Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2019 12:56 - "Капитализмът и неговата Алтернатива" - извадка от книгата на инж. полк. Любен Аладжов
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 691 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 04.12.2019 09:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

(Публикуваното тук е по повод 1 година от кончината на баща ми, който е авторът на монографията)

Днес идеолозите на Запад, притиснати от случващите се кризи, признават понякога, че капитализмът може би не е най-добрата система за организация на човешкото общество, но че по-добра от нея, която да го замести, все още не е измислена. Това не е вярно! По-добрата система за отношението между икономиката, която произвежда и разпределя благата, консумирани от обществото и обществото, е открита още преди повече от век и половина от Карл Маркс и тя е социализмът. Краткото определение за него е:

СОЦИАЛИЗЪМ е система на безкласово устройство на общество, с ДЪРЖАВНА, ПЛАНОВА ИКОНОМИКА за ПРОИЗВОДСТВО на необходимите блага и СПРАВЕДЛИВОТО им РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ между неговите членове според количеството и качеството на вложения от тях труд за производството им.

Веднага след тази констатация възниква контравъпрос от неговите противници: А защо тогава социализмът рухна? Верният отговор е: Социализмът не рухна. Той бе предаден и целенасочено разрушен. При неговото осъществяване се допуснаха груби обективни и субективни грешки, които го отслабиха и след предателство от най-високо място, той бе съзнателно разрушен. Може да последва и въпросът: "А защо капитализмът не бива предаден и не се срива?" Отговорът, даден от историята, е:

КАПИТАЛИЗМЪТ е диверсифицирана система от частни, автономни от държавата икономически субекти, която не може да бъде предадена от държавно ниво от управници като Михаил Горбачов. Капитализмът може да бъде разрушен само от обществото с революция, както това се случи в Русия, Куба, Китай и другаде. Събитията в социалистическата общност през 80-те години на миналия век са поредното историческо доказателство (макар и не единствено) за силата на предателството и на сугестивното оглупяване на обществото. За катастрофата на социализма допринесоха и природно заложените у човека инстинкти на "корист" и "егоизъм", както в управляващата номенклатура, така и в част от обществото, което го строеше. Те допуснаха фатални грешки, деформации и дори извращения, които го дискредитираха в очите на народа и го лишиха от подкрепата му по време на контрареволюцията 1989 г. Но не трябва да се забравя, че грешната реализация на една идея не е основание да се отрича нейната правдивост, защото: Не съществува идея, която да не може да бъде провалена от лошо изпълнение. Нещо повече, успехите на социализма, бяха постигнати въпреки допуснатите грешки и дори деформации и това е най-доброто потвърждение за неговите предимства като ПЛАНИРУЕМА система за развитие на обществото и работа на икономиката. Без тези грешки постигнатите успехи щяха да бъдат двойно по-големи. Социализмът, съществувал до преди 30 години, несъмнено е по-справедливата, по-интелигентната и управляема конструкция на човешкото общество, притежаваща ред предимствата по отношение на управляемост, контролируемост и корегируемост на икономиката от нейния главен потребител - социума, в сравнение с анархията от разнопосочни частни интереси при капитализма. Социализмът не е случаен резултат от хаотичната историческа еволюция на човешкото общество, какъвто е капитализмът, а е разумно замислено от човека негов модел за плановото ПРОИЗВОДСТВО на необходимите му блага и за справедливото им разпределение. Основният принцип на социализма е социалната справедливост при разпределението на благата всред населението според количеството и качеството на вложения за тяхното производство труд.

Главната трудност при осъществяване на тази задача е действието на инстинктите "корист" и "егоизъм", природно заложени у хората, които изграждат обществото и ги карат да нарушават принципа му за социална справедливост. Начините за превъзмогването на тези недостатъци са също два:

- превъзпитание на хората и

- осъществяване на общество на изобилието ("КОМУНИЗМА"), при което "користта" и "егоизмът", както и принципът за социална справедливост губят смисъл и престават да действат. Очевидно, осъществяването и на двете задачи - превъзпитанието и изграждането на икономика на изобилието е труден и бавен процес, което означава, че крайната цел на общественото развитие, комунизмът е въпрос на сравнително далечно бъдеще. До тогава социализмът неизбежно ще трябва да играе ролята на неизбежно необходимата ПРЕХОДНА СИСТЕМА, която трябва да положи основите на обществото на изобилието като :

1. въведе на първо време (ако е необходимо дори и със принуда) социална справедливост при разпределение на наличните към момента , но недостатъчни за всички блага и

2. започне изграждането на икономиката на изобилието (на КОМУНИЗМА) и като:

