Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02 10:11 - Глава 10 от книгата "Капитализмът и неговата Алтернатива" на Любен Аладжов, публикувано тук в памет на автора
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 26.02 10:14


10. Производствена експлоатация.  Стоките "работа" и "труд". 
Забогатяване чрез власт.  Производство на пари от пари

Отбелязахме вече, че икономиката, най-важната структура на обществото, изпълнява трите основни негови задачи: производство, разпределение на необходимите за съществуването му блага, а при капитализма и печалба за своите собственици.

В производството на блага капитализмът и днес още експлоатира наемните си работници почти по същия начин, както са били експлоатирани робите в древния Рим. И това неоробовладелчество и до днес се неглижира, защото експлоатацията се извършва не по насилствения начин от преди 2000 години, а псевдодемократично, чрез замяна на насилието с "класовата, анонимна изнуда с нуждите на хората от храна и доходи за живот и с монополната възможност на безбройните собственици на икономиката единствени те да могат да удовлетворят тази нужда.

За да заработва прехраната си и да живее днешният човек е принуден, без да се упражнява насилие върху него, да продава "доброволно" част от живота и силите си, за да се труди и припечелва средства за издръжка на себе си и своето семейство. При капитализма всичко е демократично. Никой никого не насилва да работи. Принудата да се работи в условията на експлоатация е превърната чрез изнуда от насилие в "доброволно съгласие".

Трудът в икономиката е неприятно усилие, свързано със спазването на производствена и технологична дисциплина, с йерархично подчинение, усещане за отнета свобода и жизнено време, с умора, поради което хората се стараят да го прехвърлят на други индивиди, класи, съсловия, слуги, домашни животни или машини, а за себе си да подбират по-леката, по-приятната и по-доходна работа.

Трудовата част от обществото, която няма възможност да стори това е длъжна "доброволно" да полага изпълнителски труд,, за да печели пари. Тя е основната част от подчинената класа на обществото, която през всички исторически епохи по различни начини е била принуждавана да работи и да създава благата за социума и печалба за господстващата класа. Отделните обществени формации се отличават една от друга по начина, по който се е осъществяла тази принуда:

- При робовладелческия строй тя е била открито насилствена, със заплаха над живота на робите.

- При феодализма силовата принуда частично е заменена с изнуда над селяните със зависимостта им от собствеността на феодала над основния източник за тяхната прехрана - земеделската земя. Според някакво "законно" за тогавашния морал основание, тя е била собственост (?) на феодала и той е разполагал с правото да разрешава на местното население да я обработва и се прехранва, но само срещу акт за закрепостяване към нея и срещу задължението да му отдава за "благодеянието" крепостна повинност от труд, продукти и войници.

- При капитализма пряката експлоатационна принуда изцяло е "демократизирана" и превърната в безлична изнуда на системата над екзистенциалните потребности на обществото от блага за живот. Тя се осъществява също на основата на частната собственост на господстващата капиталистическа класа над икономиката, която при капитализма е единствен източник на доходи за трудовите хора за закупуване на жизнено необходимите им блага на пазара. На основата на частнособственическия капан "работа - заплата - пазар - блага" капиталистите разполагат с възможността "демократично", без насилие, да принуждават пролетариата по анонимен и привидно "доброволен" начин, да върши уморителната производствена работа и да бъде експлоатиран, ако иска да печели и живее, а за себе си запазват правото да избират и извършват чисти и престижни управленски дейности в икономиката и държавата точно така, както е било по времето и на Римската империя. По този начин насилието при капитализма прикрито е заменено с изнуда, представяна от неговите апологети като проява на "доброволно съгласие" на трудещата се класа да работи и да бъде експлоатирана.

