Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02 10:53 - Глава 8 от книгата "Капитализмът и неговата Алтернатива" на инж. полк. Любен Аладжов, публикувано тук в памет на автора
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 85 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 22.02 11:42


 

8. Eксплоатация и Спекула. Работна сила и труд. Експлоатационна изнуда. Креативна и спекулативна експлоатация

Особеност на капиталистическото общество е, че необходимите за неговото съществуване блага се произвеждат от трудовата му част, но се обсебват от господстващата класа, собственик на икономиката, която след това по свое усмотрение и интерес ги разпределя на пазара всред социума чрез паричната система на работните заплати и пазарните цени. Водена от вродените си инстинкти на "корист" и "егоизъм" и закона за "максималната печалба", тя купува "работна сила" на трудовата борса на минимална цена (заплата), която е носител на знанията, квалификацията и възможността чрез труд да върши работа, да създава продукти с добавена стойност, т.е. продукти със по-висока потребителска стойност от изходните материали. Превърната на пазара в парична сума, по-висока от стойността на изходните материали плюс цената на труда и тя се присвоява от работодателя. Това означава, че представителите на капиталистическата класа - предприемачът и търговецът реализират печалби от недоплатения труд на наетите си работници и от надплатените цени на продаваните на пазара стоки. Такава неравностойна размяна с присвояване на създадената от работниците нова, добавена стойност срещу минизаплащане на труда им в предприятията и последващата им продажба на максимални цени на пазара, се нарича в политикономията експлоатация, а резултатът от нея - експлоатационна печалба. Както вече казахме, тя представлява полузаплатено присвояване на чужд трудов доход, т. е. тя е форма на полукражба.

Механизмът, чрез който се осъществяват производствената и търговската експлоатация е един и същ - това е тайното и свободно ценообразуване при закупуването на труда на работната сила на трудовата борса и при продажбата на произведените стоки на пазара. Покупната цена на труда (заплатата на работната сила) и продажната цена, на изработените стоки на пазара се задава от производителя, който наема работната сила и от търговеца, който продава стоките. Както се уточни в § 6 тя се състои от реалната стойност на разменяната стоки + визираната печалба, а ня се определя еднолично от производителя, респективно от търговеца. Сумата от недоплатената заплата плюс надплатената от купувачите цена образуват пълната експлоатационна печалба, която се раелизира от тях..

От гледна точка на експлоатирания работник и есплоатирания купувач доброволното им участие в подобна, неизгодна за тях сделката се сключва заради:

- изнудата, упражнявана над трудовата класа с нуждата й от работа и доходи за живот (при производствената експлоатация) и от екзистенциално необходими блага за консумация от купувачите на стоки на пазара. Тя се далжи и на

- монополната възможност на предприемача, който е собственик на икономиката и единствен предлага платена работа и на търговеца, който единствен продава продукти за консумация на пазара и по таза причина само те са в състояние да задоволят тези нужди. и най-после, но не по значение място сделката се осъществява поради

- тайното ценообразуване, т.е. поради липсата на информация за структурата на цената на пазарната размяна (т.е. представа за величината на двата й компонента: себестойност и експлоатационна печалба).

Директното присвояване на чужда стойност е престъпление, кражба, обект на съдебно наказание. Отнемането чрез експлоатация на част от чуждо изработената стойност при капитализма чрез непълно възнаграждение на труда за произведения продукт или чрез продажбата му на пазара на завишена цена, обаче е декриминализирано от класовото законодателство като "доброволно" споразумение между работник и работодател (респективно между търговец и купувач) и е обявено за легален начин за печелене на пари. Неравностойната експлоатационна размяна на стойности е възможна, само защото се извършва не на основата на точно измерване и съпоставяне на обменяните стойности, а на странното право на експлоататора само той, еднолично и тайно да определя (в свой интерес) цената на закупувания на борсата труд или на продавания на пазара продукт. Следователно по-точно е понятието ценообразуване да се нарича печалбообразуване.

Ценообразуването (т.е. печалбообразуването) при капитализма е основният инструмент за експлоатация и то се прави по каноните на пазарната икономика, т.е. с механизма на търсенето и предлагането на стоките, който пък представлява израз на експлоатационната изнуда с нуждите (т.е. с търсенето) на социума.

Търсенето отразява изпитваните от купувача нужди, а предлагането е инструмент на търговеца за въздействие върху цените (печалбата) на стоките. То е свързано и с производствените възможности на предприемача (респ. на доставчика). Колкото по-голямо е търсенето и по-малко предлагането, толкова по-висока е цената (т.е. печалбата). Дефиницията за експлоатация е:

Експлоатация е всяка неравностойна размяна на стойности, при която експлоатиращият придобива пр) по-голяма стойност, отколкото отдава отд) и от разликата Ппр - Оотд реализира експлоатационна печалба.

