Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02 12:05 - Глава 7 от книгата "Капитализмът и неговата Алтернатива" на инж. полк. Любен Аладжов, публикувано тук в памет на автора
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 118 Коментари: 1 Гласове:
5



 7. ПАРИ, ПОКРИТИЕ, ЕМИСИИ, ИНФЛАЦИЯ и ДЕФЛАЦИЯ. ТРУДОВИ и НЕТРУДОВИ ДОХОДИ

Всяка стока (или услуга), от която членовете на обществото имат полза, притежава за тях, (както отбелязахме и в предната глава 6) качеството ПОТРЕБИТЕЛСКА СТОЙНОСТ. Производството на стоки по метода на разделението на труда ултимативно изисква последващо тяхното разпределение според специфичните нужди на отделните потребители. Първоначално то се е извършвало на пазара като НАТУРАЛНА РАЗМЯНА на стока за стока в съотношение на договорените от участниците в сделката стойности. Тази прастара търговска практика притежава ред неудобства, свързани с необходимостта от реалното наличие на стоките по време на договарянето и размяната. Затова като измерител на стойността на стоките и удобен, неин преносим виртуален еквивалент са въведени ПАРИТЕ, с което натуралната стокова размяна е превърната в СТОКОВО-ПАРИЧНА РАЗМЯНА.

Като еквивалент на стойността на стоките, парите представляват и неин измерител и виртуален носител, който гарантирано със закон може да се превръща (т.е. да се разменя на пазара, да купува) реалната стойност) на каква да е стока.

Узаконената възможност на парите да превръщат документалната си абстрактна стойност в реална стокова е известна във икономическите науки като индиректно РЕАЛНО ПОКРИТИЕ на абстрактната им стойност с действителната стойност на всички видове стоки, в която те могат да се превърнат при тяхното закупуване. Покритието на парите с реални стокови стойности е най-важното им качество за търговската практика, за която те се използват. Покритието на парите бива два вида:

1. Фиксирано, с фиксираната стойност на определено количество от една официално всепризната, избрана за еталонна стока, която се приема от всички потребители и която с това си качество може да служи (подобно на парите) като разменно средство за придобиването на произволен продукт от пазара. За подобна стока-еталон по стара традиция и заради специфичните й качества е избрано златото. Решението за това бе взето на свиканата в градчето Bretton Woods, щат Ню Хемпшайр през лятото 1944г., в края на войната, от САЩ, финансова конференция на 44 страни. Теоретически за покритие на парите може да бъде избрана всякаква друга стока, стига тя да предлага качествата и удобството за пренасяне и съхранение, които има златото или някаква общопризната за много стабилна валута, като напр. следвоенния американски долар, получил постоянно съотношение към златото (заради което наречен "книжно злато"). Но не са много, обаче, стоките, които притежават качествата на стока-еталон.

Изборът на златото за еталонна реална стойност на обмена е удобно заради относително постоянната му във времето висока цена и голямо тегло, позволяващи да се пренасят и съхраняват значителни стойности в ограничени обеми.Така установеното покритие на американската валута от Bretton Woods е известно като "ФИКСИРАНО ЗЛАТНО"покритие на долара.

На същата конференция в Bretton Woods се учредяват Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка за развитие, инструменти за глобална финансова хегемония на САЩ, а за международна валута с фиксирано златно покритие заради изключително високата си и стабилна следвоенна цена бе коронован американския долар, което го направи равностоен на златото. Останалите международни валути бяха привързани с фиксиран курс към него (следователно и към златото). Например 1$ първоначално бе равен на 4 DM, за да падне през 1990 г. до 1,5 DМ Впоследствие, поради непремерените военни амбиции и разходи на САЩ и агресията във Виетнам доларът претърпя катастрофална обезценка и 1975 г. златното му покрите бе дерогирано от МВФ и отменено от президента Никсън.

Фиксираното златно покритие. гарантира на притежателя на пари правото на замяната от банките-емитенти на виртуалната им стойност в равностойно количество злато (или долари). Този трансфер е осигурен със съхраняваното в техните трезори злато, равно по стойност на емитираното количество пари за търговския обмен, който те трябва да обслужват.

