Дезертьор! Още час остани.

Зад хоризонта изплъзваш се. Жалко.

И след миг с него пак са сами.

Всеки в своя кутийка тъмна,

сам мечтае си лични мечти.

Непрегърнати пак ще осъмнат

със подути, блестящи очи.

Сутринта е от скръб натежало пердето,

зад което надничаш цинично

към стая сумрачна, към легло, за което

любовта е така непривична.