Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2007 11:18 - За социалните протести в Германия през 2004 и 2005 г. (т.н. "Понеделнишки демонстрации")
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 704 Коментари: 0 Гласове:
0



Германия  започва  всяка  седмица  с  протести

Д-р юp.н. Иван Аладжов

Движението "Понеделнишки демонстрации" набира скорост и вече обхваща над 200 града в страната. Вече близо два месеца с астрономическа точност в десетки градове на Германия всеки понеделник следобед стотици хиляди демонстрират срещу демонтажа на социалната държава. Протестното движение "Понеделнишки демонстрации" се появява в тази си форма за първи път през юли в източногерманския град Магдебург, а в първата демонстрация участваха само няколкостотин души. Само след 7 дни те вече са няколко хиляди. Още седмица по-късно протестите прескочиха границите на Магдебург, а участващите вече са десетки хиляди. В началото на следващата седмица техният брой надхвърля 100 000. За да дойде и последният понеделник на август, когато в 200 града на Германия демонстрантите бяха около 160 000 - предимно в бившето ГДР, но с постоянно нарастващ брой и на територията на старата ФРГ. Демонстрират в Берлин - 30 000 души, в Лайпциг - над 60 000, в Магдебург - 20 000, в Рощок - близо 10 000, и т.н. Многохилядни демонстрации се провеждат и в десетки западногермански градове - Мюнхен, Кьолн, Щутгарт, Хайделберг, Оснабрюк, Хамбург и т.н. Предвижда се протестните шествия да продължат до края на годината, а на 2 октомври, когато правителството и парламентът празнуват обединението на Германия, да бъде проведен протестен поход към Берлин.

Но кои са причините за тази гореща политическа есен в най-мощната индустриална държава в Европа? Въпреки че Германия е третият индустриален гигант в света, обществото боледува от постоянно висока безработица. Страната се гордее с най-високата производствена продуктивност, но точно тя е и тази, която прави излишни милиони хора - по официални данни без работа са близо 5 милиона германци. Но ако се прибавят и онези, които поради манипулации на статистиката не се броят, тези, които се срамуват да се регистрират като безработни и се вземе под внимание факта, че в Германия само около 50 % от жените въобще работят, то реалната безработица значително ще надхвърли 10-те милиона.

В същото време при над 82-милионно население съществуват около 36 милиона работни места. А сред останалите повече от 41 милиона не всички са само пенсионери, студенти, ученици и военнослужещи. В тази цифра има и голям процент скрита безработица. И въпреки, или по-точно именно поради тази огромна цифра на незаетите, двете камери на германския парламент почти единодушно прокараха преди летните ваканции пакет антисоциални закони, известен под името "Harz IV". Те предвиждат радикални социални съкращения за голяма част от регистрираните безработни и то само

няколко месеца след орязването и поскъпването на здравното осигуряване.

Доводите на парламентарно представените партии са, че вследствие на високата безработица липсвали средства за по-нататъшни социални плащания в досегашния размер. В същото време е факт, че макар социалните разходи да са най-голямото перо във федералния бюджет, те представляват в съотношение едва 4 % спрямо брутния вътрешен продукт (БВП).

Законите "Harz IV" предвиждат сериозни съкращения (до 50%) на размера на помощите за безработни и тяхното занижаване на равнище по-ниско от това на социалните помощи. При това независимо от това колко десетилетия наред даден човек е внасял в социалните каси, преди да бъде засегнат от безработица. Успоредно с финансовите съкращения и въпреки високото ниво на незаетост тези закони въвеждат един вид принудителен т.нар. "обществено полезен труд" за получаващите помощи срещу минималното допълнително заплащане от само 1 евро на час. Тези т.нар. трудововъзпитателни дейности ще са от рода на почистване на паркове, улици и пътни знаци, сортиране на различни видове отпадъци и други подобни. Предвижда се те да бъдат задължителни за всеки (включително за безработни висшисти) с цел безработните да не били забравяли как изглежда трудовото всекидневие. За онези, които откажат, то да им бъде припомняно по  административен път чрез ниско квалифициран и почти безплатен труд, е предвидено помощите да бъдат съкратени допълнително с още една трета.

Затова и мнозина германци възприемат пакета закони "Harz IV" като унижение и като намеса в личния живот и човешките права на потърпевшите. Той педантично регламентира какви вещи (в това число и какви картини, и пощенски марки) има право да притежава получаващият помощи. Дори колко голямо може да е жилището му. Вземат се предвид и приходите и спестяванията на останалите членове на неговото семейство. А въз основа на тях може да му бъде отказано отпускането на помощи - независимо от това, че години наред са плащани задължителните социални застраховки.

Няма нищо учудващо, че протестното движението "Понеделнишки демонстрации" се заражда именно в бившето ГДР. Там официалната безработица е двойно по-висока от тази в западната част на страната, а с официалните си 20 % надминава повечето от т.нар. страни в преход. Въпреки огромните трансферни плащания източните провинции трайно се оформят като бавноумиращи, обезлюдяващи се и деиндустриализирани региони, без работни места и без реални изгледи за подобрение. Вече 15 години хората живеят с обещанията и илюзиите, че ситуацията ще се оправи. Факт е обаче, че в бившето ГДР почти всяко семейство е засегнато от безработица, а за младите хора там няма бъдеще, освен ако не се изселят на Запад. Оставащите пък се чувстват като никому ненужно население. И на този фон в Берлин бе взето решение полагащите се помощи на тези хора да бъдат съкратени.

Но вълната на протести срещу антисоциалната политика на парламента вече прескочи границите на т.нар. нови провинции и с всяка изминала седмица хора от различни градове в западната част на Германия се присъединяват към демонстрациите, обединени под мото "Не на Harz" и "Ние сме народът".

В същото време една постоянно растяща част от германското население трайно е загубила доверие в старите парламентарно представени партии, а в избори участват около 40-50% от имащите право на глас. Германски политолози тълкуват този феномен като абсолютна загуба на доверие в големите партии на "една започнала вече да ръждясва демократична система... Традиционни политически теми като тази са социалната държава и за хуманизирането на глобалния капитализъм биват ликвидирани от самия политически персонал... Обществото е изложено на терор от страна на икономиката". Тази небивала от времето на Ваймарската република насам загуба на доверие в парламента и политическата система на Германия служи като катализатор за обособяването на ново и на този етап разнородно извънпарламентарно опозиционно движение, в чиито форум на изява са се превърнали "Понеделнишките демонстрации".

В свой анализ относно значимостта на това събитие политологът Мартин Хехт дори отива още по-далече и го класифицира като предхождащо социални размирици. И според него те ще са неизбежни, ако на германците им се наложи да изтърпят един или два управленски мандата на още по-антисоциално настроените десноконсервативни партии. "...Ситуацията трябва да се влоши още повече, докато революционният субект се разсърди достатъчно..., за да изкрещи най-после този народ "Престанете"... Дотогава германският флегматизъм ще отлага революцията до идния понеделник... Но не е толкова далече денят, когато ние (народът)... ще щурмуваме (телевизионните) студия."



Тагове:   Германия,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 2524029
Постинги: 1596
Коментари: 3656
Гласове: 10890
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031