Но колкото и демократичен и цивилизован да изглежда тази експлоатация, тя е също толкова безмилостна и жестока, както и древното робство. Неотменимата зависимост на работническата класа от консумацията на екзистенциално необходими блага я заставя да жертва близо 1/3 от своя живот и поне половината от своите жизнени сили, за да работи в предприятията на своите работодатели не само за своята прехрана, но и за тяхното богатство. Някой би възразил, че дори и така описаната изнуда над наемния работник е нищо в сравнение със заплахата над робите по време на Римската империя, когато робовладелецът е бил господар и над техния живот, което днес не е така. В действителност обаче, класовите отношения между капиталистите и пролетариата, които старателно се прикриват, днес са дори по-страшни от тези по време на робството, защото. ако работникът престане да носи необходимата печалба, той не бива обезглавяван, а най-цивилизовано уволняван. А без работа и доходи в днешното общество на парите, той е обречен на страдания от глад, студ и болести, което е по-мъчително даже от екзекуцията на роба. По този начин чрез системата на частната собственост и на стоково-паричната отношения капиталистът се превръща за наемните си работници не само в експлоататор, но и в господар над живота им, а парите за него стават това, което на времето са били мечът и бичът за робовладелеца. По какво, тогава, двете системи се отличават една от друга, освен по това, че работодателите днес не си цапат ръцете с екзекуциите и не се морят да бичуват робите. Превръщайки ненужните за икономиката работници в излишни хора, без средства за живот, те съвсем демократично, с едно драсване на перото под заповедта за уволнение, подписват смъртната им присъда чрез евтаназията на безпаричието. А в случай на съпротива, изпълнението й, стресът от екзекуцията се поемат от репресивните органи на обслужващата ги класова държава. Колкото и шокиращи да изглеждат тези сравнения, толкова те са и верни и не бива да се забравят, когато се спори със защитниците на "демократичността" на капитализма.

Но казаното и до тук не изчерпва всички прилики на днешната производствена експлоатация с тази на робите от древния Рим. Има още едно друго обстоятелство, което се премълчава. По-горе обърнахме внимание, че с модерните машини и технологии трудещият се днес, примерно, за около 2 часа изработва стойността на своята надница. Останалите 6 часа от трудовия ден той работи напълно безплатно и създава богатство за своя работодател така, както на времето са били длъжни да го правят робите и каторжниците.. Така че съвсем без чувство за неудобство може да наречем съвременния капитализъм неоробовладелчество или каторга за работническата класа, изградена на основата на "демократичните" изобретения: "принуда чрез изнуда", монопол на частната собственост над средствата за производство и на парите за тяхното придобиване на пазара. Така че философията за устройство на капиталистическото и робовладелческото общество се различава само по опаковка, но не и по съдържание.

Съвременната икономика и работническата класа създават днес огромни добавени стойности, която се обсебват като печалба от собствениците - капиталисти и увеличават до неимоверни размери тяхната финансова, икономическа и политическа мощ за класова доминация. Величината на експлоатационната печалба е забулена в дълбока тайна и за нея може да се съди само по огромните разходи, които се правят с нея. А това са всички онези инвестиции, финансирани от данъци, с които държавата благоустроява страната, издържа администрация, въоръжени сили, гради инфраструктура, а бизнескласата строи своята икономика, луксозните си офис-сгради, плаща суперзаплати на обслужващия я мениджъри и политически елит и осигурява непостижимия й начин на живот. И всичко това (а и много повече), се осъществява със средствата от принадената стойност, изработена от съвременните "роби на труда". Логично е, средствата за извършването на такива огромни разходи, да са също огромни. Няма нещо, конто да е построено около нас, което да не е финансирано с тях. Никой друг в капиталистическата държава не създава нова, добавена стойност освен икономиката. Тя значително превишава величината на държавния бюджет, който е само преразпределителен инструмент на данъчен процент от нея. Държавата не произвежда нищо. Тя само харчи средствата на икономиката и обществото, събрани от данъци и такси.

Обръщаме внимание на тези подробности не от завист към богатите, а за да открехнем малко завесата над тяхната "светая светих" и да дадем бегла представа на обикновените хора за грандиозните размери на създаденото от техния труд колосално богатство, което се обсебва от господстващата класа и формира доминантния й статут над обществото и неговия живот такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто трябва да бъде.

Всеки човек със своята работна сила, знания, квалификация и лични качества (работливост, изобретателност, прецизност) има уникалната способност чрез труд да създава полезни и необходими блага, стойности и услуги.

