9. Инвестиране в икономиката,  Финансиране на производството,  Използване на печалбата,  Излишните пари

Икономиката на различни етапи от своето развитие се нуждае от различни по вид и количество финансови средства за своето развитие и функциониране.

Още със възникването на идеята за създаването на икономически обект се появява и въпросът за финансиране на неговото изграждане и следващо използване. Средствата за това могат да бъдат:

- частни капитали на бъдещите му собственици,

- банкови кредити

Осигуряването на средства от частни капитали и кредити е ясно.

Капиталът за акционерните дружества е също частен капитал на голям брой дялови собственици на акционерното имущество, набавен чрез покупката на акции, удостоверения за придобиване на дял от общата собственост на дружеството.

След изграждане на предприятието започва производствения процес. По правило той се финансира не със средства на собствениците, а с банкови кредити, които се погасяват с приходите от продажба на произведената продукция. Тя се предлага на обществото на цена, по-висока от нейната себестойност и разликата между продажната и производствената й стойност (т.е. добавената й стойност) се присвоява като експлоатационна печалба от собствениците на предприятието. От нея те плащат данъка печалба на държавата, инвестират в разширение и дооборудване на производството, заделят амортизационни отчисления за подновяване на износеното оборудване, изплащат възнагражденията на управляващите мениджъри и отделят средствата за лична консумация и стандарт на живота на собствениците. Използването на средствата от печалбата по-подробно е разгледано по-долу в текста.

При благоприятна икономическа конюнктура собственикът може да реши да разшири производството с цел увеличение на бъдещата печалба. Ако акумулираният капитал е недостатъчен за инвестицията, проектът се дофинансира с банков кредит или за акционерните дружества с емисия и продажба на допълнителна партида акции (т.е. с привличане на нови собственици). Всичките тези средства, включително и банковите кредити, са пари на обществото: кредитите са средства от спестяванията на гражданите, събрани от банките на ниска цена (спестовна лихва) и отдавани след това под наем на значително по-висока цена (кредитна лихва, обикновено с 10% и повече над спестовната). Разликата между двете лихви (между курс "купува" и курс "продава" формира спекулативната банкова печалба. При раздаването на 10 кредита, тя се увеличава 10 пъти, което обяснява впечатляващото богатство на банките и възнагражденията там.

Средствата от продажбата на акции също са пари на обществото. Инвестицията чрез акции е по-изгодна от кредита, защото е безплатна (без лихви) и защото заетата сума не се връща, а представлява влог в акционерната собственост, която е неделима и не се изкупува обратно от дружеството, а остава завинаги собственост на притежателя на акцията. Акционерният влог не може да бъде върнат, но може да бъде продаден на фондовата борса (със загуба или печалба) на друг собственик. Това означава, че персоналът на акционерното дружество се мени във времето по състав, но не и по брой, т.е. акционерната собственост му остава диспергирана и относително анонимна. Затова Франция, акционерните дружества се наричат "Societee anonyme" /Анонимно дружество/. Неговите членове, освен дивидент (дял) от общата му печалба получават според големината на притежавания пакет от акции (т.е. според големината на дяла притежавана дружествена собственост) и права за нейното управление чрез съответен брой гласове във висшия й управляващ орган, "Общото акционерно събрание". Това означава, че притежателя на контролния пакет от акции може да управлява колективната собственост като едноличен неин собственик. Текущата делова дейност на дружеството се ръководи от избран и назначен от Общото събрание "Управителен съвет" от изпълнителни директори, контролирани от "Надзорен съвет", избрани от Общото събрание на акционерите.

Производствената дейност на вече изградения икономически обект, както казахме, се финансира обикновено не със собствени средства (от акумулираната печалба), а с банкови кредити, чиято главница се погасява с приходите от продажбата на произведената продукция, а лихвите по тях се изплащат от реализираната експлоатационна печалба, която е лично притежание за свободно ползване от собствениците на дружеството. Този факт означава, че чрез изплащането на кредитните лихви от печалбата в икономиката банките участват индиректно в производствената експлоатация на наемния труд¹, която е източник и на тяхното богатство. И докато капиталистът-предприемач печели например 15% от вложения в производството си кредит, една банка раздавайки "х" кредита при 10% лихва ще спечели "х"-пъти повече от предприемачите в частната икономика.

