В памет на баща ми, Иван Стефанов Аладжов, участник в антифашистката съпротива в България,

и на двамата ми братовчеди, Моньо Иванов Минев и Цветан Петров, загинали при неравностойно сражение край с. Крушуна, Ловешко, през февруари 1944 г. и на всички онези, които отдадоха живота си за доброто на родината си. Без тях, България нямаше да е същата. Да продължим тяхното дело!!

ВЪПРОСЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Може ли капитализмът да обслужва интересите на обществото, при положение:

- че ултрабогатата капиталистическа класа e монополен собственик над цялата икономика: от капиталите, ресурсите, средствата за производство на блага до самите блага,

- от които другата, по-голямата трудова част от обществото, се нуждае и произвежда, за да живее, ако

интересите им напълно се разминават, т.е. ако

- трудещите се очакват от капиталистите и тяхната частна икономика да задоволява нуждите им от блага, а
-  класата на частните монополисти очаква от трудещите се масимална печалба, като им отнема произведените от тях блага, за да им ги предложи след това обратно на пазара,но на максимално възможната цена?
 

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. Предисловие. Защо бе написана тази книта?

2. Социализъм и капитализъм

3. Човекът - градивният елемент на обществото. Инстинктите на корист и егоизъм. Разум. Механизмът на "захарчето и камшика" и командите на усещанията

4. Класово общество. Икономика и политика. Класова държава законодателство

5. Капитализъм - общество на частната икономика. Основен закон

6. Пазарна размяна. Стойности и цена. Добавена стойност. Експлоатация

7. Пари. Покритие. Емисии. Инфлация и дефлация. Трудов и нетрудов доход

8. Експлоатация. Стоката "РАБОТНА СИЛА" Експлоатационна изнуда. Спекула. Креативна и спекулативна експлоатация

9. Инвестиране в икономиката. Финансиране на производството Използване на експлоатационата печалба. Излишните пари

10. Производствена експлоатация. Покупката на "РАБОТНА СИЛА", т.е."ТРУД" за "РАБОТА". Забогатяване чрез власт. Производство на пари от пари

11. Търговска експлоатация. Спекула

12. Рентиерска експлоатация (чрез наем от собсвеност)

13. Експлоатация чрез услуги.(чрез наем за труд и "ноу хау")

14. Финансова експлоатация. Виртуална икономика. Казинокапитализъм

15. Криминалният генезис на капитализма

16. За кого работи частната икономика? Противоречието "икономика - общеество

17. Глобализиране на експлоатацията чрец "High - tech" монопол и тегхнологичната доминация на света. Изсмукване на мозъци " (Brain Drain")

18. Алтернативата: сОЦИАЛИЗМЪТ - общество на социалната справидливост. КОМУНИЗМЪТ - общество на изобилието

19. Управление на икономиката при капитализма и социализма. Сам ли "рухна". социализмът или беше съборен?

20. Какво постигна България по време на социализма и капитализма

21. Дискусия за по-добрата система. Социализъм или "социализиран" капитализъм

22. Необходимостта от социализъм в бедна и в богата страна

23. Кризите - неизлечимата болест на капитаризма. Техническят прогрес и кризите

24. Поява и развитие на ипотечната мегакриза

25. Ефективност на държавния и частния мениджмънт. Приватизация

26. Излишната икономика при капитализма

27.Конкуренция. Черна борса. Сива икономика

28. Експортна икономика - износ на експлоатация

29. Чуждестранни инвестиции. Разпродаване на страната, внос на ескплоатация и екозамърсяване

30. Социална сегрегация при капитализма. Новата "Берлинска стена"

31. Десетте най-разпространени мита за капитализма

32. Основните недъзи на капитализма

33. Промени в пролетариата при "High - tech" -капитализма. Прекериат и излишните хора

34. Социалдемокрация. Средна класа. Социално-пазарно общество на всеобщото благоденствие. "Социализиране" на капитализма

35. Национализъм, патриотизъм или марксизъм

36. Странните особености на ІІ-та световна война. Законът на САЩ "Lend-Lease" 

37. Стандарт на живота при капитализма и социализма

38. Свобода и демокация при капитализма

39. Реколониализиране на света с финансови средства

40. Новият световен икономически ред и Третия свят

41. Доларът - инструмент за ограбване на света. Тандемът САЩ - Китай

42. Заплахата за мира от Съединените щати

43. Методи за опазване на капиталистическата система."Рамката на демокрацията"

44. Капитализъм и еконеустойчиво развитие на икономиката

45. Референдумът - демократичния път към социализъм

 1. Предисловие. Защо бе написана тази книта?