Трудът е уникално качество на стоката "работна сила", която има изключителната способност да създава добавена потребителска и комерсиална стойност, т.е. от неупотребяеми суровини да изработва полезни блага с по-високи потребителски качества и пазарна цена. Трудът извършва и най-разнообразни нематериални услуги (медицински, образователни, търговски, технически и др.). Носител на труда е работната сила на образованият работник с неговите знания, квалификация и умения. Заради тези си качества работниците и тяхната работна сила представляват стока, която се търгува на трудовите борси. Наемната им цена е работната им заплата, която зависи от тяхното образование и квалификация. Тя се определя тайно, еднолично и подценено от работодателя според визираната от него добавена стойност, която той се стреми да присвои като своя експлоатационна печалба. Това е механизмът на производствената експлоатация - евтино закупуване на работната сила и скъпо продавана на принадената стойност, произведена от нея.

Трудът и неговият носител работникът имат най-различни възможности да допринасят полза на обществото. Работникът е в състояние да извършва разнообразни комерсиални, потребителски и изследователски услуги, да работи в различни видове производства, да прави технически разработки и изобретения, да върши както обикновена изпълнителска, така и високо квалифицирана, творческа работа в медицината, науката и пр.

Оценявана като стока, "работната сила" притежава следните комериални стойности:

1. Себестойност. Това е сумата от средствата, изразходвани от родителите на работника за биологичното му създаване, отглеждане и възпитание за член на обществото и образование за работник в икономиката плюс консумативните разходи за ежедневно му биологично съществуване. Абстрактно погледнато, работникът с неговата работна сила, знания и квалификация представлява суровина за икономиката, без която тя не може да работи.

2. Потребителска стойност на труда. Както при всяка стока и тя бива също два вида:

а. Потребителска стойност за консуматора на труда - обществото. Трудът не е материално благо, което може директно да се ползва. Той има директна потребителска стойност само като нематериална услуга, за извършване на даден вид работа, за която членовете на обществото, които го използват нямат възможност, сили, знание или желание да извършат.

б. Комерсиална стойност на труда. Тя касае работодателя и търговеца, които са купувачите и потребители на труда и продавачи на създадените от него продукти. Експлоатационната печалба, която те извличат е равна на разликата между реализираният от тях приход от продажбата на продукта на труда и разходите за неговото закупуване (т.е. работната заплата). Съотношението принадена стойност - платена заплата, което съвременната високопроизводителна икономика реализира като норма на експлоатационна печалба от труда на работниците е толкова голяма че не се изразява вече в проценти, а в десетки, стотици, даже в хиляди пъти. Работник и с най-високата заплата създава за своя работодател значително по-висока печалба от получаваната заплата.

Заплатата, цената на труда, от която зависят производствените разходи и експлоатационната печалба за работодателя се определя, както казахме, скрито и се предлага единствено от него при наемането на работника. Това става чрез:

- индивидуални преговори за висококвалифицираните работници и;

- чрез обяви за масовите назначения със заплати, определени според търсенето и предлагането на работници на трудовия пазар. Както на всеки пазар, така и на трудовата борса, колкото по-голямо е търсенето на работна сила, толкова по-високо е цената й и обратно. В периоди на стагнация и безработица търсенето на работна сила спада, предлагането расте и това води до спад и на трудовите възнаграждения. При криза работниците даже не намират работа или работят без заплащане, само и само да запазят работните си места за след кризата.

Освен създаването на материални стойности, трудът, както казахме, може да се създава и нематериални стойности: изкуство, знание, "ноу-хау", информация, софтуер и най-вече нематериални услуги: здравни, образователни, технически, правни, битови, охранителни, търговски и др. Софтуеристът например, създава скъп нематериален продукт - програми с висока потребителска стойност, които присвоени от неговия работодател за кратко време го правят неимоверно богат. Ето как, Бил Гейтс, собственик на софтуерния гигант "Майкрософт" (без да омаловажаваме неговите безспорни качества) за относително кратък период бе превърнат от своите, не по-малко умни, но значително по-малко богати от него наети специалисти в милиардер на планетата,1 със състояние от 75 млрд. долара, член на супергрупата от 8-те най-богати хора на земята, които се разпореждат с половината от състоянието на цялото човечество. Ясно е, че:

експлоатацията, т.е. полукражбата на изработената срещу мизерно възнаграждение от трудовата класа нова добавена стойност, е секретът за забогатяване на капиталистическата класа, а тайното ценообразуване при закупуването на труда и при продажбата на произведените от него продукти на пазара е механизмът, който създава експлоатационното богатство.