Реализираните печалби от създадените от производствения цикъл нови стойности формират огромен частен капитал, който, както казахме, не се употребява за финансиране на следващия производствен цикъл, а се използва за:

1. Изплащане на "данък печалба" към държавата

2. Инвестиции за разширение на частната икономика и за

3. За стандарт на живота на собствениците и за натрупване на богатство в личните им банкови сметки, което образува балона от излишни пари.

Видно е, че в полза на обществото чрез данъците се употребява само част от цялата новосъздадена от обществото добавена стойност и частните инвестиции (ако се правят там, където са нуждите на социума). Остатъкът от печалбата се разделя между съставящите капиталистическата класа съсловия: предприемачи, банкери и търговци.

Примерната схема за използване на създадената от икономиката принадена стойност (печалба) изглежда приблизително така:

І. Задължителни плащания:

1. Данък "печалба" към държавата ~ от 10 до 60%;

2. Лихви към банките по производствените кредити - средно 8 -15 %;

3. Амортизационни отчисления за подновяване на износено оборудване.

ІІ. За свободно ползване от предприемача, банките и търговците::

4. Инвестиции за разширение на бизнеса: ~30%;

5. Изкупуване на ресурси за нов бизнес: земя, подземни богатства.

6 Акумулиране на резервен капитал: ~15%

7.Издръжка на политическо лоби, подкупи, рушвети: ~15%;

8. Заплати на мениджърската номенклатура

9. За собствен стандарт на живота и

10. За натрупване на лично богатство (пари, недвижимости) - т. 8 -10 : ~30%.

Заб.: Разпределението на средствата в горната схема е примерно.

Тъй като печалбата по принцип не се използва за финансиране на реалното производство и търговия, а се употребява по лично усмотрение от собственика (т. 4 до 10), с всеки производствен цикъл част от нея постоянно се натрупва в персоналната му банкова сметка, образувайки споменатия по-горе балон от "излишни за икономиката пари". Като глобален хегемон, отговорен и за световната финансова система, Съединените Щати усилено търсят приложение на тези пари и го намират в употребата им във виртуалната икономика, която ангажира огромни средства от тях, без изисквания за реално покритие за спекулативните операции, в които те се влагат. Остатъкът от паричната маса от тях се употребява от реалната икономика. Подобни типични за капитализма, безполезни за обществото спекулативни трикове и обслужващи ги структури (фондови борси, агенции, консултантски бюра и прочие институции на световния капитал) не съществуват при социализма. Той просто не се нуждае от тях. Те, обаче, са необходими на капиталистическата система, за да съсредоточат контрола и управлението на капиталите в ръцете на транснационалните господари, които управляват икономиката на света. Всички те образуват сложни икономическо-юридически структури, които обслужват борбата на конкурентни интереси в частната икономика и придават псевдозаконен вид на полукриминалната й дейност.

Към приведената по-горе примерна финансово-разпределителна схема за създадената нова стойност може да се добави още и:

1. Големият дял (10 - 60%) от експлоатационната печалба, както се изтъкна, се привежда в бюджета на държавата като "данък печалба" за финансиране на нейните разходи за отбрана, екология, образование, инфраструктура, администрация и пр. Неолибералният капитализъм е отделил държавата от участие в икономиката и е предоставил тази най-важна обществена функция изцяло на частната инициатива. Това е изгодно както за частните собственици, така и за управляващите политици, защото не ги товари с тежката стопанска задача да отговарят и за безбройните нужди на социума. По тези причини правителството на капиталистическата държава е много по-облекчено в задълженията си в сравнение със социалистическото правителство, което, освен за държавните дела, отговаря и за макромениджмента на обществената икономика и за задоволяване на нуждите на обществото. Това дава възможност на капиталистическата държава да провежда политика и инвестиционната дейност така, както е описано в точки 4, 5, 6 и 7 от горната разпределителна схема. която да не е изцяло в полза на социума, ако се инвестира не там, където са неговите най-крещящи нужди, а там където собствениците на икономиката очакват най-голяма си печалба. Така например, инвеститорите може да се ориентират изцяло към богати външни пазари, където се печели много, а нуждите на местното население да останат пренебрегнати. По този начин националната ни икономика се развива като инструмент за обогатяване на малобройната класа частни собственици, осигурява работа на ограничен брой трудещи се и се превръща в придатък на чужди икономики.