Както отбелязахме в глава 6, т.1 и т.9, експлоатацията е два вида:

1. Креативна, когато се присвоява създадената чрез труд в производството новосъздадена добавена стойност. Креативна, следователно, е само производствената експлоатация, където трудът създава нова добавена стойност.. В рамките на БВП на социума Новосъздадената добавена стойност е огромна, разпределя се между всички участници и финансира цялото строителство и закупуването на всичко, което ни. заобикаля в съвременния свят

2. Спекулативна, когато чрез спекулация се присвоява част от създадена вече добавена стойност. Спекулативна е, напр. търговската експлоатация. Креативната екплоатация е проява на ограбване на новосъздадена добавена стойност а спекулативната - на преразпределение на вече създадена нова прибавена стойност.

Определението за експлоатация като "неравностойна размяна" на стойности не означава, че тя е присъща само за търговията, типично разменната икономическа дейност. Тя важи и за производството, защото от икономическа (но не и от технологична) гледна точка тя също представлява неравностойна размяна на стойности - евтино закупена на трудовия пазар работна сила и скъпата й препродажба на стоковия, след нейното материализиране в нов продукт.

На трудовата борса се срещат предприемачът, предлагащ "работа" и работникът, предлагащ "труд" за нейното извършване "Работната сила" е единствената стока, която чрез уникалното качество "труд", може да създава нови стойности, по-големи от цената, която е платена за нея., т.е. тя е равна на:

реалната новосъздадена стойност на продукта е = цената на материалите + цената на труда

Колкото по-малко са материалите в горното уравнение, толкова повече производството се превръща в нематериална услуга за нуждите на хората.

Цената на работната сила, т.е. възнаграждението (надницата), която работодателят плаща на наемния работник в производството е много по-малка от печалбата, която той ще му донесе след продажба на изработения продукт. И точно тази разлика в неравностойната сделка "максипечалба от продажбата срещу минизаплата за производство" представлява същността на производствената експлоатация.

Както отбелязахме, причината за съгласието на работника за сключването на тази неизгодна сделка е изнудата, която се упражнява върху него чрез изпитваната нужда от работа и доходи за закупуване на блага за съществуване и монополната възможност на капиталиста, само той чрез своята икономическа собственост да може да ги предложи.

Споменахме, че присвояването на чужда собственост чрез изнуда е престъпление и въпреки това осъществяването му чрез експлоатация е узаконено от капиталистическата юрисдикция като легален способ за печелене на пари. Това нейно решение е трудно разбираемо от морална гледна точка, но медиокрацията неуморно внушава на хората, че това е единствения мотиватор за стопанска активност на икономическите субекти да произвеждат блага за социума, което е вярно, но само за капиталистическото общество. Класовата държава бди, законът, добър или лош, да не се коментира, а да се спазва. И който не прави това бива наказван от репресивните й органи. Безотказното действие на изнудата над жизнените потребности на хората обяснява, защо капиталистите считат 5%-овата безработица за идеалната конюнктура за тяхната икономика, поддържаща ниска цена на наемния труд, респективно висока експлоатационна печалба. Техните идеолози представят принудителната изнуда за проява на "демократичност", сравнявайки я с "насилствената принуда" над роба и крепостния селянин в далечните времена. Суровата истина в действителност е, че принудата чрез изнуда с безработица и липса на доходи за прехрана при капитализма представлява не само принуда, а нещо повече - рекет над живота на трудовите хора, който умъртвява с глад и болести по-мъчително дори от обезглавяването на робите преди 2000 години. Монополната изнуда с потребностите на хората от екзистенциални блага е неустоима и експлоататорът, знаейки това, безскрупулно я използва, за да експлоатира и печели, обявявайки я за демокрация. Парите за него днес са това, което е бил мечът на робовладелеца. Съгласието на експлоатирания работник да участва в неизгодната за него сделка се определя от идеолозите на системата като проява на свобода за демократичност при избора на работа Това е нагла лъжа, защото тази изнудена доброволност всъщност е жесток индиректен, анонимен рекет върху работника с жизнените му потребности, резултатът от който след това без стеснение се обявява за негово "доброволно" съгласие с експлоатационната сделка и се представя као проява на демократизъм. По този повод напомняме, че капитализмът без притеснения си служи с полуистини и демагогия, без които не може да прикрие престъпния си генезис

Демократизирането на експлоатацията днес се заключава само в замяната на насилствената с изнудената принуда с екзистенциалните потребности на хората

Начините за изнуда от личност над личност, от класа над класа или от държава над държава са многобройни и разнообразни, но според генезиса си, се делят на две основни групи:

1. Изнуда с естествено съществуващи нужди и

2. Изнуда с изкуствено (насилствено) създадени нужди и силни желания чрез внушения, манипулативна пропаганда и др.

