Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2019 08:45 - Фашисткият преврат в Боливия
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 192 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 09.12.2019 08:49


Днес Южна Америка отново ври и кипи. В Еквадор бунтът срещу антисоциалните политиките на МВФ принуди неолибералното правителство да отстъпи. В Хаити бушува въстание срещу подкрепяния от САЩ кабинет. В Чили милиони протестират и стачкуват за прекратяване на десните политики и за нова конституция. В Колумбия стотици хиляди участват в обща стачка срещу реакционната икономическа и социална политика на режима.  

От друга страна, Боливия обаче е заплашена от връщане на зад, целящо да заличи икономическите и социални постижения за коренното индианско население, и да възстанови старите етнически, расистки и социални йерархии в тази страна. От 12 ноември законния президент Ево Моралес е в изгнание в Мексико. Политикът от индиански произход, който управлява Боливия от 14 години, беше принуден да подаде оставка от генерал Юрий Калдерон, командващ полицията и главнокомандващия армията ген. Уилям Кайман.  

Само няколко часа по-късно опозиционната сенаторка Жанина Анес от бялото малцинство се самопровъзгласи за нов „президент“. „Мечтая за Боливия, лишена от диаболични индиански обреди“, пише тя още през 2013 г. „Градът /Ла Пас/ не е за индианци, те трябва да отидат във високопланинския район или в Чако!“ Нейното „Преходно правителство“ не включва нито един член от коренното население, което съставлява мнозинство в страната.  

Причина за държавния преврат бяха изборите на 20 октомври т.г. Президентът Ево Моралес, кандидат на Движението за социализъм (MAS/ДзС), беше обявен за победител с 47,08% от гласовете и разлика от 10,5 точки спрямо консервативния кандидат Карлос Меса (36,51%). Въпреки това Моралес се представи по-слабо на тези избори, тъй като вече нямаше 60% от електората, както преди. Според конституцията кандидатът се избира, ако има над 40% от гласовете и в същото време над 10% предимство пред подгласника си. Организацията на американските държави (ОАД) говори за "чисти избори", но за победа с минимална преднина.  

Това беше сигнал за ултрадесните сили да призоват за протести срещу изборния резултат. Тогава правителството поиска от ОЕД да провери резултатите от изборите. Но в предварителния си доклад обаче тя само посочва „индикации за нередности“ при подаването на 78 изборни протокола - което е едва 0,22% от всички. А Вашингтонският център за икономически и политически изследвания (CEPR) заключава, че "резултатите от предварителното преброяване съвпадат с крайния резултат". Статистически нередности има само в 274 от 34 551 избирателни секции; грешките, които са се проявили са известни "по подобен начин на избори от Хондурас, Австрия или американския щат Висконсин", се казва в доклада. Съмнение, че преднината на Моралес не е била повече от 10%, данните не позволяват. Това вече представлява два пъти отхвърляне на обвинението за манипулация на изборите.  

Моралес допусна някой политически грешки - като отмени референдум, който му забрани трето преизбиране за президент на Боливия. Тогава Конституционният съд му даде възможност да поднови кандидатурата си. На добрата политическа кауза вреди, ако лидерът на едно политическо движение смята себе си за незаменим. Но да допускаме, че дясната опозиция действа от демократично убеждение и защитава републиканските институции е абсолютно наивно. Олигарсите просто са загрижени за защитата на привилегиите си, придобити през 200-те години след колониалния период. Тях ди дразни социална политика и политиките на преразпределение на националните богатсва в полза на цялото население, които бяха въведени от индианския президент, който се бе издигнал до най-високия пост на нацията.  

