д-р юр.н. Иван Л. Аладжов

Бандера Роса над Фортеса ди Басо – гореща есен във Флоренция

Първи  Eвропейски  Cоциален  Форум,  Италия,  от  6-10  ноември  2002 г.

"СОЦИАЛНИTE ФОРУМИ СА ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕДНА ДРУГА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА СВЕТА, КОЯТО ОТВАРЯ НОВИ ХОРИЗОНТИ ЗА СОЦИАЛНИ УТОПИИ И РАЖДА ИДЕИ ЗА ПРОМЕНИ, КОИТО УТРЕ МОГАТ ДА СТАНАТ РЕАЛНОСТ И ЗА ТОВА КАК ДА ИЗГЛЕЖДА ОБЩЕСТВОТО НА БЪДЕЩЕТО.“

Франсоа  Утар

Социалните форуми представляват обединителна платформа и място за взаимно опознаване на истинските леви партии и на новите социални движения. Тези форуми се разбират и като отворено за всеки пространство (с изключение на расистки формирувания и на партиите като цели организации) за координиране на бъдещи протестни действия срещу социалния демонтаж и срещу необузданата неолиберална икономическа политика. Мотото на Социалните форуми "Един друг свят е възможен" е обединяващата идея за многобройните участници в него. Всички те, макар и различаващи се по възгледи, отричат несправедливия ред, по който е устроен светът. Засега те не дават конкретен отговор на въпроса как да изглежда новият свят, към който се стремят. Дискусиите по време на форумите служат като генератор на свежи идеи за преустройство на обществото, освободено от диктатурата на капитала. Участниците са единни в отрицанието на неолибералната философия, при която не икономиката служи на обществото, а неговите нужди се експлоатират от икономическите фараони за извличане на максималната печалба за себе си. За тях нищо, от което обществото се нуждае, няма да бъде произведено, ако не им носи максимална печалба.

В началото на ноември 2002 г. 400-хилядната столица на провинция Тоскана, Флоренция, притежаваше особен магнетизъм. От една страна, това беше познатият на туристите красив град, разположен живописно в долината на река Арно, съхранил по чуден начин средновековния дух на Ренесанса в дворците на известните флорентински родове Медичи и Пити.

Но през тези слънчеви дни на късната есен Флоренция стана и център на едно голямо събитие - от 6 до 10 ноември, като продължение на Световния социален форум от Порто Алегре, Бразилия, тук се проведе Първият европейски социален форум* под мотото: “Една друга Европа е възможна!”.

Очакванията на организаторите бяха за 20 000 участници, представители на различни леви движения от Европа и целия свят. В града на изкуствата пристигнаха обаче три пъти повече гости и това наложи да се отпечатат 60 000 входни карти, а дискусиите да се провеждат в претъпкани зали.

Основните симпозиуми се състояха в средновековната крепост Фортеса ди Басо, разположена в северната част на града. Оръдията на това укрепление, заедно с оръдията на Форте Белведере, на южните хълмове над Арно, са били насочени навремето както навън, срещу враговете на Флоренция, така и навътре, към града, в случай че свободолюбивите му жители дръзнат да се разбунтуват за повече социална справедливост срещу властващите родове.

Но в онези четири дни на ноември, по ирония на съдбата, в залите на Фортеса ди Басо заседаваха хилядите участници в Социалния форум и тъкмо оттам прозвуча техният протест срещу неоколониалната политика на богатите държави и мултинационалните компании.

Новият световен ред, който те и техните институции - Международният валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация, налагат на останалите народи на планетата, прикрит зад примамливи фрази за глобализация и либерализиране на световните икономически взаимоотношения, за “равен шанс” на всички участници в тях, съвсем не е толкова безкористен, както се представя.

Неговата (скрита) цел е да се премахнат защитните бариери на националните пазари на всички страни и да се осигури по такъв начин свободен достъп до тях за стоките и капиталите на развитите държави. Клопката на така прогласения глобализиран световен пазар е внушителната илюзия за “равен шанс” на всички участници в него.

Равният шанс при неравностойни конкуренти обаче не означава нищо друго, освен гибел и икономическо заробване за по-слабия. В този си вид новият световен ред обрича слаборазвитите страни на вечно полуколониално съществуване като пазарно-суровинен придатък на богатите западни държави. Срещу подобна еднопосочна глобализация на света, в полза само на "златния милиард" на човечеството, се обявиха видни учени, леви политици, еколози, християни и профсъюзни деятели, участвали на Форума.

