свободен от тщеславието да се сравнявам с тях и да храня амбиции за политическа или идеологическа кариера. По-скоро се опитвам само да продължа според силите си тяхното велико дело с необходимия допълнителен анализ и с просветителска дейност за съществено променилия се за последните две столетия от рождението на Маркс капитализъм и аргументирано да споделя с читателите убеждението си, че днес той е още по-негоден да служи като модел за устройство на обществото, 

–––––––––––––––––––––––––––––––– 

4 ) Джордж Сорос – спекулативен милиардер с лично богатство над 25 млрд. долара, далечен потомък на Юда, предал Христос за 30 сребърника. 

 

особено за бедните и неразвити страни, а е дори и по-опасен за съдбата на човечеството и затова трябва да бъде най-малкото ментално отречен. Колкото по-навреме младото поколение разбере тези реалности и се включи в борбата за тяхната промяна, толкова по-добре ще е за него, защото ще му донесе сигурност в предстоящия му живот и ще му спести усилията да преоткрива наново идеята за обществото на социалната справедливост и управляемата държавно-планова икономика. Предлаганата книга, положително, няма да бъде възприета и одобрена от всички читатели (особено от свързаните с интереси с частната икономика кандидат-капиталисти), но със сигурност аргументирано ще помогне на честно мислещите хора да се убедят, че социализмът действително е по-интелигентната система за организиране на управляемо, социално справедливо общество. 

Както подсказва и самото  заглавие на книгата, съдържателно (но не и структурно) тя е концептуално представена като анализ на трите глобални проблема: "Що е ОБЩЕСТВО?", "Що е НЕОКАПИТАЛИЗЪМ?" и "Каква е РОЛЯТА НА ИКОНОМИКАТА?" във взаимоотношенията между обществото и системата. Те са разгледани самостоятелно в отделните й глави. 

1. Първата от тях е теоретичният и вероятно най-важният раздел.  Разглежда  се произхода  на  класовото ОБЩЕСТВО  и ролята на личностните качества на градивния му елемент - човешкият индивид, за възникването на класовото деление и класовите отношения в трите обществени формации - робовладелчество, феодализъм, капитализъм (§§1,3,4,5,6,7). В тази част допълнително се припомнят на читателя някои познати от политикономията, понятия като "стока", "благо", "стойност", "размяна", "цена", "пари", "експлоатация", "спекула", реално стоково покритие на парите и на трудовите доходи, респективно аналогията между законните пари и трудовите доходи, имащи реално стойностно покритие и на фалшивите пари и нетрудовите (спекулативни) доходи, без покритие от реални стойности зад тях.. 

2. Втората част от книгата се занимава с основните, старателно прикривани и затова не винаги достатъчно ясни механизми на НЕОКАПИТАЛИЗМА за експлоатация на обществото и на цялото човечество (виж и §§8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,41) чрез изнуда, осъществявана на основата на монополното притежание на икономиката от господстващата класа и на неотменимите жизнени потребности на социума, които могат да бъдат задоволени единствено с блага и трудови доходи от работата в икономиката на работодателите. 

Тук са засегнати и опасностите за мира от агресивната пазарна експанзия на световните икономически лидери, както и заплахите за живота на Земята от хищното свръх експлоатиране на нейните природни ресурси, от демографската й пренаселеност. и от неограничената консумация на страните от елитния клуб на "Златния милиар



Тагове:   капитализъм,


Гласувай:
2
0



Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 748103
Постинги: 251
Коментари: 295
Гласове: 2439
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031