Постинг
12.07.2020 10:09 -
Безкрайните родни провали
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 3915 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2020 11:29
Прочетен: 3915 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 13.07.2020 11:29
Поквара, разпад, пропадане.
В България май дъно няма.
"Този път ударихме дъното": напоследък чувам тази реплика постоянно. Но си оставам непоправим "оптимист". Защото смятам, че в България просто няма какво да спре пропадането. И че всъщност дъно няма.
Напоследък абсурдистките вицове най-добре описват българската действителност. Като този: „Положението е толкова лошо, че по-лошо не може да бъде“, казал песимистът. „Може, може“, отговорил му оптимистът.
Сетих се за него тези дни, след като покрай поредния мултимедиен компроматен сериал чух безброй пъти разни хора да коментират, че този път вече сме „ударили дъното“. Казват го и тези, според които компроматът е истински, и онези, според които той е фалшификат. Така съответно едните възприемат премиера като главен герой и са отвратени от думите, мислите и действията му, а другите виждат в него жертва и са отвратени от методите, с които се води полическата борба.
Не е за първи път, няма и да е за последен
Всъщност, човек може да е едновременно отвратен и от едното, и от другото, понеже не е задължително едната гледна точка да изключва другата. Важното е, че говорейки за „дъното“, и двете са излишно песимистични: не, това не е дъното, може и още.
Първо, защото това съвсем не е първият подобен случай. Не веднъж и два пъти сме ставали свидетели на не по-малко омерзителни свидетелства за морална поквара, институционален разпад и злоупотреба с власт. Общото между тях е, че съответните компетентни органи винаги се съсредоточават върху произхода и авторството на компроматите, изцяло загърбвайки тяхното съдържание. Докато всичко отшуми и се забрави без никакви последици за когото и да било. И така до следващия път.
И второ, защото с абсолютна сигурност може да се прогнозира, че тепърва ни предстои да се нагледаме и наслушаме на още по-втрещяващи неща, в сравнение с които днешните аудио-визуални материали може да ни се видят като детска игра.
Защо
За да излязат от този омагьосан кръг, за да спрат пропадането, да стъпят на твърда почва и да се оттласнат нагоре, всяка държава и всяко общество теоретично разполагат с няколко инструмента: силните, независими, работещи в интерес на цялото общество институции; свободните медии; будните, активни граждани.
На институциите у нас отдавна не може да се разчита. Те бяха постепенно отслабени и превзети, за да обслужват частни политически и икономически интереси и да репресират противниците на своите господари. В момента върви процес на доовладяване на последния, частично запазен остров на независимост - българския съд. Докъде е стигнал този процес, ще си проличи в края на тази седмица, когато се очакват присъдите по скалъпения абсурден съдебен процес срещу един опозиционен политик и срещу издателя на едни от малкото останали в страната качествени медии.
Този процес, впрочем, ясно показва каква е съдбата и на медиите у нас. Голяма част от тях също бяха превзети и превърнати в пропагандни бухалки. Останалите са подложени на систематичен тормоз, тъй че едва се крепят на повърхността.
Съответно и ефектът от техните усилия е едва забележим.
Безнадеждно
Песимистите, които твърдят, че сме „стигнали дъното“, сега се чудят „дали ще продължим да копаем". Не, няма. В това отношение аз съм непоправим „оптимист“, защото смятам, че няма какво да спре пропадането. И че всъщност дъно няма.
За край още един абсурдистки виц: „Ние се надявахме положението да се влоши, а то стана безнадеждно“.
Автор: Ясен Бояджиев, Deutsche Welle
В България май дъно няма.
"Този път ударихме дъното": напоследък чувам тази реплика постоянно. Но си оставам непоправим "оптимист". Защото смятам, че в България просто няма какво да спре пропадането. И че всъщност дъно няма.
Напоследък абсурдистките вицове най-добре описват българската действителност. Като този: „Положението е толкова лошо, че по-лошо не може да бъде“, казал песимистът. „Може, може“, отговорил му оптимистът.
Сетих се за него тези дни, след като покрай поредния мултимедиен компроматен сериал чух безброй пъти разни хора да коментират, че този път вече сме „ударили дъното“. Казват го и тези, според които компроматът е истински, и онези, според които той е фалшификат. Така съответно едните възприемат премиера като главен герой и са отвратени от думите, мислите и действията му, а другите виждат в него жертва и са отвратени от методите, с които се води полическата борба.
