Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2007 09:31 - Репортаж на германски журналист за една от срещите на Световната търговска организация (Превод - 3)
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1025 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.10.2007 09:10


СТО  -  очаквания  и  действителност

Световната търговска организация (СТО) е основана на 1.01.1995 г. в Маракеш като суборганизация на ООН и наследник на GATT - Генералното споразумение за мита и търговия от 1947 г., респ. модификацията от 1994 г. В нея днес членуват 149 страни. Нови членове се приемат само с 2/3 мнозинство от Общата конференция. Членството се добива не веднага, а след преминаване на известен период на наблюдатели и временни членове.

 Задачите на СТО са: либерализиране на движението на стоки и капитали, стимулиране на догонващото развитие на изостаналите страни, борба с бедността и безработицата, осъществяване на сътрудничество с други международни организации (Световната банка - СБ, Международния валутен фонд - МВФ и др.), защита на чуждестранните инвестиции.

 Принципите, на които се гради дейността на СТО, са: общовалидност на споразуменията за всички участници, реципрочност на преференциите, недопускане на дискриминация по политически или други причини и др.

 Структурата на СТО се състои от: висш орган - Общата конференция, която се свиква поне един път на две години; Общ съвет за решаване на текущите проблеми; специализирани съвети по стокообмена, трансфера на услуги, по интелектуалната собственост; бюра за оперативна връзка със СБ и МВФ; работни комитети по търговията, финансовите въпроси, бюджета и екологията.
В СТО работят 600 сътрудници, а седалището й е в Женева.
Организацията се финансира от членски внос според дела на страните участнички в световната търговия.

 Конфликтите се уреждат чрез преговори или в помирителния съд в Женева.
Последните две конференции са проведени:

 • септември 2003 г. в Канкун, Мексико. Тя се проваля от група от 21 държави от Третия свят, които не успяват да прокарат исканията си за премахване на субсидиите и ограничителните квоти в земеделието от страна на индустриалните държави;

 • декември 2005 г. в Хонконг, Китай. Групата на 21 развиващи се страни се увеличава на 110 държави, които този път успяват да извоюват минимално редуциране на аграрните субсидии и отмяна на някои ограничения за вноса на стоки в богатите страни, които не представляват конкурентна заплаха за тях.

 Това са накратко структурата, принципите и задачите на СТО, както са замислени при нейното създаване през 1995 г. На практика действителните отношения между богатите и бедните страни, участнички в организацията, са значително по-нелицеприятни. Лъч светлина в тази атмосфера на двуличие, непрекъсната борба за изгоди и на диктат хвърля статията на германския журналист Харалд Шуман, публикувана в списание “Шпигел”, която предлагаме на вниманието на нашия читател.

 

 

ВЪРХЪТ  НА  ЛИЦЕМЕРИЕТО

 

Харалд  Шуман

Харалд Шуман е роден в Касел. От 1984 до 1986 г. е редактор на лявоинтелектуалния вестник “TAZ”. От 1986 до 2005 г. е редактор в реномираното писание “Дер Шпигел” (“Огледалото”). През 1997 г. издава бестселъра “Клопката на глобализацията”, с която насочва вниманието на обществеността и събужда оживена дискусия в медиите върху отрицателните последици от комерсиалната глобализация и от налагания от богатите индустриални държави неолиберален световен икономически ред. След появата на разобличителната статия за аморалните практики на развитите страни в СТО вътрешната неофициална цензура принуждава Харалд Шуман да напусне списание “Шпигел”, което след това прави десен завой и деградира до говорител на капитала в Германия. През 2003 г. Шуман издава новата си книга “Аttac”. Тя третира проблеми на международното протестно движение на алтерглобалистите, което в Германия се следи от Службата за защита на конституцията. В момента Х. Шуман е член на координационния и на научния съвет на Аttac - Германия.


 

Развиващите се страни настояват единствено за същите права, които досега са привилегия само на индустриалните държави.

ЕCи САЩ блокират развитието им по всякакъв възможен начин.

Когато дипломати от всички страни на света ежедневно обсъждат в централата на Световната търговска организация (СТО) важни въпроси за мита, патентни права и дъмпингови цени, представителите на Африка обикновено нямат думата. Тези, чийто дял в световната търговия е едва 2%, нямат право да предлагат и още по-малко да изискват.