/Предсловието е публикувано в предходния остинг/
 

2. СОЦИАЛИЗЪМ и КАПИТАЛИЗЪМ

Социалистическата система, която съществуваше до преди четвърт век в Източна Европа, според твърденията на идеолозите на капитализма, се е провалила като утопична и негодна, поради което, по "волята на народните маси" и с "неоценимата" помощ на предателя Горбачов през 1989 г. е отхвърлена и заменена отново с капитализъм. За пореден път от Троянската война насам историята ни показа, че крепости се превземат не с щурм от вън, а с предателство от вътре.

Доминиращата световна система за обществено устройство днес е КАПИТАЛИЗМЪТ. От момента на контрареволюцията 1989 г. до сега измина повече от четвърт век, достатъчно дълъг период, от дистанцията на който е възможна обективна оценка за възможностите му да обслужва обществото като система за неговото устройство. През този период се развиха процеси, които едва ли биха могли да се нарекат най-доброто потвърждение за неговите предимства. България претърпя невиждан упадък. От развита индустриално-аграрна страна преди 1989 г. тя се срина до нивото на треторазрядна държава. Това, което народът ни преживя не е нищо друго, освен национална катастрофа, с всичките й характерни белези: стопански, социален, професионален, демографски, морален и културен упадък, за щастие без загуба на територии (ако не отчитаме, продадените на чужденците земи), масова икономическа емиграция и т.н. Няма сектор от обществото (църква, армия, здравеопазване, образоване и пр.), който да не е тежко засегнат. Социологически проучвания показват, че застрашително расте броят на младите хора, които не работят и не учат, а живеят на гърба на родителите си и дегенерират в удоволствие, безделие, алкохол, секс и наркотици. Масовата емиграция всред най-активната и способна част от тях, прогресиращата морална и професионална деградация всред голяма част от оставащите у нас млади хора означава, че няма кой да поеме съдбините на страната ни при смяна на поколенията след 2-3 десетилетия, да работи и да изхранва себе си и нетрудоспособната част от населението. Свързаната с тези процеси демографска криза ще ни стопи от 9 до около 4 милиона българи и заплашва съществуванието на България/5/ като народ и държава; и всичко това се случва само след смяна на обществения строй от социиалзъм с капитализъм, без война и без природни бедствия и въпреки щедрите обещания за благоденствие и напредък от новите ни настойници. Страната ни днес е изправена пред опасността в обозримо бъдеще да остане на картата на Европа не като народ и държава, а като географска област на име "България". Дори само тази най-обща картина е достатъчна, за да покаже пълния провал на системата, която ни бе наложена и за това не е нужно да се привеждат допълнителни доказателства. Достатъчно е само да се огледаме.

Очевидното не се доказва, то само се показва.

Капиталистическата система се провали не само на национално ниво. В световен мащаб тя предизвика катастофална финансово-икономическа криза от 2008 г., която съсипа съществуванието на милиарди хора по Земята. Това бедствие не е резултат на грешки, не е следствие и на природни явление, както се опитват да ни го представят. Кризите са генетично присъщ недъг.на капитализма. В такъв момент е необходимо някой да излезе срещу неговите венцехвалители и да обяви на зомбираното общество, че "Цар Капитал е гол", въпреки "голямите придобивки" за някои да пътуват свободно до всяка страна от Европа (а дори и по-далеко).