Не е за първи път, няма и да е за последен
Всъщност, човек може да е едновременно отвратен и от едното, и от другото, понеже не е задължително едната гледна точка да изключва другата. Важното е, че говорейки за „дъното“, и двете са излишно песимистични: не, това не е дъното, може и още.
Първо, защото това съвсем не е първият подобен случай. Не веднъж и два пъти сме ставали свидетели на не по-малко омерзителни свидетелства за морална поквара, институционален разпад и злоупотреба с власт. Общото между тях е, че съответните компетентни органи винаги се съсредоточават върху произхода и авторството на компроматите, изцяло загърбвайки тяхното съдържание. Докато всичко отшуми и се забрави без никакви последици за когото и да било. И така до следващия път.
И второ, защото с абсолютна сигурност може да се прогнозира, че тепърва ни предстои да се нагледаме и наслушаме на още по-втрещяващи неща, в сравнение с които днешните аудио-визуални материали може да ни се видят като детска игра.
Защо
За да излязат от този омагьосан кръг, за да спрат пропадането, да стъпят на твърда почва и да се оттласнат нагоре, всяка държава и всяко общество теоретично разполагат с няколко инструмента: силните, независими, работещи в интерес на цялото общество институции; свободните медии; будните, активни граждани.
На институциите у нас отдавна не може да се разчита. Те бяха постепенно отслабени и превзети, за да обслужват частни политически и икономически интереси и да репресират противниците на своите господари. В момента върви процес на доовладяване на последния, частично запазен остров на независимост - българския съд. Докъде е стигнал този процес, ще си проличи в края на тази седмица, когато се очакват присъдите по скалъпения абсурден съдебен процес срещу един опозиционен политик и срещу издателя на едни от малкото останали в страната качествени медии.
Този процес, впрочем, ясно показва каква е съдбата и на медиите у нас. Голяма част от тях също бяха превзети и превърнати в пропагандни бухалки. Останалите са подложени на систематичен тормоз, тъй че едва се крепят на повърхността.
Съответно и ефектът от техните усилия е едва забележим.
Безнадеждно
Песимистите, които твърдят, че сме „стигнали дъното“, сега се чудят „дали ще продължим да копаем". Не, няма. В това отношение аз съм непоправим „оптимист“, защото смятам, че няма какво да спре пропадането. И че всъщност дъно няма.
За край още един абсурдистки виц: „Ние се надявахме положението да се влоши, а то стана безнадеждно“.
Автор: Ясен Бояджиев, Deutsche Welle
Мария Захарова: Руската федерация съжаля...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Представи си - Джон Ленън
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Представи си - Джон Ленън
Следващ постинг
Предишен постинг
Не се ли виждат ПРИЧИНИТЕ от високата камбанария (или минаре) на Дойче Веле?
Щото май не се знае дали България или Германия умира по-бързо.
цитирайЩото май не се знае дали България или Германия умира по-бързо.
дори без далекоглед "Цайс". И наполовина - и на третина- или десетина колкото немците да успеем- това ще бъде звезден час за България. За да не съм голословен: в момента вземам 25 пъти заплатата си (за висшист), с която напуснах България през 2007 г. Та, разбира се тя не е "мръднала" особено междувременно.
цитирайГоворя за статията на Е. Дайнов, твоятя от.... и тази на Я. Бояджиев...
Но не бива да се подценяват чак до такава степен българите, след третия вече протест, оглавен от мутри, срещу мутри. Той няма да изведе на власт куклите от задкулисието на ДС библиотекарите зад задругата на "... за права и свободи". Въпреки тържествено пятия български химн от българи и "български" турци... Затова не се безпокой излишно. Да не подценяваме мислещите българи - "...будните, активни граждани." - четвъртият инструмент от тукашната статия. Със здраве.
цитирайНо не бива да се подценяват чак до такава степен българите, след третия вече протест, оглавен от мутри, срещу мутри. Той няма да изведе на власт куклите от задкулисието на ДС библиотекарите зад задругата на "... за права и свободи". Въпреки тържествено пятия български химн от българи и "български" турци... Затова не се безпокой излишно. Да не подценяваме мислещите българи - "...будните, активни граждани." - четвъртият инструмент от тукашната статия. Със здраве.
То не е само в нивото на заплащане, пропадането е във всички сфери на живота/обществото у нас - образование, култура, околна среда, здравеопазване, инфраструктура, ...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене