Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07 08:46 - За окопалата се във властта карикатура
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 662 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 23.07 10:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Бойко, кажи си и си иди най-после!

Не, това не е карикатура на диктатор. Карикатурата е на човек, вкопчил
се във властта

Случва се като в най-големите драми. Десетилет­ният влас­телин, гръмовер­жецът, човекът – народ, а и мус­кул, любимец на майки и фрау Мер­кел, някогашен Бен­ков­ски (мутра, превър­нала се в освободител, по определението на Марко Ган­чев), преживява въз­можно най-жалката политическа есен. Народът, който му дари 13 изборни победи за 13 години, го пъди с ярост от власт – той също с ярост не я дава. Хората го считат за камък на шията – тежи; камък е наис­тина – не пом­ръдва. Този бивш месия твори клоунада на изп­роводяк и рис­кува

завинаги да остане като пос­мешище в историята.
Не, това не е карикатура на дик­татор, както някога твър­деше днеш­ният преторианец Тома Биков. Карикатурата е на човек, вкоп­чил се във властта, когото народът със сетни сили се мъчи да извади от нея. Като в приказ­ката за дядото и ряпата, само дето не ряпа, а един жъл­теникав кръгъл зелен­чук се мъчат да извадят хората.
Грозна е цялата тази сцена. Абсур­дна. Тя ескалира дег­радиращо в сряда и чет­вър­тък, сед­мица след старта на протес­тите. След като преди това бе опитан целият инс­т­румен­тариум за удър­жане на положението – кон­т­рамитинг, писма на трудови колек­тиви, полицейско насилие, провокатори, плюс етикиране на демон­с­т­рациите като социални, Борисов прибегна до нов отчаян ход. С него и чрез събитията впос­лед­с­т­вие окон­чателно стана ясно, че той и управ­лението му са големият проб­лем на дър­жавата. Не бива да има илюзии – те и никой друг! Раз­бра се още, че процесите са необ­ратими.
Ходът му бе да поиска остав­ките на минис­т­рите Владис­лав Горанов, Емил Караниколов и Младен Маринов. Тази пос­тъпка бе впечат­ляваща не само с логичес­ката си непос­ледовател­ност спрямо всички събития през годините назад, а и естетически. Борисов къса живо месо от себе си, той е
грозен, кър­вящ, омаломощен, неможещ;
и този раз­мазан Борисов (досущ раз­мазан Джон, по Вап­царов) прилас­кава бъл­гарите: „Ето, мах­нах мръс­ната кръв, оставете ме на власт!” Точно такава бе кар­тината с отс­т­ранените минис­три — реже от себе си, за да остане на власт. Нищо друго – власт! Какво може да събуди това в нор­мал­ния човек, освен пог­нуса? Има ли дори елемен­тарна причина, заради която бъл­гарите да искат да го оставят в управ­лението?
Раз­бира се, в живота истината никога не се изрича. Затова Борисов стъкми бутафория по отс­т­раняване на минис­т­рите. Събра облас­тни коор­динатори, а те, преливащи от смелост и плурализъм, поис­кали остав­ките – за да се „опровер­гаят внушенията, че ГЕРБ е зависима от ДПС и Делян Пеев­ски”.

Тези внушения, естес­т­вено, били долни клевети,
но пар­тията не може да търпи негативи! Минис­т­рите също не могат да понесат пар­тията да търпи негативи, затова жер­т­воготовно си тръг­ват. Пар­тията ги изп­раща с благодар­ност и оценява високо положения от тях труд – за еврозоната, инвес­тициите, заловените нар­котици… Тази сцена е умопом­рачителна не само със сюжета си, а и с факта, че все пак има човек, който я е измис­лил. Този човек се е хванал, умувал, потил, за да… въз­п­роиз­веде вер­сия на пленум на ЦК на БКП. И точно този човек, с точно този интелект, се е крот­нал нейде из дър­жав­ните вър­хове, определяйки съд­бите ни. Лично Борисов ли е? Или слад­кодум­ната Шехерезада от 1001 стаи? А може би полит­тех­нологът Гейтс — Харизанов? Не се знае, но и няма значение. Важ­ното е, че същата тази сладка и без­ценна власт е
притежание на точно такива интелекти.
Това е един от големите проб­леми на днешна Бъл­гария. Може ли друго да поис­кат бъл­гарите, освен тези хора да си ходят?!
Но, оказа се, дъното все още не е изкопано. Коалицион­ният съвет се събра и не пусна минис­т­рите. Остават поне до другата сед­мица, с надежда чудо да зак­репи властта. И отново тримата минис­три излязоха изк­лючително успешни, прек­расни, с невероятни пос­тижения… Така стана ясно, че коалицията ГЕРБ – „Обединени пат­риоти” не е в със­тояние да нап­рави дори фал­шива крачка назад. Тези хора не са способни нито на минимално преос­мис­ляне, нито на мнимо раз­каяние. Протес­тиращите искат оставки заради коруп­ция, минис­т­рите си тръг­ват с благодар­ности.

