Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2023 23:33 - НА ХОРИЗОНТА Е СВЕТОВНАТА „ГРАЖДАНСКА ВОЙНА”
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2706 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 25.03.2023 00:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 НА ХОРИЗОНТА Е СВЕТОВНАТА „ГРАЖДАНСКА ВОЙНА”

 
image

Опитът помага да се оцени правилно настоящето и сравнително надеждно да се предскаже бъдещето. Но често той става причината да не забелязваме стратегическите промени, настъпили с човечеството, оценявайки променената ситуация в старите условия. Особено трудно е за постсъветските общества да се освободят от този ефект, свикнали с идеологическата догматизация не само на философията, историята и социалните науки, но и на литературата и изкуството. „Учените“, свикнали да базират своите открития на мъртви цитати от отдавна мъртви „класици“, намират вече за по-лесно да си намерят нови „класици“, които да цитират, отколкото да променят подхода си. Ето защо не само в Източна Европа, но и в постсоциалистическото  пространство някои подозират Русия в намерение да възстанови СССР, а други се опитват да наложат на Русия възстановяването на СССР като свръхзадача. Междувременно Русия в своята СВО в Украйна анексира територии от изконно руски земи, попаднали в чужди ръце по произвола на болшевиките. Целта на Москва е да създаде интеграционен клъстер около Русия, основан на общи икономически интереси и такива в областта на сигурността. Но подозрителността между бившите „братя“ пречи на засилването на тези интеграционни процеси. Замяната на марксизма с национализъм, при запазване на остарелите съветски организационни структури и методи на работа на държавната бюрокрация доведе Украйна до сегашното й положение – до самоубийствена и братоубийствена конфронтация с Русия в интерес на САЩ. До голяма степен вината за това, което се случи с Украйна е и на украинската академична общност, която се оказа твърде скудоумна и догматична, за да разбере, че простата смяна на „изма” не е реформа на системата,. необходимА за оцеляване и възраждане. По същия начин в Русия много текущи процеси се оценяват от значителна част от населението от гледна точка на съветското наследство, въпреки факта, че са изминали 34 години от смъртта на СССР и че в настоящите условия възраждането на съветската държава, особено на еднопартийната държава е почти невъзможно. Идеологически натоварената украинска армия е готова да се бие за правителство, което мрази, дори без надежда за победа. Украинската държава не е в състояние да се издържа със собствени пари. Бюджетът и се формира изцяло от западна помощ, без която украинската държавност ще се разпадне. Това е резултат от поставянето на идеологическата каруца пред икономическия кон. Точно същите процеси днес покварят рязко левия и идеологизиран Запад, който губи своята хегемония.

Русия и Китай не бяха заинтересовани от незабавния колапс на Зпада, предпочитайки създаването на първия етап на автономни икономически клъстери, включващи гранични страни, като сфера на изключителни интереси, а след това плавно и постепенно „приземяване“ на изтощената система, ако тя не успява да се реформира еволюционно. Именно идеологическата агресивност на Запада се обърна към миналото, което  доведе до бърза катастрофа, а света до сегашното му състояние.

Алтернативен пример е Китай, който, запазил комунистическите символи, комунистическата реторика и властта на партийната олигархия, отказвайки се под натиска на външнополитическите обстоятелства от системата на постоянна ротация на елита, създадена от Дън Сяопин. Остана верен на неговата основна и рационална теза - пренебрегване на цвета на котката, ако добре лови мишки. Следователно Китай, под червеното знаме и с комунистическа реторика, изгражда днес напълно традиционна конфуцианска държава с кпиталистическа икономика. Западът, под заявленията за придържане към либералния курс, създава тоталитарен, ляво-екстремистки , троцкистки резерват, в който икономиката е заменена от печатница на пари, подкрепена от военна сила.

Загубата на военно превъзходство от страна на Запада вече доведе до факта, че "продуктите" на неговата печатна преса все по-малко се желаят да бъдат разменени за реални стоки. Теоретично днешният Запад е пълно потвърждение на теорията на Маркс. Степента на монополизация достигна най-високато си ниво, като финансовият капитал смачка индустриалния капитал и се отвори възможност за държавата да изземе контрола върху икономиката от корпорациите и постепенно да премине към просто преразпределение  "по справедливост” сато базов доход. Оказа се, че финансовият капитал не просто монополизира контрола върху икономиката. Той изобрети нова формула за съъздаване на пари от пари, заобикаляйки стоковото производство. Финансовата олигархия вече не се нуждае от индустриален капитал. Класическата формула "пари-стока-пари" вече не работи. Формулата "пари-пари" работи, когато нови пари се раждат от борсови спекулации с виртуални стоки. „Хартиеният” петрол, „хартиеното” злато и други „хартиени” стоки се продават и препродават многократно повече от реално произведените и напълно независимо от тяхната материална наличност. И благодарение на надуваемата "капитализация" богатствата буквално възникват от нищото.