Днес обаче всичко е по-друго. Заседанието се ръководи не от чиновник на организацията, не от американския представител или неговия колега от Европейската общност (Е
C). Присъстващите над 500 търговски дипломати, вместо да са в кабинетите си в сивия замък на брега на Женевското езеро и да умуват над параграфи и споразумения, днес са се събрали в голямата зала на СТО, за да изслушат представителя на една от най-бедните страни на света Блез Компаоре, президент на западноафриканската република Буркина Фасо, пристигнал тук заедно с министрите на търговията на Бенин, Мали и ЧАД, за да изложи лично проблемите на четирите страни от южния край на Сахара. Инициатива, каквато не е предпиремана досега от нито един държавен глава.

За по-малко от 15 минути представителят от Африка изнася на слушателите лекция за една от най-противните страни от тяхната дейност. “Повече от 10 милиона души от Западна и Централна Африка са директно зависими от производството на памук, заявява 52-годишният политик, и те го произвеждат 50% по-евтино от своите конкуренти от развитите страни. Но докато държавите в Африка напълно либерализираха под натиска на Международния валутен фонд (МВФ) своята търговия, фермерите в Е
C, САЩ и Япония продължават да получават субсидии от над 300 милиарда долара на година”, отбелязва Компаоре. “Около 4 милиарда от тях отиват за производителите на памук, предимно в САЩ. Предизвиканото по този начин свръхпроизводство и съответният срив на цените на световния пазар лишават африканските държави от приходите им от износа на памук и предизвикват сериозни социални кризи.”

“Нашите страни не молят за дарения и помощи. Ние искаме само едно - правилата на световния пазар да се прилагат еднакво за всички, така, както го изискват принципите на СТО”, заявява на многобройните слушатели в залата, привърженици на свободната търговия, дипломатът в елегантен костюм от Африка.

Никой не се осмелява да му противоречи. Визираните представители на Европа и Америка прилежно обещават да включат исканията на четирите страни в дневния ред на следващите заседания. За кратко време един почти неизвестен извън пределите на Африка политик хвърли в сърцето на международната икономическа дипломация ослепителна светлина върху гротескната ситуация в световния ред на комерсиалната глобализация
“Световната търговия и свободната конкуренция са наше кредо”, заяви неотдавна американският търговски представител Робърт Цьолик. “Либерализацията е най-добрата помощ за развиващите се страни”, му приглася и министърът на икономиката на Германия Волфганг Клемент. Но суровите факти говорят съвсем друго. Безспорно е, че действащата сега система от мита и търговски правила обслужва почти изцяло само интересите на богатите държави и е на практика най-голямата пречка в борбата с бедността и изостаналостта на Третия свят.

Примерите в това отношение са многобройни:
• Търговията със земеделски продукти: Развитите индустриални държави субсидират почти с 1 млрд. долара на ден своето земеделие, създавайки огромна свръхпродукция, която изтласква със субвенционираните си цени дребните земеделци от местните пазари от Мексико до Филипините и ги лишава от и без това оскъдните им приходи.

• Търговията с текстилни произведения: Тъкмо за платове и облекла - там, където страните от Третия свят имат най-голяма конкурентоспособност, Е
C и САЩ налагат до 5 пъти по-високи мита и квотни ограничения, отколкото за други индустриални стоки. По данни на Световната банка по този начин производителите от Юга губят годишно над 40 милиарда долара от износа на платове и текстил.

• Стъпаловидни мита. Американци и европейци внасят охотно без мита всички суровини, които те самите не произвеждат, но за обработени земеделски продукти те налагат мита до 20% от стойността.

В резултат на това в Германия, например, се преработва повече какао, отколкото в Брега на слоновата кост, най-големия производител на какао в света.

“Те твърде много говорят за свободна търговия, но на практика правят тъкмо обратното”, недоволства посланикът на Уганда в Женева Натан Ирумба и е убеден, че това е мнението на всички негови колеги от Африка, Азия и Латинска Америка. “По този начин Първият свят на богатите държави води де факто перманентна търговска война срещу бедните страни”, констатира Селин Шарвериа, шеф на бюрото на “Оксфам” в Женева, организация за подпомагане на развиващите се страни, чиито сътрудници наблюдават последиците от тази политика по целия свят.

Ето защо осем години след основаването си толкова възхваляваната СТО е затънала в дълбока криза на доверие. На всяка нейна конференция на министрите на търговията и земеделието на 149-те държави-членки съществува опасност от възникване на конфликт между благоденстващите страни от Севера и бедните нации от Юга. Затова и повечето дипломати, участващи в подобни срещи, очакват от тях в най-добрия случай компромисни резултати, които отлагат, но не решават проблемите.

При това идеята за учредяване на СТО бе замислена по съвсем друг начин. Когато през 1995 г. над 100 държави положиха основите на организацията, правителства и икономисти празнуваха края на т.нар. Уругвайски рунд на
GATT - преговорите като решителен пробив на усилията за хармонично единение на световната икономика. Търговските потоци в бъдеще трябваше да се направляват чрез силата на правото, а не чрез правото на по-силния. Но какво се получи? Правилата на организацията, които бяха подписани тогава, обхващат 16 споразумения с над 40 000 страници. Джунглата от параграфи, която трябваше да внесе ред и хармония, започваше с разпоредбата за търговия със земеделски продукти и текстил, за да завърши с предписанията за събиране на патентните такси и прилагане на хигиенните стандарти.

Всички спорни случаи трябваше да се решават от единствения световен съд, признат дори от САЩ, помирителния съд в Женева. За разлика от Световната банка и МВФ СТО е напълно демократично изградена институция - всяка страна там има правото на вето, а решенията трябва да се вземат с консенсус. Правилниците за приложение на споразуменията обаче бяха разработени от екипи юридически икономисти от Вашингтон, Токио и Е
C. “Необходими ни бяха години, за да разберем какво бяхме подписали тогава”, признава дипломат от Африка. “Ние бяхме измамени”, е категоричен Вирупакшан Харан, търговският представител на Индия в Женева.

Споразумението по земеделските въпроси изисква, например, богатите страни значително да съкратят митата и субсидиите. Тази редукция на митата обаче е записана като средна стойност за всички аграрни продукти. За субсидиите е предвидено те да се премахнат само там, където подпомагат производството. На основата на подобни трикове за протекционистите на земеделието в Брюксел и Вашингтон съвсем не беше трудно да конструират за своя аграрен цирк разпоредба за редуциране на митата и субсидиите само за онези продукти, които са без значение за Е
C и САЩ, например за тропическите плодове. Налозите, обаче, за жито, месо, млечни произведения и захар бяха на най-високо ниво. Предвидената средна норма на понижение беше спазена.

Въпросът със субвенциите за селските производители още по-безпардонно беше завоалиран. Субсидиите за производството на пшеница бяха определени за хектар, а не за тон продукция и бяха скрити в специално предвидената “синя графа” на споразумението, в която от правна гледна точка те не се водят за деформиращ търговията фактор. Това представлява непонятно изопачаване на действителността.

Пшеницата и ръжта се търгуват в Е
C на международни цени. Но субсидиите до такава степен стимулират производството им, че европейският земеделец днес произвежда повече пшеница, откогато и да е било, и напомпва постоянно световния пазар с излишъци от нея. Само през 2002 г. на пазара в 16 държави от Западна Африка се появиха 1 млн. тона субсидирана със 75 млн. евро пшеница, която със своите цени заплаши системата за снабдяване на тези държави с хранителни продукти. Действително в градовете хората получиха по-евтин хляб, но производителите в провинцията на просо и корени от касава, които са 3/4 от населението на страната, загубиха своите доходи и лишиха в бъдеще пазара от традиционни хранителни продукти.

Още по-непочтено постъпиха търговските стратези на развитите държави с текстилните разпоредби на СТО. С тях те бяха поели ангажимента да премахнат всички вносни квоти за прежда, платове и текстил до 2005 г. Но 8 години след подписване на споразумението САЩ продължават да поддържат квоти за стотици стокови позиции, а Е
C също определя контингенти за вноса на текстил. Въпреки това нито ЕC, нито САЩ се опасяват от санкции на помирителния съд в Женева, тъй като преди влизане на споразумението в сила те бяха приложили един прост трик: набързо обявиха нови квоти за текстилни произведения без особено значение за тях, само за да могат след това демонстративно да ги премахнат и да запазят квотите за онези стоки, които засягат родното им производство.

