Новият  социализъм  на  ХХI  век

Напоследък, най вече във връзка с Латинска Америка, в пресата все по-често се появява понятието на „Новия социализъм на 21 век”, от чийто мултипликативен ефект транснационалния капитал вече започва да се страхува и да се противопоставя с пропагандни публикации и филми. (Kaто такъв може да се тълкува показаният неотдавна по нашата телевизия доста преднамерен, явно поръчков документален филм „Венецуела - Петрол и революция”. Тази силно негативна, едностранчива и изопачаваща реалността документация, финансирана от дискредитиралия се не само у нас електроразпределител Е.ОN, съдейки по натрапчивата реклама преди и след филма, бе заснета в началото на годината непосредствено след одържавяване на енергоснабдителите там и след като президента Чавес обяви, че Венецуела започва изграждането на Новия социализъм на 21 век.)

Но в същност какво точно представлява този нов строй и дали той може да бъде толкова необходимата, желана и жизненоспособна алтернатива за цялото човечеството? Отговорът на това ще даде историята!

Характерното за Новия социализъм на 21 век е разширяването на демокрацията и постепенната замяна на днешната й формална изява като партийно-парламентарна система за управление с пряка (партиципативна) демокрация. Активна роля при нея се отрежда на директното и постоянно участие на широки народни маси в управлението и вземането на решения в обществото чрез референдуми и преки законодателни инициативи. Те ще заместят рядкото формализирано допитване до народа веднъж на 4-5 години само по време на избори при днешната псевдодемократична система. Новият вид общество предоставя и възможността за преждевременно изземане на мандата чрез граждански инициативи на избрани служебни лица, политици и правителствени представители, които не спазват предизборните си обещания след встъпване в длъжност. Това днес за съжаление е вече ежедневна политическа практика в повечето страни по света, заради което се наблюдава и тенденцията на постоянно намаляване на избирателната активност.

Друга особеност на партиципативния социализъм е смесената (обществена и частна) собственост върху икономиката, наблягайки чрез закони на общественото измерение и опазването на екологията. В сферите на енергодобива и -разпространението, банките и застрахователното дело, здравеопазването, образованието, както и при всички снабдители (вода, храна, транспорт, телекомуникации) се предвижда обществената собственост значително да преобладава с тенденция на цялостно овладяване на този сегмент от икономиката, с цел задоволяване жизненонеобходимите нужди на гражданите извън диктата на пазара. А частните производители законово се задължават към приоритетно задоволяване на истинските, екологичносъобразни потребности на хората и на обществото на разумни за двете страни цени (а не както е днес на подтикване чрез агресивни рекламни давления към задоволяване на сурогатни нужди). Визира се и нормативното ограничаване на стремежа за реализиране винаги на максимално възможна печалба като самоцел на собствениците, неограниченото им забогатяване и изнасяне на печалбите зад граница. При неспазване на нормативния примат на общественото начало в новото общество се предвиждат санкции. Те стигат до изземане на частна собственост върху земя и средства за производство и социализирането им, когато тяхното ползване е в разрез с интересите на обществото. Както при политическия модел на новия социализъм, където централна роля се отдава на директното и постоянно участие на населението в политическите процеси, така и при икономиката на този вид Неосоциализъм се набляга на принципите на партиципативизмът. Целта е преодоляването на тоталната липса на демократичност при управлението на днешната икономика. Стремежът на т.нар. партиципативна икономика (Парикон) е, да превърне заетите в реални, икономическо заинтересовани собственици на предприятията, и да им се даде възможност за активно включване в процесите на вземане на решения в управленските бордове, с което да се демократизират стопанските процеси.

Концепцията на Социализма на 21 век във Венецуела се развива в 3 основни направления: постепенна социализация на средствата за производство и разширяване на прякото включване на заетите в самото организиране на производството и по възможност пряка дистрибуция на продукцията, която вече задоволява приоритетно нуждите на местна, общинска основа. Като основно място за вземане на решения по всички въпроси, касаещи пряко засегнатите се развиват комуналните съвети, които се превръщат в ядра на пряката демокрация. На тези локални самоуправляващи се единици държавата делегира част от правомощията си.

Между субектите на обществото и държавата при партиципативния социализъм се изгражда нов обществен договор (конституция) и нови взаимоотношения (нова законова рамка), основаващи се на солидарността и екологично устойчивото развитие (т.е. опазване на околната среда). В по-далечна перспектива постепенно ще се заместят йерархически организираните политически партии, чиито самовъзпроизвеждащи се елитарни ръководства са силно уязвими за лобиране (което не е нищо друго освен легализирана корупция) и дори директно корумпиране от вън, с множество разнородни социални движения. Те са с хоризонтална управленска структура, организирани най-често на местна, комунална основа. Вземането на решения е на принципа на директната, базисна демокрация. Тези движения се обединяват, когато искат да постигнат определена политическа цел.

С този тип ново обществено устройство в момента се експериментира успешно освен във Венецуела, вече от миналата година и в Боливия, а съвсем отскоро и в Еквадор.

С този тип ново обществено устройство в момента се експериментира успешно освен във Венецуела, вече от миналата година и в Боливия, а съвсем отскоро и в Еквадор. Нека от страници тук да пожелаем успех на тези народи в борбата им за по-справедлив живот и за един друг, по-хуманен свят!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

За повече информация по темата за Новия социализъм на 21 век:

- Проф. Томас Мулeн,  Социализмът на 21-ви век,  Сантияго де Чили, 2001 г.

- Майкъл Албърт,  Парикон - животът след капитализма, Ню Йорк 2003 г.

- Поул Кукскот / Елън Котръл,  Алтернативи от компютъра - социалистическото планиране и директната демокрация,  Глезгоу 2005 г.

- Проф. Елмар Алтфатер,  Краят на капитализма – една радикална критика на системата,  Мюнстер 2005 г.

-------------------------------------------------------

Автор: д-р. юр.н. Иван Аладжов