Наоми  Клайн

САЩ  не са  САМОТЕН  ОСТРОВ

В това отношение интерес представлява статията „Съединените щати не са самотен остров“ на световно известната 36-годишна социално-критична журналистка, Наоми Клайн, носителка на престижната награда „Нейшънъл Бизнес Бук Ауърд“ и авторка на критичните бестселъри „No logo“ (‘Без Лого’ - Не на марковите продукти) и „Стени и прозорци – Репортажи от фронта на глобализацията“. Най-новият антисистемен бестселър на доктор Клайн е излязлата през септември 2007 г. едновременно в няколко страни книга „Шоковата доктрина - катастрофалния капитализъм”, която мигновено се превърна в един от най-четените съвременни анализи за състоянието на света. Нейната монография бе гениалното предизвестие за предстоящата финансова и стопанска катастрофа, което през есента на следващата година връхлетя глобуса, но на което властелините на света както винаги не обърнаха внимание.

Доцент Клайн е родена в Съединените щати, но като дете нейните родители, противници на войната във Виетнам, са политически преследвани и принудени да емигрират в Канада. Там тя става пряк свидетел на опитите на новата си родина да се освободи от задушаващата прегръдка на арогантния съсед от юг и да излезе от ролята на негов преден двор.

Информация:  Иван Аладжов

 ----------------------------  
Като дете дълго време не успявах да разбера, защо цялото ми семейство живее в Монреал, а всичките ми останали роднини – баби, дядовци, лели и чичовци, са в Съединените щати. По-късно, по време на дългите пътувания, когато ги посещавахме в Ню Джърси или Пенсилвания, родителите ми разказваха за войната във Виетнам, за многото американски пацифисти, които като нас през 70-те години са били принудени да емигрират в Канада. И тогава научих, че канадското правителство, по време на тази война, е останало неутрално. И не само това, то е предоставяло на американските граждани, които са считали войната за погрешна и са отказвали да участват в нея, политическо убежище. Тези романтични истории ме накараха да изградя в своето съзнанието през младежките години убеждението, че отношението на Канада към останалия свят съществено се отличава от това на Съединените щати. Аз започнах да вярвам, че в поведението си спрямо другите страни ние се водим от хуманни ценности, които не ни позволяват намеса във вътрешните им работи. Или иначе казано, аз възприемах Канада като напълно суверенна държава.

От този момент аз търсех доказателства, които да потвърдят тези мои детски представи. Напразно. Това продължи до неотдавна, когато канадската външна политика направи пълен обрат, и се отдалечи повече от всякога от времето на Виетнамската война от Съединените щати. ...

Днес, след като две десетилетия подкрепяхме всеки техен военен поход, ние сме изненадани от факта, че Канада се обяви срещу войната в Ирак. Министър-председателят, Жан Кретиен, дори постави уместния въпрос: „Ако веднъж се започне със смяната на режимите по света, къде ще се спре тогава?“ Забележителна е също така и позицията и на другия съсед на САЩ, на мексиканския президент, Винсенте Фокс. Макар и с известни уговорки, той също заяви: „Ние сме против тази война“. Това предпазливо, дори двусмислено отношение на двете държави към войната, може би не изглежда твърде впечатляващо на фона на изявленията, идващи от Европа, Китай и от по-голямата част от арабските страни. И въпреки това позицията на Канада и Мексико представлява по-голямо предизвикателство за агресивната империя, отколкото изказванията отвъд океана.

Когато арабски или европейски страни се противопоставят на Съединените щати, това за тях не е изненада. Но когато това се прави от Канада и Мексико? За САЩ ние сме повече от приятели и стратегически партньори. Ние сме тяхното географско продължение на север и на юг, техен преден и заден двор, който им доставя евтина енергия /Канада/ и евтина работна ръка /Мексико/ и който трябва безусловно да ги подкрепят. Та нали ние, с тях, сме заедно в един и същи отбор – НАФТА /Североамериканската зона за свободна търговия - бел. прев./?

И именно поради това обстоятелство е толкова важно, че тъкмо Канада и Мексико се обявиха срещу Съединените щати по въпроса за войната, колкото и дискретно да бе сторено това. Една империя, за да съществува се нуждае от колонии. Това са държави, които в икономическо отношение са толкова зависими, а във военно – толкова слаби, че въобще не могат да действат независимо.

Най-голямото постижение на НАФТА до сега бе това, че тя засили страха у най-близките съседи и най-големите търговски партньори на САЩ и затвърди тяхната взаимозависимост. В това отношение числата говорят сами за себе си: 86 % от канадския износ и 88 % от този на Мексико отиват за САЩ. Ако те затворят границите си, за да ни накажат, икономиките на Мексико и Канада биха рухнали. И въпреки това, мнозинството от канадците и мексиканците поддържат критичния курс на своите правителства към Съединените щати. Тази смелост,обаче не се появи у нас изведнъж. Ние я изградихме последователно, с всяко ново унижение от страна на правителството на Буш.

След 11 септември 2001 г. Вашингтон ревизира всичките си планове за легализиране на престоя на милионите мексиканци в САЩ, които работят за минимално заплащане и без всякаква социална и правна регламенатация. Този удар засегна пряко популярността и на президента Фокс в собствената му страна. Вместо да канадизира пропусквателния режим с Мексико решението на Буш мексиканизира и канадската граница. Преминаването на тази граница се превърна за канадците, родени в страни, считани за потенциална заплаха за САЩ, се превърна в истинско унижение – вземане на отпечатъци от пръсти и снимки, както се прави за обявите при издирване на криминални престъпници.

Но има още един фактор, който ни окуражи, за да изградим тази смелост в отношенията ни със САЩ, а именно, че вече е лесно да се рискуват търговските връзки със Съединените щати след като обещанията на стратезите за „свободната търговия“ в рамките на НАФТА не се оправдаха. Наскоро дори „Вашингтон пост“ съобщи, че в Мексико днес живеят под екзистенцминимума 19 милиона души повече отколкото преди 20 години и това въпреки, че мексиканският стокообмен се е утроил след създаването на НАФТА.

А след като Мексико и Канада проявиха своята независима позиция спрямо политиката на Съединените щати в Ирак стана нещо учудващо – всъщност не се случи нищо. Вашингтон не ни заплаши с никакви наказателни мерки; това не доведе дори до охлаждане на нашите отношения. Американският посланник в Отава изрази само своето лично „разочорование“, а американската общественост, заета с политическите заяждания с Франция дори не обърна внимание на нашето решение.

Тъкмо споменатите вече обстоятелства обясняват специфичната реакция на САЩ спрямо Канада и Мексико във връзка с независимата им позиция по войната в Ирак. Всяка империя, колкото и могъща, е същевременно и слаба. Зад нейната сплашваща мощ се крие фактът, че нейното съществуване зависи от присвояването на чужди богатства, че тя зависи от колонизираните територии, от чиито суровини и работна ръка се нуждае и които са й необходими за военни цели.

Мексико и Канада поотделно може и да са подвластни на САЩ. Но ако се обединят? Тогава нещата започват да изглеждат по съвсем друг начин. Те, заедно представляват пазар, който поглъща 36 % от американския износ, а общо доставят 36 % от внасяната в САЩ енергия и 26 % от вноса на петрол.

Оказва се, че Съединените щати не са самотен остров, колкото тяхното правителство да си въобразява това. Общата им граница с Мексико и Канада е дълга 12 000 км и без нашето сътрудничество не може да бъде охранявана.

И докато в Европа предупреждават за настъпването на нова империалистическа епоха, ние в Северна Америка по ирония на съдбата усещаме тъкмо обратното – колко уязвима е суперсилата. Тя може евентуално да се откаже от участие в ООН, ще може да мине най-вероятно и без Франция. Но да защитава населението си както в икономическо отношение, така и от физическа заплаха без помощта на Мексико и Канада, това e толкова немислимо, както откъсването на САЩ от планетата Земя. И какъв е изводът, който може да си направим от всичко това? Че без съществуването на подчинени колонии е невъзможно да има и свръхимперии. В това прозрение се крият решаващи последствия за целия свят.

Пoдбор и превод:  Иван Аладжов