1. Класовата Изнуда с естествени нужди се упражнява от притежателите на икономиката най-вече с биологичните нужди нужди на работника от средства за прехрана на себе си и своето семейство. Изправен пред опасността да остане без работа и препитание, той "доброволно" се съгласява да бъде експлоатиран само и само да припечелва нещо за храна.

На междудържавно ниво масовата експлоатационната изнуда над цели държави днес се извърша също по подобен начин, чрез техническия и финансоВИя монопол на капиталистическите държави в снабдяването на развиващите се страни с необходимите им финансови средства и високотехнологични стоки (машини, оръжие, химикали, лекарства).

2. Изнуда с насилствено създадени нужди се прилага от капиталистическите страни - хегемони над икономически и военно по-слабите държави, докато те не бъдат бъдат принудени да изпълняват техните геополитически изисквания. Чрез икономическа, финансова и дори военна принуда, в тях изкуствено се провокират лишения, обществото им бива дестабилизирано и измъчвано докато не се съгласи да следва предписаната му политика. В противен случай възниква на хаос и социални вълнения, които дават възможност на упражняващите изнудата да постигнат поставените цели само срещу обещанието, че ще се спрат задушаващата блокада.. Пример за такива действия на световната капиталистически лидери са търговските ограничения срещу социалистическата общност по време на Студената война. днешните икономически санкции срещу Русия. Типична в това отношение е и съдбата на "Острова на свободата - Куба", който десетилетия наред бе изложен на блокада от страна на Съединените Щати за износ за тяхна внос на основния му експортен продукт - тръстиковата захар. След предателството на Горбачов и прекъсване на икономическите връзки със Съветския съюз Куба бе доведена до ръба на икономическата катастрофа и за да оцелее след смъртта на Фидел Кастро бе принудена да се отвори за посещения от американски туристи. Как ще завърши този експеримент е трудно да се предскаже. На подобна финансова изнуда чрез кредитните през 1993 г. и социалистическото правителство на Жан Виденов в България, за да го принудят да се откаже от властта, в което успяха.

3. изкуствено създадена изнуда чрез манипулативна пропаганда се упражнява от медиите на богатите капиталистически страни и по време на Студената война с примамлива пропаганда на техния непостижим стандарт на живота, чрез реклама на уредеността на своите градове и на красотите на световните курорти, където летуват техните богати слоеве, разпалвайки по този начин неизпълними желания в широките народни маси от бившите социалистически страни и те да заживеят с този стандарт на живота, но при условие, че се откажат от усилията за изграждане на социализма. Чрез реклама на своя бляскав (но непостижим по ред причини) начин на живот, Западът разпространяваше илюзията, че този стандарт е и тяхно исконно право на всеки жител на Земята , отнето от социализма и което би могло да му бъде върнато, само ако той бъде отхвърлен. Това абсурдно внушение вече е изпълнено и резултатите от него са не само видими, но и болезнено осезаеми. Обещанията за летуване на Канарските острови, Малдивите и Карибите се оказа възможно само за новите ни богаташи със средства на експлоатирания ни трудов народ. Заради разхитителния живот на богатия Запад, консумиращ егоистично, без ограничения еко- и суровинния ресурс на планетата, надвишавайки с 50% нейния капацитет той става причина над 2 милиарда души по света да страдат от недохранване и в същото време да бъдат залъгвани с красотите на световните курорти, с класациите на музикалните поп-групи, с раздаването на "Оскарите" в Холивуд, с бракосъчетанията, изневерите и разводите на кинозвездите, с живота на английската кралица и с куп подобни идиотски подробности от интимитета на западния "хай-лайф". Събитията в Украйна са пример за последствия от такова стадно оглупяване на един иначе интелигентен народ, заразен от манията за западен стандарт на живота чрез откъсване от майка "Русия" и присъединяване към "Евротейския Съюз" и НАТО. Резултатът от тази илюзия не се оказа нещо друго, освен кървави размирици, разруха и бедствия.

Причината,която прави експлоатацията възможна е:

експлоатационната изнуда .- комбинацията от нужда (или силно желание) + монополната възможност (или обещание) на господстващата класа да я задоволи.