3. положи началото на сексуална просвета за хуманно редуциране на населението на Земята до оптимума от около 3 млрд. души, комуто може да се осигури екосъобразен висок стандарт на живота без да се претоварват регенеративните .възможности на природата. Трябва категорично да заявим, че поставената цел за изграждане на общество на изобилието, комунизмът не означава западен стандарт на живот за цялото човечество от 7,5 милиарда души, които днес пренаселват планетата. За това липсва както ресурсен, така и екологичен капацитет на планетата. Този стандарт е възможен, само ако, потреблението на човечеството бъде сведено до състояние на устойчиво динамично равновесие с ресурсните и възстановителните възможности на Земята. Хуманното редуциране на броя на земното население е възможно само чрез сексуална просвета и то едва след няколко поколения. През периода до тогава преходната системата без алтернатива, ако човечеството не желае да загине, е глобалният СОЦИАЛИЗЪМ, обществото на справедливото и екосъобразно социално неравенство в разпределението на произведените блага според количеството и качеството на вложения за тяхното създаване труд. Подобни порядки ще бъдат може би, ще са малко шокиращи за част от хората, които очакват от социализма социално равенство още от първия му ден, но справедливата социална сегрегация ще бъде резултат от естественото неравенство на хората по трудови и творчески възможности, каквото винаги е съществувало. между. тях. Неравна оценка на човешките дейности се прилага и до днес в образованието, спорта, при най-различните класации на конкурси, където най-добрите винаги печелят първите места. По същия начин тези, които работят повече и са по-образовани и изобретателни от другите и при социализма ще бъдат и по-добре платени. Получаващото се по този начин социално неравенство за разлика от неравенството при капитализма, ще е справедливо, защото ще е резултат от ТРУДОВИ, а не от НЕТРУДОВИ доходи от експлоатация, частна собственост, борсови игри и прочие капиталистически способи за забогатяване. През преходния период на социализма, недостатъчно развитата икономика ще задоволява приоритетно екзистенциалните нужди на хората и едва след това (и при наличие на икономически и екологични възможности) част от безкрайната палитра от желания за удоволствие, които повишават качеството на живота им. Това е така, защото pазвитите капиталистически страни още от сега са претоварили със своя начин на живот и производство на блага 1,5 пъти ресурсния и екологичния потенциал на планетата. и за останалите народи не са оставили никакъв резерв за развитие. Това означава, че за да се повиши нивото на живот на човечеството, ще е необходимо богатите нации да ограничат своя стандарт на живота, ако искат да не унищожат природата и себе си. Задоволяването при социализма дори само на най-жизнено необходимите нужди на обществото ще изисква икономически потенциал, които в различните страни не винаги ще е на лице. Това прави основната му задача, социалната справедливост при разпределението на благата, още по-важна, защото справедливостта не зависи от икономическите възможности, а при незадоволеност на населението, тя е най-необходима за поддържане на социален мир и хармония особено в бедните страни.

Смисълът на социалната справедливост при СОЦИАЛИЗМА се състои в изискването всеки член на обществото да работи за производството на блага според възможностите си, а при тяхното разпределение да получава дял, съответстващ на количеството и качеството на вложения за производството им труд. При бъдещото общество на изобилието - КОМУНИЗМА ВСЕКИ ЩЕ РАБОТИ СПОРЕД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, А ЩЕ ПОТРЕБЯВА СПОРЕД НУЖДИТЕ СИ, т.е. проблемът за справедливостта в условията на изобилие на блага отпада от само себе си. Но това са въпроси на далечното бъдеще, а до тогава ще трябва да се ЗАДОВОЛИМ СЪС ЗАМЯНАТА НА НЕСПРАВЕДЛИВОТО СОЦИАЛНО НЕРАВЕНСТВО НА КАПИТАЛИЗМА СЪС СПРАВЕДЛИВОТО СОЦИАЛНО НЕРАВЕНСТВО НА СОЦИАЛИЗМА.

Голямо затруднение при социализма представлява трудното обективно определяне на количеството и качеството на много видове положен труд, според който ще се разпределят изработените блага. Това е основния подводен камък при изграждането на социалистическото общество, който създава условия и за злоупотреби..

Втората голяма задача на социализма, както вече казахме, е изграждането на икономика, способна да удовлетворява на първо време екзистенциалните потребности на обществото и след това да осигури преход към потребление на изобилието. Това е задача, чието изпълнение е възможно само, ако икономиката не е частно притежание, а принадлежи на обществото и се управлява според неговите нужди, а не според интереса от печалба на нейните собственици.

Но преди да продължим с анализа на бъдещото безкласово общество нека дефинираме: "ЩО Е СОЦИАЛИЗЪМ“?" В това отношение, в голяма част от обществото битуват различни неизяснени представи, които са причина за необосновани очаквания и крият опасност от неразбиране и разочарования. Кратката дефиниция за социализма, бе спомената по-горе в текста. По-пълното определение гласи, че социализмът е:

1. Общество на публичната (държавна, общинска и кооперативна) собственост над средствата за производство, централно планово управление на икономиката, според нуждите на социума, независещо от интересите на частни собственици.

2. Общество без експлоатация и без класово деление на притежатели на едра икономическа собственост (капиталисти) и на несобственици (пролетарии), и