Резултатите от тази перфидна политика в конкретни числа изрази Тофик Али, посланик на Бангладеш към СТО: през 2001 г. неговата страна е продала в САЩ стоки за 2.4 млрд. долара, а Франция 12 пъти повече. “Но за нашия текстил и обувки платихме на САЩ 331 млн. долара мито, с 1 млн. повече от Франция. Това едва ли може да се нарече справедлива търговия”, недоумява Али пред този трудно обясним факт.

Обстоятелството, че Европа и САЩ все още успяват да прокарват своята политика в СТО, въпреки “двойния морал” в действията си, се обяснява не на последно място с византийски усуканите процедури на организацията при вземане на общи решения. Затова, когато стане дума за консенсусната демокрация в СТО, голяма част от търговските дипломати в Женева само иронично се усмихват. Те много добре знаят, че там властва терорът на скритата зависимост.

А той е непреодолим. В действителност всички развиващи се страни могат да бъдат изнудвани, защото зависят от кредитите, помощите и търговските концесии на индустриалните държави. Това обстоятелство депримира много ангажираните им представители, защото те не са вече толкова безпомощни, както в началото. Дори страни като Кения и Ямайка изпращат в Женева само топспециалисти. “Но колкото по-добре се организираме, толкова повече решенията по поставените въпроси се вземат не в централата на СТО, а в столиците на страните-участнички”, споделя представител от Африка. След дискусионен спор с представител на Е
C на следващия ден той е получил указание от своето правителство “да не застрашава проекта за 5 млн. долара, който предстои да бъде подписан в близко време”. Свидетел е и на случай, когато неговият министър многозначително е бил запитан на една от конференциите от висш американски чиновник, “мисли ли нашето правителство при преговорите в СТО за искания от Световната банка кредит”.

Освен това европейци и американци са изградили на “принципа на моркова и тоягата” мрежа от привилегии и отстъпки за отделни групи страни, с които могат да разбият когато поискат единния фронт на своите опоненти. Е
C, например, разреши на 77 държави от групата АКП (Африка, Карибите, Пацифика) благоприятни вносни мита за земеделски и текстилни продукти и специални помощи, които, предоставени на всички участници в СТО без подбор, биха били по-неизгодни за ЕC. По подобен начин САЩ държат в подчинена зависимост много страни от Африка и Азия.

Към този арсенал за натиск и примамливи предложения правителството на Джордж У. Буш е добавило и билатералните споразумения, които то принуждава страните да сключват със САЩ. В тях държави като Сингапур или Чили правят търговски отстъпки на Вашингтон, каквито той възнамерява да изисква в бъдеще и от други страни на Юга. В замяна на тези държави се обещава привилегировано отношение от страна на МВФ или щедра военна помощ. Подобна тактика се определя от либералните икономисти като откровен саботаж на принципите на СТО, които предвиждат равноправно третиране на всички държави-членки.

“Практиката на либерализиране на търговията вече е деградирала до лицемерие”, протестира във “Файненшъл Таймс” експертът Ягдиш Бхагвати. Очевидно цел на правителството на Буш е да “завладее и преобразува СТО според исканията на американските лоби-интереси”.

Подобен натиск се възприема твърде негативно от болшинството членове на СТО. И въпреки това, противно на някои критици на глобализацията, правителствата на бедните страни продължават да подкрепят организацията, защото тя предлага все пак някаква възможност за колективна защита срещу безконтролния произвол на световните хегемони.

“Ако трябваше да водим преговори само на двустранна основа, ние не бихме имали никакъв шанс, споделя представителят на Уганда Ирумба. Сега поне участваме в някакъв форум, на който можем да се обединяваме.”