Глобалната криза започна да назрява много преди 2000-та година, още с началото на неолибералната епоха на лейди Татчър във Великобритания и на "рейгъномиката" в САЩ. Ако по това време Съветският съюз бе продължил традиционната си политика, вместо да се занимава с "хунвейбинска перестройка" тя щеше да избухне вероятно много по-рано и изходът от Студената война днес можеше да е диаметрално противоположен. Но в историята няма "ако", в нея няма алтернативи. Там има само случило се. Отсрочка на назряващата криза на капитализма даде престъпното отваряне на защитения пазар на СИВ за икономическо разграбване от задъхващия се Запад. И въпреки спасителната глътка въздух, макар и със закъснение от две десетиилетия, кризата неизбежно избухна и то с такава унищожителна сила, че потопи цялото човечество в мизерия и нищета. И незавсимо от този факт, апологетите на капитализма, продължават, макар и по-миньорно, да го величаят като вечен модел/6/ без алтернатива/7/ за организация на обществото.

Дискусията за по-добрата система днес е по-актуална от всеки друг път. В съзнанието на обществеността се внушава представата, че социализмът е рухнал заради неотстраними негови недостатъци и чудно защо, широки народни маси вярват на тези заблуди и са заразени с безпринципно негово отрицание. Историята, обаче, показа с предостатъчно факти, че социализмът нито се е провалил, нито е рухнал, а най-точно казано, НЕ БЕШЕ ОПАЗЕН и вместо да бъде оздравен и обновен, беше предаден и целенасочено РАЗРУШЕН. Постигнатите от него успехи през миналия век, обаче, говорят нещо друго. Въпреки обективните трудности от Студената война и допуснатите грешки, те са толкова внушителни в сравнение с резултатите от развитието след 1989 г., че неговото безспорно превъзходство като система за развитие на една изостанала страна не се нуждае от много доказателства. Независимо от неизбежните за такова грандиозно начинание грешки, социализмът постигна всичко онова, от което и днес все още живеем, а някои дори и забогатяха. Народът ни от прости селяни се превърна в квалифициран индустриален пролетариат, електрифицираните ни села промениха облика си с новите къщи, с градския си бит и удобства, баня, телефон, телевизия, модерно кухненско оборудване, асфалтирани улици, водоснабдяване и прочие . И който не иска да види този напредък, той ще си остане умствено завинаги сляп. Голяма част от населението ни няма спомен от страната ни преди 9.ІХ.44 г., а младото поколение, родено около 80-те години на миналия век нямат въобще никаква представа за стопанския възход и живота й по време на социализма.

Едно от неопровержимите доказателства за предимствата на социализма представлява, например, сравнението на Европейския съюз (ЕС) със Съветския съюз. Още преди да възникне идеята за създаване на ЕС, Съветският съюз беше вече осъществил съвършен съюз от етноси, религии, обединени в обща икономика, с обща външна политка, общ език, единна валута, общи въоръжени сили, който прекършиха гръбнака на хитлеристката военна машина и бе постигнал онова единство, към което без особен успех днес се стреми Европа. И това уникално постижение беше унищожено само защото бе дело на социализма и трън в очите на световния капитал.

Ето защо, в увреденото съзнание на "народните маси", които преди 28 години в състояние на стадно оглупяване проиграха шанса на историята, да коригират, оздравят и доизградят обществото на социалната справедливост, сега полека-лека започна да изкристализирва обратният въпрос: "Случи ли се нещо добро след промените? Толкова добър ли е капитализмът, колкото го хвалят и толкова лош ли е социализмът, колкото го набеждават? Коя система действително е по-добрата?"

------------------------------------

5 Според доклад на ЦРУ България е на 6-то място по смъртност всред 226 държави от целия свят с близо 30 смъртни случая на 2000 човека (или 100 000 човека на година). Пред нас са Украйна и 4 държави от Черна Африка. 10 пъти по-ниска е смъртността в Катар със само 3-ма души на 2000 човека и останалите петролни шейхства от Персийския залив със средно по 4 до 5 умрели на 2000 души. Средната продължителност на живота у нас е 71 г. за мъжете и 78 г - за жените (средно 74,3 години). Сравнението с Монако - 90 ходини, Япония - 84 г.,. Австралия и Швейцария - 82 г. показва, че нашите мъже умират почти 20 години по-рано от жителите на Монако, респ. 13 г. по-рано от японците и 11 г. по-рано от швейцарците. По средно годишен брой на ражданията с 18 новородени на 2000 човека заемаме 210 място в дъното на класацията.. След нас са само се Молдова, Сирия и 3 острова от Тихия океан.. Населението ни намалява годишно с 11 човека на 2000 души (т.е. с 37 000 човека годишно или с 1 милион души за 27 години). България умира като народ! До 89-та година населението й нарастваше и предстоеше да надхвърли 9 милиона души. Сега тенденцията е да спадне под 7 милиона, от които етническите българи ще са по-малко от 5,5 милиона!