3. Общество на ТРУДОВИТЕ ДОХОДИ, осигуряващи СПРАВЕДЛИВО СОЦИАЛНО НЕРАВЕНСТВО при разпределението на благата според количеството и качеството на вложения за производство им. труд. Справедливото социално неравенството при социализма е основен негов принцип, който, както казахме, е следствие от различните трудови качества на хората и е резултат от тяхното образование, квалификация, работливост и прецизност, срещу което няма какво да се възрази, ако те са причина за по-високите доходи на някои членове на социума, така, както никой не протестира срещу по-високите оценки на съучениците си, знаейки, че те решават по-трудни задачи, пишат по-хубави съчинения и са по-добри ученици от него. Такива са отношенията и между спортистите - никой не завижда на своите противници за златните им медали, а тренира и работи, за да ги достигне и надмине. При социализма "уравновиловка" на трудовите доходи няма, но няма да има и НЕРАВЕНСТВО от НЕТРУДОВИ ДОХОДИ (от експлоатация, спекула, злоупотреби и т.н.). Някой би възразил, че социалното неравенство при капитализма също е резултат от различия в способностите на отделните личности. Това е вярно, но се отнася до различия в способностите им да реализират НЕТРУДОВИ ДОХОДИ. При социализма всеки доход трябва да е трудов и аналогичен на покритието на парите, трябва да има РЕАЛНО ТРУДОВО ПОКРИТИЕ с изработени продукти, извършени услуги и положен труд, за да може притежателят му да получи срещу него справедливо полагащия му се дял от общопроизведения БВП. Необходимите жизнени потребности на човека от храна, топлина, жилище, медицинско обслужване и пр. са биологично ограничени, което означава, че те са задоволими, за разлика от желанията за удоволствия и качество на живот, които са безгранични. Тяхното пълно удовлетворяване дори само по екологични причини е невъзможно, защото природата ще бъде увредена. Поради това западното консумативно общество на неограниченото потребление не е добър пример за подражание, въпреки че се внушава с цел събуждане на неизпълними желания. Неизпълнимите желания, пораждат недоволство и това им качество се използва от капиталистическата пропаганда за да провокира целенасочено недоволство, вълнения и дестабилизиране на определени общества с цел промяна на тяхното управление . Пример е Украйна и неистовия стремеж на бандеровците тя да бъде приета в ЕС и НАТО. При социализма обществото ще потребява само толкова, колкото изработи и колкото позволяват разполагаемите екологични и природни ресурси и възможностите на икономиката. Тази особеност трябва да се заяви открито и ясно на хората, за да се избягнат необосновани очаквания и разочарования от системата. При капитализма това правило не се спазва и богатите живеят от нетрудови доходи много по- добре, отколкото им се полага и този факт на висша неправда старателно се неглижира. Пример за подобна свръх несправедливост са Съединените щати, които произвеждат 20% от брутния планетарен продукт, а си позволяват да консумират 40% от него. Рано или късно тази несправедливост ще изчезне и това вероятно ще доведе до рухване на митичния американски начин на живот, до размирици, промени и сриване на капиталистическата система в САЩ.

При СОЦИАЛИЗМА присвояването чрез експлоатация на чуждоизработени стойности от труда на други класи и народи, както и егоистичното използване ресурсите на планетата (което силово бе планирано да се извърши в полза на германската раса от националсоциалистите на Хитлер, а сега се извършва принудително с инструментариума на неокапитализма и глобализма от развитите капиталистически страни) в интерес на бъдните поколения ще бъде забранено. Това означава, че социализмът не обещава невъзможния западен стандарт на живот за цялото човечество, а по-скоро, само справедливо разпределение на благата и гарантирано задоволяване на екзистенциалните нужди на хората, а след това и на възможните и екосъобразни техни желания за повишено качество на живота. Стандартът на живот ще е резултат само на собствен труд По данни на ООН за западен стандарт на живот на всичките над 7,5 милиарда души, които днес (пре)населяват света ще са необходими ресурсите най-малко на 4 планети като Земята, а нейният екокапацитет още сега е претоварен с 50% от промишлеността и консумацията само на елита от богати капиталистически страни. Този факт пределно точно обяснява, защо Западът живее толкова блестящо и примамливо и защо неговият начин на живот е невъзможен за останалия свят. Той разкрива, освен това и егоистичния характер на капитализма. И подчертава безсмислието на наложеното ни по време на Студената война сравнение на стандарта на живот в социалистическите и развитите капиталистически страни. Равният стандарт е невъзможен и пагубен за земната природа. Неосъществимият западен начин на живот не беше научен аргумент в провеждания между двете системи дебат, а манипулативен прийом на Запада в дискусията, защото ресурсите на планетата просто не позволяват подобно сравнение. Капитализмът, обаче, ползваше своя блестящ стандарт като доказателство в спора, защото просто не разполагаше с никакви други идейни и научни контрааргументи и защото той упражняваше голяма притегателна сила върху хората в социалистическите страни. Още в началото на разглежданата тема за социализма като единствена алтернатива на капитализма ще отбележим, че в по-нататъшното изложение ще се придържаме предимно към неговите теоретични постановки, които при тяхното осъществяване неизбежно ще бъдат обременени с волни и неволни отклонения, грешки, а дори и с деформации. Но всичко това са проблеми на практиката, но не и на идеологичната основа на системата. Идеалът се замисля от реални хора, но е почти невъзможно да бъде осъществен от тях, особено, когато се касае за такъв грандиозен проект, какъвто е проектът за безкласовото общество на социалната справедливост. И все пак, макар и непостижим, идеалът е необходим като ориентир, подобно на Полярна звезда за мореплавателите в безбрежния океан.

Социализмът не е универсална система, която може да се прилага по шаблон навсякъде. За специфичните условия на всяка страна са възможни различни варианти решения, но всички те, въпреки различията по между им, ще съдържат основните отличителни за социализма белези,. които ще повторим:

1. ОБЩЕСТВЕНА (публична) СОБСТВЕНОСТ (държавна, общинска, кооперативна) ВЪРХУ ОСНОВНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ПРОИЗВОДСТВО (индустрия, енергетика, агропромишленост и пр.).

2. ДЪРЖАВНА (общонародна) СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ПРИРОДНИТЕ БОГАТСТВА: гори, подземни изкопаеми, води и върху основния източник за прехрана на обществото - земеделската земя. Изключение ще бъдат само дворните места и земята за лично ползване (5 до 10 дка).

3. ЗАБРАНА ЗА НЕТРУДОВИ ДОХОДИ от експлоатация, спекула и др.. Справедливо разпределение на благата според количеството и качеството на трудовия принос за тяхното производство (основен закон на системата).