Повечето от развиващите се страни отдавна са се примирили с факта, че ще останат въпреки всичките си усилия зависими и изнудвани. “В СТО борбата се води не за благоденствие, а за икономическо надмощие”, лаконично отбелязва шефът на индийската делегация Кесава Чандрасекхар. Той проявява разбиране и към позицията на богатите страни. “Те защитават своите интереси, ние правим същото”. Това, което особено дразни Чандрасекхар и неговите колеги, е лицемерната фразеология, с която пазителите на световния ред декорират своята користна политика. “Те винаги твърдят, че това, което е добро за тях, е добро и за останалите, възмущава се иначе спокойният индийски дипломат, като че ли знаят по-добре как ние трябва да развиваме нашите страни”.

Има се предвид и припевът на апологетите на неолибералната икономика, за пореден път повторен от германския министър на икономиката В. Клемент. “Погрешно е, казва той, развиващите се страни страхливо да се вкопчват в своите мита за индустриални стоки. Това не е път за изход от бедността.” Затова страните от Юга са длъжни да направят сериозни “отстъпки по същество” от своите позиции. “В крайна сметка е очевидно, припомня той, че либерализирането на икономическите отношения води до успехи.” Така например, за изминалото десетилетие делът на развиващите се страни в световната търговия е нараснал от 20 на 30%. Но логиката на подобни разсъждения не е вярна. В действителност не може да се отрече, че бедните страни могат да осъществят догонващо развитие само в условията на активно участие в световната търговия. Но не бива да се премълчава, че подобен успех са постигнали само страни, които не са се подчинили безпрекословно на правилата на СТО .

Дали Южна Корея или Тайван, Малайзия, Китай или Индия, всяка от тези страни, постигнала успехи през последните три десетилетия, е стартирала своето развитие зад високи митнически зидове и систематично е изграждала конкурентоспособна промишленост с масивна държавна подкрепа. Либерализирането на външната търговия, отбелязва икономистът от Харвард Дани Родрик, при тях започва винаги, след като техните икономики вече са приведени в състояние на устойчив растеж и конкурентоспособност.

Предишните военни управници на Ю. Корея десетилетия наред защитаваха своите вътрешни пазари от чуждестранната конкуренция, за да гарантират крехките печалби на първоначално малките индустриални предприятия. Освен това чрез национализираните държавни банки те насочваха милиардни кредити в избрани сектори от икономиката, субсидираха износа и поощряваха копирането на чуждестранни технологии. По този начин постъпиха Тайван и Малайзия, а през 80-те години Китай и Индия.

Най-пресният пример за успешно развитие е разрушеният от войната Виетнам. Наследниците на Хо Ши Мин използват монопола върху вноса, високи защитни мита от 30 до 50% за избрани сектори от икономиката и държавен контрол върху външнотърговските фирми. По такъв начин през последното десетилетие Виетнам постигна среден ръст на БВП от 7.4% годишно, нивото на бедността се намали по-бързо откъдето и да е другаде, а чуждестранните концерни се домогват за инвестиционни обекти, независимо от данъците, с които държавата ги облага.

Така че нарастващият дял на развиващите се страни в световната търговия, за който споменават г-н Клемент и компания, изобщо не е резултат от либерализацията на техните икономики, а е изцяло за сметка на Китай, Индия и азиатските държави-тигри, които още преди основаването на СТО бяха реализирали своето “икономическо чудо” или които, подобно на Китай, влязоха по-късно в организацията. Обратно, Латинска Америка, която по време на кризата си по външния дълг радикално се либерализира под натиска на страните кредиторки и на управлявания от тях МВФ, сега се бори с тежка стагнация.

За специалистите по история на икономиката това не е изненада. Всички успешно развили се страни, включително и сегашните индустриални гиганти, в началото на своето израстване са прилагали икономическия протекционизъм. Дори известната с пазарния си либерализъм Англия започна своята отговорна търговска офанзива едва през Х
IХ век, след като се бе превърнала във водеща икономическа сила в Европа. Дълго време Съединените щати защитаваха вътрешния си пазар, докато станат конкурентоспособни. И “икономическото чудо” стартира в Германия с вносни квоти и защитни мита.

“Нито една страна не се е развила, като се е отворила за външната търговия и за чуждите инвеститори” констатира Дани Родрик. “Ключът към успеха е да се комбинират предимствата, които предлага световният пазар, с протекционизма на вътрешните инвестиции, стимулиращи предприемаческата инициатива.” Тъкмо тази стратегия, която навремето използваха водещите индустриални държави, се забранява днес на развиващите се страни от Световната търговска организация.

