Една е целта съвършена в този земен път. Поеми го и признай Твореца в сътворението си и Неговата воля в изпълнение – тя да е цел твоя в пътя труден на земя!

И макар с тръни да е постлан, ти с боси нозе ще ходиш като избран! Отвори сърдечните си врати, покажи в сърце Създателя свой, нека царство му там се изгради! Тогава знай, животът твой ще бъде младост, ще бъде пролет лъчезарна. И лек и приятен ще бъде кръстът твой, не ще се убоиш от раната в гърдите твои, защото хижа земна преходна е тя.

Затуй се постарай, стреми се към неръкотворни бъднини, небесни добрини! Тогаз неизчерпаема светлина ще е като извор животворен от твоята гърда!

За пътя ставаше дума, нали тъй беше?

Здравей, Елизабет. Всеки трябва да осмисли по някакъв начин живота си. Целите са различни, в зависимост от възможностите и желанията.
Поздрави!