Основните спонсори на мероприятието бяха европейски профсъюзи и особено онези, които се обявяват срещу приватизацията на обществено значимите сектори в икономиката - енергетика, водоснабдяване, жп. транспорт, телекомуникации, пощи и други. Тяхната инициативност е показател за засилване на работническата активност на Стария континент.

На форума беше засегната и темата за взаимоотношенията между неформалните антикапиталистически движения и традиционните леви партии. Ясно бе заявено, че след по-продължително пребиваване на последните в парламента или във властта, те губят политическия си облик. Затова Кристиан Щрьобеле, политик и депутат от Партията на зелените в Германия, апелира към 6000 участници в претъпканата аудитория на един от симпозиумите “за засилено сътрудничество между етаблираните леви партии и независимите критици на глобализацията. Без натиск от улицата тези няма да намерят сили, да превърнат еднопосочната глобализация в справедлив за всички хора по света процес”.

Европейският социален форум във Флоренция беше не само нова крачка в развитието на световното антикапиталистическо и антиглобалистко движение, но и внушителна победа на прогресивните сили в Италия над ултрадесните управляващи кръгове, начело с правителството на медийния магнат и милиардер Силвио Берлускони. До последния момент те се опитваха да дискредитират и дезорганизират Форума, представяйки го като сборище на анархисти.

Използвани бяха всякакви методи за сплашване - от полицейски предупреждения и телефонни обаждания на организаторите (дори в чужбина) до разпространяването на слухове и всяване на психоза чрез медиите за предстоящи безредици.

На населението се внушаваше, че участниците във Форума ще разрушат културните паметници на Флоренция; отправяха се “добронамерени” препоръки към собствениците на магазини да ги затворят и барикадират. Направен беше и опит да се скрие от обществеността фактът, че сред участниците във Форума са и изтъкнати учени, като Ноам Чомски от Масачузетския университет в САЩ, известни политици като Кристиан Щрьобеле от Германия и дори близки на загиналите при атентатите в Ню Йорк миналата година. Една от тях, Карин Кели, заяви на Форума:

“На 11 септември 2001 г. на 19 мъже им бе необходима много фантазия, за да убият 3 000 души. Един от убитите бе брат ми. Сега на нас ни е необходима много повече фантазия, за да направим възможен един друг свят, без войни!”

Кулминация в опитите за сплашване на участниците беше блокирането на входните гранични пунктове на Италия и на подстъпите към Флоренция от маскирани и тежко въоръжени карабинери и жандармерия. Всички пристигащи автобуси педантично се проверяваха и претърсваха. Отнети бяха “опасни оръжия” като дървените дръжки на знамена и транспаренти, джобни ножчета и пр. Съставяха се подробни списъци на пътниците и въпреки Шенгенското споразумение някои от участниците от ЕС бяха дори върнати обратно.

Центърът на Флоренция не беше блокиран, но на всяко кръстовище видимо присъстваха сините униформи на солидно въоръжени карабинери или в по-мекия вариант, пожарникари с пистолети (!?).

В тази предварителна борба на консервативните институции и медии срещу Форума надделяха неговите защитници. Те успяха да наложат провеждането му тъкмо във Флоренция - културния център и най-голям град на Европа през Средновековието, първа столица на Кралство Италия за 4 години след обединението й през 19-и век.

Един от главните застъпници на Форума беше президентът на провинция Тоскана, Клаудио Мартини, ляв демократ и политически противник на Берлускони. Той е присъствал на демонстрацията срещу Г-8 през 2001 г. в Генуа, където италианската полиция провокира сблъсъци, в които бяха пребити стотици демонстранти, а едно 16-годишно момче беше застреляно и трупът му многократно прегазван от джипа на униформените извършители на убийството.

Клаудио Мартини успя да се пребори с десните опоненти в местния парламент на Тоскана и осигури провеждането на Форума. В това отношение той получи решителна подкрепа от кмета на Флоренция, Леонардо Доменичи, и на повечето градчета от района, които приеха и настаниха в обществени постройки, спортни зали, училища, фабрични халета хилядите чуждестранни гости.