Като законно основание за производствената експлоатация идеолозите на капитализма аргументират с частната собственост над средствата за производство, която "давала и правно основание" на капиталистите да претендират за собственост и на голямата част от произведените в тях (но от и за обществото) стоки. Това обяснение отново е подвеждащо, защото крие отговора на главния въпрос за законността на тази претенция: "Законно придобита ли е цялата огромна собственост, каквато представлява съвременното индустриално предприятие и може ли то да бъде закупено или построено със собствен труд и средства от неговия собственик? Отговорът на този въпрос очевидно е: Не може". "Тогава кой е създателят на тези огромни средства и кой е неговия истински притежател?" - "експлоатираният пролетариат“.

Жертва на експлоатационна изнуда може да стане всеки субект, съсловие, класа, народ, особено изпитващите неустоима нужда или желание.

Възхваляваната от медиите демокрация на капиталистическото общество е мит, който само прикрива царящата там повсеместна изнуда с нуждите на хората, на основата на която то е изградено. При капитализма никой никого за нищо не насилва. обществото само "демократично" се принуждава да прави това, което се иска от него, ако не желае да загуби и това, без което не може - прехраната. Всичко там се постига съвсем цивилизовано: с принуда чрез изнуда" с естествени. или изкуствено създадени нужди или желания. Това представлява диктатурата на капитала, която замести прокълнатата диктатура на пролетариата.

Икономиката, която храни хората, в пазарното общество е монополна собственост на господстващата класа и от тази позиция тя разполага с неограничени възможности да изнудва населението с неговите нужди. Как това се прави, в момента се демонстрира във венецуела, където частният сектор е предизвикал тотален спекулативен срив в снабдяването на населението със стоки от първа необходимост с цел да се предизвика недоволство срещу боливарското правителство на Николас Мадуро, наследникът на Уго Чавес.

Величината на експлоатацията се измерва с големината на експлоатационната печалба в парични единици. Двете понятия "експлоатация" и "печалба", следователно са синонимно свързани - едното е действието, а другото е резултатът от него. Без експлоатация няма печалба и обратното. Тази семантична неделимост позволява:

основният закон на капитализма за максималната печалба (§ 5) да се преименува и в закон за максималната експлоатация.

Неговото значение се потвърждава на практика от всички явления, случващи се около и с нас.

Видът и величината на размяната може да се представи в нагледна скала, представляваща отношението на придобитата пр) към отдадената отд) стойност (т.е. Ппр : Оотд), което показва, колко пъти полученото е по-голямо или по-малко от отдаденото. Тя започва в точката "безкрайност" на пълното присвояване, маркираща 100-%-овата "кражба", каквато, например, представлява неплатената експлоатация, при която работодателят придобива стойност Ппр, без да плаща нищо за нея (Оотд = 0). Следват стойностите на Полукражбите (т.е. на експлоатацията чрез недоплащане на труда), където изработената от наемния работник стойност Ппр е по-голяма от платеното му възнаграждение: Ппр Ппр. Тя завършва в точката "0" на безкористния "подарък", при който се дарява нещо Оотд, без да се получи нищо в замяна: Ппр = 0; Ппр:: Оотд.= 0.

Споменатата по-горе производствена дейност, представена като евтино закупуване на труд и следващата му скъпа препродажба трансформиран в продукт е дейност, известна в политикономията като:

спекула. Това е разменна операция на евтино набавени стоки или нематериални стойности (ценни книжа, труд, валута) с последваща тяхна скъпа препродажба. Колкото по-голяма е добавената в тях преди препродажбата нова, потребителска стойност чрез допълнително вложен труд, толкова по-малък е спекулативният и по-голям креативният елемент в цената им. Чиста спекула имаме, когато стоката се продава на по-висока цена, без никаква допълнителна обработка, т.е. без добавяне на нова потребителска стойност в нея.

От казаното следва, че от икономическа (но не и от технологична) гледна точка производствената експлоатация като евтина покупка на трудовия пазар на уникалната стока "работна сила" и скъпата й препродажба материализирана впоследствие в скъп продукт, е спекула с нея. Работната сила има възможността чрез качеството си да извършва "труд" и да създава по-скъпи продукти, отколкото тя и преработените от нея материали струват. Основните субекти, извършващи спекулата са посредниците, чиято дейност може за се сравни с маркетингово проучване на неразработен пазар.

Заради включената към себестойността на стоките печалба, цената им на пазара винаги надвишава доставената им стойност, което означава, че:

търговията е спекула, а търговците са спекуланти.