5. ДЪРЖАВНО-ПЛАНОВО МАКРОУПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА според нуждите на социума, а не според интересите на частните й собственици.

6. ПРАВО НА ТРУД И ДОХОДИ ЗА ЖИВОТ за всеки човек.

7. ЗАДЪЛЖЕНИЕ за ТРУД за ВСЕКИ ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВОТО, за да произвежда благата, които ще има право да потребява. Изключение само за болни, пенсионери, инвалиди, деца , учащи и майки на деца до 2 г.

8. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, БЕЗПЛАТНО ОБРАЗОВАНИЕ, БЕЗПЛАТНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, достъпни цени за жилище, електроснабдяване и отопление.

8. ПРИОРИТЕТ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ИНТЕРЕСИ над частните.

9. ХУМАННА ГРИЖА ЗА ДЕЦА, ВЪЗРАСТНИ, БОЛНИ, ИНВАЛИДИ, САМОТНИ ХОРА

10. КОНТРОЛИРАН ДЕМОГРАФСКИ ПРИРЪСТ на населението чрез сексуална просвета.

11. ОПАЗВАНЕ на първичната ЕКОСФЕРА и на вторичната СОЦИОСФЕРА.

12. ГЛОБАЛИЗИРАНЕ НА СОЦИАЛИЗМА като система за хармонично екосъобразно развитие на човечеството, за справедливо разпределение на ресурсите на Земята и за глобално опазване на природата и мира.

Това са основните принципи, на които ще се гради социалистическото общество. Главните негови отличия от капитализма остават ОТСЪСТВИЕТО на частна собственост над икономиката, на експлоатация, нетрудови доходи и социално справедливото разпределение на благата. Новият социализъм принципно няма да се отличава много от познатия. до 1989 г. модел, имайки пред вид не дискредитираната му практика, а идейната му същност. За съжаление, природата ни отне Карл Маркс преди да е завършил своето огромно дело, надхвърлящо времето на един човешки живот и той остави значителни "бели полета" от неизследвани въпроси на практическото строителство на социализма, които впоследствие станаха причина за проявата на волунтаризъм, грешки и деформации при неговото практическо реализиране. Най-сериозното затруднение за системата при реализирането на социалната справедливост представлява отсъствието на начин за точно и обективно измерване на количеството и качеството на трудовия принос на всеки член на обществото в производството на блага, според който ще трябва да се определи неговото възнаграждение за положения труд, респективно дяла за получаване от общо изработения БВП. Трудът на съвременния човек не е проста физическа величина, а. комплексен параметър, не поддаващ се на лесно определение с един измерителен уред или метод, който може с един отчет да отрази всички значими фактори в него. Има ред нематериалните видове труд и особено в сферата на услугите (здравеопазването, образованието, творчеството, управлението и т.н.), където е много трудно и дори невъзможно обективно да се определи неговото количество и качество и съответно полагащото му се възнаграждение. 1) Този факт създава сериозни предпоставки за грешки и което е по-лошо и за злоупотреби, които компрометират принципа на справедливостта, върху който е изградена соцсистемата.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

1) Голямо затруднение при решаването на задачата за справедливото разпределение на благата според количеството и качеството на вложения труд представлява невъзможността те да бъдат обективно определени за ред дейности. Възможното, може би, решение е определянето за всяко работно място на една фиксирана базова заплата, гарантираща нормално човешко съществуване, върху която ще се надгражда за квалификация, предприемчивост, постигнати резултати, общонационални заслуги и прочие индивидуални надбавки, повишаващи качеството на живот на получателя им.