2. Единственият производител на нови стойности (блага) във всяка страна е нейната икономика. Държавата не произвежда нищо, а има само управленско-разпределителни функции. Всичките финансови средства, с които тя оперира, не са създадени от нея, а са събрани като данъци от икономиката и населението. Но за разлика от социализма, за да изпълнява тези си задължения тя получава чрез данъка "печалба" за нуждите на социума не цялата произведена от икономиката нова стойност, а само данъчния процент от нея. Тези средства, макар и значителни, са недостатъчни, за да покрият обществено необходимите разходи и капиталистическата държава облага населението допълнително с огромен, косвен данък върху потреблението, известен като данък добавена стойност (ДДС). При социализма този данък не съществува. За България величината му е 20% (т.е. 1/5) от цената на всички закупувани от обществото стоки и услуги. Той се удържа от личните доходи на неговите членове, не защото обществото реализира някакви приходи от стопанска дейност, а защото харчи трудовото си възнаграждение за закупуване на необходимите си за живот продукти, който то самото е произвело. ДДС понастоящем пълни с 48% бюджета на България, което е значително повече от постъпленията от 10%-овия корпоративен плосък данък "печалба", плащан от частния бизнес, въпреки че бюджетните разходи на държавата обслужват предимно бизнеса с инфраструктура, комуникации, административни услуги, образование, кадри и пр. - ДДС представлява по този начин прехвърляне върху плещите на обществото на разходите за функциониране на частния бизнес и разширява експлоатацията. Ако вземем пред вид, че цената е сума от производствената себостойност (фабрично заводската цена - ФЗЦ) на продукта плюс добавената стойност (печалбата), която нормално започва от 15% от ФЗЦ , то излиза, че ДДС за България е равно на :

ДДС= 0,2 цена = 0,2 (себестойност+ печалба) = 0,2 ФЗЦ + (0,15 + .... ) ФЗЦ = 0,35 ФЗЦ

т.е. ДДС завишава минимум с 35% фабрично заводската цена на стоките на пазара. Данъкът ДДС, платен от продавача му се възстановява от държавата, т.е. той се плаща само от купувачите, поради което ДДС се явява само форма на експлоатация на обществото.

3. Разходите, който капиталистът прави за издръжка на камарилата, работеща за неговото политическо, юридическо, медийно, административно лоби от партии, управници, депутати, медии, магистрати, медиократи и пр. (т. 7 от цитираната по-горе разпределителна схема) му дават възможност да използва активно и управлението на страната в своя полза.

Това превръща капиталистическата система от шумно прокламираната парламентарна демокрация в прикрита тоталитарна олигархия, (власт на богата малцинствена класа над обществото), която действа за поддръжка на системата, която я храни и се представя от нейните идеолози като постижение на демокрацията, плурализъм, който не е нищо друго освен 100%-ов тоталитаризъм на капитала, зад който не стои открито с името си никаква конкретна личност или партия (какъвто бе случая с Тодор Живков и БКП.), а анонимно политическо множество, действащо индивидуално или в коалиция в подкрепа на системата, която го е създала.

4. И най-накрая, немалък остатък от присвоената добавена стойност отива за личния стандарт на живот за господстващата класа (т. 8, 9, 10). Тези разходи, независимо големи или малки, намаляват финансовите възможности, особено на бедните страни да финансират важни обществени сектори в здравеопазването, образованието и др.

----------------------------

1/ Изследване на проф. Евгений Ясин за средния състав на цените на продаваните по света стоки показва, че:

10% от цената е за производството,

40% е за търговците и

50% е за банките

В-к "Нова зора", бр. 40/2014 г.