Но двойният стандарт в правилата на СТО не се отнася само до сферата на търговските отношения. Клубът на богатите държави използва организацията, за да запази технологичното преимущество на своята икономика, което е главната причина за нейната доминантна роля в световен мащаб. Зад трудно понятните абревиатури “
TRIPS” и “TРIMS”(1) в договора на организацията са скрити ултимативните задължения за страните-членки да приемат без изменения законодателството на богатите държави за защита на интелектуалната и патентната собственост, за отказ от защитни мита и субсидии при производството на индустриални продукти.

Когато преди 17 години започнаха преговорите по тези споразумения, “развиващите се страни въобще нямаха и понятие за сложната обвързаност на тези теми”, спомня си представителят на Бангладеш Тофик Али. “Първоначално ставаше дума само за борба със злоупотребата на запазените търговски марки. Впоследствие индустриалните държави оплетоха света в система за защита на техническите си изделия и софтуер. Тази практика няма много общо с принципите на свободната търговия.”

Днес всяка държава, която произвежда копия на патентовани технически изделия, е заплашена от сурови икономически санкции. Вярно е, че споразуменията на СТО съдържат общо формулирани обещания за необходимостта от технологичен трансфер в полза на бедните страни, но на практика от това задължение не се изпълнява много нещо. Затова развиващите се страни плащат по 8 млрд. долара за лицензии, а след изтичане на преходния период по изчисления на Световната банка като лицензионни такси от Юг на Север ще потекат по 20 милиарда долара на година. “Безкомпромисната защита на патентите, които в над 90% от случаите са собственост на богатите държави, спъва развитието на бедните страни”, констатира Тофик Али.

Опустошителните последици от
TRIPS-споразуменията станаха известни на международната общественост едва след като преди повече от 3 години светът узна, че те блокират достъпа до патентовани лекарства за болните тъкмо в най-бедните страни.

Факт е, че в случай на остра нужда споразуменията на СТО допускат ползването на т.нар. принудителни лицензии. Индия и Бразилия извоюваха дори допълнителен преходен период за тях до 2005 г. Но за държави без собствена фармацевтична промишленост тази отстъпка е без значение. За тях вносът на евтини генерични лекарства (2 ) остава забранен.

Едва когато фармацевтичните гиганти Пфицер и Глаксо-Смит-Клайн повдигнаха обвинение срещу вноса в Южна Африка на евтини лекарства срещу СПИН от Бразилия избухна широк международен протест. Концерните оттеглиха обвиненията си, но проблемът остана. “Например лечението на един болен от СПИН в Ботсвана струва 1200 долара за една година, се оплаква ръководителят на германската медицинска мисия Райнвард Бастиан. Вносът на генерика би свалил разходите до 300 долара годишно.”

Не по-малко безсмислено е и споразумението
TRIMS за защита на чуждестранните инвестиции. Основавайки се на неговите разпоредби, Япония, САЩ и ЕC предприеха масирано настъпление срещу страни, които се опитват да изградят собствена автомобилна промишленост. Преди няколко години с решение на СТО те забраниха на Индия да гарантира на своите автомобилостроители участие в създаването на минимум 50% от стойността на автомобила. Това й попречи да осигури коли за своя разрастващ се пазар не само от сглобяване на готови комплекти, но и чрез производство на местни подизпълнители. Подобна забрана е издадена и срещу Индонезия, други жалби са насочени срещу Филипините и Бразилия.

На крайно бедната Бангладеш “защитниците” на свободната търговия във Вашингтон забраниха субсидирането на производството на картонени кутии и на готварска сол. “Зад това решение не се крият опасенията от търговска офанзива на Бангладеш в сектора кутии и сол, пояснява посланик Али. Това, от което те се страхуват, е прецедентът, който този случай ще създаде и на който впоследствие могат да се позоват Индия и Китай.”

Това всъщност е и неизреченият основен проблем на миналите и предстоящите срещи на върха на СТО. Вашингтон, Брюксел и Токио се противопоставят с всички сили и средства на влизането на водещите държави Китай, Индия, Бразилия и други от групата на развиващите се страни в групата на икономически развитите държави.(3)

“Ние сме готови на много отстъпки за бедните страни, но не и за държави, които са вече конкурентоспособни”, признава немски дипломат и очертава по този начин фронтовата линия на бъдещите срещи на върха на СТО.

