Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2007 10:57 - No more wars !!! - НЕ на оръжията!!!
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1126 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 27.09.2007 09:54


Д-р.юр.н. Иван Аладжов

 

Германия  каза  "Не"  на  войната

15 февруари - денят, в който милиони казаха "Да" на мира

 

На 15 Февруари 2003 г. се случи нещо, което социолозите ще анализират през следващите години - роди се международното световно движение срещу войната и за един по-хуманен и справедлив свят.

На този ден над 15 милиона граждани в над 60 държави в близо 600 града на всички континенти демонстрираха срещу агресивната политика на САЩ и Великобритания и още 4-5 тяхни послушни съюзничета, или както на Запад ги наричат - малките грозни пуделчета на Буш. Гигантски мегадемонстрации имаше в Рим, Лондон и Берлин. В Испания, чието дясно правителство също е заело проамерикански позиции, на улиците на 56 града излязоха над 5 милиона испанци. Големи демонстрации се състояха и в Париж - 300 000 души, в Гърция - над четвърт милион, Брюксел - близо 100 000, Берн - 50 000, Австралия - над четвърт милион, Бразилия - над 100 000, Виена - 20 000, Южна Африка - над 10 000, Тайланд - 10 000. Големи антивоенни протести имаше дори в САЩ - над 1 милион манифестираха в няколко американски града несъгласието си с политиката на Буш, като това са едни от най-големите демонстрации от края на войната срещу Виетнам.

В Берлин се проведе четвъртата по многочисленост антивоенна и просоциална манифестация, каквато Германия не беше преживявала досега. Организаторите очакваха 100 000 участници, но в пиковите часове на шествието по широките булеварди "Под липите" и "17 юни" в протежение на 10 км се простираха блоковете на близо 1 милион демонстранти. Освен в Берлин антивоенни протести имаше и в Бон и Щутгарт с още над 150 000 души.

Програмата на мероприятието в Берлин предвиждаше демонстрацията да започне едновременно от двата центъра на града. В източната част от площада "Александър Плац", около телевизионната кула, символа на Източен Берлин, а в Западен Берлин - от площада "Брайтшайт плац", около Възпоменателната църква, останала като руина да напомня за разрушенията от бомбардировките над града, потегли втората колона със стотици хиляди.

Колоната от демонстранти от Източен Берлин мина по булевард "Карл Лийбкнехт" покрай Берлинската катедрала, по мостовете на реката Шпрее, през Площада на републиката, след това по булевард "Под липите", който излиза направо на Бранденбургската врата. Отстрани на булеварда са американското и британското посолства, които бяха барикадирани от полицейски сили като военни укрепления. Шествието мина под Бранденбургската врата и продължи покрай Райхстага по булеварда "17 юни", вече на територията на Западен Берлин. Оттам нататък то се простираше до "Колоната на победителите", по чийто черен мрамор още личат дупките от шрапнелите от боевете за Берлин през Втората световна война.

Потеглилата от западната част демонстрация мина през парка "Тиргартен" и се вля малко преди "Колоната на победителите" в морето от хора, потеглило от Източен Берлин. На няколкостотин метра по-нататък бе издигната трибуна, от която говориха видни личности от обществения живот на Германия.

Антивоенните протести в Германия бяха организирани и подкрепени от 50 организации. Сред най-активните организатори и участници бяха ръководството на германската социалистическа партия (Партията на демократичният социализъм) и нейните привърженици. В Германия ПДС е еквивалентът на БСП. Но за съжаление Българската социалистическа партия не зае изявена антивоенна позиция, а още по-малко подкрепи с активни действия организирането на антивоенните демонстрации в България на 15 февруари! За разлика от Германия, в нашата родина нито една парламентарна политическа сила и никой народен представител и държавник не посмя да гласува "НЕ" за участието на България в една нежелана от народа война. А подобно примиренчество със силния на деня не прави добро впечатление на политическия и управляващия елит на най-важните държави в ЕС - Германия и Франция. Безгръбначността може да се смята за добродетел на Балканите, но не и в семейството на западноевропейските народи!

Основни организатори и спонсори на движението за мир и международна солидарност бяха левите формации в Германия като алтерглобалистите от ATTAC, немската комунистическа партия (ГКП), германската марксистко-ленинска партия (ГМЛП), католическата и протестантската църква, съуправляващата Партия на зелените и немските профсъюзи, най-вече VERDI и IG-METAL. Профсъюзите и АТТАС-Германия бяха сред главните организатори на превоза до столицата за десетките хиляди участници от всички краища на страната. Бяха наети над хиляда автобуса, а от силно индустриализираната и гъсто населената Рурска област имаше и няколко влакови композиции за извозване на трудещи се до столицата.

И въпреки температурата от порядъка на минус 10 градуса, заледените пътища и снеговалежите в малките утринни часове на 15-и към Берлин се отправиха към 100 000 жители на Германия, за да демонстрират срещу грозящата война и за един по-солидарен със слабите страни свят. Отново както във Флоренция през ноември миналата година се потвърди високото чувство за гражданска отговорност и готовността за самолишения на тези, които се борят за един друг свят.

Сред демонстрантите имаше хора от всички професии и възрасти - от дечица на 5-6-годишна възраст, водени от майките или бащите им, опитващи се с несигурните си гласчета да скандират за международна солидарност, до пенсионери, изживели ужасите на последната световна война. Някои от тях бяха ветерани на германското работническо движение, оживели по чудо концлагерите. Рамо до рамо крачеха работници и много скъпо облечени германци на средна възраст, явно антивоенно настроени граждани от висшата класа. Другото, което направи впечатление, е, че може би половината от участниците бяха млади хора – ученици и студенти. Младежта в Германия е политически активна и отрано заема граждански позиции. И днес, в това време "разделно", те вземат решението да се застъпят за по-справедлив свят и не се задоволяват с отредената им от рекламата и медиите позиция на лесно манипулируеми консуматори в света на ненужните стоки.

Силно участие имаше и от страна на емигранти от мюсюлмански произход - турци, кюрди и палестинци. Имаше и няколко блока със чилийци, принудени преди 30 години да емигрират в една от двете Германии, за да спасят живота си от главорезите на генерал Пиночет, както и блок на виетнамски гастарбайтери, останали в Германия след обединението. На няколко пъти срещах дори и граждани на САЩ, които с тъжни лица носеха плакати: "Аз съм янки и не съм избирал този идиот", "Простете ни, ние също не искаме войни" или "Ние също сме против империум американум".

Много демонстранти бяха залепили стикери на якетата си "Ние сме граждани на старата Европа и се гордеем с това". Един от най-силните плакати на тази демонстрация бе: "Америка, омръзна ни с твоите войни - общо 5 милиона убити в Корея, Виетнам, Камбоджа, Лаос, Гранада, Панама, Ирак, Югославия, Афганистан."

Сред участниците в демонстрацията бяха и водещи политици на Германия - социалдемократът и парламентарен президент Волфганг Тирзе, министърът на екологията Юрген Тритин от Партията на зелените, министър Ренате Кюнаст, също от зелените, социалдемократическата министърка Хайдемари Вицорек-Цеул, ръководителката на ПДС Габи Цимер, бившият шеф на социалистите и сенатор на Берлин Грегор Гизи, ръководни представители на двете църкви в Германия, известни артисти, профсъюзни ръководители като шефа на профсъюза Verdi Франк Бзирске и известни музиканти като Константин Векер, Ранхайрд Май, Ханес Вадер и попгрупата "Пудис". Те държаха речи на издигнатия в близост до "Колоната на победителите" подиум, където след 15 ч се състоя политически концерт-митинг. В тях ораторите заклеймиха милитаристичната политика на администрацията (или както някои от демонстрантите я наричаха - бандата) на Буш.

Профсъюзният ръководител на Verdi Бзирске обвини американското правителство, че от позицията на сила САЩ искат световната общественост да им признае правото да водят нападателни войни. Нещо, забранено от международното право и от Хартата на ООН.

Теологът Фридрих Шорлемер апелира за съпротива срещу плановете на САЩ за воденето на т.нар. превантивни войни. Други изказвания изискваха Германия да заеме още по-категорична позиция и да не разрешава на американските войски да използват базите си в страната и да им се отнеме правото за преминаване през Германия, както това направи австрийското правителство.

Атмосферата на тази гигантска по мащабите си демонстрация беше неповторима. Наред със скандиранията за мир и срещу политиката на САЩ, по високоговорителите се съобщаваше къде в този момент по света също демонстрират милиони хора. От другите движения за мир постоянно идваха поздрави от разни кътчета на земното кълбо. Но най-зареденият с емоционалност момент настъпи към 16:35 ч, точно когато на сцената Ханес Вадер, композитор и изпълнител на работнически песни от немското революционно движение, пееше "Настана време". Песен с много чувственост, в която става дума за солидарността между народите. Хората ръкопляскаха в такт с мелодията, когато стоманеносивото небе над Берлин се разкъса и по време на няколкото минути на песента океанът от хора беше озарен от меката жълто-червеникава светлина на залязващото слънце. Хората започнаха да се споглеждат и да си казват: "Та дори и слънцето се усмихва сега."

Манифестацията от 15 февруари в Германия не е еднократна кулминация в борбата за мир - единият милион участници са само началото на протестите и на предвидените действия. Следващите мероприятия само седмица по-късно са демонстрациите и блокирането на най-голямата американска военновъздушна база в Европа - Rhein-Main-Air-Bais, до Франкфурт. Акцията се организира от международното движение "Глобална съпротива". Освен това има готовност в деня Х, в който Америка започне войната, във всички градове от 17 часа да започнат демонстрации. Такива са предвидени и за съботите след този ден Х от 12 часа. Предвижда се и блокирането на железопътни артерии, по които се смята, че ще се извозват американски войски. Има готовност и за стачни действия във възлови индустрии.

Подобни акции се подготвят не само в Германия, а са координирани глобално и ще се проведат и в други страни. А те могат да бъдат организирани във всяка една държава!



Тагове:   more,   оръжията,


Гласувай:
1



1. анонимен - qGbVVuRU
25.05.2011 12:21
Thanks alot - your answer svloed all my problems after several days struggling
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 2523897
Постинги: 1596
Коментари: 3656
Гласове: 10889
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031