Отхвърлянето на изборния одит на ОАД от дясната опозиция и призивът им за нови избори са в основата на факта, че движещите сили за свалянето на Моралес - едрите земевладелци, олигарсите и предприемачите от соевата, дърводобивната и петролната промишленост - не ги толкова интересува предполагаем "фалшив" изборен резултат, който трябва да се коригира. Те по-скоро преследват стратегия за преврат, за да изгонят Движението за социализъм от политиката. Преразпределението в полза на бедното коренно население, особено във високопланинските райони, както и национализацията на важни минерални ресурси винаги е било трън в очите на богатия бял "елит". А такиви политики преследваше Моралес още от началото на първия му мандат през януари 2006 г.   Още две седмици преди парламентарните избори Луис Фернандо Камачо, президент на тъй нар. граждански комитет „Про Санта Крус“, доминиран от ултрадесни предприемачи и явно фашизирани елементи /част от белия "елит" в Боливия са наследници на емигрирали там след II-та Световна война немски нацисти/, говори за измама на предстоящите изборите от управляващите социалисти и призова да не се приема евентуална победа на Ево Моралес. След това исканията станаха още по-радикални: Камачо даде на президента на Боливия 48-часов ултиматум да подаде оставка. Те започнаха и вълна на насилие, при която държавните радио и телевизионни станции, бяха щурмувани от противници на индианското правителство, атакувани и малтретирани бяха служители на ДзС. Паравоените банди започнаха да подпалват сградите на профсъюзи и домовете на кандидати и политически лидери на управляващата социалистическа партия. Така напр. противници на кмета на град Винто, Патриша Арсе от ДзС, я обляха с червена боя и я влачеха боса и с остригана коса по улиците.  

Полицията и военните накрая принудиха президента да подаде оставка. „Грехът ми беше, че съм индианец, ляв и антиимпериалист“, каза Моралес. Вицепрезидентът Гарсия Линера и председателят на парламента също бяха прогонени насилствено. След оставката на президента - Камачо, наречен от британското Би Би Си „Боливийският Болсонаро“ щурмува президентския дворец, с националния флаг в едната ръка и Библия в другата. "Библията се връща в правителствения дворец", крещеше той. Също и Анес демонстративно носеше огромна Библия, когато нахълта в президентския дворец.   Целта на пучистите е да наложат рекатолизация на държавата и политиката срещу волята на по-голямата част от боливийското население, което е с индиански корени. И това въпреки, че светската държава има конституционен статус. „Държавата уважава и гарантира свободата на религията и духовната вяра, в съответствие с мирогледа на всеки. Държавата е независима от религията« е записано в основния закон.  

Подемът през последните 14 години бе белязан от деколонизация. В рамките на социалните движения, които доведоха Моралес на власт, се бяха появили индигенни разбирания за социализъм и ценностите на Пачамама (Андинската майка Земя). Социологът Марко А. Гандарилас, директор на Центъра за документация и информация CEDIB в Кочабамба, вижда най-важната заслуга на лявото правителство на Моралес, в новата "плуринационална конституция".  

С конституционната реформа от 2009 г. на отделните етнически групи бяха гарантирани политически права, автономия и политическо участие. Но коренната, многонационална държава беше непоносима още от самото начало за 15% бяло малцинство от едри земевладелци и животновъди.   В икономическо отношение годините на управление на Моралес са най-успешните в историята на Боливия. Според Икономическата комисия за Латинска Америка (CEPAL), боливийската икономика нарасна с 4,5% през миналата година. Доходът на глава от населението на 11-те милиона жители се е удвоил по време на мандата на Моралес. Правителството на Движението за Социализъм намали неграмотността до 2,4% и понижи нивото на безработица от 9,2% преди 13 години до 4,1%, която е най-ниската в региона. Умерената бедност спадна от 60 на 34,6%, а крайната бедност от 38,2 на 15% през този период. Освен това бяха въведени безплатни здравни грижи и образование, за първи път в историята на страната.  

През 2006 г. социалистическото правителство на Боливия национализира природните ресурси, най-вече газодобива както и най-големите запаси от литий в света, които са необходими за мобилните телефони, компютри и електрически автомобили. Печалбите от износа на газ и литий оставаха вече в страната и благодетелстваха бедното, коренно, селско население.  

Това беше и основната причина за преврата срещу Моралес, защото белият и богат "елит" никога не се примири с това, че индианците са национализирали минералните ресурси и са финансирали с печалбите социални програми за мнозинството от коренното население. Моралес не направи икономически грешки и производствените ресурси на страната се развиха и обновиха при неговото управление.  