За да привлекат страните от Третия свят на преговори за допълнително отваряне на техните пазари, стана необходимо комисарят на ЕИ
C и американският му колега да обещаят допълнителни реформи в СТО в полза на бедните страни. Затова в решенията на конференцията на организацията в Доха изрично бяха обещани:
• премахване на земеделските субсидии от страните на Севера;
• разрешение на специални права за субсидиране на селяните в бедните страни;
• реализиране на практика на обещаните изключения от правилника на СТО, отнасящи се за развиващите се страни;
• реформа, която трябва да осигури достъп до евтини лекарства на бедните държави.

На всеослушание тогавашният генерален директор на СТО Майк Мур обеща и “кръг на развитието”. Но на масата на текущите преговори в Женева досега не се получи нищо от тези обещания. Американското правителство твърдо настоява да не се допусне търговията с генерични лекарства за Африка да се превърне в изгоден гешефт за Индия и Бразилия. Подготвеният документ предвижда сложна процедура по легализирането на тези продукти. “Помощта за бедните не може да се използва за комерсиални цели”, се казва в документа. Цялата тази процедура свежда начинанието до пълен абсурд, е мнението на неправителствените организации, оказващи помощ на Третия свят, тъй като в такъв случай няма да се намерят производители. Индия, например, веднага обяви, че нейната фармацевтична промишленост въобще няма да стартира производство на лекарства за износ в Третия свят.

“Всичко това прехвърля борбата за пазарни дялове изцяло върху плещите на бедните хора, които поради липса на финансови средства въобще не представляват пазар”, възмущава се Тобиас Лупе, фармацевт от организацията “Лекари без граница”.

Аналогични процеси се развиват и на аграрния фронт: Е
C и САЩ обещаха да разрешат на бедните страни да субсидират и да защитават с мита производството си на определени продукти за изхранване на населението. Тези отстъпки обаче в никакъв случай няма да се отнасят за държави, които вече са големи износители на земеделски продукти. В същото време ЕC и САЩ обявиха широко запазване на своите аграрни субсидии.

Тази провокация получи веднага ответна реакция: обединени в един непознат досега съюз Индия, Китай, Бразилия и 13 други развиващи се страни като Перу и Филипините представиха свое радикално контрапредложение: Япония, Америка и Европа драстично да съкратят своите земеделски субсидии и да разрешат аграрни помощи и защита от внос на новите си конкуренти от Юга. Това предложение е контрапункт на съществуващата в момента ситуация.

“Необходими ни бяха три десетилетия, за да осигурим изхранването на нашето население и сега 700 милиона наши граждани живеят от земеделие”, заяви представителят на Индия Чандрасекхар. За целта моето правителство има право да настоява за същите права, каквито Северът досега е ползвал. Селяните на Индия се нуждаят от повече, а не от по-малко доходи.”

За чиновниците от аграрната комисия в Брюксел подобен твърд подход надхвърля възможностите на тяхното въображение. “Това е, горещи се Петер Карл, генерален директор на търговския отдел на Е
C, ново издание на конфронтационния слоган, познат от 70-те години “Югът срещу Севера.” 


Пoдбор, превод и информация:  Аладжов

 

Бележки: 

(1) TRIPS - Търговски аспекти на правата за интелектуална собственост; TRIMS
- Търговски аспекти на инвестиционните мерки (Бел. на прев.)
(2) Генерика - лекарства, които след изтичане на срока на патентната защита могат свободно да се произвеждат и продават. Те имат същото действие като оригинала, но са много по-евтини.
(3) Подобна перспектива за появата на конкуренти с много евтини стоки сериозно заплашва хегемонията на западните индустриални държави, може да преобърне пирамидата на световната икономическа йерархия и да сложи край на западния стандарт на живота. Този кошмарен сценарий не може в никакъв случай да бъде допуснат от клуба на богатите държави Г-7. (Бел. на преводача)
 

 

 

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 2825603
Постинги: 1715
Коментари: 4188
Гласове: 11640
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031