6 Според Фукуяма и книгата му "Краят на историята"

7 Каузата "TINA" на "желязната" лейди Татчер.: "There is no alternative" ("Няма алтернатива")

Глава 3: ЧОВЕКЪТ - ГРАДИВНИЯТ ЕЛЕМЕНТ НА ОБЩЕСТВОТО. КОРИСТ И ЕГОИЗЪМ. РАЗУМ. МЕХАНИЗЪМ НА"ЗАХАРЧЕТО И КАМШИКА" И КОМАНДИТЕ "ПРИЯТНО" - "НЕПРИЯТНО"

Както още във "Въведението" бе отбелязано, а тук по подробно ще се анализира ролята на качествата на градивния елемент на обществото - човекът, който изгражда в първичната природна ЕКОСФЕРА своя вторична СОЦИОСФЕРА, (общество или социум), в която само той живее по начин и закони, различни от тези в дивата джунгла. Трябва предварително да отбележим, че в интерес на логиката на изложението, ще си позволим да повторим някои казани вече в § 1 и 2 заключения.

Най-важна структура на обществото, която поддържа неговия живот е ИКОНОМИКАТА. Тя произвежда и разпределя между членовете му екзистенциално необходимите им блага. Без нея и нейното производство обществото загива. И тъй като градивният елемент на социосферата и движеща сила в икономиката е човекът, неговите качества няма как да не се отразят на формирането и функционирането на изграденото от него общество.. За кои важни човешки качества става дума?

Животът на всяко същество е низ от усещания. Те биват: приятни и неприятни. Животът може да бъде по-добър или по-лош в зависимост кой вид усещания преобладават. Съответно на това всяко живо същество се стреми да си доставя колкото си може по-приятни възприятия и да избягва по всякакъв начин неприятните. Това са основните мотиватори за неговото поведение. Най-приятното от всички усещания е самият живот, а най-неприятните са болката и смъртта. Съответно на това най-силните команди за живите създания са стремежът да запазят живота си и да го прекарат в удоволствия: задоволеност, здраве, уют и да избягват неудоволствията: болка, умора, глад, жажда, студ и най-вече опасностите за живота. Тези две противоположни желания образуват дуалната двойка команди за управление на всички живи същества, включително и на човека, известни като механизмът на "ЗАХАРЧЕТО и КАМШИКА". Неговите безбройни подкоманди, задействани от контактите със заобикалящата природна и социална среда, в която човек живее, определят неговия отговор и поведение, ориентирани към постигане на удоволствие или полза и избягване на неудовалствието. На тази основа природата е вградила във всяко живо същество и в човека двата инстинкта "КОРИСТ и ЕГОИЗЪМ", позволили им да оцелеят в хилядолетната борба за съществуване. Освен тези два фундаментални инстинкта, природата е дарила само човека и с "РАЗУМ", който му позволявя да намира решения и за проблеми, пред които и супербързите му инстинкти са безпомощни. Инстинктите са твърдо програмирани в автоматиката на човешкия биоробот и почти не се подават на изменения. Командите на разума, обаче са препрограмируеми чрез обучение и възпитание.

Както инстинктите, така и разума са подчинени на "ОСНОВЕНИЯ ЗАКОН за ЛИЧНИТЕ ИНТЕРЕСИ", който определя всичките му действия.:

Действията на човека са отражение на ЛИЧНИТЕ му ИНТЕРЕСИ.