А за задоволяване на любопитството на публиката за неговия произход се разпространяват наивни обяснения, за трудолюбието, инициативността, предприемчивостта и способностите на частните собственици. Старателно се премълчава, че всички тези изброени качества, каквото и значение да имат, могат да бъдат източник само на замогване, но никога на забогатяване.

Забогатяване чрез собствен труд е невъзможно. То се постига само чрез масова експлоатация (ограбване) на чужди труд. Със собствен труд на човек може само да се замогне и нищо повече.

Забогатяването чрез власт и корупцията не са икономически, а криминални феномени, т.е. обикновена кражба, прикрита с привилегиите на властта, която е без разходи и гарантира максимална печалба. Те са злоупотреба с доверие и средства на обществото при изпълнението на крупни публични поръчки. Без да разглеждаме подробно тези явления, ще отбележим само, че те се извършват от хора-политици и държавни служители, избрани от обществото за негови управници или прокуристи при възлагане на големи обществени проекти за милиони на частния бизнес (строеж на пътища, сгради, мостове, летища, внос на стоки, въоръжение и прочие), чиято цена се плаща с средства на бюджета. И точно в тази особеност на сделката се крие и възможността за злоупотреба. Тук намира приложение целият арсенал от подкупи, предпочитания, толериране на некачествено изпълнение, на неспазени срокове и прочие начини за корупционо облагодетелстване. Единствената защита срещу тях е железният контрол над тази дейност. Но и той се извършва от служители, податливи на корупция. Всичко това прави отношенията в триъгълника "общество - властимащи - частни изпълнители" твърде обширен за темата на книгата правен проблем, когото само маркираме като неспособност на системата коректно да управлява комбинацията от частни, обществени и лични интереси.

Егоизмът и користта са присъщи на човека природно заложени в него инстинкти, които са причина за извършване на злоупотребите. Те съществуваха и при реалния социализъм, бяха многобройни и се бяха превърнали почти във "всенародно движение", но мащабите им бяха ограничени на битово ниво, а и борбата срещу тях не бе затруднена от личната и фирмена тайна и джунглата на капиталистическото законодателство. Кражбите по онова време бяха разпределени по "социалистически" справедливо, така, че да има за всеки по нещо, което в никакъв случай не оправдава това явление, което унищожи социализма.

"Законността" на производствената експлоатация се обосновава от идеолозите на капитализма с позоваване на:

1. Частната собственост над средствата за производство в икономиката, от което според тяхната логика "произтича и правото" на притежателите им да се считат за собственици и на произведените в тях, но от и за обществото блага и услуги както и на:

2. "Коректното" обезвъзмездения наемен труд на работниците с "доброволно" договорената и изплатена заплата.

И двата аргумента са само привидно верни, защото:

1. Размерът на частната собственост върху средствата за производство съвсем резонно повдига въпроса за нейната законност: възможно ли е физическо лице с личен труд и средства да придобие правомерно такава огромна собственост, каквато представлява едно съвременно промишлено предприятие с целия си сграден фонд, техническо оборудване, транспорт, енергоснабдяване, складови наличности и прочие, които впоследствие може да служат като основание на техния притежател като претенция за собственост и над произведените в него, но от и за обществото блага? Стойността на съвременните предприятия е толкова голяма, че е невъзможно те да бъдат нито създадени, нито закупени с лични средства, а още по-малко обслужвани с личен труд от никое физическо лице (виж още §16). Те са построени с огромните средства от експлоатация на обществото, акумулирани от частния собственик и могат да работят, обслужвани само от труда на работническата класа. Дори парите за придобиването им да са от наследство или дарение, те пак са резултат от експлоатацията на по-предни поколения. По тази причина предприятията на капиталиста не могат да бъдат негова законна собственост, а би трябвало да принадлежат на техния създател и ползвател - социума. Това е правното основание и за извършената след 9.ІХ.44 г. национализация на едрата икономическа собственост, сполучливо наречена експроприация на експроприаторите.

Проблемът с частната собственост на икономиката не се изчерпва, обаче, само с възражения за нейната законност, защото върху нея се градят претенциите на капиталиста и за собственост над произведените в нея блага. Тези искания също са без правно основание, защото благата са произведени от обществото и без неговия труд "частното му" предприятие ще стои на мястото си, като безсмислен паметник на "богатство" без стойност.

2. Вторият аргумент на капиталистическите идеолози за узаконяване на експлоатацията е "законно обезвъзмезденият труд" на работника с "доброволно договорена и изплатена заплата". И тук възникват сериозни възражения: доколко споразумението, постигнато в условията на информационен дефицит и изнудата с полузаплата може да се нарича "доброволна договореност" и да отговаря на реалното съотношение на търговската размяна на "минизаплата" за "максипечалба"? Лишен от работа и прехрана, не разполагайки с информация за огромната добавена стойност, която ще създава, работникът няма друга възможност да осигури живота си, освен спешно да се продаде дори недоплатен на трудовата борса за възнаграждението, което работодателят еднолично му предлага. "Доброволното му съгласие" със заплатата, въпреки че формално е законно документирано, е равностойно на измамата със закупуването на скъпа вещ на нищожна цена от собственик, който няма представа за нейната истинска стойност или на изнудата над човек, който изпитва непоносима жажда и за чаша вода е готов да продаде на безценица всичко, което има. И точно тази изнуда се възхвалява от идеолозите на системата като "проява на демократичност", която "давала на индивида свобода за личен избор на работата, която ще върши и на цената за своя труд". Коментарът на подобна "мисъл без смисъл" е излишен.

Гигантските мащаби на експлоатацията се илюстрират и от данните: за възнагражденията на мениджърите в икономиката на САЩ. Те са до 1000 пъти по-големи от средната заплата на работниците в ръководените от тях предприятия. В Европа разликите са "по-скромни" - до 500 пъти. Затова европейците се оплакват, че Съединените щати "изсмукват" с примамливи възнаграждения елита на техните топмениджъри. Обърнете внимание - горецитираните данни се отнасят за заплатите на висши наемни служители, а не за доходите на собствениците. Те са неограничени и са фирмена тайна, независимо от гръмките лозунги за "гласност" и "прозрачност", с които се манипулираха масите по време на Горбачовата перестройка. "Гласност" и "прозрачност" при капитализма няма. Там всичко е лична, фирмена и банкова тайна.

Като илюстрация за размера на печалбите от експлоатация при нашите условия ще приведем един сравнително "умерен" бизнес-пример. Средно голямо шивашко предприятие в Южна България с персонал от 100 шивачки, със заплата 300 лв./мес. и производствена норма на човек от 50 лв./ден (10 ризи по 5 лв./бр.). За 20 работни дни в месеца ще произведе продукция за 100 000 лв./мес. При скромната норма на печалба от 15%, месечната стойност на новосъздадената за собственика добавена стойност (печалба) ще е 15 000 лв./мес., което е равно на сумарното възнаграждение на половината от 100-те работнички. Това означава, че всяка една от тях трябва да изработва по заплата и половина на месец - заплата за себе си и половин за собственика на предприятието. Този водопад от пари години наред се излива в банковата му сметка и му създава грижи, какво да прави с натрупващите се средства. С част от тези 15.000 лв./мес. собственикът трябва да плати около 1500 лв. за 10%-овия плосък данък и горе-долу още толкова за лихвите по производствените кредити, но и след това му остава една значителна сума. Какво да прави с нея? Решението при добра конюнктура, е просто - парите се инвестират в нови мощности и той постепенно израства от дребен в среден, а после и в едър капиталист или както казват класиците, дребната буржоазия непрекъснато ражда капитализъм. При лоша конюнктура той не инвестира в губещо разширение на бизнеса си, а превръща средствата в трайни ценности. (картини, бижута , недвижимости и пр.).

Въпреки умереността си, приведеният пример нагледно показва размера на печалбите от експлоатация и как се богатее от нея. Той дава бегла представа и за колосалните средства, които създава труда на обществото и за начина, по който те се превръщат от обществено в частно притежание. (Заб.: Цитираните по-горе цифри са само илюстративни, защото се менят с времето и конюнктурата).

За крупните предприятия и концерни мащабите са несравнимо по-големи. Там работниците изработват по няколко заплати: за богатството и стандарта на живот на собственика, за необходимия му инвестиционен капитал, за суперзаплатите на мениджерската номенклатура от някой инженерни и икономически специалисти, лобисти, политици, юристи, журналисти и на цялата обслужваща господстващата класа камарила.

