Cрещата  на  Г-8  в  Евиан

д-р. юp.н. ИBAH АЛАДЖОВ

От 1 до 3 юни 2003 г. в гр. Евиан във Франция се проведе поредната среща на държавните ръководители от т.нар. група на Г-7/Г-8. Това са най-развитите индустриални държави в света (САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Kaнaдa) и Русия.

Ръководният елит на държавите от Г-7 избраха за тази среща курортното градче Евиан, живописно разположено на южния бряг от френската част на Женевското езеро, в подножието на северния склон на величествените Алпи. Евиан е известен освен като курортен център, и с това, че там се добива една от най-скъпите минерални води в Европа, разпространявана в целия свят под едноименната марка “Евиан” (собственост на хранително-вкусовия мегаконцерн “Данон”). За сигурността на тези подбрани господа бе определена да се грижи армия от 25 000 полицаи и войници, подкрепяни от бойни самолети и хеликоптери.

Когато в повечето европейски медии преди срещата на Г-8 на 1 юни се дискутираше колко дълго и доколко радушно ще бъде ръкуването между фанатизирания привърженик на войната г-н Буш и неговите контрагенти и главни представители на "старата Европа" - Жак Ширак и Герхард Шрьодер, стотици хиляди противници на срещата от цяла Западна Европа пристигаха с автобуси, с десетки влакове на протеста и впечатляващо число велосипеди на бреговете на Женевското езеро. Глобалистично-критичното движение “АТТАС”, със съдействието на германския профсъюз “ИГ-Метал” организира влак на протеста, който потегли още на 28 май с няколкостотин активисти от столицата на Германия. Мотото бе “Нашият свят не е стока за продан”.

По пътя си влакът минава през Магдебург, Брауншвайг, Хановер, Рурската област, Франкфурт, Хайделберг, Карлсруе. Градове, от които се присъединиха още стотици участници. Влакът бе декориран предимно със знамената на “АТТАС”, с профсъюзното знаме на “ИГ-Метал” и с многоцветното “Пийс - знаме на мира”. От прозорците на купетата и по коридорите също се развяваха множество червени знамена с лика на Че Гевара и сърп и чук.

За първи път, заедно със сдружения като “АТТАС”, в мобилизирането и организирането на такова протестно мероприятие участват активно младежките организации на профсъюзите. Политическият секретар на ръководството на профсъюза “ИГ-Метал” Томас Влиерл оценява сътрудничеството като голям успех: “Великолепно е, че и ние участваме. Смятам, че това е важен пробив”.

Настроението сред участниците може да се опише като приповдигнато, като настроение на заминаващи на екскурзионно пътуване, и от друга страна, с неизвестността преди тежко сражение с много силен враг.

Всеки участник сам бе заплатил по 100 евро за пътни разноски. Никой обаче не знаеше как ще се върне - дали няма да бъде отзован още на някоя от границите, дали няма да е измежду пребитите, ранените или да го сполети участта на застреляното от униформените 24-годишно момче при протестите в Генуа, Италия, през 2002 г.

Този път "от другата страна" са освен 10 000 полицаи, поне още толкова редовна армия, тренирана през последните няколко седмици да потушава граждански размирици с използване и на оръжие, подкрепена от няколко десетки бойни хеликоптера с пълно въоръжение... Преодолявахме подобни черни мисли с окуражаващата сплотеност на хората, готови да си помагат в тежки моменти. В крайна сметка надделя приповдигнатото настроение.

С наближаване на германско-швейцарската граница сред участниците отново набъбна опасението, че някои от пътуващите може да бъдат върнати. И наистина на границата, след дълги проверки, бяха свалени няколко души за индивидуални разпити в полицията. След известно време те се върнаха и пътуването ни продължи. Явно до полицията бе стигнало предупреждението на останалите хиляди участници, че ако бъде задържан някой, ще блокират граничния пункт и ще нарушат движението по важната жп-артерия от Северна за Южна Европа.

Успешното преминаване на границите бе резултат и на концепцията на организаторите - пътуването да включва много хора и да се осъществи с влак. Така полицията би се конфронтирала с 1000 души наведнъж, а не само с петдесет пътника от един автобус, над които лесно може да си позволи да издевателства.

Влакът продължи своя път и в четвъртък - 29 май, преди обяд, пристигна в Женева. Там вече се бяха събрали няколко хиляди участници и се проведе първата протестна манифестация.

В Лозана посрещнахме и 7-дневния велосипеден протестен преход, изминал над 1000 км през Германия и Швейцария. В Женева поне засега нямаше проблеми. Вместо очакваната от всички тежковъоръжена полиция и армия, намерихме няколко десетки автобуса, предоставени от градската управа за извозване на немските активисти от “Влака на протеста” до градчето Анамезе, на френска територия, веднага след границата. Управата на Женева дори беше декорирала автобусите с многоцветните знаменца на мира, превърнали се в символ на международното движение за мир и срещу американско-британската война в Ирак.

Такива шарени знамена посрещнаха активистите и в разпрострелия се на няколко километра в Анамезе “интергалактичен” лагер на “АТТАС”, с хилядите палатки на участниците. Групите от отделните държави бяха настанени в съответни подлагери - т.нар. бариос. Снабдяването с провизии на производствени (ниски) цени бе поето от алтернативния френски селскостопански кооператив “Confederation pawsanne”.

Всеки момент прииждаха нови и нови групи от цяла Европа. В петък сутринта обитателите бяха вече над 10 хиляди. Лагерът се намираше в подножието на Северозападните Алпи. От него се разкрива зашеметяваща панорама на величествената планина. Гледката и слънцето окончателно прогониха черните мисли, поне засега.