На практика, обаче, освен банките, естествено появяващо се място за трансфер на виртуалните пари срещу всякакви реални стоки и стойности (вкл. и злато) е свободния стоков пазар. Цената на златото за трой-унция /16/ там не е постоянна, а като цена на стока варира според нейното търсене и предлагане. Това означава, че с парите получени от банката за обмена на 100г. злато, при спад на цената му, на свободния пазар ще може да се закупят повече от 100г. злато, т.е. от спекулативния трансфер между него и банката може да се печели. Тази възможност не убягва от вниманието на спекулантите и те започват да продават на банката злато, когато пазарната му цена пада под фиксинга и да купуват с получените пари повече злато при обратно движение на цените. По този начин златните резерви на американските банки започнаха да се източват и това, заедно с огромните военни разходи на САЩ компрометира фиксираното златно покритие на долара и наложи то да бъде отменено от президента Никсън и заменено с:

2. "Плаващо", стоково покритие на долара. То представлява приравняване на виртуалната стойност на емитираните долари на вариращите според търсенето и предлагането цени на стоките, чиято сумарна стойност паричната емисия трябва да обслужва (от тук и названието "плаващо стоково покритие"). И тъй като е невъзможно да се отчетат цените на безбройните предлагани на пазара стоки, се избира "кошница, представителна за "ПОКУПАТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ на валутата за отделните стоки на пазара изразени в кг./лев, валута/лв., троунции злато/лв., бройки/лв. и т.н.

Освен функцията на търговско разменно средство с гарантирана покупателна възможност, парите изпълняват още и ролята на удостоверения (заплата) за стойността на количеството и качеството на положения от съответния член на обществото труд за производството на "Брутния вътрешен продукт" от стоки и услуги, срещу които той добива право при разпределението му да получи (т.е. да закупи на пазара) полагащия му се дял от него. В това си качество на удостоверения за стоков дълг на обществото към приносителя на парите, те могат да се разглеждат и като стоков аналог на паричните полици на приносител, а пазара на стоки като аналог на финансовия пазар на банките, където парите могат да се конвертират в злато.

Тъй като повечето взаимоотношения в съвременното капиталистическо общество представляват размяна на стойности, парите, като техен абстрактен еквивалент и измерител, изпълняват и ред други важни функции. С тях се купува и особената стока "работна сила", която чрез уникалната си функция "труд"единствена има свойството да произвежда стойности по-големи от стойността, която тя струва. Изработената от труда нова добавена стойност при капитализма са обсебва чрез експлоатация от собственика на предприятието, в което тя се произвежда и с нейните средства той финансира своята огромна икономическа, политическа и финансова мощ и завидния си стандарт на живота. Експлоатацията е тема на глава 8.

Реална стойност притежават само трудът, който я създава в направената услуга или в произведената стока, които. Парите сами по себе си, както споменахме, нямат реална, а са носители на иматинерна /17/ стойност, която гарантирано със закон може да се трансферира в произволна реална стойност. Работещите членове на обществото, както вече отбелязахме, получават като заплата (удостоверения за положения от тях труд за производството на "Брутния вътрешен продукт" (БВП). Спечелени по този начин те представляват техен ТРУДОВ ДОХОД, с който те купуват полагащият им за труда дял от него. При СОЦИАЛИЗМА всички доходи на членовете на обществото би трябвало да са трудови доходи, получени за вложен за производството на БВП труд. На практика, обаче, поради изкривявания, грешки и извращения, допуснати при реалния социализъм широко и вредно разпространение, въпреки борбата срещу тях, получиха и нетрудовите доходи, които предизвикаха нетипичното за системата съсловно и дори недопустимо класово разделение, поради което реалният социализъм загни и след предателството на Горбачов рухна.

Пари, могат да се печелят и като НЕТРУДОВ ДОХОД чрез "полагане на НЕНУЖЕН, а дори ВРЕДЕН и ПРЕСТЪПЕН за социума труд, каквито са напр. всяка производствена експлоатация, търговска спекула на пазара, на фондовите борси, с валута, банковото лихварство. Със спекула и подобни дейности Джордж Сорос натрупа 24 млрд. долара, от които не произлиза никакъв полезен за обществото продукт или услуга, а само ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ по банковите сметки на професионалните играчи във ВИРТУАЛНАТА КАЗИНОИКОНОМИКА на капитализма на огромни, изработени вече средства. Нетрудов доход е и експлоатационната печалба от ПРОИЗВОДСТВЕНАТА СПЕКУЛА със стоката работна ръка и нейния продукт ТРУДЪТ, които се купуват евтино на трудовата борса и след материализиране до скъпо изделие се продават с голяма експлоатационна печалба на пазара. НЕТРУДОВИ са и всички незаконни КРИМИНАЛНИ ДОХОДИ от злоупотреби, кражби, подкупи и дори ЛЕГАЛИЗИРАНАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ, както и ДОХОДИТЕ от ВИРТУАЛНАТА ИКОНОМИКА - лихварство, търговската спекула, спекулата с ценни книжа и т.н., от който не произлиза никакъв полезен за обществото продукт. В общия смисъл НЕТРУДОВ ДОХОД е и всяка ЕКСПЛОАТАЦИОННА ПЕЧАЛБА , която е ПОЛУКРАЖБА чрез недоплащате на чужди труд.