На този закон се дължат всички особености на класовото общество: делението на класи, класовия антагонизъм и класовата борба, "експлоатацията",. спекулата и пр. и т.н. С този закон се обяснява и корупцията на управляващите и злоупотребите им с интересите на обществото, които деформираха и предадоха дори и реалния социализъм, който се бореше срещу тях. Въпреки че той оценяваше ползата от синергията на социалистическия колективизъм, той не можа да спаси обществото от обхваналото го оглупяване по време на контрареволюцията 89-та г.. Животоспасяващите инстинкти на "користта" и "егоизма", рецидиви от животинския период на съществуването на човека, имат приоритет пред разума. Вградени неотстранимо в човека, тези качества играят решаваща роля в трансформирането на племенната общност в човешко "КЛАСОВО ОБЩЕСТВО", състоащо се от двете основни "КЛАСИ":

1. ГОСПОДСТВАЩА КЛАСА, извоювала си правото да върши само това, което й доставя удоволствие и

2. ПОДЧИНЕНА (ТРУДОВА) КЛАСА,принудена да върши всичко онова, което е свързано с неприятни изживявания, но е необходдимо за живота на обществото и на господстващата класа.

Двата споменати, природно вградени в човека инстинкти на "КОРИСТ" и "ЕГОИЗЪМ" му дават възможност да реагира по най-бързия и полезен за него начин на всички заплахи, пред които бива изправян.

.Отбелязахме също, че оосвен с тези два инстинкта природата е дарила единствено човека и с уникалното качество "РАЗУМ", което му позволява да разсъждава, изследва, открива и намира, макар и по-бавно от инстинктивните реакции, уникални решения на предизвикателства на околната среда, за които инстинктите му нямат отговор.

Усещанията имат двоен генезис: ендогенен (вътрешен) - глад, жажда, вътрешна болка и екзогенен (външен) произход - външно причинена болка, умора, удовлетвореност, комфорт. Ендогенните команди са от физиологично естество и управляват действията на човека за опазване на своето биологично съществуване и здраве, а екзогенните определят реакциите от контактите му с околната среда.

Приятните възприятия по принцип са животополезни, а по-силните неприятните, (напр. болезнените) са животоспасяващи. Болката (т.е. камшика от дуалния механизъм) е най-силното усещане, което блокира всички останали възприятия и командите му се изпълняват с предимство пред тези на удоволствието. Затова по принцип.

С камшика се УПРАВЛЯВА, а със захарчето се ВЪЗПИТАВА и ОБУЧАВА.

Това прави санкциите, предизвикващи болка и неудоволствие по бърз и действен инструмент за управление на общности от хора и животни в сравнение със стимулите. При реалния социализъм, за разлика от капитализма, този факт беше подценен. Несанкционирано се мърляше и крадеше повсеместно, на всички нива, докато системата не бе унищожена и не загина.

Липсата на удоволствия не е жизнено фатална, но те събуждат най-често непреодолимо силни желания, които също се използват като инструмент за влияние върху хората. Желанията биват изпълними и неизпълними. Неизпълнимите желания, пораждат надежди, които прерастват във вяра (например в безсмъртието на душата) и дори в илюзии (самозаблуждения, примерно, за вечния живот) или във неизпълними фиксидеи, която понякога са по-силни дори от инстинкта за самосъхранение и може да доведат до безразсъдни реакции. Тази възможност също се използва за манипулиране съзнанието на големи общности от хора, даже на цели народи. Такъв е случаят "Украйна" с неистовата й фиксидея да влезе на всяка цена в Европейския Съюз и НАТО. Повечето от изкуствено предизвиканите бунтове по света, (неслучайно наречени с нежни имна: "жасминова" революция, "вятърът на промените", революция на "лалетата", на "розите", "карамфилите", "африканска пролет", която се превърна в "африканска зима" и т.н.о) бяха възбудени от внушени силни желания за западен начин на животл При осигурена задоволеност с екзистенциални блага, народите често стават жертва на невъзможни желания, с които политиците злоупотребяват. Добре е да не се забравя, че

ЩАСТИЕТО е БАЛАНС между ЖЕЛАНИЯ и ВЪЗМОЖНОСТИ. Да желаеш невъзможното, означава да желаеш нещастието си.

Преситените богаташи с огромни възможности, но без желания и бедните хора с огромни желания и нулеви възможности, са еднакво нещастни.