Някои от немските групи преспаха в изоставена кланица, направо на циментения под, между улеите, по които преди се е стичала кръвта на закланите животни. Хотел в района на Флоренция на приемлива цена беше невъзможно да се намери, защото Тоскана привлича туристи през цялата година. Така че трябваше да се приемат полевите условия и да се нощува в спални чували директно на пода. Беше лукс, ако имаше мокет, тоалетна и баня, макар и без достатъчно топла вода. И въпреки това никой не се оплакваше от условията, всички бяха дошли да участват във Форума, да заявят своята воля за един друг свят и всякакви несгоди бяха маловажни.

Ако все пак се намереше някой, който да изрази в някакъв вид недоволство от настаняването, други вметваха, че не бива да се оплакват, защото дори и тези условия са далеч по-добри от онези, при които техните деди навремето са воювали за Испанската република срещу силите на ген. Франко. Оказа се, че западните привърженици на лявата идея въобще не са разглезени и са готови на саможертва и понасяне на лични неудобства в името на своите идеали.

Значително по-добри бяха условията в Чилензано, градче на 15 км западно от Флоренция, където от втория ден бяхме настанени в салона на културния дом. През цялото време ни охраняваха италиански младежи, които следяха да не проникнат при нас агент-провокатори и да се предизвика щурмуване на сградата от полицията, както се случи миналата година в Генуа. Този инцидент тогава предизвика силен отзвук в пресата и медиите не само в Италия. Тези момчета и момичета си бяха взели неплатен отпуск или просто жертваха от свободното си време, за да се грижат за нас. Вечерно време дори се заемаха да приготвят топла вечеря за няколко десетки души, и то на собствени разноски, за да създадат поне малко уют, доколкото зависеше от тях.

Що се касае до общото настроение във Флоренция през тези няколко дни то бе подчертано приповдигнато. Жителите на града бяха много дружелюбно настроени към участниците във Форума. Навсякъде, по улиците, в градския транспорт, по площадите се срещаха местни жители, които добронамерено разпитваха откъде са групите, говорещи на толкова много чужди за италианците езици. Явната симпатия стигаше дотам, че когато забележеха група (или дори отделни хора) с развято червено знаме (а такива имаше много), те се усмихваха доброжелателно, някои натискаха клаксоните от колите си или дори вдигаха за поздрав свитата в юмрук дясна ръка. Прави впечатление, че в Италия никой не се притеснява да покаже червено знаме или да поздрави непознати хора, издигнали такова.

Грандиозната кулминация на Първия европейски социален форум безспорно беше състоялата се на 9.11.2002 г. антикапиталистическа и антивоенна демонстрация.

В нея взеха участие над 1 милион души, при първоначални очаквания за около 200-300 хиляди. По размери това представлява една от най-мащабните антивоенни демонстрации, която се състоя в навечерието на необявена война, за която агресорът вече съсредоточава сили...

Програмата предвиждаше демонстрацията да започне към 15 ч от улиците около Фортеса ди Басо. Но още преди обяд целият квартал около крепостта беше препълнен с демонстранти и развени червени знамена. Наложи се манифестацията да тръгне още в 11 ч, за да се открие място за новопристигащите.

Маршрутът с дължина 6-7 км преминаваше по широките булеварди около центъра и завършваше сред парковете и спортните комплекси в източната част на града с политически митинг-концерт. Той бе открит с вълнуващо слово на кмета на Флоренция г-н Леонардо Доминичи.

Демонстрацията поведоха торинските работници на концерна “ФИАТ”, които се борят за запазване на работните си места. В техните редици бяха президентът на Тоскана Клаудио Мартини и кметът на Флоренция. След тях от Фортеса ди Басо излязоха блоковете на чуждестранните участници, “интернационалните”, както ни наричаха италианците. Най-отпред вървеше колоритната и голяма група на Гръцкия социален форум. Следваха французите от комунистическия профсъюз СGT, най-големия във Франция, антиглобалистите от “АТТАС”, немските блокове, англичаните от “Глобализирана съпротива”, австрийци, поляци, бразилци, руснаци, португалци и други групи от целия свят.

Колкото и да се взирах, не успях да открия родния трибагреник. Няколко пъти догонвах трицветни знамена, за да установя със съжаление, че съм се заблудил.

След чуждестранните гости, с десетки хиляди червени знамена потегли сборният блок на италианците. Сред тях бяха католическите “Бойскаути”, анархистите под лозунга “Ти си нужен на войната, но войната не на теб”, “Непокорните” от Автономния център, италианските комунисти от двете партии “Рифондационе Комуниста” и “Партито Комуниста”, развели своите червени знамена със сърп и чук.