Самата производствена експлоатация, като неравностойна размяна на стойността на евтино закупен труд, материализиран в скъп пазарен продукт е спекула и обратно: спекулата е форма на експлоатация.

Спекулата е най-паразитната форма на експлоатация. Тя е резултат не от влагането на творчески труд за създаване на нови стойности, а е присвояване на създадени вече стойности чрез доброволно съгласие, получено чрез изнуда над потребителя на основата на монополната притежание на стоките или на конюнктурно случило се повишено пазарно търсене.

Спекулата при капитализма също е узаконена и се практикува широко като легален начин за печелене на пари При всяка сделка там задължително се спекулира. Университетите дори "академично" (?!) подготвят борсови спекуланти, които след това творят умопомрачителни схеми за ограбване на обществото в казиното на борсите. Резултатите от това "творчество" често, обаче, биват и катастрофални като ипотечната кризаиж и §.24)

Преди столетия спекулантите са увисвали на бесилката. Днес тяхната дейност е високоуважаван бизнес на експерти и суперплатени "юпита с бели якички". Съвременните спекулативни схеми са до такава степен усложнени, че често объркват дори и своите създатели. Пример за такъв катастрофален провал е ипотечната криза от 2007 г., предизвикана от Съединените Щати. Нейните автори бяха осенени от "гениалната" идея, да оживят пазарната активност на неплатежоспособното население с мащабно кредитиране за жилищно строителство, от което се надяваха да получат като страничен ефект от кредитните лихви свръхпечалба и за банките. Топидиотизъмът на идеята действително бе унизителен за авторите й, смятащи се за богове на финансовите трикове. Пренебрегната бе "дребната" подробност, че ако банките действително пращяха от натрупани средства от развихрилата се по това време виртуална икономика, тези пари не бяха заработени от населението, не постъпиха в неговите джобове, а отидоха директно по сметките на финансовите "мародери". По този начин раздадените на кредити за жилищно строителство не направиха получателите им по-богати. Те остана без пари. и преди и след кредитирането. Алчността на финансовите "специалисти" ги накара да забравят простата истина, че бедният човек не може да стане богат от консумативен кредит. Той се употребява, изчезва като вода в пясък и получателят му след това се оказва по-беден и от преди1. В конкретния случай средствата от ипотечните кредити бяха вложени в строежа на жилищата, а длъжниците, които още преди кредита бяха неплатежоспособни, останаха без пари и след получаването му и се оказаха в невъзможност да погасяват не само главницата им, но и лихвите по него. Железните правила на кредитирането бяха престъпно нарушени, адската машина на световната криза бе програмирана и тя непредотвратимо избухна.

За да сме наясно кой е творецът на благата за обществото, не трябва да забравяме, че по дългия път на стоката от предприятието до крайния й потребител "нова потребителска , добавена стойност" се създава само в производството от труда на работниците и инженерите чрез вграждане на част от техния живот, сили, знания и въображение в изработваното изделие, което носи печалба за работодателя при реализацията му на пазара. Всички печалби на останалите участници по веригата до крайния потребител са резултат от повече или по-малкото спекулативно преразпределение на създадената в производството нова стойност.

Тук ще обърнем внимание и на двойственото значение:на понятието "печалба", което освен смисъл на експлоатационна печалба ("нетрудов доход от експлоатация"), притежава и второ, коренно различно значение на трудова печалба (доход, заплатен за коректно извършена работа или услуга). Всички пари спечелени от спекулативна дейност са несправедлив, нетрудов доход. Притежателят им, без да е създал нищо за обществото може да отиде на пазара и да получи срещу него, дори значително по-голям дял от "Брутния вътрешен продукт" от работника, който го е създал.. Социалната несправедливост на нетрудовите доходи на капиталисти1ческата класа е типичен за системата порок, който се прикрива с амбивалентото значение на понятието "печалба".

От дефиницията за експлоатация следва, че в широкия си смисъл на "неравностойна размяна", тя е възможно да се извършва навсякъде, където се прави някаква обмяна на стойности - започвайки от доброволния подарък, приятелската помощ и обикновената човешка услуга, преминавайки през комерсиалната покупко-продажба на пазара, през експлоатационната изнуда над наемния труд и се завърши със злоупотребата с власт и откровената кражба.