Както споменахме, КЛАСОВОТО ДЕЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО на господстваща и подчинена класа и установяването на неравноправни отношения между тях също е следствие от стремежа на неговите членове да изпитват УДОВОЛСТВИЕ от КОНСУМАЦИЯТА НА БЛАГА и от НЕЖЕЛАНИЕТО им да извършват УМОРИТЕЛЕН, ПРИНУДИТЕЛЕН ТРУД за тяхното производство. Единстеният начин при капитализма за удовлетворяване на тези две противоречащи противоречащи собственост над икономиката и чрез експлоатация на труда на работещите в нея да се получи възможност като собственик да се управлява разпределението на труда за производство. на благата и след това чрез заплатите на работниците и чрез цените на пазара да се определя разпределението им за консумация на пазара.

Това различно отношение на хората към двете основни действия на икономиката производството на блага и тяхното разпределение е причина за появата и на КЛАСОВОТО ДЕЛЕНИЕ на обществото на споменатите две класи:

- ГОСПОДСТВАЩА КЛАСА, която като собственик на икономиката си определя да извършва чист, престижен, добре платен управленски труд и

- ПОДЧИНЕНА (ТРУДОВА) КЛАСА, която не притежава частна икономическа собственост и няма друга възможност за препитание, освен да се труди в предприятията на частните бизнесмени, за да спечели пари от положения труд и да си купи с тях необходимите блага за живот от пазара.

Трябва да отбележим, че ПРИНУДИТЕЛНИЯТ ТРУД, КАКЪВТО СЕ ИЗПОЛЗВА В ИКОНОМИКАТА, ОПРЕДЕЛЕНО Е МНОГО НЕПРИЯТНО ДЕЙСТВИЕ, което причинява умора, загуба на време от живота, загуба на възможност за организирането му по свое желание. От друга страна, обаче, с цената на тези загуби се създават екзистенциалните блага за поддържане на най-ценното нещо, което човекът притежава - живота и благата за удоволствие, които го правят по-приятен и по-качествен.

Трудът бива два вида:

1. ПРИНУДИТЕЛЕН, когато се извършва под въздействието на силова принуда или изнуда, упражнявана от господстващата. класа. Принудителен е трудът, например, на робите, крепостните селяни, на пролетариата, на слугите, на наемните служители, на държавните чиновници и т.н.

2. СВОБОДЕН ТРУД, който се извършва по свободна воля от частници, занаятчии, селяни, свободни професии, адвокати, лекари и др..

Освен уморителния, мръсен и неприятен, принудителен труд има и

1. ПРИЯТНИ ВИДОВЕ ТРУД - творческият, изследователският, "хоби" - трудът, квалифицираният, престижният, УПРАВЛЕНСКИЯТ, доходният, неизморителният труд и т.н. Определено неприятен е

2. НЕПРИЯТНИ ВИДОВЕ ТРУД - еднообразният, изпълнителски и принудителен физически труд, особено, ако се извършва в нехигиенична или опасна за живота среда.

Обратно на труда, ПОЧИВКАТА, свободното време, игрите, зрелищата, консумацията на храна и напитки (пиршествата, банкетите), музиката, танците, спорта, любовта са материални и нематариални блага и услуги, които създават приятни усещания и повишават качеството на живота.

Независимо, че разумът на човека съзнава ползата от труда, воден от личните си усещания и интереси, човек търси винаги възможност да прехвърли тежкия, изпълнителския труд на други индивиди, съсловия, класи, а при разпределението на благата, чиято консумация доставя удоволствие, да си осигури по-големия и по-добрия дял от тях.

По тази причина ГЛАВНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ В КЛАСОВИТЕ ОБЩЕСТВА се свежда до:

1. КОЙ ДА ПОЛАГА НЕПРИЯТНИЯ ТРУД ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БЛАГАТА И УСЛУГИТЕ И

2. КОЙ СЛЕД ТОВА ДА ПОТРЕБЯВА ПО-ГОЛЕМИЯ И ПО-КАЧЕСТВЕНИЯ ДЯЛ ОТ ТЯХ.