Следваха блоковете на италианските профсъюзи, тези, на участващите в Социалния форум, ученици, студенти.

Последни следобед сред океан от червени знамена потеглиха стотиците хиляди италиански работници от комунистическия профсъюз CGIL, най-големият в Италия. Те бяха пристигнали с десетки влакове във Флоренция от всички индустриални райони на страната.

По това време първите редици на демонстрантите вече бяха стигнали крайната цел на шествието. Оттук нататък широките булеварди по маршрута останаха в продължение на часове претъпкани с манифестиращи хора. По балконите и прозорците на кооперациите и къщите бяха излезли хиляди флорентинци, махаха с ръка за поздрав и развяваха червени знамена, червени шалчета или просто червени фланелки. Хората от приземните етажи подаваха на демонстрантите чаши и бутилки с минерална вода, а имаше дори и хлебари, които безплатно раздаваха хлебчета и пици.

Хиляди пееха "Интернационала", песента на италианските партизани от Втората световна война “Чао, белла, чао” и “Бандера роса”, а над главите им се издигаха транспаранти с надписи: “Не на войната!”, “Не искаме да се пролива кръв за петрол”, “Америка, омръзна ни с твоите войни!”, “Адолф Буш + Бенито Берлускони = неофашизъм!”, “Баста на капитализма”, “Международна солидарност”, “Нашият свят не е за продан”, “САЩ=убийци” и още много други.

На едно място булевардът, по който се движеше шествието, пресичаше жп. линии по един голям, но малко по-тесен от пътя мост. На това място се получи истинско задръстване. Машинистите на преминаващите отдолу влакове при вида на хилядите хора и червени знамена на моста намаляваха ход и пускаха сирените за поздрав.

Сред стотиците хиляди демонстранти имаше хора от всички професии и всички възрасти - от деца и юноши до 80-годишни старци. Рамо до рамо крачеха лекари и професори до работници, зад тях ученици и студенти до пенсионери. Имаше и трогателни прояви на съпричастност. Един много стар и немощен италианец беше излязъл на балкона на къщата си и крепен от своите близки, наблюдаваше развълнуван манифестацията. С видимо усилие той бавно махаше с ръка за поздрав към морето от хора пред него. Друг възрастен човек, очевидно много болен, беше изведен на носилка на колела на тротоара. Главата му бе повдигната на възглавничка, за да вижда шествието. От очите му се стичаха сълзи по белязаното от смъртна бледост лице, а ръцете му се бяха вкопчили в червеното знаме, грижливо сгънато на гърдите му.

Полицията, при вида на милионната манифестация, беше взела правилното решение да се изтегли с хилядите си служители към центъра на града и не посмя да провокира сблъсъци, както миналата година при значително по-малката демонстрация в Генуа. Благодарение на това тази грандиозна проява за мир и социална справедливост премина, може би за съжаление на десните сили в Италия, без улични инциденти, които биха дискредитирали идеята за една по-добра Европа и за свят без войни.

Европейският социален форум във Флоренция приключи своята работа с решение да се организира масово интернационално протестно движение против предстоящата война на САЩ срещу Ирак и да се превърне 15 февруари в ден на международния протест срещу агресивната политика на Съединените щати. Решено бе също Вторият европейски социален форум да се състои през 2003 г. в предградието на Париж, Сент Дени. Кметът на Сент Дени, който участва във Форума и шествието във Флоренция, си тръгна от Италия, убеден, че въпреки съпротивата на десните сили, такова гигантско мероприятие може да бъде проведено успешно.

Очакванията на организаторите на Първия европейски социален форум бяха, че след като във Флоренция се събраха над 1 милион души в протестен марш срещу войната, то през февруари в европейските столици могат да излязат над 10 милиона достойни граждани, които да покажат своята воля за мир. Реалностите надминаха очакванията – на 15.2.2003 г. в целия свят срещу американския милитаризъм демонстрираха 15 милиона.

Остава и ние, българите, да се включим в редиците на Социалните форуми, в името на по-доброто бъдеще за всички хора на планетата, без социални неправди и войни и хиляди българи да се осмелят най-после да кажат НЕ НА ВОЙНИТЕ !