Печалбата, която се реализира от капиталиста може да се раздели на две части: по-малка, която не надхвърля възприетия от обществото нормален доход за подобна производствена, управленска или търговска дейност е неговия коректно заработен трудов доход (печалба), с който той издържа себе си и своето семейство. Този доход може да се калкулира в себестойността на продукцията като разход за положен управленски (или търговски) труд и той не е резултат от експлоатация. Другата, по-голяма част от дохода, която надхвърля тази общоприета от социума норма за трудово възнаграждение, е експлоатационата печалба, нетрудовият доход, който осигурява суперстандарта на живота и огромната финансова мощ на капиталистическата класа. Тази двойственост на понятието "печалба" се използва от идеолозите на системата като обяснение за свръхдоходите на капиталиста, които се интерпретират като заслужено възнаграждение за неговия "особено важен и сложен" труд (виж и § 6). Че трудът му е важен и сложен е относително вярно, но работата на стопанския ръководител при социализма съвсем не е по-маловажна и по-проста. Напротив, тя дори е далеко по-трудна от тази на частния предприемач. Социалистическият ръководител има за задача да осигури не само печалбата на ръководеното от него предприятие, но да задоволи и безбройните нужди на обществото от блага А това е задача от съвсем друг ранг на обем и сложност в сравнение с елементарната грижа на частния собственик за собствената си печалба, реализирана при това в условията на пълна свобода за експлоатация (тайно ценообразуване и възможност за монополна изнуда). Реалната истина за супердоходите на капиталиста е, че те са резултат не толкова от огромната му работоспособност, ум и знания, колкото от психологическата му нагласа да присвоява чужди стойности на основа на частната си собственост над средствата за производство и на убеждението, че щом те са изработени в "неговото" предприятие срещу доброволно" договорена" и "изплатена заплата", те са и негова собственост).

Капиталистическата класа експлоатира обществото двукратно: чрез недоплащане на труда в производството и чрез надплащане цените на стоките на пазара. Съответно на това и експлоатацията също бива най-малко два вида - производствена и търговска.

1. Производствената екслоатация, която, както по-преди изяснихме е резултат от неравностойната размяна на евтино закупена работна сила и скъпо продаден създаден от нея продукт на пазара. Тя се състои в присвояване от работодателя на произведената от труда на работника добавена стойност на новия продукт и затова за разлика от търговията, тя е креативен тип експлоатация, при която освен печалба за собственика се създават и блага за обществото. Креативността изцяло отсъства при търговията.

Но производствената експлоатация" не се изчерпва само с неравностойността на сделката при наемане на работната сила. Осемте часа работен ден за нея могат да се разделят от работодателя на две части, с различно заплащане:

а. За около, примерно, 2 часа, използвайки съвременната производителна техника и при средно производителност на икономиката, примерно, от 20 лв/час работникът изработва стойността на надницата, за която е нает,например - 40 лв./ден или заплата 1200 лв./месац и тя му се изплаща с произведената от него за 2 часа работно време на ден надница от 40 лв./ден. Произведената през останалите 6 часа от работния ден стойност от 3600 лв./мес (6 часа по 20 лв./час = 120лв./ден х 30 дни/мес. = 3600 лв./мес.) се прибира като експлоатационна печалба от работодателя.

По този начин цялата надница на работника може да се разглежда като сума от частично заплатен труд, т.е. чрез недоплащане на по-голямата част от създадената от него за два часа труд нова, добавена стойност и неплатения труд.

в. През останалите 6 часа, когато работникът изработва вече напълно безплатно нови стойности за 6х20лв./час = 120лв./ден, които работодателят изцяло отнема за себе си, което представлява вече 100-%-ова кражба на безплатно изработената от работника нова стойност. А безплатен труд се полага само от роби и каторжници.

Производствената експлоатация, следователно, може да бъде разглеждана, като комбинация от частично недоплащане плюс пълно незаплащане на наемния труд на работниците.

2. Търговската експлоатация се извършва над цялото общество на пазара, при разпределението на благата чрез продажбата им с "надплащане" на продажните цени на набавените от търговеца стоки. Тя е типичен пример за спекулативна експлоатация чрез търговска услуга, при която се реализира печалба по чисто некреативен път, чрез завишаване на цената на стоката.

3. Рентиерска експлоатация. Този вид експллоатация представлява отдаване на собственост под наем (сгради, имущество, земя, машини, капитал) срещу заплащане на някаккъв вид рента: аренда, лизинг, концесия, лихва, изполица.

Освен тези три основни вида експлоатация, има и други социални сфери, където се извършва значима експлоатация:

4. Експлоатацията чрез услуги (§ 13);

5. Експлоатацията чрез власт (§ 11) и

6. Банково - финансова експлоатация иж § 14) чрез механизма на лихвите, дълговата спирала и спекулативната търговия с ценни книжа.