--------------------

Освен тези обективни трудности социалистическото общество е изложено и на вредното влияние на първично заложените у човека инстинкти на "корист" и "егоизъм", които го изкушават да нарушава в своя изгода нормите на социалната справедливост и да се облагодетелства за сметка на общността. Ето защо, изграждането на съвършено социалистическо общество от несъвършени индивиди е сложна задача, която не позволява да се проявят изцяло неговите предимства, още от първия ден на установяването му, а се налага да се премине значителен преходен период на превъзпитание на хората за усвояване на морално-етичните норми на новото общество. В този възпитателен процес за някои индивиди ще се наложи прилагането и на възпитателна принуда, която в никакъв случай няма да е нарушение на техните човешки права, а метод на обучение, който с течение на времето ще прерасне в убеждение и норма на поведение, също както, например, правилата за движение по пътищата. Методът на възпитателната принуда има доказан ефект при обучението и на малките деца, за да ги превърне от животинчета (каквито се раждат) в полезни за обществото и годни за работа в икономиката личности. Така, че ако желаем да сме искрени, трябва да признаем, че свобода без граници и консумативен рай за всички от първия му ден, което дори само поради икономически и екологични съображения не е възможно. В аналогичен вид подобни затруднения съществуват и при капитализма, което не означава, че той е по-добрата система и че е по-добре да се откажем от социализма и да продължим да живеем и да се приспособяваме към капиталистическата джунгла, където с решение на класата на частните собственици същите тези несъвършенства при справедливото разпределението на благата са узаконени.. Както отбелязахме, при социализма няма експлоатация (присвояване на чужди стойности), което означава, че при него ще е невъзможно да се консумира повече, отколкото се произвежда. Не бива да се допускат у хората очаквания за незабавна и пълна задоволеност на всички техни нужди. С развитието на технологиите и производителните сили жизненият стандарт на населението несъмнено ще нараства, но това няма да стане още на другия ден след смяната на системата и този факт трябва да бъде добре разбран и възприет от обществото. Началото ще бъде трудно и най-многото, което новата система ще може веднага да изпълни е да въведе справедливо разпределение на наличните към момента блага. Но и това не е малко, защото в бедните, но справедливо социално стратифицирани страни, обществените конфликти или отсъстват или са по-лесно преодолими, отколкото в богатите, но несправедливо поляризирани общества. Ето защо, новият социализъм още от началото си не трябва да допуска появата на несправедливо социално разслоение, особено на основа на злоупотребата с власт. За да се лишат останките на детронираната капиталистическа класа от икономическа сила и възможност да саботират установяването на новото общество и да реставрират старото, след смяна на системата трябва да се проведе незабавна деприватизация, за да бъде отнет източника на финансово-икономическата й мощ - частната икономика и тя да бъде върната на законния й собственик - обществото. Разпределението на изработените блага и при социализма ще продължи да се извършва с помощта на парите, т.е. чрез заплатите в производството и цените на пазара. Но това разпределение ще става не чрез установяване на минимално възможните заплати и максимално приемливите цени, както това се прави при капитализма, а чрез заплати, определени от държавата на основата на нормалните потребности на семейството от средства за съществуване и според трудовия принос на работещите в създаването .на БВП и чрез цени, определени според реалната себестойност на стоките, според нуждите и покупателната способност на населението и според потребностите на бюджета. Фундаменталната особеност на социализма - ликвидирането на частната собственост и експлоатацията представлява посегателство върху сакралната същност на капитализма - възможността му да експлоатира и богатее на тази основа. Това обяснява, защо още от първия ден на победата му октомври 1917 г., преди 100 години, срещу него и Съветския съюз агресивно се надигна алиансът на международния капитал, оглавяван първоначално от бившите колониални империи - Англия и Франция, впоследствие от фашистка Германия, а след Втората световна война от новия световен хегемон - Съединените щати. Замяната на капитализма със социализъм в цяла група страни беше главното събитие на 20-тия век. За съжаление, той не устоя. на атаките на користта и егоизма в част от народа и управляващата го номенклатура, принципът за социална справедливост бе нарушен и на високо и на ниско ниво и реалният социализъм бе превърнат в система за лично устройване по партийна, административна, роднинска, земляческа линия и злоупотреби за сметка на обществото, което го лиши от доверие и защита по време на контрареволюцията 1989 г. Народът очакваше някаква полезна "перестройка", с която го излъга предателя Горбачов и го разруши. След десетилетна ожесточена Студена война, предаден от най-високо ниво, социализмът най-после беше победен и варварски унищожен. И въпреки това, големият австрийски писател Стефан Цвайг, преди да сложи край на живота си, мъдро напомни: „Една добра идея, дори и лошо осъществена не е опровергана. Тя е само отложена.2) Сега на марксистите, се пада трудната задача, да започнат отначало борбата за възраждане на вярата в социализма, за да я предадат на идните поколения и да им спестят усилията да го преоткриват наново, за да уредят обществото си така, че да живеят в него като хора, а не като хищници в джунгла. На тази просветителската цел е посветена и моята книга.

2Стефан Цвайг, "Заветът на Еразъм", 77


НЕОМАРКСИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА КАПИТАЛИЗМА НА ДНЕШНИЯ МУ ЕТАП НА РАЗВИТИЕ

В по-предния текст обърнахме внимание, че ако теоретичните принципи на социализма бяха подробно разработени от Маркс и Енгелс, то в детайлите на практическото му осъществяване, останаха редица нерешени въпроси, въпреки че до 1989 г. у нас съществуваха крупни идеологически научни центрове като АОНСУ, УНСС, БАН и други. Тези нерешени въпроси станаха причина за появата на проблеми при социалистическото строителство, на прояви на волунтаризъм, на необмислено залитане към капиталистически прийоми, успешни при капитализма, но не и при социализма. Този подход породи съмнения във възможностите на системата и създаде погрешно преклонение в обществото пред западната частна икономика, които след преврата `89 г., категорично, но за съжаление твърде късно бяха опровергани. Много трудна се оказа борбата с неизпълнимото желание на хората да живеят с непостижимия за цялото човечество западен стандарт, и убеждаването им, че и при социализма е невъзможно да се консумира повече, отколкото се изработва" и колкото позволява природата. Пътят на личното замогване не минава през хищническата борба и ограбване на чужди блага, а през производството им със свой труд. Благата, чието количество и качество определят и качеството на живота на хората, се създават само чрез труд и право да ги консумират имат най- вече тези, които са се трудили за тяхното производство. Консумацията на чужди (присвоени) блага също повишава качеството на живота, но създава конфликти, социален дискомфорт и представлява социална несправедливост. Пътят към по-добър живот чрез консумацията на повече и по- качествени блага при социализма минава само през трудовата активност и професионалната реализация на хората.