Парите от нетрудовите доходи са равностойни по същество на парите без реално стойностно покритие, т.е. на фалшивите пари, и срещу тях притежателите им могат незаслужено да получат от общопроизведения БВП дял, по-голям дори от този на неговите създатели, без да имат принос за производството му. НЕТРУДОВИТЕ ДОХОДИ образуват огромната маса ИЗЛИШНИ ПАРИ типични за капиталистическата икономика, които не се ползват нито от производството, нито от търговията, а обслужват само спекулативните финансови трансфери е на виртуалната икономика и образуват само БУФЕРИНИЯ КАПИТАЛ В БАНКИТЕ, с който регулират (увеличават или намаляват) намиращата се в обръщение парична маса и държат по този начин под контрол инфлацията и дефлацията на националната валута. При определени обстоятелства за същата цел се използват и допълнителните парични емисии.

Като материални (книжни или метални) носители на имагинерна стойност, зад която стои реално стоково покритие, да се обменят и за чужда валута) пари може да се печелят (купуват), например, чрез продажба на реални стойности (труд, лични вещи), както и да се продават (харчат) за закупуване на реални стойности (вещи, труд, услуги). Пари се дават също и под наем като кредити за временно ползване на някаква наемна цена (кредитна лихва). Както споменахме и по-горе, огромни количества от тях обслужват и спекулативните операции на виртуалната икономика, в която не се създава нищо ново, а паричната маса само хазартно се трансферира между участващите играчи в "казиноикономиката".

Като изключително удобен за пренасяне и съхранение еквивалент на реални стойности, парите са инструмент за пазарно разпределение на стоките от брутния вътрешен продукт (БВП) всред членовете на обществото чрез заплатите за положения от тях труд за производството на благата и чрез цените на стоките на пазара.

Когато количеството пари в обръщение стане по-голямо от стойността на съхраняваното в банковите трезори реално тяхно златно покритие или от сумарната стойност на търгуваните с тях стоки на националния пазар, покритието им (т.е. покупателната способност на една парична единица) намалява и стоките поскъпват. Това явление на обезценяване на парите, (респективно поскъпване на стоките), е познато като ИНФЛАЦИЯ. Тя се получава, когато икономиката не може да захрани пазара с достатъчно стоки (напр. след война или бедствие) или ако националната банка емитира или пусне в обръщение повече пари от стойността на стоките, чиято търговия те ще обслужват. При инфлационното обезценяване националните пари поевтиняват спрямо чуждите валути и закупуваните с тях местни стоки за износ също поевтиняват, т.е. инфлацията стимулира експорта. Това нейно проявление, колкото и да е полезно за износителите, толкова е вредно за населението, което страда от инфлационното поскъпване, класата на собствениците на икономиката печели, тъй като заплатите при инфлация остават обикновено на старите нива, а цените на стоките се увеличават.

В обратният случай, когато парите станат по-малко от тяхното покритие (т.е. от стойността на стоките на пазара или от съхраняваното в банките тяхно златно покритие), на една парична единица се пада по-голямо стоково или златно покритие, което означава, че виртуално парите поскъпват, а реално стоките поевтиняват. Явлението е познато като ДЕФЛАЦИЯ. Тя се проявява при намаление на паричната маса в населението поради неговото обедняване или поради изтегляне на пари от обръщение в буфера на банките. Спадът на цените намалява печалбите на производителите, които го компенсират с повишение на цените и с намаление на производството на стоки. По този начин дефлацията се изражда в "стагфлация", т.е. стагнация в производството плюс инфлация на пазара. Стагфлационната криза е по-лоша от инфлационната. Такава беше голямата депресия на 30-те години от миналия век; дефлационна е и настоящата ипотечна криза. Инфлацията и стагфлацията са едни от многобройните недъзи на капитализма, заради които той трябва да бъде безапелационно отречен.

При увеличение на златните запаси на държавата или на стоките на пазара, които наличната парична маса трябва да обслужва, централните банки периодично правят допълнителни парични емисии, за да компенсират дефлационните тенденции и да изравнят паричната маса в обръщение със стоковото й покритие на пазара.

Банковите емисии на пари са подчинени на строги правила:

1. Всяка емитирана партида пари трябва да има равностойно реално покритие от новопоявилите се (произведени или внесени) допълнителни стоки: злато, петрол, машини и др., за които няма парична маса за търговски обмен. Без реално покритие емитираните пари нямат право да се обменят за реални стоки, т.е. нямат право да се използват за покупки. Те са фалшиви пари, които, ако се разпознаят от банките, се конфискуват и унищожават, за да не предизвикват инфлация. Легитимно емитираните банкноти се маркират с опознавателни белези.