Най-късно в неделя (1 юни) всичко ще е вече по-различно. Тогава ще пристигнат и богатите високопоставени представители на страните от Г-8. Затова всеки се радва на все още спокойните мигове и не обръща внимание на зачестилите полети на полицейски и армейски хеликоптери.

Освен интергалактичният лагер на “АТТАС” край летището на Анамезе бе и лагерът “ВАААГ” - алтернативен лагер на антикапиталистическите и антивоенните сдружения, под егидата на “Но пасаран”. Там също ще се настанят десетки хиляди души. Имаше и палаткови лагери в Женева и Лозана, а разположението им целеше да бъде обкръжено мястото на провеждане на срещата.

Първата демонстрация в близкото градче Анамезе се превърна в истински изблик на радост за участниците. Манифестацията приличаше повече на весело карнавално шествие със знамена, безспорно и поради липсата на полиция. Демонстриращите афишираха повода да дойдат край Женевското езеро с паролата “Но пасаран!” (“Те няма да преминат”) - лозунг от времето на Испанската гражданска война, с който защитниците на Мадрид воювали за своя град.

65 години по-късно, в подножието на Алпите, този боен зов обявява блокирането на срещата на държавните ръководители и антуража, или както още ги наричат “послушните шерпи на управниците”. “Шерпите”, както знаем, на свой гръб изнасят чуждите тежки товари в планините, т.е. вършат работата на ония, които държат речи, стискат си ръцете пред камерите и безпардонно обявяват войни...

В Евиан трябваше да бъдат настанени само вождовете и най-близката им прислуга (която не е малко), тъй като курортът просто няма по-голям капацитет. Очакваните десетина хиляди “шерпи” щяха да бъдат настанени най-вече в Женева и Лозана. Всеки ден тези прилежни и послушни работници ще трябва да пътуват с коли по единственото шосе към Евиан или с фериботите от Женева и Лозана. Слабото място на организацията на срещата на Г-7 бе тук. С протестни блокади по шосетата и фериботите организаторите на протестите възнамеряваха осезателно да се попречи на провежданите срещи, част от които трябваше да се състоят в Женева и Лозана. С метода на гражданските безредици, неподчинение и блокади трябваше да бъдат парализирани и двата града.

Явно концепцията все пак бе успешна и проработи - не мина и без грозни побоища и наранявания; изстреляни бяха сълзотворни гранати от полицейските хеликоптери, за да се възпрат. Сблъсъкът между антиглобалистите и полиция не можа да бъде предотвратен.

Част от швейцарските войници обаче, които трябвало да бъдат дислоцирани на Женевското езеро, във връзка със срещата на върха в Евиан, отказали да изпълнят заповедите за стрелба, което наложило да ги подменят. Може би и те са разбрали от коя страна се намират истинските врагове...

Няколко дни, оставащи до големите протестни действия, се запълваха от участие на активистите в семинари на тема “глобализация” и свързаното с нея “демонтиране на социалните придобивки” в целият свят; с дискусии между участниците и с местното население, което въпреки страха от сблъсъци между демонстрантите, полицията и армията, все по-определено показваше симпатиите на обикновения човек към активистите. Собствениците на дребни магазинчета не само че не следваха съветите на градската управа да барикадират витрините си, но поставиха, в знак на солидарност, плакати с исканията на демонстриращите и знаменцата на мира. Подобна солидарност можеше да се види и по време на Европейския социален форум, и на провелата се на 9 ноември 2003 г. милионна антивоенна демонстрация във Флоренция, Италия.

Според “АТТАС” срещата в Евиан има като приоритет да се продължи агресивната политика от последните години за либерализиране и дерегулиране на икономиката в полза на транснационалните концерни. Все повече области от живота се подчиняват на диктата на пазарите, а деструктивната международна конкуренция се превърна и в своеобразен социален дъмпинг.

В медиите се пропагандира, че трябва да бъдат премахнати остатъците от държавния контрол, да се либерализират търговията, финансовите пазари и обществено значимите сектори (здравеопазване, образование, водоснабдяване, комуникации, обществен транспорт, комунални услуги).

Това, според неолибералното малцинство, е рецептата (!?) срещу увеличаващата се безработица и обедняването на все по-широки слоеве от обществото дори в индустриално развитите страни. Така например само в Америка, където живеят едва 4,5% от населението на Земята, се консумират 25% от петролните запаси на планетата. В същото време половината от жителите на Земята преживяват с по-малко от 2 долара на ден...

През септември т.г. в Канкун, Мексико, ще се проведе конференция на Световната търговска организация (СТО), която продължава тенденциите, посочени дотук.

Турбокапитализмът (постигане все по-бързо и на все по-голяма печалба), благодарение на който по света ежедневно се пренасочват спекулативно повече от 1800 млрд. долара, трябва да бъде спрян. Той е гибелен освен за тези, които го практикуват, но най-вече за жертвите на глобалната спекулация. Само така светът може да избегне социалната, екологичната, финансовата и моралната катастрофа, пред която е изправен.

В знак на солидарност вечерно време водите на Женевското езеро бяха озарявани от стотици огньове, запалени по бреговете му. Това е столетна традиция за тази планинска част от Стария континент.

През Средновековието нощно време подобни големи огньове се палели при селски бунтове срещу феодалите, а въстаниците, горе в планините, ги виждали и така разбирали кои населени места в долините са се вдигнали на бунт... Сега това бе се превърнало в символ на антиглобалистите срещу Голямата осморка в Евиан.