Някои частници и началници от по-висок (а и от по-нисък ранг) успяха в условията на настъпилото преди 89 г. безхаберие да се превърнат в социалистически експлоататори и да заживеят по-добре от другите на основата на ограбването на социума чрез несъобразно високи заплати, частна дейност и злоупотреба с обществени средства. По-нискостоящите в социалната йерархия изпълнителни работници, които нямаха възможност да преуспеят по този път, прибягнаха до механизма на ОБРАТНАТА СОЦЕКСПЛОАТАЦИЯ - да работят по-малко и по-некачествено за гарантираната си заплата, сигурни, че размерът й няма да се промени от й не зависи от качеството на труда им. Тези личности имитираха трудова дейност и прехвърляха недовършената работа на следващите по производствената верига след тях звена и без да се притесняват предлагаха на пазара (а и за експорт) продукти дори с недоработки. Масовата "ОБРАТНА" СОЦЕКСПЛОАТАЦИЯ получи и своите сполучливи определения: "мърлявщина" за лошото качество и "кръшкачество", за неспазване на трудовата дисциплина. При определяне на заплатите и разпределението на благата, обаче, същите тези "мърлячи" и "кръшкачи" чрез субсистемата на "връзкарството" и протежирането най-напористо претендираха за повишение на заплатите си за получаване на по-големия и по-качествен дял от произведените блага. Те образуваха ядрото от недоволници, които заедно с дисидентите от 89-та година дискредитираха социализма и доведоха до неговото рухване. Установеният след това неолиберален капитализъм, обаче, не ги пожали, а почерни живота им, защото пазарът и системата на частната икономика не толерират подобни "тарикати" за сметка на печалбата на капиталиста. Всеки, който си позволи подобна волност в частна фирма, бива безмилостно изхвърлян от работа. Макар и късно тези лумпени се убедиха, че могат да просперират само в условията на заразения от безотговорност и безнаказаност "реален" социализъм, при който борбата срещу подобен трудов морал се водеше с неефикасните "меки" методи на "другарската" критика, а не с безкомпромисния инструментариум на болезнените санкции, използван от капиталистите. Паразитиращите по време на реалния социализъм трудови елементи, сигурни, че социализмът им гарантира заетост и доходи вършеха своето пагубно дело сигурни, че ако бъдат уволнени, веднага ще си намерят нова работа в съседното предприятие. При капитализма отношенията между изпълнители и ръководство са поставени на по-безмилостна основа - .проявите на "кръшкачество" и "мърлявщина" за сметка на фирмата и собственика сурово се наказват. Всеки служител в частна фирма носи персонална отговорност за своята работа и отстранява пропуските си за собствена сметка, а за назидание често бива наказван с удръжки от заплатата, а дори и уволняван.

Над него непрекъснато виси "дамоклевия меч" на уволнението и безработицата. В условията на повсеместна липса на работа, това наказание се усеща много болезнено. По този начин частните фирми системно се чистят от "кръшкачи" и "мърлячи" и постоянно подобряват изпълнителския си състав. Този кадрови подбор действа възпитателно и върху останалия персонал. Постепенно по този начин се формира колектив от изпълнителни служители. Естествено, този строг контрол не е патент само на капитализма, а е напълно приложим и при социализма. За съжаление, "санкционирането", по-силния фактор от управляващия механизъм на "захарчето и камшика", при реалния социализъм по идеологически причини за спазване "правата на трудещите се" бе подценен и трудовата дисциплина и качеството в производството бяха управлявани повече със стимули (награди, премии, звания и т.н.) отколкото със санкции. А се знае дори от дресьорите в цирка, че със захарчето се обучава, а с камшика се управлява. Безнаказаността стана причина за развитието на лош трудов морал всред голяма част от работническата класа и за влошаване качеството на произвежданата продукция. Желязната дисциплина и суровата кадрова политика, прилагани в частните фирми от техните собственици, при социализма за ръководителите на социалистическите предприятия бяха ограничени от профсъюзи, партийни организации и от личните връзки на санкционираните служители с висшестоящи началници. Причината за това нерадостно състояние беше, че при прехода към реалния социализъм съзнанието на селският ни народ не бе дорасло до нивото на индустриални работници, а и не всички стопански ръководители притежаваха необходимите качества и опит за заеманите от тях ръководни постове, до които често бяха издигнати поради трудната кадрова обстановка след 9 ІХ 44 г. В големите акционерни дружества на Запад тази прибързаност в кадровите назначени липсва. Дейността на управителните съвети се контролира от надзорни съвети от акционери, а за управляващи директори се назначават внимателно избрани, доказали качествата си известни мениджери. Цялата тази организационна система не е обременена с идеологически изисквания и без проблем може да бъде приложена и при социализма, който заради правата на трудещите се, подцени контрола над техните задължения, което превърна социализма в "реален", а след това в "загнил" и за сетен път доказа, че, както в математиката няма задача, която не може да се сгреши, така и в социалното строителство няма добра идея, която да не може да бъде провалена от лошо изпълнение.