Образът на Пеев­ски, раз­бира се, е твърде интересен в цялата сага. Минис­т­рите си тръг­ват заради слухове за връзки с него,
но откога Пеев­ски е лош?
Какво като са свър­зани с него? Чули ли сме някога от премиера Борисов поне една критична дума за „успелия млад мъж”, чиято фигура стана все по-корпулентна по време на ман­датите му. Нали е просто биз­нес­мен? Най-обикновен депутат? Хиляди хора и десетки медии от години освет­ляват кой точно е Пеев­ски, но Борисов не се раз­г­раничи от него. Обрат­ното – управ­ляват заедно зад­кулисно. Сега, когато обрат­ното броене за ман­дата тече, „Шиши”, както го нарече премиерът след сбир­ката на коалицион­ния съвет, извед­нъж бе вкаран под прожек­торите — но леко, кос­вено, едва, да не би да се раз­сърди… Наредил бил Шиши служеб­ния кабинет на президента Радев, бил в коалиция с Христо Иванов… И пак нито дума по същес­тво. Пеев­ски док­рай остана бял биз­нес­мен, който според премиер­с­ката логика просто играе в другия отбор; нес­п­равед­ливи клюки свър­з­вали ГЕРБ с него, а за да ги обори, Борисов поис­кал остав­ката на минис­т­рите. Този чутовен словесен продукт показва едно – луд страх
и неот­менима зависимост на премиера от Пеев­ски.
Иска да се раз­г­раничи в името на оцеляването, но не смее да каже нищо остро. На прак­тика се оказа, че и да се раз­г­раничи не може, защото пар­т­ньорите не пус­наха минис­т­рите. А те случайно ли не ги пус­наха? Не се ли пот­вър­ж­дават пред­положенията още от пър­вия ден на правител­с­т­вото, че зависимостта от ДПС идва и по линия на т.нар. пат­риоти? Да, пот­вър­ж­дават се. Но сцената в крайна сметка показа и още една нев­нят­ност на министър-председателя – не схваща очевидно, че как­вато и жер­тва да даде от тук нататък, ще е малка и закъс­няла. Хората няма да се задоволят с нищо друго освен неговата оставка. Кол­кото и да плаши, назидава и поучава със всекид­невни логореи, мизата е главата му. На площада са страшно много млади хора, включително такива, които можеше да са в чуж­бина, но заради коронак­ризата стоят у нас –
енер­гията да бъде изметен е налице.
Кол­кото повече се противи, тол­кова по-голям е шан­сът завинаги да пропадне политически. Странно е, че този душевед не раз­бира това.
А близ­кото минало отваря интересни паралели. Без протести срещу него, но също, за да инвес­тира в дъл­гот­райна власт, Иван Кос­тов уволни десетина минис­три в средата на ман­дата. Не каза защо. Провали се, а един­с­т­веният резул­тат бе прос­ловутата реп­лика на президента Петър Стоянов: „Иване, кажи си!”. Днес Борисов опитва да махне някак ключови фигури, пак се мълчи защо, със сигур­ност ще се провали и той. Поне да ги каже нещата. И да се махне, естес­т­вено. Така има шанс историята да го запомни поне с едно добро.

Автор: Николай Иванов, в. СЕГА


 



Гласувай:
11
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 929302
Постинги: 464
Коментари: 602
Гласове: 3644
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930