Движена от основния си закон, класата на капитала прави всичко възможно, за да максимизира печалбата (т.е. експлоатацията). В производството това се постига като се:

1. Съкращава броя на наетите работници и тяхната заплата, което не е нищо друго, освен увеличение на производствената експлоатация и на безработицата - двата недъга на капитализма, с първия от които той не желае, а с втория не може да се справи.

2. Вдигат се продажните цени на пазара, с което се увеличава печалбата от търговската експлоатация на обществото.

3. Повишава се абсолютния обем на производството, респективно оборота на продажбите, (по принцип, от всяка продажба се печели) Ръстът на производството и търговския оборот, действително увеличават абсолютния обем на печалбите, но това е за сметка на замърсяване на природата (виж още § 45) и обостря борбата за пазари, която застрашава световния мир. Абсурдно е заради печалбите на една малцинствена класа да се уврежда природната среда и да се рискува мира на планетата както това сега агресивно се прави от Съединените Щати.

4. Роботизира и компютеризира се производството, което пък увеличава безработицата, неотстранимата язва на днешния капитализъм.

Тези четири пункта съдържат четирите основни недъга на капитализма като система за устройство на обществото и са неизбежно следствие от основния му закон за максималната печалба.. Тук въобще не се докосваме до криминалната икономика, до реализирането на печалби от картелни споразумения, от укриване на данъци, социални и медицински осигуровки, митнически задължения и прочие далавери на "честния частник", все в негова полза и все за сметка на обществото. Както материята и енергията не се губят в природата, така и парите в обществото не изчезват. Те само се местят във времето и в банковото пространство, което не бива да се забравя от всички, които се учудват, че някои около тях живеят необяснимо по-добре от другите.2

Описаната производствена експлоатация, означава още едно изключително важно нещо: заводите на капиталиста не са за него фабрики за стоки. Той въобще не се нуждае от тях. За него предприятията му са фабрики за пари "П", за добавена стойност, за печалба "DП". В тях той вкарва в производството като финансова суровина временно заета от банките "парична маса" (кредити) - "П", преработва я чрез наемен труд до стоки "С" с по-висока потребителска стойност и цена. За предприемача, обаче, стоките са само междинен полуфабрикат, от който обществото се нуждае и който на пазара ще бъде превърнат обратно в пари. По този начин съдържащата се в цената на стоките добавена стойност DП се трансформира в пари, с които приходите от продажбата П` надхвърлят производствените разходи П с величината на реализираната печалба "DП" (която е новосъздадената и присвоена чрез експлоатация добавена към цената стойност - "DП" (вж и §7):

DП = П`- П

В това обединение на капитал и труд, началният капитал П за цикъла "производство - реализация" не е нищо друго, освен временно наета и подлежаща на възстановяване финансова суровина (банкови кредити), в която трудът добавя нова стойност, а продажбата на пазара я превръща обратно в парична печалба DП, увеличаваща начално вложения капитал до П`= П + DП. Банките изпълняват в тази схема функцията на обикновени складове за суровината "пари", а произведените стоки "С" са онзи ненужен на капиталиста полуфабрикат, от който обществото се нуждае, ще купи и ще превърне обратно в повече пари П` с добавена стойност DП - печалбата за капиталиста. Това представлява гениалната формула на Маркс, описваща цикъла на експлоатацията:

П - С - П`

Повече от век и половина тази формула нагледно илюстрира на света открития от Маркс феномен на "производството на пари от пари".

 

-----------------------------

 

1/ По данни на английската организация "Oxfam" 8 души на света притежават 430 млд долара, повече от състоянието на половината човечество. Групата на най-богатите хора на земята за една година се е променила от 62 на само 8 души. До 25 години ще се появи и първи супертрилионер със състояние от хиляди милиарда (един трилион) долара. За де се изразходва тази сума, трябва 2740 години да се харчат по 1 милион долара на ден. В същото време на света има хора и народи, които преживяват с по 1 долар на ден. Това е също капитализъм, за който коментар не нужен.

2/  По статистически данни, към момента 600 души в България притежават по-големи доходи от всички останали българи, имащи на влог до 1000 лв. Това са официалните данни за величината на социалната сегрегация в мизерстващото българско общество.




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 813198
Постинги: 271
Коментари: 307
Гласове: 2849
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930