Независимо, че едрата икономика е преди всичко публична собственост (държавна, общинска, кооперативна), при бъдещия социализъм няма да е възможно да се избегне съществуването и на дребна частна собственост за услуги в неструктуроопределящите сектори, които със своето многообразие е невъзможно да бъдат обхванати от държавата. Трябва да отбележим, че, за съжаление, въпросът за "частната дейност при социализма" е също един от нерешените негови проблеми. Изпуснато от контрол, "частничеството" може да създаде условия за повторно развихряне на "користта" и "егоизма" у хората и да се превърне повторно в заплаха за здравето и на новия социализъм. Макар и дребни по мащаб, "частиците" съхраняват в себе си вируса на егоизма, на конфликта между "личното" и "общото" и заради агресивното си отношение към личната изхода и поради отсъствието у обществото на инстинкт за самосъхранение този конфликт завършва обикновено в тяхна полза. Факт е, че заради липсата на контрол от специално създадена за целта ИМУННА ИНСТИТУЦИЯ, която да пази интересите на социума, защото тъкмо хората, за чието добруване бе създаден социализма, проявиха склонност към злоупотреба с неговите колективистични принципи, въпреки че подсъзнателно бяха наясно, че по този начин вредят индиректно и на самите себе си. "Користта" и "егоизмът" често надделяват дори над "инстинкта за. самосъхранение" и в безогледното преследване на личния си интерес човекът често си самонанася дори пагубни вреди. Ето защо, един от нерешените проблеми на социалистическата политикономия остава и въпроса за неизбежното съвместно съществуване на едрата обществена и дребната частна икономика и създаването на "ИМУННА СИСТЕМА" за негова защита от злоупотребите на частниците. Подобно на корозията, те разяждат системата чрез присвояване на материали, отклонение на техника, инструменти, работно време, държавно оборудване, наемен труд, обогатяват се чрез спекулативна търговия с дефицитни стоки, корумпират държавните служители и разпространяват заразата на "връзкарството". На тази основа в реалния социализъм преди `89 г. възникна нетипично класово разслоение на богати частници и по-бедни трудещи се, което подкопа вярата на хората в социалистическата идея за социално справедливото неравенство и в синергията на колективизма при преследване от една общност на обща цел и подхрани илюзиите за предимство на индивидуализма, който се счита за движеща сила на капитализма. Никой не отчете, че кражбата е най-чистата печалба и в съчетание със свободата на частника за ценова изнуда с лишенията на социалистическото общество, извършващо напрегнато догонващо развитие, няма как да не му осигурят суперпечалби от спекула. НЯМА ПО-ЕФЕКТИВЕН КАПИТАЛИЗЪМ ОТ ТОЗИ НА РАБОТЕЩИЯ В УСЛОВИЯТА НА НАПРЕГНАТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО СТРОИТЕЛСТВО ЧАСТНИК. След промените 89 г. кранчето на тези аванти за частната икономика се затвори и митовете за предимството на "частничеството" изчезнаха. Всичко стана частно! Дребните риби в аквариума на обществото бяха изядени и останаха само едрите акули. След като загубиха това, което най-малко цениха, поклонниците на Бога на частничеството изтрезняха. Същото стана и с кандидатите за летуване на Канарските острови, които бяха всред щурмоваците, съборили социализма. Контрареволюцията ликвидира набързо техните илюзии за бързо забогатяване и западен стандарт на живота от времето, когато си въобразяваха, че ще запазят придобивките на социализма, а ще заживеят като западняци. Не познавайки капитализма, през първите кошмарни години на прехода те лакомо заложиха на "бързо забогатяване чрез тротоарна търговия" на хляб и кисело мляко, на гаражни "супермаркети", на таксиметров бизнес с домашни "Жигули", на издателската дейност на харчещите се порнографски книжлета и вестничета. И цялата тази паплач от "кандидат- капиталисти" днес отново е най-недоволна от промените. Затова стара турска мъдрост учи: "Да имам акъла на българина, след като напълни гащите".. Разрушителната дейност на "новите демократи" вече е свършила своето пъклено дело, дискредитирала е и е лишила социалистическата система от подкрепата на народните маси по време на контрареволюцията 1989 г. Днес те са хранителната среда за възникване на безбройните чудновати партии и движения, които сами не знаят какво са и каква кауза преследват. Не трябва да се забравя, че: "Користта", "егоизма" и злоупотребата с ДОВЕРИЕТО на обществото е отрова, която може да погуби всяко ОБЩО НАЧИНАНИЕ, включително и СОЦИАЛИЗМА, независимо че постоянно ни се напомня, че "СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА". Доверието е много деликатен феномен - трудно се печели, лесно се губи и още по-трудно се възстановява. Не случайно идеолозите на капитализма открито признават "користта" и "егоизма" за главните движещи сили, на които се гради тяхната система Те съзнателно омаловажават ерозионния потенциал на частничеството и манипулативно разпространяват заблудата, че рухването на социализма се дължи не на предателството на Горбачов, а на отсъствието на частна собственост в населението, което е причинило "отчуждение" у хората от обществената социалистическа собственост и е улеснило ликвидирането на системата. Без отговор остава естественият контравъпрос: "А колко от милионите наемни работници на Запад са собственици на гигантските предприятия, в които работят, та не се чувстват отчуждени от тях?". Отговорът е "николко", но частната фирмена собственост там се охранява от нейните собственици безмилостно, нещо което бе фатално подценено при реалния социализъм. И ако днес сме свидетели, как капиталистическото общество страда от корупция, подкупи, от проявите на "користта" и "егоизма", въпреки че е изградено на тяхната основа, какво да кажем тогава за социализма, който ги отричаше и се бореше срещу тях?

Темата "Частна икономика и социализъм" е огромна и все още неразработена, а проблемите й са колкото сложни, толкова и важни. Идеално решение за функционирането на дребното частничество при социализма все още не е намерено, но то е необходимо и трябва да се търси от лявомислещите учени-икономисти. Решението може да не е всеобхватно, но с течение на времето ще се подобрява, докато не достигне достатъчна за практиката ефективност. Във всеки случай, частен сектор при социализма няма как да не съществува, особено в сферата на услугите, но той трябва да работи под железния контрол на обществото, в негова полза и в никакъв случай в негова вреда.

ОСНОВНИЯТ ЗАКОН на СОЦИАЛИЗМА определя като негова главна цел ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ НА ОБЩЕСТВОТО С БЛАГА ЗА ЖИВОТ и след това, съобразно възможностите и с БЛАГА ЗА УДОВОЛСТВИЕ.

СПРАВЕДЛИВОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЛАГАТА ЩЕ СЕ ИЗВЪРШВА между членовете на обществото

СПОРЕД КОЛИЧЕСТВОТО и КАЧЕСТВОТО на ВЛОЖЕНИЯ от тях ТРУД за производството им.

Кратката формулировка на закона е:

ОТ ВСЕКИГО СПОРЕД СПОСОБНОСТИТЕ, ВСЕКИМУ СПОРЕД ТРУДА.

Очевидно, така дефинирана задачата на социалистическата икономика е несравнимо по-трудна от изискванията към частната икономика на капитализма, която няма никакви законови задължения към нуждите на социума, освен елементарния ангажимент да осигури печалбата на своите собственици чрез обслужване предимно на богатата част от обществото. Видно е, че разликата в сложността на задачите пред капиталистическата и социалистическата икономики е огромна и че тя изисква държавните ръководители при социализма да бъдат изключително инициативни, образовани и морално чисти хора и тяхната дейност да бъде следена, коригирана и подпомагана от широк обществен "надзорен съвет" (респ. партия), защото всички грешки, деформации и извращения при реалния социализъм тръгнаха от средата на управляващата го номенклатура, чието поколение и самата тя се подадоха на изкушенията на "користта" и "егоизма" и превърнаха властта в средство за семейно устройване. Ето защо, ръководителите на икономиката и обществото трябва да бъдат много внимателно избирани, контролирани и коригирани от такъв "надзорен съвет", ако с новия социализъм не трябва да се повторят драматичните събития от 80-те години на миналия век. Оставена без контрол, част от управляващите и особено тяхното потомство и роднинско обкръжение, израснало в номенклатурен уют, се подаде на природно заложения нагон на "личните интереси" за себеустройване, дискредитира идеята на системата за социална справедливост и пропиля доверието на обществото към партията и социализма, скъпо извоювани с цената на хиляди жертви в борбата срещу фашизма и капитализма. Ще повторим:

СОЦИАЛИЗМЪТ, както всяка КОЛЕКТИВНА СИСТЕМА, НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА БЕЗ ДОВЕРИЕ. Доверието е деликатен феномен.- ТРУДНО СЕ ПЕЧЕЛИ, ЛЕСНО СЕ ГУБИ И МНОГО ТРУДНО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА.

Загубата му може да провали всяко колективно начинание и затова доверието трябва да се пази като зеницата на окото. Доказателство за верността на тази истина е не само участта на бившата БКП и КПСС, но и на многото реформирали се западноевропейски компартии (италианската, френската и др.), които излязоха от антифашистката борба с огромен авторитет и доверие, които след идеологическото си "д"(р)еформиране в "модерни леви" партии загубиха. Но ако авторитетът на една лява партия може да бъде компрометиран от грешна практика, това е невъзможно да стане с марксистката идеология.



Тагове:   капитализъм,


Гласувай:
3



1. 1997 - Един проблем пред социализма
11.05.2019 21:41
Един проблем, решение на който не мога да осмисля е МОТИВАЦИЯТА ЗА ТРУД ПРИ УСЛОВИЯ НА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ. Капитализмът мотивира хората за труд чрез условията на мизерия и страхът от нея или алчност (корист). Ранният етап на изграждане на социализъм мотивира за труд по достигане развитите нации. (За 25 г. България направи това, което други за векове). Обаче при достигане на някакво ниво на задоволеност мотивацията спада или се включва користта като мотиватор, т.е. желанието за съществено различие по отношение на средствата за живот.
Задоволеността на много хора на социални помощи у нас ги прави трайно нежелаещи да се трудят. При това равнището на сигурност е много по- ниско от това, което осигурява социализмът. Това е и причина общества, които могат да предоставят на гражданите си базов доход, да не го практикуват масово. Изглежда при експеримент в малки общности, базовият доход води до отказ от напрегнат труд с високи постижения. Изглежда осигуреността поражда пасивност, а за върхови постижения е необходима неуморна агресивност.
Как виждате евентуално решение?
цитирай
2. iw69 - Отговор на въпроса на "1997"
11.05.2019 23:52
Първо желая да обърна внимание, че аз не съм авторът, той за съжаление вече не е сред живите, и не успя да издаде тази монография. Но предходната му книга "Общество и капитализъм" все още може да бъде намерена на книжния пазар.
Иначе относно въпросът Ви за мотивацията при социализма, поне аз както виждам нещата. Би могло да се приложи принципът на допълнителния паричен бонус за добро справяне с работата и ев. фин. наказание или лишаване от това допълнително възнаграждение респ. при лошо справяне със задълженията или при отсъствия от раб. Бонус схемата може да се обвърже с постигнатото, като за всяка дейност се въведат строги обективно измерими параметри за качество на изпълнение им, и по този начин се квантифицират. Считам, че това няма да е трудно за постигане в днешния свят на дигиталните технологии.
А колкото по-високо е нивото на възможното допълнително възнаграждение, което може да бъде постигнато при добро справяне с работата, толкова по-мотивирани ще са служителите да изпълняват възложените им задачи добре. Тази допълнителна надбавка върху заплатата може да е 25%, 30%, 50% или защо не и 100%.
Не е казано, че при социализма всички трябва да получават еднакви заплати. Но разликата не бива да е и в десетки или дори стотици пъти както е при капитализма, защото това поражда подкопаващо спойката на обществото и дадения народ неравенство.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4820795
Постинги: 2499
Коментари: 6276
Гласове: 16450
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031