Най-удобният начин да се изпълни това желание е да се замени тежкия изпълнителски с управленския, самостоятелен труд на собствен бизнес или с политическото управление на държавата или икономиката, а неприятната, принудителна, изпълнителска работа да се предостави за извършване на трудовата част от социума. Така се е формирало и капиталистическото общество, състоящо се от две основни класи:

1. ГОСПОДСТВАЩА КЛАСА (КАПИТАЛИСТИ), КОЯТО по неведоми начини е успяла да превърне икономиката в своя собственост и на тази основа си е присвоила правото:

- да заделя за себе си по-приятната и доходна работа за нейното управление, да избягва уморителния, изпълнителски труд и да принуждава със сила (при робовладелчеството) или чрез изнуда с нуждите на хората (при феодализма и капитализма), подчинената класа да се труди в условията на експлоатация;

- да присвоява по-голямата част от произведените блага, защото са изработени в "нейните" частни предприятия и чрез цените и заплатите да ги разпределя за консумация всред останалото общество, осигурявайки за себе си по-големия и по-качествен дял от тях.

ПОДЧИНЕНА, (трудова) КЛАСА (ПРОЛЕТАРИАТ), която не притежава частна икономическа собственост и затова трябва:

- да продава работната си сила и време от живота на собствениците на икономиката, да се труди в техните предрлиятия и да произвежда блага за обществото и печалба за собственици те им, срещу средства за своята прехрана.

- да отстъпва по-голямата част от създадената нова стойност нз собствениците,

- да потребява само отредения й дял от нея.

От древни времена господстващата класа, обитаваща разкошните дворци, обект на възхищение за днешните туристи, открито е презирала труда като занимание за простолюдието и е използвала цялото си време и жизнена енергия за изживяване на аристократични удоволствия: лов, езда, пиршества, зрелища, турнирни битки, концерти, балове, любовни авантюри и прочие. Тази нагласа се е запазила и до днес, обогатена с някои нови, елитарни удоволствия (круизи, СПА- курорти , голф и др.).

Човешкото общество (социосферата) е сложна система от индивиди, която няма способност да се самоорганизира, самоуправлява и самоохранява както хората,. от които е изградена. Социумът не притежава инстинкти, сетива и разум, с които природата е дарила човека като автономен биоробот. Обществото не може да съществува без изкуствено създадена организация и институции, които да го охраняват, управляват и обслужват. За управление на обществото се използва инстументариума на механизма на "захарчето и камшика"), а чрез методите на разяснението, убеждението и възпитанието - и на разума. В хода на историческото развитие командите на "захарчето и камшика" юридически са кодифицирани в закони, определящи кое в обществото е позволено и кое - не и какви са наказания за нарушението им. Чрез "захарчето" на поощренията (награди, повишение и т.н.) членовете на обществото биват насърчавани да вършат само това, което е полезно и желателно, а чрез "камшика" на санкциите (наказания, лишаване от свобода, репресии) на тях им се забранява да вършат това, което е вредно и не е позволено.. Тези дуални мерки, оформени в закони днес се използват широко за управление на всякакви човешки общности от ученици и работници до войниците в армията.

За разлика от законите на природата, които действат непредотвратимо и реално, законите на обществото са човешко творение и затова са субективни и виртуални. Те обслужват само социосферата и не действат от само себе си както природните закони , а само ако бъдат съзнателно приложени от хората.

В класовите общества законите са създадени от господстващата класа с цел да защитават нейните класови интереси. Ето защо, в капиталистическото общество стриктно се държи на безусловното спазване на законите, независио дали те са добри или лоши, субективни или обективниа, дали са в противоречие на морала или не. Теоретически моралът и законът трябва да се припокриват в оценките си. На пракика това не е така. Пример за противоречие между морал и закон е явлението "експлоатация". Въпреки че то е криминално деяние (присвояване чрез изнуда на резултатите от чужди труд), експлоатацията е узаконена като легелен начин за печелене на пари. Още по-фрапиращ е случаят с член 1 от социалистическата конституция на НР България за ненакърнимостта на социализма в страната ни, който след преврата 89-та година бе незабавно суспендиран от "новите демократи". Подобен член в западногерманската конституция обявяващ частната собственост (т.е. капиталистическата система) за свещенна и неприкосновенна продължава, обаче, да съществвува и да действа с пълна сила. Според него всяка партия, която обявява в своята програма за цел нейното национализиране (т.е. смяна на системата) бива забранена от политическата полиция на ФРГ (службата "Bundesverfassungschutz" за защита на конституцията). Това е фрапантна проява на двоен законодателен аршин, при който за един и същи казус, проявил се по един и същи начин при различни обстоятелства един и същи закон се прилага по два диаметрално противоположно начина. И това е така, защото законът е формулиран и се прилага според интересите на създалата го господстваща класа, докато законът на Нютон за земната гравитация е природен закон и действа винаги, по един и същи начин, и преди и след своето откритие. Той не е създаден от Нютон, а е само открит от него и не може да бъде нито суспендиран нито субективно тълкуван от никоя човешка институция.