Останалите случаи на междуличностна експлоатация между членовете на обществото, не са тема на икономически анализ.

При разглеждането на експлоатацията оправдано възниква въпроса: кое принуждава експлоатираната страна да участва в такава явно неизгодната за нея сделка? Отговорът, който вече няколко пъти споменаваме, това е изнудата с нуждите на хората от работа, средства за закупуване на блага за живот, упражнявана на основа на монопола на частната собственост на работодателите.

Доброволното съгласие на наемните работници да бъдат експлоатирани се обяснява освен с тази причина, но и с вродената у живите същества природна нагласа да пазят агресивно всичко, което вече е тяхно и да са подчертано по-смирени, когато очакват да получат нещо, което още не им е дадено. Пример за това е кучето, което върти опашка, докато не му дадете кокала, който държите, но след като му го хвърлите и посегнете повторно да го преместите, то ще ви ухапе, защото кокалът вече е негова собственост. По същия начин експлоатираните работници реагират много остро, когато им се намаляват заплатите, но протестират много по-умерено, когато настояват за тяхното увеличение. Роля за поддържане на тези васални отношения между господари и подчинени трудещи играе и втълпяваната от векове заблуда, че трудът трябва само да храни човека. В далечното минало това действително е било така, но днес, при съвременната високопроизводителна техника, работникът произвежда хиляди пъти повече от това, което му е нужно, за да се прехранва. Това е огромната новосъздадена от труда му стойност, която се отнема от капиталиста като експлоатационна печалба и която създава неговото невъобразимо богатство и икономическа мощ. А на работника му се "дарява работа и хляб", за което той трябва колепреклонно да благодари и да целува ръка на работодателя си. С внушения "Вярвай в Бога и почитай Царя!" църквата векове наред е обработвала съзнанието на хората и е проповядвала на бедняците пиетет към аскетизма, като път към вечното блаженство в рая на отвъдното. Затова един от класиците на марксизма беше казал, че не Вярата в Бога, а Религията на Църквата, която злоупотребява в свой интерес с нея е опиум за народите. е изкористила и Христовото учение, което с идеята си за социална справедливост се явява древният прародител на социализма.

В монополна позиция на технологични лидери се намират и световните експлоататори, собствениците на икономиката на знанието, членове на клуба на "Златния милиард", единствени производители на "хай-тех" продукти, които усилено се търсят и чрез монополна изнуда скъпо се заплащат на световния пазар. Суперпечалбите, които те жънат от тази си позиция на неоколонизатори са тайнственият източник на техния завиден стандарт на живота и на съществуването на прословутата им материално задоволена средна класа. Технологичната и финансова неоколонизация прави свръхбогати днес дори държави, като Германия, Швейцария, Австрия, Дания и др., които никога не са били големи колониални владетели и без да притежават и някакви изключителни природни богатства, днес са лидери в бизнеса с "хай-тех" продукти и по стандарт на живота. Обратен пример за колониална страна, изпуснала влака на прогреса е Португалия.

Разсъждавайки над експлоатацията, ще си позволим отново да отговорим и от малко по-друга гледна точка на резонния въпрос: с какво се обяснява странното съгласие на експлоатираната част от обществото да участва в неизгодната за нея експлоатационна сделка?

Освен с многократно споменатата изнуда над неговите нужди от работа, доходи и прехрана и с монополната възможност на собствениците на икономиката единствено те да могат да ги задоволят, тя се обяснява и с идеологическото невежество на част от работническата класа, известна като лумпенпролетариат. Примитивното мислене на тези необразовани хора се ръководи основно от първичните им усещания за елементарна задоволеност с храна, вода, транспорт, топлина, подслон и някои прости удоволствия като цигари, телевизия, жълта преса и др. То е формирано по древната римска максима за подчинение на плебса с "хляб и зрелища". Тези хора не си задават въпроса, защо има безработни, а са доволни, ако се намери някой, който да ги наеме и експлоатира само за насъщния хляб. Тях не ги вълнуват големите проблеми на съвремието - безработицата и огромните пари, които създава. техния труд Подобно идеологическо невежество е напълно приемливо за капиталистическата класа, която при днешната високопроизводителна техника е в състояние напълно да удовлетвори такива дребни, екзистенциални изисквания и да не позволи те да прераснат в революционизиращ глад. И това състояние би било идеално за нея, ако не съществуваше фаталният недъг на системата - непреодолимо растящата безработица. В нейна полза се явява идеологическата необразованост на безработните маси и тяхната класова неосъзнатост в сравнение работническия пролетариат от миналите столетия. Въпреки това, със своята многобройност те представляват заплаха за световния капитал. Към момента само регистрираните безработни в Европейския съюз са на 3,5 милиона. В Италия (и не само там) 40% от младежите нямат шанс да си намерят работа и социално и личностно деградират. Излишните хора днес са трагедия за света.