Доказателство за неавторитарния характер на правителството на Моралес е, че той не национализира собствеността на бялото малцинство и не  „прочисти“ армията и полицията от своите противници - така че те сега успяха да се обърнат срещу него. А че не обезглави старият "елит" е една от политическите му грешки, довели в крайна сметка до свалянето му.   Междувременно в парламента беше приет законопроект, който да проправи пътя за нови избори. Според него обаче не се допускат повече кандидати, които са заемали политическа длъжност през последните три законодателни периода. Така самият Моралес и неговите съратници са изключени от участие в избори. Дори срещу Моралес бе издадена заповед за арест.  

Един от първите политически актове на Жанина Аньес беше приемането на указ, който гласи, че „за да се възстанови вътрешният ред, боливийските военни са освободени от наказателна отговорност “. Това е лиценз за убийство докато се потушават протестите срещу новите самовластнци в Ла Пас. Още в същия ден в град Кочабамба бяха застреляни девет души, протестиращи срещу превратаджиите.   

Около рубежа на хилядолетието започна възходът на боливийската левица със съпротивата срещу приватизацията на водоснабдяването и продажбата му на един американски концерн, т.нар. Водни бунтове от 2003 г.  

Освен това Анес веднага започна да преориентира Боливия във външно-политическо отношение и да предприема действия срещу Куба и Венецуела. Например, над 700 кубински лекари, които досега са помогнали за подобряване на боливийското здравеопазване, трябваше незабавно да напуснат страната, дори част от тях бяха арестувани. Превратаджиите прекъснаха дипломатическите отношения с Венецуела и сложиха край на членството в съюза ALBA ("Alternativa Bolivariana para los Pueblos de Nuestra Amйrica"). Това разбира се веднага бе високо оценено от официален Вашингтон и от ЕС, като стъпки в правилната посока. Което представлява една силно изкривена и едностранна оценка в момент, когато военните стрелят по протестиращото коренно население. Междувременно най-малко 30 души бяха убити и повече от 1000 демонстранти са ранени, все привърженици на сваления Ево Моралес.  

След като превратаджиите публично изгориха шареното индианско знаме Випала, а военните и полицията го изрязаха от униформите си - стотици хиляди селски жители и членове на различни социални групи се надигнаха. "Ние не приемаме буржоазния полицейски преврат, какти и подкрепата на частните медии за него", заявиха тяхни лидери. Имаше демонстрации в цялата страна на индианци, селяни, работници, миньори и синдикалисти срещу преврата, „преходния президент“ и репресивните действия на силите за сигурност. Бунтуващото се срещу превратаджиите коренно население блокира мирно пътища и издигна барикади в градовете.  

И не е изненадващо, че „докато индианците са в процес на изнасяне на телата (...) на убитите, материалните и морални източници на преврата твърдят, че са направили това, за да спасят демокрацията. (...) Расовата омраза може само да унищожи. Тя не е хоризонт, тя не е нищо друго, освен примитивно отмъщение на една исторически и морално упадъчна класа “, написа бишият боливийски вицепрезидент Алваро Гарсия Линера в мексиканския вестник Ла Джорнада по случай ставащото в неговата страна.


Тагове:   Боливия,


Гласувай:
5
0



1. morskipesni - Сега ще разберат, за какво загина Че!
09.12.2019 09:26
След половин век ще се сетят, че трябваше народът да го подкрепи,- вместо това го предадоха!
цитирай
2. barin - Здравей, iw69. В Южна Америка често ...
09.12.2019 11:40
Здравей, iw69. В Южна Америка често има бунтове и преврати. Някои държави минават по-встрани, като Бразилия. Причината може би е, че е голяма страна, а може и да е някаква друга. Боливия е по-изостанала, заедно с Парагвай. Ако ь бяха дали излазът до Тихия океан можеше по друг начин да се развива.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 803195
Постинги: 261
Коментари: 302
Гласове: 2722
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031