         Етапът на производство вече не е необходим за създаване на нови пари. Но ако индустрията не е нужна и се унищожава, тогава и пролетариатът не е необходим. Той изчезва, превръщайки се в социално подпомагани маргинали или офисен планктон, различаващ се от социалните маргинали само по това, че му е позволено да си мисли, че наистина работи и е нужен на някого. Съвременните технологии позволяват на сравнително малка популация от финансови олигарси със семействата си да оцелеят в напълно автоматизирано производство на ограничено количество продукти и стоки, от които се нуждаят, заобиколени от ограничен брой слуги и пазачи без останалата част от човечеството. Затова съвременните западни теории и практики са насочени към ограничаване и пълно спиране на раждаемостта, към бързото и масово намаляване на човечеството с помощта на доброволна (и не толкова в бъдеще) евтаназия в "цивилизованите" общества и унищожаване на "нецивилизованите" общества с глад и войни.

Малко хора разбират опасността, но мнозина я усещат интуитивно. С това е свързана нарастващата съпротива срещу Запада на новите развиващи се икономики и готовността на Русия и Китай за пълномащабна война със Запада (вкл. до най-лошия, ядрения, вариант), за да защитят ценностите си. Заплахата от унищожаване на човечеството вече не е възпиращ фактор, ограничаващ възможността за използване на ядрени оръжия. Защото победата на Запада води до геноцид на 90% от сегашното човешко население (независимо от раса, националност, възраст и политически възгледи). Една ядрена война, въпреки целия си ужас, оставя минимален шанс за оцеляване и да започне всичко отначало.

          Живеем в епоха на глобализация. Светът се превърна в почти единен организъм. Следователно привържениците на руско-китайския път на развитие и западния път на деградация не са ограничени от национални граници. Те живеят смесено във всички страни по света. Всъщност настоящата война не е световна война за преразпределяне на света, както предишните, а Първата световна гражданска война, чиято фронтова линия минава през всички страни, през семействата, разделя приятели, разделя народите.

         Финансовият капитал се стреми към абсолютна монополизация. Ако успеят да спечелят, то самият момент на тяхната победа ще означава началото на междуособна война на финансовата олигархия (всички срещу всички). В Европа Унгария се бори с всички сили, оставайки остров на традиционния разум в океана от ляво-радикална лудост. В САЩ вече се развива нестандартната ситуация с нарастваща миграция на републиканци от демократични към републикански щати и обратно. В същото време демократите действат като преден политически отряд на финансовата олигархия, докато републиканците несигурно и не много организирано се опитват да защитят традиционните ценности и национално производство. На този етап финансовата олигархия има твърде голямо предимство и не е обвързана от никаква рамка на закона, или съвестта. Така че тя ще се опита да унищожи враговете си в страната, които не са имали време да избягат и не са се предали.

        Вече наистина сме доживели до време, когато има само адска финансова олигархия, тласкаща човечеството в бездната на смъртта, и традиционалисти, които се опитват да поддържат нормалната структура на икономиката и обществото. Противоречието между труда и капитала остана в миналото. Преди капиталът се нуждаеше от труд, защото без труд нямаше капитал. Днес финансовата олигархия може да увеличава капитала си без участието на труда, много по-ефективно, отколкото по стария начин. Трудът е изпаднал от схемата и може да се пренебрегне. Това означава, че „допълнителните“ трудови ресурси (по-голямата част от човечеството) могат/трябва да бъдат унищожени, за да не се отклони част от капитала на финансовата олигархия за осигуряване на техния минимален жизнен минимум. Основното противоречие на нашата епоха е между печатарската преса и традиционното производство, между Бога и Златния телец. Тези, които избраха Телеца (печатницата) са чужди за нас - врагове, жадни за нашата кръв. Тези, които са направили избор в полза на традиционализма, са съюзници, независимо от формата на черепа и цвета на кожата.

          Тази първа и да се надяваме последната световна гражданска война е война на абсолютното добро срещу абсолютното зло. Няма полутонове и не може да има избор в полза на неутралността. Дори „измилия си ръцете“ е участник в процеса. Който не се обяви против злото – той помогна на злото. И глупостта, лековерието не могат да служат като извинение, защото ще ги познаете не по мечтите "за светло бъдеще", а по делата им.

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3245665
Постинги: 927
Коментари: 3370
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031