Когато усещанията за незадоволеност на тези "лумпенпролетарии" станат нетърпими, реакцията им се изчерпва най-много в безсмислен уличен вандализъм, с който не се постига нищо друго, освен изпускане на парата на недоволството през свирката на вувузелите и временно удовлетворение на някои техни по-маловажни искания. Мечтата на тези неорганизирани млади хора е докато са живи и здрави,да се устроят в някоя ниша на социалното гето и да вегетират там, ако може, до края на живота си. За старини и болести, за промяна на системата те въобще и не мислят. Най-лумпенизираните от тях се продават на избори за по две кебапчета и една бира. Без идеологическа просвета, полза от такава "работническа класа" няма. Целта на настоящата книга е да помогне на водещата лява сила у нас чрез активно просвещение да преодолее това идеологическо изоставане. Но затова са необходими апостоли, които да разпространяват и обясняват на обществото идеите на неомарксизма. Заради апостоли като Софроний Врачански, отец Матей Миткалото и други себеотрицателни българи възродителната идея на отец Паисий Хилендарски успя да завладее българите и да възкреси българското "Възраждане" и да доведе народа ни до Априлското въстание, а с него в крайна сметка и до "Освобождението" на България от османско иго. Така и социализмът очаква днес от своите апостоли новото си "Възраждане", което ще е неизбежно.

Естествено, в обществото има и "интелектуалци", избрали за себе се по-представителната и по-лесна роля на "елитарни говорители на народа". Добре устроили се на яслата на Сорос и немуподобни, те не правят нищо друго, освен да позират умно като интелектуални божества и да преживят плявата на своите наукоподобни трактати за капитализма и за неговото "очовечаване" с надежда да заслужат място в пантеона на "левите" му теоретици. Себично те отритнаха социализма, отблъснати по негово време, вероятно от бай-ганьовщината на някои родни управници или поради незадоволени кариеристични амбиции - причини, които нямат нищо общо с неговата велика идея и същност. По време на контрареволюцията, този "самолюбив елит" суетно се изяви на синята сцена като гастролираща трупа "самодейни дисиденти", отличаващи се повече с омраза към комунизма, отколкото с някаква своя смислена идея...




Гласувай:
3
0



1. iw69 - Продължение на Глава 8:
18.02 11:04
... за организиране на обществото. След провала на своето разрушително дело, те не си спестиха и личното си опозоряване, като презрялата дама ексхибиционистка - проф. Елка Константинова, която за ужас на гледащите я се разголваше по площадите, както и станалия известен с разсъжденията си в демократизиралата ни се порнопреса за секса с баби - проф. Михаил Неделчев, които след провала на дисидентското шоу тихо се оттеглиха в топлата си места университетски черупка и подновиха вегетирането си на забравени "хай-лаф" политици, които така и не успяха да формулират собствени идеи. Те продължават и до днес да играят недостойната и пагубна за държавата ни своя роля на народни "бунители", която по време на контрареволюцията ни деградираха до нивото на достойна за съжаление треторазрядна страна. Имената им не са забравени. Сервилните медии имат грижата, да ги позабърсват с пачаврата си и да ни ги поднасят от време навреме в ефира по повод на "паметни дати",от "Третата ни национална катастрофа", увкусени с шаблонните им "обяснения" за "вредните последици" от "реалния социализъм" и за светлите перспективи (за бизнеселита) на новия ни цивилизационен избор.

Такова е понастоящем нерадостното състояние на цялото родно и международно ляво пространство и това напълно устройва световния капитал. Революционна обстановка, която да доведе до смяна на системата, каквато възникна в Европа след двете Световни войни, сега отсъства и във века на ядрените оръжия е възможно въобще и да не се появи. Революции се раждат от нетърпима мизерия и глад, каквито днес отсъстват. Големите леви партии и на Запад, и на Изток са вече "модернизирани, ре- и де-формирани". Голямата лява идея е смачкана и обезобразена. И цялата тази тъжна история се дължи на непоправимите поражения, които нанесе предателството на белязания от Сатаната Горбачов.
--------------
1/ Друг е въпросът с инвестиционните кредити, които след изграждането на производствени мощности започват да работят и да създават добавена стойност, с която се изплащат.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 813063
Постинги: 271
Коментари: 307
Гласове: 2843
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930