2. Емисиите се предоставят за ползване само на собственото общество, което единствено има право срещу положения от него труд за производството на БВП да закупува с тях полагащия му се дял от него. Покупко-продажбата на чужди пазари задължително трябва да бъде балансирана в обмена на реални стокови стойности между двете страни. Обменните курсове на валутните трансфери при фиксирано златно покритие са постоянни според съотношението на съдържащото се в една парична единица количество злато, а при стоково - "плаващото" покритие курсовете варират според отношението на цените на стоките от валутните кошници на двете търгуващи страни и ежедневно се обявяват от банките.

Тези неотменими правила за паричните емисии не се спазват единствено от Съединените щати, световен хегемон и емитент от края на Втората световна война на световните пари, т.нар. "петродолари", които са напълно идентични с вътрешните долари на САЩ. По този начин Щатите вършат за първи път нещо, непознато до сега - стават участник в отворения международен пазар със своята валута, без да са осигурили стоковото й покритие със собствени стоки. По количество и стойност емитираните до сега от САЩ петродолари, обслужващи глобалния световен пазар са трилиони, което е много повече по стойност от стоковия фонд на вътрешния американски пазар, поради което той няма обема, за да им служи като стойностно покритие. Само Съединените щати като велика сила и световен хегемон могат да си позволяват да печатат международни пари без национално покритие и след това да купуват незаконно с тях чужди стоки на отворения, световен пазар, без да могат да компенсират след това платените за покупката петродолари със своя насрещна доставка от реални стоки. Така например, петролът, закупен с долари от "ОРЕС" им излиза безплатен, ако арабите не поръчат със спечелените от продажбата му долари, еквивалентно по стойност количество американски реални стойности или злато, а ги похарчат на открития международен пазар, където следите им се губят и САЩ престават да бъдат отговорни за тях. По-голямата част от петродоларите, с които Съединените Щати купуват чуждестранни стоки на международния пазар, не се връщат обратно при тях като поръчки за американски стоки, а остават да циркулират като световни пари, което прави значителен процент от американските покупки на международния пазар напълно безплатни. Това е накратко действието на петродолара като инструмент за ограбване на човечеството (виж и § 41). С всеки похарчен петродолар САЩ се превръщат в потенциален длъжник на света за 1 $ реална стойност. Натрупаният до момента по този начин техен дълг е достигнал астрономическата сума от десетки трилиони долари.

С развитието на компютърните технологии и глобалните комуникации широко разпространение получиха и безналичните плащания (сходни на бартерния стокообмен), при които не се използват книжни пари като носители на виртуална стойност, а разплащанията между фирми и институции се извършват по електронен път чрез засекретени електронни преводи на индивидуалните им сметки в банковите компютри. През определени периоди от време по тях се правят изравнителни преводи в пари или злато.

Физическите лица употребяват за безналични плащания кредитни или дебитни карти, за които ползват от някоя банка кредит или поддържат в нея свой авоар, на който по елктронен път се отчитат всички техни приходи и разходи. Периодически сметката му се дозарежда със средства, за да не се изчерпи и закрие. Безналичните плащания намаляват ликвидната маса пари в населението и инфлационния натиск върху икономиката.

/16/ Унция - англосаксонска мярка за тегло = 28,35 грама. Аптекарската унция е = 31,19 грама.; а златната тройунция е = 31,1035 гр. злато.

/17/ Имагинерна (виртуална) – мнима, нереална


 




Гласувай:
5
0



1. katan - Здравей!
16.02 11:00
Прочетох и това и не се стърпях този път:) - пиша коментар!
Върна ме повече от 40 години назад.
Върна ме в лекциите по "Парично обращение на капитализма".
Професорът беше млад за сегашните ми разбирания:).
Не проверяваше за отсъстващи, защото нямаше такива. Аудиторията беше препълнена! Отсъстващи нямаше. Нещо повече - идваха и от други специалности.
Научавахме неща, които не знаехме, макар да бяхме минали курса по политикономия на капитализма.
Двата часа минаваха неусетно и с неудоволсвие отивах/ме на следващата лекция...
Вероятно и при инж.полк.Любен Аладжов така са се чувствали слушателите.
При него има развитие на "учебника" ми.
Разбираемо е.
По наше време не бяхме чували за Сорос и за електронните средства, които ги имаше, ноне бяха това, което са сега...
Интересно ми е виждането на инж.полковник Л.Аладжов за нулификацията.
Добре си поставил и обяснителните бележки в края.
Поклон пред паметта на баща ти и поздрави за теб, че по този начин отдаваш синовната си благодарност и уважение към него!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 849661
Постинги: 357
Коментари: 462
Гласове: 3309
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31