Важна роля в дуалния механизъм за управление на човешкото общество играят парите.и властта. Парите са аналог на "захарчето" в механизма за управление, който осигурява получаването и ползването на всякакъв вид блага,като стимул от господстващата класа за гражданитеда изпълняват нейните разпоредби и закони . Властта е "камшикът" на господстващата класа с който тя забранява извършванито на непозволени действия (най-вече промяната на системата). Големите възможности, които властта и парите предлагат за управление на обществото, както в положителен, така и в отрицателен смисъл пораждат още две качества у човека - "властолюбие " и "алчност".

Стремежът към властта, която е инструмент за управление може да е израз на осъзнат дълг към обществото Животът и делото на бележити личности от историята потвърждават това. Но користно употребен в лична полза, той се превръща в "властолюбие".

Алчността (стремежът към забогатяване), от своя страна, е израз на неудържимия стремеж на хората към удоволствие от използването на заделени като богатство за отложена консумация имущество и блага под формата на пари. Животните се хранят, докато се заситят. Излишъкът, който няма как да съхранят, оставят за останалите. Те събират запаси и за зимата, но това не от алчност. Физиологическите възможности за консумация на човека са също ограничени, но желанието му да си осигури бъдещо удоволствие посредством отложеното им във времето потребление на съхранени като богатство пари (т.е. блага), сиреч алчността му, е неограничена. За съжаление краткия човешки живот обезсмисля трупането на големи богатства. Смъртта слага край на възможността за тяхното използване и те остават най-много в полза на наследниците. Дълго време преди появата на парете пречка за забогатяването представляваше невъзможността благата да се съхраняват продължително време и в големи количества. Изключение в това отношение представляваше само земеделската земя, основният ресурс за храна, който векове наред е бил обект за военни конфликти. С появата на парите, виртуалния еквивалент на стойността, които по всяко време може да бъде превърнат обратно в произволно реално благо и на банките, където те може да се съхраняват без ограничение по количество и време, както и с обявяването на частната недвижима собственост за свещенна, неприкосновена и защитена от закона, пред господстващата класа се откриха неограничени възможности за трупане на богатства под формата на пари и недвижимости. От този момент нататък парите от средство за търговски обмен се превърнаха в инструмент за формиране на икономическа мощ и влияние.

Алчността, като особеност дори на обикновенния човек, особено ясно се проявява в богатите капиталистически страни, където й се дава възможност за неограничена изява, която ескалира до психическо отклонение - консумативизъм. /8/  Примерите за него са многобройни и различни по мащаб: като се почне от огромните банкови сметки на милиардерите, притежанието на обширни имения и дори на екзотични островчета в топлите морета, на хасиенди с великолепието на дворци и се стигне до многобройните леки коли, частни самолети и яхти, които целогодишно стоят неизползвани на котва в яхтклубовете. И всичко това е в количества, надхвърлящи човешките възможности за потребление. Тази неистова алчност за богатство и задоволяване на желания, похабява ресурси и средства, необходими на други места и за други цели. Затова Махатма Ганди мъдро предупреждава:

“На света има достатъчно блага за нуждите на всички, но не достатъчно за алчността на всеки".

----------

/8/ Според проф. Иван Ангелов (БАН): "Най-голямата опасност за съвременния капитализъм, това е социалната поляризация, която той създава. Система, която допуска такова чудовищно различие между оскотяваща мизерия за стотици милиони хора и невиждан разкош само за няколко хиляди богаташи, не може да има бъдеще."